Решение по дело №1029/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 439
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230201029
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Сливен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Г.а Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230201029 по описа за 2022 година

за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от М. Й. К. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № 22-0804-003187 от
25.08.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен,
с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП като
незаконосъобразно и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна,
в което изразява становището си по съществото на делото и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 31.07.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 170094 против жалбоподателя
за това, че на 31.07.2022 год. около 10,30 часа в гр. Сливен, бул. „Банско шосе” до
магазин „Технополис“ в посока център управлява електрически мотопед „TDL02Z“,
вишневочервен на цвят без регистрационна табела с регистрационен номер (не
регистрирано по надлежния ред). В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 31.07.2022 год. (л.
10 – 11 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-003187 от
25.08.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен,
с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки. В
обстоятелствената част на НП било отразено, че била започната проверка, която
завършила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство с вх.
№ 4047/2022 г. от 08.08.2022 год. на РП и с мнение за налагане на административно
наказание. В НП било отразено, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28
и 58г от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 01.09.2022 год. (л. 8 – 9
от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка копие от
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.08.2022 год. на РП
– Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че К. не е осъществил от
субективна страна престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и постановлението е
изпратено на Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен за преценка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на К. (л. 12 - 14 от делото).
От приложените към делото заверени копия от Фактура №
**********/11.08.2020 год. и технически данни се установява, че Л.В. е закупил на
11.08.2020 год. електрически велосипед , вишневочервен TDL02Z (л. 34 - 35 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
2
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва
съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и в НП, като нарушение
е описано, че жалбоподателят управлява електрически мотопед „TDL02Z“,
вишневочервен на цвят без регистрационна табела с регистрационен номер, което е
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изследвайки съдържанието на посочената разпоредба съдът констатира, че в същата е
предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно § 6, т. 14 от
ДР на ЗДвП мотопед е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има
двигател с работен обем до 50 куб.см. и чиято конструктивна максимална скорост не
надвишава 45 км./ч.
Следователно за да се извърши преценка дали процесното моторно превозно
средство е мотопед по смисъла на ЗДвП е необходимо в съставения АУАН да бъдат
посочени неговите конкретни характеристики – работен обем на двигателя и
конструктивната му максимална скорост. Какви са характеристиките на процесното
моторно средство е от съществено значение за да може съда да направи обоснована
преценка дали в случая не се касае за велосипед с допълнително монтиран двигател,
който не подлежи на регистрация, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4, т. 4 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Още повече, че по делото е
представено заверено копие от техническите данни на процесния модел TDL02Z, в
които е посочено, че се касае за електрически велосипед. Описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта, защото
той поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят
следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършил. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от
категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в
наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно
3
фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е било
извършено. Липсата на изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и
обстоятелствата при които е било извършено, води до незаконосъобразност на
издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието
за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита
на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на
това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във
вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.
По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л. 4 от
делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева.

Предвид изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-003187 от 25.08.2022 год.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на М. Й.
К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на М. Й. К. с ЕГН
********** от гр. Сливен, разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5