Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 28. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети юли през двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8209 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в
която се твърди, че ответниците И.Л.Т. и Т.Д.Т.,***,
дължат суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия за техен топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ***, с абонатен № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и
фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственици /ползватели/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. П. , ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Твърди се, че за ответниците важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски
съвет. Твърди се,
че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия
от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ
от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”,
е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно:
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден от
месеца ответниците са изпаднали в забава
за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответниците са ползвали доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 11. 2017 год. до 30. 04. 2019 год. и не са погасили задължението си. В заключение ищецът
моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 644, 43 лв., от които 574, 56 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2017 год. до 30. 04. 2019 год. и сумата 69, 87 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03. 01. 2018 год. до 04. 12. 2019 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата Т.Д.Т., чрез назначения й от съда
особен представител, ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.
Ответникът И.Л.Т. не е взел становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и
видно от приложения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, ***,
рег. № ***, дело № ***год. на *** с район на действие П. ския районен съд, че
ответниците притежават правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите. В случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.
- П. ” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник „Нощен труд”
от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответниците като собственици на
процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на задълженията на ответниците към ищцовото дружество е представено препис-
извлечение от сметка, което не е
оспорено от страните.
От същото е видно, че за процесния топлоснабден
недвижим имот се дължи сумата от 574, 56 лв. за неплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2017 год. до 30. 04. 2019 год., като лихвата за
забава върху тази сума възлиза на 69, 87 лв. В хода на съдебното дирене е назначена и съдебно- счетоводна експертиза,
която е дала заключение, че след завеждане на делото са извършени плащания от
ответниците, като е останала непогасена единствено главница в размер на 554, 43
лв.
В заключение може да
се обобщи, че предявеният осъдителен иск за заплащане на главница се явява основателен
и следва да бъде уважен в размер на 554, 43 лв., като за разликата до 574, 56
лв. същият следва да се отхвърли като погасен чрез плащане. Изцяло следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане акцесорният иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 69, 87 лв. лихва за забава.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцовото дружество направените деловодни разноски от 630 лв., в
които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения П. ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.Л.Т. ***, ЕГН **********, и Т.Д.Т. ***, ЕГН **********,
да заплатят солидарно на „Т.
- П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата
от 554, 43
лв., представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2017 год. до 30. 04. 2019 год., ведно със законната лихва,
считано от 27. 12. 2019 год. до изплащане на сумата, като за разликата до
574, 56 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане
предявения от „Т. - П. ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, против И.Л.Т. ***, ЕГН **********, и Т.Д.Т. ***, ЕГН **********, иск по
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 69,
87 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2018 год. до 04. 12. 2019 год.
ОСЪЖДА И.Л.Т. ***, ЕГН **********, и Т.Д.Т. ***, ЕГН **********,
да заплатят на „Т. - П. ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата
от 630, 00
лв., представляваща направени
деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: