Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 119 01.12.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Тихомир Тодоров, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 113 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
жалба на И. Й. Р. от гр. И., чрез адв. С. Д. от АК – Разград, срещу решение №
36 от 11.07.2022 год., постановено по АНД № 269 по описа за 2021 год. на
Районен съд – Исперих. С него е потвърдено НП № 21-0275-000728 от 09.12.2021 г.
на Началник група РУ Исперих към ОДМВР – Разград, с което на касационния
жалбоподател е наложена глоба в размер на 200 лв. и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл. 175, ал. 3, предл. едно от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
В жалбата и по същество се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни
съображения. Касаторът счита, че не е извършил вмененото му във вина нарушение,
тъй като той не знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена
регистрация и това не се дължи на негова небрежност, тъй като той като несобственик на МПС няма как да узнае
този факт. От съда се иска да отмени оспореното решение, както и да отмени наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – началникът
на група в РУ Исперих към ОДМВР – Разград, не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Разград дава становище, че решението на районния съд е законосъобразно и
предлага на съда да го остави в сила
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна, че на 13.09.2021г. служители на РУ - Исперих
спрели за проверка на улица „Васил
Левски“ до номер 93 в гр. Исперих
управлявания от Р. лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№ ********. Извършили
проверка на документите на водача и след направена справка в масивите на КАТ –
ПП установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. На место
съставили АУАН на водача. Било образувано досъдебно производство, но същото
било прекратено от прокурор в Районна прокуратура – Разград, тъй като приел
несъставомерност на деяние по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят били наложени наказания по чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП – глоба в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд приел от правна страна, че АУАН и Наказателното
постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен
орган, в рамките на компетенциите му.
Приел за безспорно установено, че в
момента на проверката осъществена от служителите на РУ – Исперих
жалбоподателят е управлявал
нерегистрирано МПС. Лекият автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по
реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП изрично сочи, че
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В случая
управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано, което е в нарушение
на цитираната разпоредба и жалбоподателят като водач на МПС е длъжен да я познава.
Районният съд приел, че той е проявил
небрежност, а това обуславя и неговата вина. По силата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят
следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в
ЗДвП последици при управление на нерегистрирано МПС. Като правоспособен водач
на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за
обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да
извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен
ред, преминало ли е технически преглед, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност на водач» и т. н.
Районният съд приел за ирелевантно обстоятелството
дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е
със служебно прекратена регистрация, тъй като водачът има самостоятелно
задължение да се увери, че МПС-то което се качва да управлява е изправно от
законова гледна точка, още повече че в случая жалбоподателят Р. не фигурирал в
нито един документ като нов собственик на автомобила и не твърди, че е закупил
автомобила от лицето, което фигурира като собственик в масивите на КАТ –ПП. На
водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС,
което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Районният съд
счел, че в случая незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност. При тези правни изводи районният съд
потвърдил наказателното постановление.
Разградският административен съд
намира решението на районния съд за валидно и допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, след като е събрал относимите към правния спор гласни
и писмени доказателства. Несъмнено е, че на инкриминираните дата и място, касационният
жалбоподател е управлявал по път, отворен за обществено ползване, автомобил със служебно прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тоест към момента на проверката същият не е
бил регистриран по надлежния ред за движение по пътищата.
Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, ако
в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, собственикът не
изпълни задължението си да го пререгистрира на свое име, регистрацията му се
прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. При изменение на
данните за собственика на превозното средство, посочен в свидетелството за
регистрация, новият собственик подава заявление в съответното звено „Пътна
полиция“ при ОДМВР по постоянния си адрес и представя съответните документи,
въз основа на които се подменя свидетелството за регистрация на МПС. Извършването
на промени в регистрацията на превозните средства е регламентирано в чл. 14 –
чл. 17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата служебно се прекратява
регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство, като по аргумент на
противното от чл. 18б, ал. 2 от наредбата собственика на превозното средство не
се уведомява за това.
Предвид установената и приета по
делото фактическа обстановка районният съд правилно е приел, че касационният
жалбоподател е осъществил от обективна страна състава на чл. 175, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП.
Действително, той не е собственик на
превозното средство, но това не го освобождава от задължението да управлява
това превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, само ако
същото е регистрирано. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на нарушението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само когато незнанието на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. Правилно районният съд е приел, че в случая незнанието от страна на Р. на факта, че
управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Той не е съзнавал и
не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. За разлика от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НК,
съгласно която непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от
закона случаи, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.
Като водач касационният жалбоподател
е приел да управлява лек автомобил, на който не е бил собственик, но е бил
длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика или от
лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има валидна
действаща регистрация. На практика е следвало да провери предадените му с
автомобила документи и конкретно за случая – свидетелството за регистрация на
процесното МПС, като установи и си изясни вписаните данни относно собствеността
на автомобила. При различие между вписания в свидетелството за регистрация
собственик на автомобила и лицето, което му го предоставя, да се увери на какво
се дължи това несъответствие и да прецени до какви евентуални законови
последици може да води то. Като не е сторил това, водачът е проявил
непредпазливост, а това обосновава и вината му.
Независимо, че не той е собственик
на автомобила, а само го е управлявал, като правоспособен водач Р. е длъжен да
знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие от страна на новия
собственик да регистрира новопридобитото МПС в законоустановения двумесечен
срок. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че в случая Р. е
осъществил състава на нарушението по чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и от субективна страна. Същото е извършено
виновно от касационния жалбоподател, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
С оглед изложеното, оспореното
решение на Районен съд Исперих следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 11.07.2022 год.,
постановено по АНД № 269 по описа за 2021 год. на Районен съд – Исперих
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/