Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 27.08..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря СТЕФКА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т.д.н № 1157
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.
Предявена
е молба от ЕТ“З.9.Ц.И.“ ЕИК ******** за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо „П.О.“ ЕООД ЕИК ********
МОЛИТЕЛЯ твърди, че е в търговски
отношения с ответното дружество от началото на 2011г., когато започва да му
продава различни видове горива. Твърди се , че не всички доставки през годините
са заплащи на падежа и е имало прехвърляне на задължения за следващи години.Твърди,
че ответникът не му е заплати конкретни доставки на гориво по три фактури/ след съответните уточнения/,
направени през ноември и декември 2014г. с обща стойност с размер на
44 858.53 лв., а именно :
-
Доставка по фактура №1453 от 19.11.2014г. на 10 022 литра гориво, с
оставаща незаплатена част от цената на стойност 13 708.71 лв.
-
Доставка по фактура № 1464 от 01.12.2014г. на 10 082 литра гориво с
изцяло незаплатена цена в размер на 20 845.55 лв.
-
Доставка по фактура № 1466/порешно посочена като 1456/ от 09.12.2014г. на
5 081 литра гориво с изцяло незаплатена цена в размер на 10 304.22
лв.
Твърди ,че в периода 02.09.2014г.
до 20.01.2018г. дружеството ответник е в производство по несъстоятелност ,
поради което ищецът не е претендирал вземането си от ответника. На 20.01.2018г.
е влязло в сила Решение № 26 от 04.01.2018г. на СГС по т.д.н.1445/2013г. с
което е прекратено производството по несъстоятелност на П.О. ООД на осн.чл.740, ал.2 ТЗ, поради споразумение, в което ищецът не
участва. В периода януари 2017г.-2019г. многократно ищецът е водил преговори с
ответника за заплащане на сумите и макар да са постигани уговорки същите не са
били изпълнявани. Намира, че ответното дружество не е в състояние да посреща
своите задължения, тъй като не е предоставило гаранция в НАП и не може да
извършва покупко-продажба на горива. Извършена е продажба на дружествени дялове
на фигурант като от 19.02.2018г.
дружеството става ЕООД , а от февруари 2019г. никой представител на дружеството
ответник не отговаря на опитите им за контакт. Това им дава основание да твърдят,
че ответното дружество е неплатежоспособно и свръхзадължено. Моли да се открие
спрямо същото производство по несъстоятелност с всички законни последици.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исканията в
молбата. Твърди, че молбата е нередовна. Излага съображения , че вземанията на ищецът, признати чрез документ –
потвърждение на салда е направено от управител с прекратени пълномощия. Предвид
етапа на производството по несъстоятелност компетентност за това е имал само синдика
на дружеството. Разлика в задълженията е установено в началното салдо за
2014г. на вземанията на молителя, като
намира, че причина за това е, че за периода 2011 – 2013г. са извършвали
плащания освен по банков път и на каса. При тах са унищожени всички счетоводни
документи поради изтичане срокът им за съхранение. Намира, че това
обстоятелство е използвано от молителя, който не е предявил тези свои вземания
в производството по несъстоятелност, а е предявил вземането си едва след
изтичане срокът за съхранение на счетоводната документация. В открито съдебно заседание прави възражение,
че вземанията на молителя са погасени на осн.чл.739 от ТЗ, доколкото е могъл,
но не ги е предавил, в приключилото производство по несъстоятелност. С оглед на
това намира, че молителя не е легитимиран като кредитор по чл.625 от ТЗ. Прави
възражения също така, че твърдяните вземания са погасени по давност. Твърди
също така, че са извършени плащания по всички извършени доставки през 2014г.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните , представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор, че
ответникът е в открито производство по несъстоятелност за периода от
1.09.2014г. до 04.01.2018г., което се установява от представените по делото
съдебни решения № 1396/01.09.2014г., № 26 от 04.01.2018г. постановено по т.д.н.
№ …….. от …, СГС, ….. ………!!!! От 1.09.2014 и до 04.01.18г. дружеството има
назначен синдик, първоначално временен, след -което постоянен, а с Решение
№ 917 от 20.05.2016г. е обявено в несъстоятелност, прекротена е
дейността му и правомощията на органите
му, Следователно счтано от 20.05.2016г.
и до края на 2017г. представителството на ответникът се е осъществявало
само от постоянния синдик. След постигане на споразумение с кредиторите и на
осн.740, ал.2 от ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено и считано от
05.01.2018г. ответното дружество е с възобновена дейност и органи.
Не се спори, че молителя не е
предявил вземанията си по трите процесни фактури в производството по несъстоятелност. Вземанията и по трите
фактури са от м.11 и 12.2014г. и съответно са възникнали след като спрямо
ответникът е открито производство по несъстоятелност -1.09.2014г. Следва да се
приеме, че ответно дружеството е продължило дейността си и след като спрямо
него е открито производство по несъстоятелност. Същото обаче съгласно
чл.635,ал.1 от ТЗ е могло да продължава дейността си само под надзора на
синдика, като новите сделки се сключват след предварително съгласие на синдика,
а съгласно чл.636,ал.1 от ТЗ всяко изпълнение
на задължение към длъжника се приема от синдика. В рамките на
производството по несъстоятелност кредиторите, с вземания възникнали след
момента на откриването му получават плащане на падежа, а ако не го получат се
удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1 от ТЗ т.е. чрез извършване на
разпределение на събраното в масата на несъстоятелността. Съответно
удовлетворяване вземания за цена на доставено гориво ако не е станало на падежа
може да стане при разпределение по
чл.722 от ТЗ само ако вземанията се предявят по реда на чл.688, ал.3
от ТЗ и се включат в допълнителен списък от синдика съгласно чл.695 от ТЗ. Не се спори, че това не е сторено. Не се
спори, че доставките на гориво са осъществени, като по делото са представени от
страна на молителя трите фактури и следва да се отбележи, че посочената като
№1464 в молбата уточнение всъщност е №1466, видно от представеното по делото
копие и от отбелязаното от вещото лице в заключенията.
Не се спори, че молителя не е получил плащане на падежа, нито е предявил
вземанията си в рамките на производството, и същите не са включени в списък на
приети вземания. Следва да се установи дали е извършено плащане в рамките на
2014г. или някоя от следващите години или вземанията по тези три фактури са
останали дължими. Ако не са разплатени следва да се прецени дали тези вземания са
погасени по давност или се явяват погасени на осн.чл.739 от ТЗ като непредявени
в производството по несъстоятелност.
От представените по делото
счетоводни и платежни документи, както и от приетата по делото съдебно -
счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение, се установява, че
доставките по трите процесни фактури не са разплатени през 2015 г.. В основното заключение са
проследени всички доставки до края на 2014г по фактури и момент на плащане.
Прави впечатление, че от края на 2012г. част от доставките са се разплащали
през следващата календарна година. За процесната 2014г. доставките са с обща
стойност 674 696.90 лв., а през тази година са извършени плащания в общ
размер на 629 838.37 лв., като процесните три фактури /№ 1453-частично/ не
са изплатени през 2014г. и сумата на неразплатеното през тази година е в общ
размер на 44 858.53 лв. Тази
разлика се формира и в началото на периода на 2014г., като в двете счетоводства
- това на молителя и това на ответника се водят две различни като стойност
начални салда – при молителя – 146 881.63 лв., а при ответника
102 023.10 лв. . Съдът като съобрази таблицата със посочени доставки
по фактури и техните плащания за 2013г. и конкретно тази част на
таблицата на стр.9 от основното заключение от която е видно, че разплатени през
2014г. са 9 фактури издадени през 2013г. – от № 1129 от 8.11.2013г./частично/
до 1155/21.12.2013г. като общата им стойност възлиза в размер на
146 881.63 лв. то приема, че вярното начално садло за 2014 г. е
146 881.63 лв. / това според счетоводството на молителя/. Доставките през
2014г. са на обща стойност 674 696.90 лв. с ДДС. Прибавено салдото по
счетоводството на молителя към стойността на новите доставки общото задължение към 2014г. възлиза в размер
на 821 578.53 лв. От таблиците на вещото лице на стр.9,10,11,12 е видно,
че през 2014г. са разплатени всички суми останали за 2013г. и суми на стойност
629 838.37 лв. за задълженията възникнали през 2014г. Останали са
неизплатени задължения през 2014г. по трите процесни фактури 1453,1464 и 1466 в
общ размер от 44 858.53 лв. Тук следва да се отбележи, че молителя е
осчетоводил погасяване на плащания дължими по фактури с падеж през 2014г. с
извършени парични плащания през 2015г. а именно това са четири фактури, както
следва : № 1432/23.10.2014г. – частично плащане в размер на 337.34 лв. на
06.01.2015г. и изцяло платени фактури № № 1437/29.10.2014г., 1445/5.11.14г.,1448/11.11.14г.
платени през 2015г., като последното плащане е от 09.03.2015г..Общо извършените
плащания през 2015г. с които са погасени задължения за 2014г. възлизат в общ
размер на 59 800 лв.. Точно това е сумата, която вещото лице с
допълнителното заключение е установило, че ответникът е разлатил към молителя
през 2015г. и над тази сума няма други плащания. С тази сума от 59 800 лв.
задълженията по процесните три фактури не са покривани. Следва изводът, че
процесните три фактури с извършени доставки в края на 2014г. са останали
неразплатени и сумата от 44 858.53 лв. е останала дължима от страна на
ответното дружество.
По отношение възражението за
погасяване на вземанията по трите фактури по давност: Доколкото доставките са
направени през ноември и декември 2014г. година и вземанията за тяхната цена се
погасява с пегодишна давност съгласно
чл.111 от ЗЗД, то към момента на предявяване на настоящата молба по чл.625 от ТЗ – 20.06.2019г. тези вземания не са погасени по давност.
По отношение възражението, че
задължението е погасено на осн.чл.739 от ТЗ : Съдът намира , че вземанията на молителя
по трите процесни фактури се явяват
погасени на основание чл.739 от ТЗ. Както се изложи и по-горе, касае се за
доставки в период, в който ответникът е бил в открито производство по
несъстоятелност, и всяко плащане е могло да се извърши на падеж със съгласието
на синдика- чл.635,ал.1 от ТЗ. След
1.09.2014г. всички неразплатени задължения на падежа е следвало да се
предявяват от кредиторите по реда на чл.688,ал.3 от ТЗ до изтичане срокът за оздравителен план или до
20.05.2016г., когато ответникът е обявен в несъстоятелност. Съгласно нормата на
закона – чл.695 вр. чл.688,ал.3 ТЗ отново синдикът е преценявал тяхната
дължимост с включването им в списък на приети вземания, допълващ основния такъв
с предявени вземания преди откриване на производството. Удовлетворяването им е
могло да стане само по реда на чл.722 от ТЗ. Дали извършените разплащания през
2015г. са отговаряли на тези правила съдът не е изследвал, но същите не са
процесни и не следва да влияят на общите му изводи касателно процесните доставки.
След като молителя не спори и изрично твърди, че не е спазил изискването на ТЗ
и не е предявил тези свои вземания по реда на чл.688,ал.3 от ТЗ то съдът
приема, че тези негови вземания се явяват погасени съгласно чл.739,ал.1 от ТЗ,
като непредявени вземания в производството по несъстоятелност . Подобен извод
може да се направи и тълкувайки нормата на чл.707, ал.4 от ТЗ. Нормата предвижда, че при оздравителен план, който не
урежда права на кредитори възникнали в хода на производството по
несъстоятелност, то с решението си за утвърждаване на плана съдът осъжда
длъжника да разплати тези задължения, но само ако са приети по реда на
чл.688,ал.3 от ТЗ. Следва извод по аргумент на противното, че не разплатени и
неприети включени в списък от синдика вземания, възникнали като задължения след
открито производство по несъстоятелност не подлежат на разплащане. С оглед на
горното независимо, че вземанията на молителя
по процесните три фактури в размер на 44 858.53 лв. са останали
неразплатени, като възникнали в хода на открито производство по несъстоятелност
и непредявени в това производство, съответно неприети от синдика за
удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1 от ТЗ вр.чл.688,ал.3 от ТЗ то същите се
явяват погасени съгласно чл.739 от ТЗ с прекратяване на производството по
несъстоятелност. Прекратяването на осн.чл.740 от ТЗ на производството по
несъстоятелност на ответникът е станало
съгласно решение № 26 от 4.01.2018г.постановено по дело № ……. . След
този момент правото на молителя да
претендира процесните вземания се счита погасено. Съдът дори намира, че ако
съобразим нормата на чл.688,ал.3 от ТЗ тълкувайки я буквално, правото тези
вземания да се предявяват изтича в рамките на предвидения в закона срок –
изтичане срока за предявяване на оздравителен план или това е момента на
постановяване на решението по чл.711 вр.чл.710
от ТЗ – 20.05.2016г., който срок за предявяване на вземанията е
преклузивен. С оглед на тези изводи следва да се приеме, че молителя не
притежава вземания по процесните доставки спрямо ответникът и не се явява
материално правно легитимиран да претендира откриване производство по
несъстоятелност спрямо същия.
За пълнота съдът следва да
отбележи, че съобразно приетото основно заключение за периода на 2018г. и 2019г.
показателите за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна са над 1 – ца ,
което показва , че ответното дружество е
в добро финансово състояние и може да погасява задълженията си както с
наличните си финансови активи, така и с цялото си имущество. Следователно не е
налице и другата предпоставка от фактическия състав по чл.625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност – трайно увредено финансово
състояние и невъзможност за упражняване на търговска дейност.
С оглед на така установеното и предвид,
че не са налице основните предпоставки за да се открие производство по
несъстоятелност спрямо този ответник предвидени в чл.608 от ТЗ, то молбата се
явява неоснователна, и като такава
следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изходът по спора молителя
ще следва да заплати на ответникът разноски съобразно приложен списък в размер
на 3 900 лв. / адв.възнаграждение от 3 000 лв. –пълн. стр.159 и 900
лв. възн.в.л.-стр.218/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата с
пр.осн.чл.625 от ТЗ предявена от ЕТ“З.9.Ц.И.“***
, съд.адрес *** адв.Ив.Л. за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо „П.О.“ ЕООД ЕИК ********гр.София, ул.********
ОСЪЖДА ЕТ“З.9.Ц.И.“*** , съд.адрес *** адв.Ив.Л. да заплати на „П.О.“ ЕООД ЕИК ********гр.София, ул.********сумата
от 3 900 лева / три хиляди и деветстотин/ разноски на осн.чл.78 от ГПК за
настоящото съдебно производство .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :