РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Враца, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 30.07.2020г. /тридесети юли две хиляди и двадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №256 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ч.Т.К. ***,
депозирана чрез * Д.К. против писмо рег.№ 967000-4062/05.05.2020г. на Началник
сектор“ПП“-Враца, с което е обективиран отказ за издаване на СУМПС. В жалбата
се твърди, че отказът е незаконосъобразен и се иска постановяване на решение, с
което да се задължат органите на КАТ-Враца да издадат исканото СУМПС. Посочва
се, че в молбата за издаване на СУМПС освен издаденото удостоверение от ПУ “П.Б.“
е представено и друго удостоверение, удостоверяващо завършено основно
образование. Твърди се, че същото не е представено до РОУ-Враца във връзка с
питането на КАТ.
В с.з. жалбоподателят, чрез * Д.К.
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, като се приеме, че жалбоподателят
има завършено образование, както и да се задължи КАТ-Враца да издаде исканото
СУМПС. Посочва се, че жалбоподателят има всички основания за издаване на СУМПС.
Също така съгласно §16 от ЗР на ЗДвП е
следвало да се издаде СУМПС по досегашния
ред и същият има това право. ЗНП
е отменен от 2015г. и е в сила ЗПУО.
Ответникът не е
изразил становище по жалбата.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспорения административен акт съобразно задължението по
чл.168 ал.1 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е подал молба за
издаване на СУМПС с вх.№967 000-3505/7.04.2020г. до КАТ-Враца след успешно завършен курс на обучение. Към молбата
е приложил изискуемите документи - протокол на комисията на ДАИ за успешно
положени изпити, удостоверение за завършен VIII клас, медицинско свидетелство,
свидетелство № 000557/06.07.1990г. за завършен курс – лозаро - овощарство и шлосерство, квитанция
за издаване на свидетелство.
Преди издаване на оспореното
писмо-отказ ответникът е изискал от Регионално управление по образованието-Враца
/РУО/, информация дали представеното удостоверение
за завършен осми клас в П.у. „Д. П.Б.“-*** с рег. № 3343-408/31 юли 2019г. на
лицето Ч.К. се признава за свидетелство за завършено основно образование. С
писмо вх.№369000-5753/16.04.2020г. Началникът на РУО Враца е отговорил, че на лицето не следва да бъде
признато основно образование, тъй като
представения документ е удостоверение за завършен VIII клас, а не свидетелство за основно
образование. Посочил е, че тези изисквания са регламентирани в чл.23, ал.3 и
ал.4 на отменения Закон за народната просвета/ЗНП/ и чл.46, ал.1 и ал.3 от
отменения Правилник за приложение на ЗНП. Също така е посочено, че през
въпросния период обучението на ученика е извършено в училище със специален
статут и по облекчени учебни програми, несъответстващи на изискуемия минимум за
завършено основно образование. Позовал се е и на разпоредбите на Закона за
предучилищното и училищното образование, който е в сила от м.август 2016г. и
отменя ЗНП/чл.130, ал.1 и ал.2 и чл.120,
ал.7/.
Във вр. с подадената молба,
направеното запитване и получения отговор от Началник сектор “ПП“ - Враца до Ч.Т.К.
*** е изпратено писмо рег.№ 967000-4062/05.05.2020г.,
с което същият се уведомява, че представеното от него удостоверeние за завършен осми клас в ПУ “Д. П.Б.“-***
не следва да бъде признато за основно образование, както и че така представения
документ не отговаря на изискванията на Наредба № I-157/2002г. за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тоест макар и не
изрично посочено от съдържанието на писмото е видно, че се касае до отказ за
издаване на СУМПС на лицето Ч.К., тъй като същият няма свидетелство за
завършено основно образование. Така издаденото писмо е оспорено в настоящото
производство и е предмет на делото.
По делото е представено повторно от
жалбоподателя свидетелство №000557/6.07.1990г., като се посочва, че същото е за завършено основно образование VII клас.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежна страна и в срок, против индивидуален административен акт по см. на
чл.21 АПК, тъй като от съдържанието на същия е видно, че се засягат права на
жалбоподателя, като му се отказва издаването на СУМПС. Така изложеното прави
жалбата процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Съобразно задълженията си по чл.168 АПК съдът е длъжен да извърши проверка
на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК, както
относно неговата законосъобразност, така и относно неговата валидност. Оспореното
писмо притежава белезите на индивидуален
административен акт съобразно разпоредбата
на чл.21 ал.1 АПК, който е
издаден от оторизиран за това орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност съгласно чл.4 от Наредба I– 157/01.10.2002г. за условията и реда
за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Издаден е и в
предписаната от закона писмена форма, което дава основание да се приеме, че
същият не е нищожен.
Разглеждайки жалбата по същество,
съдът намира, че изложените в нея съображения за незаконосъобразност на оспореният
отказ за издаване на СУМПС са неоснователни.
Административният акт, макар и пестеливо, е мотивиран, изложени са фактическите
основания за издаването му и волята на
административния орган е ясна. Не се спори между страните, че жалбоподателят е
провел курс на обучение и е положил успешно изпит, както и че се е
снабдил с необходимите документи,
приложени към подадената от него молба за
издаване на СУМПС.
Спорен е въпросът дали удостоверението
за завършен VIII
клас в ПУ “Д. П.Б.“ –*** през
учебната 1987/1988г. е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил условието за
образователен ценз за придобиване на документ
за правоуправление. Жалбоподателят е
завършил осми клас при действието
на Закона за народната просвета, обн. ДВ бр.218/1948г., отм. ДВ бр.86/1991г. Съгласно
чл.34 ал.1 от този закон, основното образование се получава в основно
училище със седем класа – от първи до
седми, т.е. при условията на този закон жалбоподателят е завършил осми клас и
му е издадено удостоверение за завършен осми клас. Условията
за издаване на СУМПС са разписани
в два нормативни акта – чл.151 ЗДвП и чл.13 ал.1 т.7, съответно §2а от Наредба
I-157/01.10.2002г.
Изискванията в Наредбата предвиждат, при
подаване на заявление за издаване на СУМПС заявителят да представи
удостоверение за завършен най-малко първи гимназиален клас, като в §2а е предвидено изключение за лицата, завършили
основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната
просвета, които вместо копие от документ по чл.13,
ал. 1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно
образование представят копие от документ за завършено най-малко основно
образование. В чл.151, ал.2 ЗДвП
изискването за образователен ценз е завършването на десети клас, като в §16 от ЗИД на ЗДвП е предвидено
изключение за лицата, завършили основно
образование или десети клас по реда на
Закона за народната просвета / обн.ДВ бр.86/91г./ , които могат да получат право да управляват МПС по досегашния ред, т.е.
след завършване на основно образование. В цитираната по-горе Наредба не е
посочено точно при условията на кой Закон за народната просвета е следвало да
се придобие основно образование от кандидата за водач на МПС, но в ЗДвП ясно е
указано, че това е следвало да
стане по Закона за народната просвета от
1991г. Съгласно чл.23, ал.1 и 4 от този закон основно образование се придобива
от лицата, завършили осми клас. В ЗДвП няма разпоредба, която да дава
право на лице, имащо основно образование
по реда на Закона за народната просвета от 1948г., какъвто е случаят на жалбоподателят да придобива право да управлява МПС.
Жалбоподателя е представил
удостоверение за завършен осми клас през учебната 1987/1988г. в п.у. „Д. П.Б.“ ***.
От представеното удостоверение е видно, че жалбоподателя е завършил осми клас в
помощно училище, което е училище със
специален статут (чл.
71 и чл.
66, ал. 1 ППЗНП). Обучението в това
училище се осъществява по специален учебен план
и облекчени програми различни от учебния план и програми, по които се
обучават учениците от общообразователните училища. Към датата на завършване на
осми клас, съгласно пар. 16
от ПЗРЗИДЗДвП, който е приложим в случая се изисква завършено основно
образование по реда на ЗНП(отм.). Съгласно
чл.23, ал.3 ЗНП придобиването на основно образование се удостоверява със
свидетелство за завършено основно
образование, което е окончателно. Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗНП (отм.) свидетелство за
основно образование се получава след завършен осми клас.
Съгласно предписанието на чл.46,
ал. 1 и ал.
3 ППЗНП на учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за
основно образование съгласно държавните образователни изисквания за степента на
образование, общообразователния минимум и учебния план и за документите за
системата на народната просвета (ал. 1). Съгласно чл.46, ал.2 ППЗНП на
учениците със специални образователни потребности, които се обучават
интегрирано и са завършили VIII клас, но не са усвоили държавните образователни
изисквания за основно образование по обективни причини, училището издава
удостоверение за завършен VIII клас. В него се вписват резултатите от
обучението по индивидуалните образователни програми.
Тази разпоредба съответства на чл. 23, ал. 3 и ал.4 ЗНП, съгласно която
придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за
завършено основно образование, което е окончателно. В случая удостоверението за
завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е
равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, съгласно чл.23
ЗНП и чл.46
ППЗНП, издадено от общообразователно училище.
Видно от доказателствата по делото Ч.К.
е завършил през учебната 1987/1988 г. VIII клас в п. у. "Д. П.Б.“ ***.
Следователно лицето не притежава свидетелство за завършено основно образование,
каквото е императивното изискване на чл.13,
ал.1, т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. за издаване на СУМПС. Липсата на този документ е с правоизключващо
действие относно възможността за удовлетворяване искането на заявителя. В тази насока следва да се има предвид и писмо до ответника вх.№369000-5753/16.04.2020г. на Началникът
на РУО Враца.
Представеното
от жалбоподателя свидетелство № 000557
от 6.07.1990г. също не удостоверява завършено от него основно
образование, в каквато насока се правят възражения. От представеното свидетелство е видно, че жалбоподателя е завършил курс в п.т.у.
УТТ “Т.“ в О.м. общ.С. и е придобил специализация лозаро-овощарство и
шлосерство, което свидетелство не е равнозначно на свидетелство за завършено
основно образование и не може да се
приеме, че удостоверява завършено основно образование в каквато насока са
твърденията на същия.
Предвид
на изложеното и оспорения отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо рег. №
967000-4062/05.05.2020г. е законосъобразен, като постановен в съответствие с
материалния закон и следва да се потвърди, а жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното
и на основание
чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ч.Т.К. ***,
депозирана чрез * Д.К. против писмо рег.№ 967000-4062/05.05.2020г. на Началник
сектор“ПП“-Враца, с което е обективиран отказ за издаване на СУМПС.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС-София,
чрез АдмС Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: