Решение по дело №1111/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: ***, [населено място], чрез юрк.С. С., против Решение № 93/25.03.2024г. на Районен съд - Девня /ДРС/, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 334/2023г. по описа на същия съд, с което е отменен ЕФ № **********, с който за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, на „ГРУП ПЛЮС“ ООД, ЕИК ***е наложена имуществена санкция, в размер на 2500,00лв., и в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер на 660,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Конкретно сочи, че ДРС не е определил приложимите по делото факти и макар да е приел за доказана възведената с ЕФ фактическа обстановка, не е мотивирал тази част от решението си. ДРС неправилно е тълкувал и приложил относимите към случая правни норми и не е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен. Позовава се на мотивите към законопроекта за изменение на ЗДвП и сочи, че от историческото и функционалното тълкуване на чл.189ж, ал.1 ЗДвП следва извод, че действителната воля на законодателя без съмнение е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с незаплащане на пътни такси, вкл. и за издаване на ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3а и ал.3б ЗДвП. Позовава се на Решение № 100/04.05.2006г. на ВКС по н.д. № 713/2015г., според което, когато в текста на нормативен акт е допуснато несъответствие между волята на създателя на нормата и нейният външен израз, която независимо от произхода й, поражда неяснота, тя на общо основание подлежи на отстраняване по пътя на тълкуването.

Относно изводът на ДРС - че разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ ЕО заради изискването за пропорционалност на наказанието, твърди, че ДРС е отнел абсолютната компетентност на СЕС по арг. от чл.267 ДФЕС да се произнася по актове, свързани с тълкуване на правото на ЕС и сам, избирайки си една дума от директивата, отменя установената със закон система от наказания. Отделно сочи, че на ДРС му е било известно образуваното пред СЕС дело С-61/23 по тълкуването на чл.9а от Директивата, поради което е следвало да спре делото, до приключване на производството пред СЕС. Твърди и че ДРС не е отчел спецификата на националната система от наказания във връзка с неизпълнение на задълженията по Закона за пътищата, която позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на компесаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП, която според различните категории ППС е в пъти по-малък размер от абсолютния такъв за глобите/имуществените санкции по чл.179, ал.3-3б ЗДвП. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата не бъде уважена и от ответника се претендира адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Ответната страна - „ГРУП ПЛЮС“ ООД, чрез адв.А. И., оспорва касационната жалба по съображения в писмени възражения вх. № 3134/15.05.2024г. и становище С.д. № 19381/19.12.2024г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ДРС е приел за установено, че в 11:33 часа на 23.03.2021г., с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км.399+703, с посока намаляващ километър в Община - Девня, обл.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено (заснето) нарушение с ППС - автобус „Отокар Вектио 310 Т“ с рег. № [рег. номер] - собственост на „ГРУП ПЛЮС“ ООД, с технически допустима максимална маса 14440кг., брой оси - 2, категория ЕВРО 6, за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, според категорията на ППС. За нарушението бил съставен ЕФ № **********.

За да отмени ЕФ, ДРС е приел, че описаното в ЕФ нарушение е съставомерно от обективна и субективна страна, но е следвало да се установи и санкционира по общия ред, т.к. хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в чл.189ж, ал.1 ЗДвП. На следващо място е прието и че санкционната разпоредба не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и следва да се остави без приложение. ДРС се е позовал на практика на Съда на ЕС - Решение по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 е С-498/15, както и на Решение по дело С-384/17, и е приел, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне то на размера им. Извел е извод, че в случая тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и по-конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, които предвиждат санкции в абсолютен размер - конкретно за процесното нарушение 2500,00лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи - например изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини, поради които таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н. Съобразил е, че още с решение по делото Urban, С-210/10, т.41 Съдът на ЕС е постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер, в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Позовавайки се на Решения на СЕС по дела С-184/15 и С-197/15, С-616/16 и С-617/16, С-187/15 и С-2/17, и доколкото разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на приетия такъм, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, който гарантира пълната ефективност на правото на ЕС и защитава предоставените на частните субекти права, е непропорционалната санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. При проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция, ДРС е установил, че такава липсва и че единствената такава е тази по чл.185 ЗДвП, която не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци. По изложените съображения ДРС е отменил ЕФ.

Така постановеното решение е правилно.

ДРС е установил вярно фактите по случая, като при правилно тълкуване на материалния закон, на правото на ЕС и при съобразяване с практиката на Съда на ЕС по неговото прилагане, е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на ЕФ.

В случая с процесния ЕФ „ГРУП ПЛЮС“ ООД е санкционирано в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 23.03.2021г., в 11:33 часа, по път А-2 км. 399+703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 10072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, е засечено движение на собственото му ППС – идентифицирано надлежно по марка, модел, рег.номер и технически характеристики, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, т.к. няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП.

Така описаното в ЕФ деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.к. безспорно притежаваното от „ГРУП ПЛЮС“ ООД ППС е такова по чл.10б, ал.3 ЗП, за което, при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. При липсата на данни за ползвател за превозното средство, таксата се дължи от собственика, поради което правилно дружеството е идентифицирано като субект на нарушението. Доколкото размерът на тол таксите се определя въз основа на действително изминато разстояние, установено посредством данните от тол декларациите и предварително закупените маршрутни карти, липсата и на двете безспорно обосновава извод, че за процесното ППС, дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не е била заплатена.

Правилно ДРС е приел, че за процесното нарушение не е допустимо санкционирането да се извърши посредством съставянето на електронен фиш.

В случая „ГРУП ПЛЮС“ ООД е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - в действащата към 21.03.2021г. редакция, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3.

Независимо че в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, правилно ДРС е приел, че разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което нарушението по чл.179, ал.3б е следвало да се установи и санкционира по общия ред. Това тълкуване се потвърждава от последвалото изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - Доп. - ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., при което са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП.

Правилно ДРС е приел и че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО.

Действително, както се сочи в касационната жалба, към момента на провеждане на производството по въззивно обжалване и произнасянето на ДРС с обжалваното решение, пред СЕС е било образувано дело С-61/23, по преюдициално запитване на Административен съд - Хасково, но като не е спрял производството ДРС не е допуснал съществено процесуално нарушение. Противно на изложеното в касационната жалба, тълкуването на правото на ЕС не е абсолютна компетентност на Съда на ЕС. Напротив, всеки национален съдия от държава членка е длъжен да тълкува и прилага правото на ЕС, в съответствие с основните принципи на ЕС и на практиката на Съда на ЕС. Производствата по преюдициални запитвания са само израз на принципа на сътрудничество по чл.267 ДФЕС. Безспорно тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона, но ДРС е съобразил произнасянето на СЕС по подобни казуси - Решение от 22 март 2017г. по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и 498/15, EU:C:2017:229, и дадените в така постановените решения насоки на националните юрисдикции, които са достатъчно конкретни и ясни за да бъдат приложени и в настоящия случай.

Според разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по-специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции.

Както е посочено в т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, според постоянната съдебна практика при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (така и в решения от 9 февруари 2012г., Urbаn, C-210/10,EU:C:2012:64, т.23 и от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.37).

Според т.49 от същото решение, санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39).

Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40).

От друга страна СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

При така даденото тълкуване правилно ДРС е приел, че тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби, и по конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани елементи като например - изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н.

Още с Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Така, с решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Така даденото тълкуване е потвърдено и с Решение на СЕС от 4 октомври 2018г. по дело Dooel Uvoz, С-384/17, EU:C:2018:810, като със същото, както следва от т.38, СЕС е дал тълкуване и на последиците от решение от 22 март 2017г., Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и С-498/15.

Към настоящият момент е налице произнасяне и по дело С-61/23, като с Решение от 21 ноември 2024г. СЕС се е позовал на вече даденото тълкуване с цитираното по-горе решение и в т.45 от решението си е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. В т.46 от решението е потвърденото вече застъпеното становище по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определяне на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата.

В точки 49 и 50 от Решението по дело С-61/23 Съдът на ЕС е приел, че процесната система (разглеждана в главното производство) от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.

В т.51 от решението СЕС е припомнил, че съгласно изискванията на Директива 1999/62, съдържащи се по-специално в членове 7-7к, разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е в разрез с този принцип на участие.

Така, в т.53 от решението и позовавайки се на тълкуването, дадено с Решение от 22 март 2017г., Euro-Team и Spirаl-Gеp, C-497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т.49, СЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

В заключение СЕС е приел, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

При така потвърденото тълкуване на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и на предходните решения на СЕС - на които се е позовал ДРС, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, напротив - тълкувал е правото на ЕС в съответствие с практиката на Съда на ЕС. В контекста на постановеното решение по дело С-61/23, правилно ДРС е приел и че отговорите по него само частично ще допринесат за правилното решаване на настоящия спор, т.к. в контекста, в който е формулиран въпроса от преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата, но не и какво следва като последица от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство.

Този въпрос обаче е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018г. по дело Dooel Uvoz, С-384/2017г. В т.53 от същото е прието, че т.к. разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62 изисква намесата на държавите членки и им предоставя значителна свобода на преценка, същата няма директен ефект. Обратното тълкуване на практика би довело до премахване на правото на преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят подходящ санкционен режим в рамките, определени от чл.9а от Директивата - т.54 от решението.

Според т.55 и т.57 от решението, от това следва, че изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, не може да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да замести националния законодател. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и в решения от 14 септември 2016г., Martinez Andres и Castrejana Lopez, C-184/15 и C-197/15, EU:C:2016:680, т.50 и цитираната съдебна практика, и от 24 януари 2018г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16, EU:C:2018:32, т.42).

Според т.58 и т.59 от решението по делото Dooel Uvoz, за да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (решения от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.43 и от 28 юни 2018г., Crespo Rey, C-2/17, EU:C:2018:511, т.70).

Така, задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.44).

В точка 61 от решението по делото Dooel Uvoz е прието, че въпреки това, от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.45).

Правилно ДРС е приел, че именно тази хипотеза е налице в случая. Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Правилна е преценката, че в подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция.

В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл.185 ЗДвП, но същата е предвижда единствено налагането на глоба и по арг. от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.

Като е стигнал до същите правни изводи, ДРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие № 940/14.05.2024г. е изплатено изцяло в брой. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, т.к. договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, и с обема на предоставената адвокатска защита, поради което липсват основания за неговото редуциране. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/25.03.2024г. на Районен съд - Девня, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 334/2023г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ****, [населено място] да заплати на „ГРУП ПЛЮС“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С., разноски за производството, в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно!