РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА К.А
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА К.А Въззивно гражданско дело №
20224000500404 по описа за 2022 година
С решение №95/22.03.2022г. по гр.д. №815/2021г. ОС- Плевен е осъдил
на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр.чл.52 ЗЗД Прокуратурата на
Република България да заплати на Г. С. А. ЕГН **********, от гр.Плевен,
**********, със съдебен адрес за призоваване: адвокат И. Ж. от АК Враца,
гр.София1000, ул.**********, сумата:
-15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 234 ал.1
НК и по чл.339 ал.1 НК, за което Г. С. А. е оправдан с присъда на Военно-
Апелативен съд София №1/ 08.02.2021г. по ВНОХД №40/2020г., оставена в
сила с решение на ВКС №60112/ 22.06.2021г.по н.д. №489/2021г., влязла в
сила на 22.06.2021г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
22.06.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 108 600лв.,
както и в частта относно претенцията за присъждане на мораторна лихва в
размер на 515,92лв. за периода от 22.04.2019г. предявения иск e отхвърлен;
- 4 100лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди- заплатени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.
234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, за което Г. С. А. е оправдан с присъда на
Военно- Апелативен съд София №1/08.02.2021г. по ВНОХД №40/2020г.,
оставена в сила с решение на ВКС №60112/ 22.06.2021г. по нак.дело
№489/2021г., влязла в сила на 22.06.2021г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до 51 728лв., както и в частта относно претенцията за присъждане
1
на законна лихва за периода от 22.04.2019г. до 22.06.2021г., предявения иск е
отхвърлен.
Присъдени са и разноски, като с определение №1249/ 02.09.2022г. е
изменено на основание чл.248 ГПК решение №95/22.03.2022г., постановено
по гр.д.№815/2021г. по описа на ПлОС в частта за разноските, както следва:
на осн.чл.78 ал.1 във вр.ал.5 ГПК във вр.чл.10 ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Г. С. А. ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 1517лв., съобразно уважената част от
исковете, а не както е посочено в решението в размер на 4756,56лв.
В законният срок е подадена въззивна жалба и частна въззивна жалба от
Г. С. А. ЕГН **********, чрез адвокат И. Ж. от АК Враца, срещу двата
съдебни акта- решението по делото и определението по чл.248 ГПК.
Подадена е въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ срещу решението
на ОС- Плевен.
Г. А., чрез адв. Ж., обжалва решението в частта, в която исковете са
отхвърлени, като излага следните възражения:
Г. А. бил изправен пред Военен съд, гр. София по две тежки обвинения-
чл. 234, ал.1 и чл. 339, ал. 1 от НК. С присъда № 20 по нохд №91/2019г.
Софийски военен съд го осъдил на 2 години лишаване от свобода, глоба от
3120 лв. и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, като изтърпяването
на наказанието е отложено с изпитателен срок от 5 години. С присъда №1 от
08.02.2021г. по внохд № 40/2021 Военно- апелативния съд го признал за
невинен и по двете обвинения, като приел, че той не е извършител на
деянието по чл. 234, ал. 1 от НК, а деянието по чл. 339, ал. 1 от НК не
представлява престъпление. Оправдателната присъда била протестирана, но
оставена в сила с Решение № 60112 по нак.д №489/2021г. на ВКС. По този
начин за период от 2 години и 2 месеца, в резултат на незаконните действия
на РС"ВП", ОВП и ВС, гр. София, Г. А. загубил работата си и бил подложен
на тежък психически тормоз и физическо неразположение от факта, че е
незаконно арестуван, обвинен и изправен пред военен съд. След завеждането
на досъдебното производство случаят бил докладван от военно- разследващия
полицай на командира на поделението, в следствие на което на 26.06.2019г.
със заповед № ЛС-32 редник Г. А. бил освободен от военна служба, загубил
доходите си в размер на 1133,88 лв. месечно и възможността да се
пенсионира като военен. Семейството му изпаднало в тежко финансово
състояние. А. получил психично разстройство, синът му, който бил в тежка
тинейджърска възраст, трудно изживял драстично влошилия се семеен
климат, съпругата му също преживяла начало на психично разстройство, като
прокуратурата не я уведомила за правото й да откаже да свидетелства.
Колегите му, с които преди това е общувал, се отдръпнали и в града
започнало да се говори, че е престъпник, което допълнително го
травматизирало и изолирало от обществената му среда. Мотивите на
обжалваното решение били в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ-
обхващали само периода от момента на повдигане на обвинението
/21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. до
21.06.2019г. Ищецът считал, че преживяните от него страдания са над
обичайните и последствията от тях са трайно или временно увреждане на
здравето му и здравето на членовете на неговото семейство. Именно за това
ги описал отделно и подробно в ИМ. Съдът, обаче се произнесъл общо,
определяйки стандартното обезщетение за подобни случаи, без да разглежда,
2
да обсъжда, да се произнася и да се мотивира по всеки един конкретен случай
на твърдяното понесено страдание и претендираното за него обезщетение.
Определеното общо парично обезщетение било несправедливо, тъй като
преценката на ПОС не обхващала всеки отделен случай и целия период на
ДП, не били взети предвид конкретните обстоятелства, при които е нанесена
щетата в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съдът
неправилно приел, че не всички проблеми в семейството се дължат само и
единствено на повдигнатите обвинения срещу Г. А., позовавайки се на
неизяснени от негова страна свидетелски показания относно паричните
проблеми на семейството. Твърдението на съда, че не са събрани
достатъчно доказателства заболяванията на ищеца да са отключени в резултат
на съдебното преследване, били неправилни. По делото били приложени и
приети официални медицински документи, които потвърждавали, че става
въпрос за „посттравматично стресово разстройство", диагностицирано през
октомври 2001г., а в предходните две години и два месеца ищецът бил
подложен на стрес поради незаконното наказателно преследване. Неправилно
съдът определил имуществените вреди- въпреки, че с молба от 28.01.2022г.
ищецът приложил заверени копия от всички договори за правна защита и
съдействие по наказателното производство, съдът не ги кредитирал, като
посочил, че същите не са приложени по наказателното дело. Следвало да се
присъди и хонорара по договор, сключен за процесуално представителство по
прекратеното административно дело № 808/2019г. на АС гр. Плевен, с
предмет обжалване на заповедта, с която Г. А. е освободен от военна служба,
за сумата 1040 лв., тъй като направеният разход също се явявал имуществена
щета по настоящото дело. В наказателното и административното дело се
намирали достатъчно писмени доказателства, за това, че предварително било
подготвено освобождаването от служба на редник А. и същият бил притиснат
да подпише рапорта и заповедта под заплаха за дисциплинарно уволнение ,
като в тази посока са неговите свидетелски показания. Неправилно била
приета за неоснователна претенцията за присъждане на сумата 40 828 лева-
пропусната полза от неполучено възнаграждение, ведно с дължимото
увеличение на заплатите на военнослужещите от 01.01.2020г., както била
претендирана в исковата молба. Неправилно не били присъдени и разходите
за преквалификация- сумата следвало да се присъди, без значение кой я е
заплатил. Неправилно не били присъдени и транспортните разходи- ищецът
нямал документи за същите, тъй като се придвижвал със собствения си
автомобил, но броя на съдебните заседания по 20 лева за всяко, правело 180
лева. Не била налице прекомерност на адвокатското възнаграждение за
изготвянето на жалбата и процесуалното представителство по настоящото
дело. За претенция от 160 328 лв. минималното адвокатско възнаграждение за
една инстанция се определяло на 4736,56 лв., а тъй като договорът на
адвоката бил за трите инстанции минималното възнаграждение било
14209,68 лв. Страните се съгласили и подписали договор за 15700 лв.- с
1 500 лева повече от минимума.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат
изцяло претенциите на ищеца, като се присъди и пълният адвокатски
хонорар.
В частната си жалба срещу определение №1249/02.09.2022г. по делото Г.
А. излага съображения, че срокът за издаването на подобно определение
изтичал на 19.04.2022г., следователно същото било незаконосъобразно, като
издадено извън този срок. Коригираната искова молба, приета за разглеждане
3
от съда, била с материален интерес 160 600 лв., на който отговарял
минимален адвокатски хонорар в размер на 4742 лв. за всяка една от трите
инстанции. Ищецът сключил договор с адвоката си за изготвяне на искова
молба и процесуално представителство пред всички инстанции по гр. дело по
ЗОДОВ на стойност 15 700 лв. С Решение №95/22.03.2022г. ПОС осъдил
ответника да заплати на ищеца общо сумата 19 100 лв., която представлява
12% от иска в размер на 160600 лв., следователно 12% от 15 700 лв. /хонорар
по договора/ била сумата 1884 лв., а не както е определено в атакуваното
определение- 1517 лв. Сочи се, че се обжалват и мотивите на определението.
Претендира се да бъде отменено Определение №1249 /02.09.2022г. на
ПОС, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ срещу решението на
ОС- Плевен се сочи, че същото е неправилно за уважената претенция относно
неимуществените вреди, както и за присъденото адвокатско възнаграждение,
по следните съображения:
Размера за претърпени неимуществени вреди, присъден от съда на ищеца
/15 000 лева/ не съответствал на принципа за справедливост визиран в чл.52
ЗЗД, възприетото в точка 2 от ППВС № 4/1968г. и константната съдебна
практика. Разследването по досъдебното производство приключило в кратки
срокове. Делото било образувано на 22.04.2019г., а на 11.07.2019г.- изготвен и
внесен в Софийски военен съд обвинителен акт. Общата продължителност на
наказателния процес, включващ досъдебното и съдебното производство, била
в разумни срокове. Следвало да се отчете и факта, че по отношение на ищеца
Г. С. А. била взета най- леката мярка да неотклонение, съобразно
разпоредбите на НПК, а именно- „Подписка", не са налагани други мерки за
процесуална принуда, като по този начин не са ограничени конституционно
гарантираните му права- на лична свобода и неприкосновеност, на
местожителство и придвижване, както и правото на свобода и сигурност по
чл.5 от ЕКЗПЧОС. Решението на първоинстанционния съд относно
разноските за адвокат в производство, в размер на 4 100 лева, на основание
чл.78 ал.1, във вр. с ал.5 от ГПК и чл.10 ал.З от ЗОДОВ, било в нарушение на
закона, тъй като същото не е определено от съда съразмерно с уважената част
от иска - 15 000 лева, която за адвокатското възнаграждение е в размер около
1 050 лева, а не както е уважил съда в размер на 4 100 лева.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени изцяло или отчасти,
като се редуцира размера на обезщетението относно уважения иск за
неимуществени вреди до по- нисък от сега определения от 15 000 лв.
След производството по чл. 248 ГПК в частта за разноските
Прокуратурата на РБ не е обжалвала същото.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по
делото и обсъди възраженията във въззивните жалби, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред ОС- Плевен са предявени искове с правно основание чл.2 ал.1,т.3
ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди.
Претендирано е обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 51
728лв., от които 40 828лв., пропуснати ползи от неполучено възнаграждение
като военнослужещ за периода 27.06.2019г.- 22.06.2021г.; 10 500лв. разноски
в наказателното производство за адвокатски хонорар и транспорт; 400лв.
разходи за преквалификация.
4
Претендирано е и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
108600лв., на основание обвинение в извършване на престъпления по чл.234
ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, за което Г. А. е признат за невинен и оправдан с
присъда на Военно- Апелативен съд София №1/08.02.2021г. по ВНОХД №
40/2020г., оставена в сила с решение на ВКС №60112/22.06.2021г. по н.д.
№489/2021г., влязла в сила на 22.06.2021г.
Върху претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди е претендирано присъждане на мораторна лихва за забава в размер на
515,92лв. за периода от 22.04.2019г. до произнасяне на съда, както и законна
лихва до окончателното изплащане на сумите.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Г. А. е бил военен, редник 3-ти клас, младши акумулаторист в
автомобилна ремонтна работилница на секция ”Автомобилна и електрогазова
техника” във военно формирование 52090 гр.Долна Митрополия.
На 22.04.2019г. във вила, намираща се в м.”Табакова чешма”, обитавана
от Г. А., е извършено претърсване и изземване от военен разследващ полицай.
При претърсването са иззети стекове с цигари без бандерол, ловна пушка и
патрони, подробно описани по вид, марка и количество. С постановление на
военно разследващ полицай от 17.06.2019г., връчено на Г. С. А. /в
присъствието на негов защитник- адв. Кр. Д. от ПАК/ на 21.06.2019г., той е
привлечен като обвиняем за две престъпления- по чл.234 ал.1 НК за държане
на акцизни стоки- тютюневи изделия без бандерол и по чл.339 ал.1 НК за
държане на огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка, 12-ти калибър и
патрони без надлежно разрешително. Със същото постановление спрямо него
е взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 12.07.2019г. Военно- окръжна
прокуратура София е внесла обвинителен акт срещу Г. А. за двете
престъпления по чл.234 ал.1 НК и чл.339 ал.1 НК, въз основа на което е
образувано НОХД №91/2019г. по описа на Софийски Военен съд. С
определение на СВС постановено в разпоредително заседание на 12.09.2019г.
е прекратено съдебното производство и същото е върнато на ВОП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение
№48 от 03.10.2019г.на Военно- апелативен съд София по ЧНД №55/2019г.
това определение е отменено и делото е върнато на СВС за продължаване на
съдопроизводствените действия. След отменителното определение е
проведено едно съд.заседание на 27.11.2019г., в което са разпитани
свидетели. Поради заболяване на съдията- докладчик е определен друг
докладчик по делото, проведено е разпоредително заседание на 28.01.2020г.,
след което са проведени 3 открити съдебни заседания- на 24.02.2020г.,
27.05.2020г.и 02.07.2020г. С присъда №20 от 02.07.2020г. на Софийски
Военен съд по НОХД №91/2019г. Г. С. А. е признат за виновен в извършване
на двете престъпления по чл.234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му е
наложено едно общо наказание- две години лишаване от свобода, като на
осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено с 5 годишен изпитателен срок. С
присъдата на Г. А. е наложена и глоба в размер на 3 120лв., постановено е да
бъдат отнети в полза на държавата иззетите цигари без бандерол, ловната
пушка и патроните. Присъдата е протестирана от прокурор от Военно-
окръжна прокуратура, обжалвана е и от подсъдимия Г. А.. С присъда №1 от
08.02.2021г. на Военно- Апелативен съд по НОХД №40/2020г. присъдата на
Софийски военен съд №20/02.07.2020г. по НОХД №91/2019г. е изцяло
отменена и подсъдимият Г. С. А. е признат за невиновен и оправдан по двете
5
обвинения за извършени престъпления по чл.234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК.
Оправдателната присъда е протестирана от прокурор към Военно-апелативна
прокуратура, въз основа на което е образувано нак.дело №489/2021г. по описа
на ВКС. С решение на ВКС №60112 от 22.06.2021г. постановено по н.д.
№489/2021г. оправдателната присъда на Военно- апелативен съд е оставена в
сила. Решението на ВКС е окончателно като неподлежащо на обжалване.
Оправдателната присъда е вляла в сила на 22.06.2021г.
За да постанови съдебният си акт ОС- Плевен е изложил съображения
за наличие на предпоставките по чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ, водещи до
ангажиране отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата на РБ, като
правозащитен орган и за доказаност по основание на предявеният иск. С
оглед представените по делото писмени доказателства е приел, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, в резултат на незаконното обвинение, за
което е оправдан с влязла в сила присъда. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост в размер на 15 000
лева първата инстанция е отчела: продължителността на наказателното
производство срещу ищеца- две години общо в досъдебната и съдебната фаза
/от 21.06.2019г. когато на ищеца е връчено постановлението за привличането
му като обвиняем до 22.06.2021г., когато е влязла в сила оправдателната
присъда/, в които е проведено разследване и делото в съдебна фаза е
разгледано от три съдебни инстанции; обстоятелството, че са повдигнати
обвинения за две тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК; през
целият период ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „Подписка“;
преживял е негативни емоции, свързани с притеснения и стрес от начина по
който ще приключи делото, тревожност и безпокойство, че може да влезе в
затвора, бил е напрегнат, притеснен; влошили се семейните отношения
между ищецът и съпругата му, което се е отразило негативно и на
непълнолетния им син, но не всички проблеми в семейството се дължат само
и единствено на повдигнатите срещу Г. А. обвинения и воденето наказателно
производство; ищецът е отключил и посттравматично стресово разстройство,
диагностицирано през м.октомври 2021г. след влизане в сила на
оправдателната присъда, но същото е в косвена връзка с незаконното
обвинение; не е доказано влошеното здравословно състояние на ищеца
/високо кръвно налягане, главоболие, получения остър панкреатит и
др.гастрити/, както и останалите заболявания, диагностицирани след влизане
в сила на оправдателната присъда, в периода м.октомври- м.декември 2021г.,
да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение;
повдигнатите обвинения не са били медийно оповестени, не са станали
достояние на близкия роднински и приятелски кръг на ищеца, съучениците на
сина му също не са разбрали за тях.
В съответствие с дадените разяснения в т.4 от ТР на ОСГК на ВКС
№3/22.04.2004г. по тълк.д. №3/2004г. е присъдена законна лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
22.06.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията
за присъждане на мораторна лихва в размер на 515,92лв.за периода от
22.04.2019г. /датата на извършеното претърсване/ до произнасяне на съда.
Присъдени са и имуществени вреди на ищеца- направените разноски за
адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство в ДП и
в съдебната му фаза, съобразно представените договори за правна помощ по
делата: договор за правна защита от 21.06.2019г.за упълномощаване на
адвокат К. Д., на когото е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в
6
размер на 100лв. /л.66 от ДП,т.1/, а в последствие с договор за правна защита
от 01.07.2019г. е упълномощил адвокат И. Ж., на когото е изплатено адв.
вънаграждение в размер на 2 000лв. /л.48 от ДП,т.2/; в съдебната фаза,
съгласно договор за правна помощ от 14.07.2020г. на пълномощника адвокат
Ж. е изплатено адв. възнаграждение в размер на 2000лв. от които 900лв.
платени в брой и 1 100лв. по сметка /л.11 от ВНОХД №40/2020г. по описа на
Военно- апелативен съд/. Общо направените разходи за адвокат в
наказателното производство досъдебна и съдебна фаза, са в размер на 4
100лв., които реално са изплатени.
Отхвърлени са останалите претенции за имуществени вреди- за
адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ, които не са
приложени в наказателното и досъдебното производство, за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по административно дело,
за присъждане на сумата 40 828лв.- пропуснати ползи от неполучено
възнаграждение като военнослужещ за периода 27.06.2019г.- 22.06.2021г.
Съдът е изложил съображения, че договорът за военна служба на ищеца е
прекратен, считано от 26.06.2019г., по взаимно съгласие на страните-
безвиновно основание, което изключва наличието на пряка причинна връзка
между повдигнатото обвинение и уволнението. Разходите в размер на 400
лева за курс в Център за професионална квалификация- София, не са в пряка
причинна връзка с повдигнатите срещу А. обвинения, за да бъдат
претендирани по реда на чл.2 ал.1,т.3 ЗОДОВ и не са заплатени от него, а от
друго лице. Сумата 180 лева, претендирана като пътни разходи във връзка с
воденото наказателно производство, не е подкрепена с доказателства- билети
за пътуване с влак или автобус, фактури или касови бонове за заредено
гориво и няма данни на кои дати ищецът е пътувал до София, колко на брой
са тези пътувания, с какво превозно средство са осъществявани пътуванията,
какви са конкретните пътни разходи.
Въззивният съд намира, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, е основателен до определеният от
първата инстанция размер, като на осн. чл. 272 ГПК препраща и към
подробните и обстоятелствени мотиви на ОС- Плевен.
Подадените срещу решението въззивни жалби АС- Велико Търново
намира за неоснователни по следните съображения:
От изложеното по- горе е видно, че наказателното производство срещу Г.
А. е продължило около две години общо в досъдебната и съдебната фаза.
Същото е приключило в разумен срок, като в този времеви диапазон е
проведено разследване и делото в съдебна фаза е разгледано от три съдебни
инстанции.
Установено е, че повдигнатите обвинения не са били медийно
оповестени, не са станали обществено достояние, нито са узнати от близкият
приятелски кръг на А., съучениците на сина му също не са разбрали за тях.
Следователно образуването на наказателното производство и привличането
на А. като обвиняем, макар и за две тежки престъпления по смисъла на
чл.93т.7 НК /за престъплението по чл.234 ал.1 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от 1 до 6г., а за престъплението по чл.339 ал.1 НК- от 2
до 8 г./, не е получило гласност и не е довело до негативно отражение в
социален план за него.
Мярката за неотклонение на А. е била най- леката- „подписка“ по време
7
на цялото производство, не е ограничавала свободата му и същият е
продължил да работи във военното формирование 52090 гр.Долна
Митрополия до момента, в който е напуснал по собствено желание. Със
заповед на командира на военно формирование 52090 гр.Долна Митрополия
№ЛС-32 от 26.06.2019г. договора за военна служба на Г. А. е прекратен на
основание чл.162 т.1 от ЗОВСРБ, по взаимно съгласие, изразено писмено и
подаден рапорт от ищеца с вх.№8510-445/26.06.2019г. Съпругата му е
посочила, че след това и в момента същият работи в БДЖ.
От показанията на съпругата, синът и майката на Г. А. е установено, че
той е бил притеснен, преживял е негативни емоции и стрес, тревожност и
безпокойство, че може да влезе в затвора, бил е напрегнат. Тези негативни
емоции са довели до влошаване на семейните отношения между него и
съпругата му- започнали често да се карат, избухвали, а скандалите в
семейството са се отразили негативно и спрямо непълнолетния им син.
В резултат на преживените тревоги и стрес, А. е отключил
посттравматично стресово разстройство, диагностицирано през м.октомври
2021г. след влизане в сила на оправдателната присъда- амбулаторни листи от
07.10.2021г.и 21.10.2021г. Въззивният съд също счита, че същото има косвена
връзка с незаконното обвинение, кредитирайки го в съвкупност със
свидетелските показания, при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК и
факта, че тези свидетели са били преки очевидци на състоянието на А.. След
постановяване на оправдателната присъда /м.октомври- м.декември 2021г./ е
констатирано влошаване на здравословното му състояние- високо кръвно
налягане, главоболие, получен остър панкреатит и др.гастрити. По делото не
са ангажирани доказателства, установяващи, че тези заболявания,
диагностицирани след влизане в сила на оправдателната присъда, са
отключени и са в пряка причинна връзка с воденото наказателно
производство. В тежест на ищовата страна е да представи доказателства, от
които се установява връзка между воденото наказателно производство и
заболяванията, установени след приключването му с оправдателна присъда.
Тази връзка не подлежи на доказване със свидетелски показания, а със
заключение на специалисти по конкретното дело, каквото не е поискано от
ищеца.
По делото не е доказано пълно и главно, като се изходи от приетите за
установени и в първоинстанционното производство факти, настъпването на
трайни тежки последици за ищеца от повдигането на конкретното обвинение,
обосноваващи друг размер на претърпяните от него неимуществени вреди.
Поради това неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
преживените от А. страдания са над обичайните и последствията от тях са
„трайно или временно увреждане на здравето му и здравето на членовете на
неговото семейство“. Когато се търсят и съответно установяват увреждания
над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно
и пълно доказване на вредите и причинната връзка /Р. от 11.03.2013г. по гр. д.
№ 1107/2012г. ВКС, ГК, ІV ГО и Р. от 15.01.2013г. по гр. д. № 1568/2011г.
ВКС, ГК, ІV ГО и др./, като в тежест на пострадалия е да докаже засягането
на съответното благо, което е станало с незаконосъобразното обвинение и
всяко свое негативно изживяване. В случая това не е направено- не са
установени и категорично доказани претърпени неимуществени вреди с такъв
интензитет.
Неоснователни са и възраженията в жалбата на А., че съдът се
8
произнесъл общо по отделно описаните в исковата молба страдания, без да се
мотивира по всеки случай и определил общо обезщетение, като мотивите му
обхващали само периода от момента на повдигане на обвинението
/21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. и не
приел, че всички проблеми в семейството се дължали само на воденото
наказателно производство.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. ВКС/,
съобразно посочените в т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г. ППВС критерии за
това понятие, което е съобразено от първоинстанционният съд. Преценени са
всички обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението, а в мотивите към
решението на ОС- Плевен са посочени както релевантните конкретни
обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Мотивите на
обжалваното решение не обхващат само периода от момента на повдигане на
обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от
22.04.2019г. /претърсване и изземване във вилата на А./. Първата инстанция
само е посочила, че периода от привличане на лицето като обвиняем до
влизане в сила на оправдателната присъда, е 2г. При определяне размера на
обезщетението ОС- Плевен е взел предвид действията на разследващите
органи на 22.04.2019г. и изрично същите са посочени и описани в мотивите
на съдебният акт, като безспорно установени. Разгледано е по отделно всяко
твърдение в исковата молба за преживяни от А. страдания, обсъдено е всяко
едно посочено от същия обстоятелство и са изложени мотиви по всеки
конкретен случай на твърдяно понесено страдание. Обосновано от събраните
по делото доказателства, включително показанията на доведените от ищеца
свидетели, първоинстанционният съд е приел, че не всички проблеми в
семейството му се дължат на воденото срещу него наказателно производство,
а и на финансовото му състояние и липсата на достатъчно доходи, след като е
напуснал работата си по свое желание. А. не е бил уволнен, сам е подписал
рапорт за напускане и е изразил своето съгласие прекратяването на договора
да е именно на посоченото основание. При наличие на влязла в сила заповед
за прекратяване на договора за военна служба на посоченото в нея основание-
по взаимно съгласие на страните, в настоящото производство съдът не може
да го ревизира, нито да прави преценка за нейната законосъобразност и за
начина по който ищецът е дал своето съгласие за прекратяване на договора му
за военна служба. Първата инстанция изрично е указала доказателствената
тежест на ищеца- да установи, че прекратяването на договора му за военна
служба, считано от 26.06.2019г., е пряка последица от повдигнатите му
обвинения, за които е оправдан с влязлата в сила присъда. Доказателства в
тази насока не са ангажирани нито пред ОС- Плевен, нито пред ВТАС-
представянето на копие от този договор не е доказателство за посочените
твърдения, а само установява, че такъв е налице- нещо, което не е спорно по
делото.
Настоящият състав намира, че в случая първоинстанционнният съд е
съобразил вида и характера на процесуалната принуда, отчел е
обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна
присъда в рамките на разумния срок от около 2 години и е била наложена
най- лека мярка за неотклонение - „подписка“, която не ограничава свободата
и изпълнението на служебни и трудови задължения. Взел е придвид, че А. по
свое желание е прекратил договора си за военна служба- т. е. не е търпял
9
значителни негативни последици в професионален план, както и че от
събраните доказателства не може да се направи извод за негативна
обществена нагласа към ищеца вследствие на воденото срещу него
наказателно производство. Правилно ОС- Плевен е посочил, че ищецът не е
доказал причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства,
личността му, обичайната му среда или обществено положение.
Въз основа на гореизложеното размерът на дължимото обезщетение
според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата
15000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи
само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. Но
не са налице и основания за намаляване на този размер, в какъвто смисъл е
направено възражение във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. По
делото са установени и доказани фактори, обуславящи конкретният размер
на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на воденото срещу А.
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда- тежестта на
повдигнатите две обвинения, преживяните от същия негативни емоции,
свързани с притеснения и стрес от начина по който ще приключи делото,
тревожност и безпокойство, че може да влезе в затвора, получил е
посттравматично стресово разстройство, влошили са се семейните му
отношения, скандалите в семейството са се отразили негативно и спрямо
непълнолетния му син.
Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията във
въззивната жалба на Г. А. срещу решението на първата инстанция и в частта,
в която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение и за всички
имуществени вреди, но които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В случая не се установява връзка между воденото наказателно
производство и твърдяните от ищеца имуществени вреди- пропуснати ползи
от неполучено възнаграждение като военнослужещ за периода 27.06.2019г.-
22.06.2021г. Той сам по собствено желание е прекратил служебното си
правоотношение и не е налице хипотеза, при която поради обективна
невъзможност да се яви на работа по съществуващо безсрочно трудово
правоотношение, в резултат от воденото наказателство производство срещу
него, е пропуснал възможност да реализира трудови доходи. А. не е бил
уволнен или отстранен от служба, поради което прекратяването на договора
му по взаимно съгласие на страните не е пряко свързано с повдигнатите
обвинения, за да е непосредствена последица от същите.
Не представлява имуществена вреда за ищеца в пряка и непосредствена
последица от увреждането и сумата заплатена от друго лице в полза на
Център за професионална квалификация София, представляваща такса
обучение курс стрелочник прелезопазач /316,80лв. такса обучение курс и
такса 4,24лв./ Дори А. да е посещавал този курс, не той го е заплатил, нито е
налице пряка причинна връзка с повдигнатите срещу него обвинения, за да се
претендира по реда на чл.2 ал.1,т.3 ЗОДОВ ангажиране отговорността на
Прокуратурата за вреди от незаконното обвинение.
Претенцията за имуществени вреди, представляваща направени разходи
10
за адвокатско възнаграждение в наказателното производство /досъдебна и
съдебна фаза/, е основателна, доказана и уважена от първата инстанция до
размер на 4 100 лева, съобразно приложените договори за правна помощ по
тези дела. Представянето по настоящото гражданско производство на други,
допълнителни договори за още адвокатски възнаграждения по тези
приключили дела, които не са приложени в същите и в които не е посочено за
защита по кое дело са сключени, не представляват имуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претенцията за пътни разходи по воденото наказателно производство, в
размер на 180 лева, отново без да са налице данни и доказателства да са
направени, правилно е отхвърлена от първоинстанционният съд. В случая не е
посочено и как е определен този размер, като едва във въззивната жалба се
конкретизира, че е за 9 пътувания по 20 лева всяко от тях. По настоящото
гражданско производство обаче няма данни дали А. е пътувал във връзка с
наказателното производство до гр. София, колко пъти и кога, нито същият е
изложил конкретни твърдения в тази насока, за да бъде присъдена сума за
пътни разходи, дори без доказателства такива да са направени.
Неоснователна е и частната жалба на Г. А., чрез адв. Ж., срещу
Определение №1249/02.09.2022г. по делото, постановено по реда на чл.248
ГПК за разноските. Същите са правилно изчислени при основателно уважено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно чл.78
ал.5 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и съобразено с уважената част от претенцията.
Определението не е незаконосъобразно и извън срок, а е постановено по реда
на чл.248 ГПК. Не могат да бъдат приети възраженията, че адвокатският
хонорар на адв. Ж., който се претендира да бъде присъден от ОС- Плевен, не
бил прекомерен, тъй като бил договорен за три инстанции. Предварително
присъждане на разноски за инстанции, които още не са проведени, предвид и,
че такива се определят с оглед изхода на спора, е недопустимо.
Разноски за въззивното производство: За настоящата съдебна инстанция
е представен договор за правна помощ на адв. Ж., видно от който не е
договорено и заплатено възнаграждение. След като не са направени разноски,
не може да се определят и присъдят такива, съобразно изхода на делото, а и в
случая въззивната жалба на А. е неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №95/22.03.2022г. по гр.д. №815/2021г. на
ОС- Плевен и постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение
№1249/02.09.2022г. по същото дело за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12