№ 337
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500262 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 6044/06.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 980/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-22 състав е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД по отношение на Л. И. Д., Договор от 22.12.2021 г., сключен в нотариален акт №
119, том 3, peг. № 8275, дело № 386 от 2021г. на нотариус Т., договор, по силата на който П.
И. Д. е дарил на сина си – С. П. Д., Апартамент № 78, с и.н. 68134.1203.696.1.78, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“ в блок ****, вх. „*“ на * етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 84.67 кв.м., при съседи: стълбище, Р. Д. Д., двор,
двор заедно с избено помещение № 78, при съседи: коридор, мазе № 79 на държ.ап. 79,
коридор, заедно с 4.958 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху
прилежащите се части от терена на комплекса на стойност 1 694 лева.
Решението е обжалвано от С. П. Д., който моли въззивния съд да го отмени
като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните
правила и да отхвърли предявения срещу него иск. Сочи, че съдът обсъдил единствено
доказателствата, представени от ищеца и не установил правилно фактическата обстановка.
Недействителността по чл.135 от ЗЗД не засягала правата, които трети добросъвестни лица
били придобили възмездно преди вписване на исковата молба, по която е образувано делото
по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Въззивникът сочи, че е трето добросъвестно лице.
Прави възражение за погасяване на иска по давност. Неправилно съдът прием, че Е. П. към
датата на отправяне на нотариалната покана и към датата на завеждане на иска било
дееспособна.
1
Въззиваемият Л. И. Д. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.. Сочи, че въззивникът не бил представил убедителни доказателства,
които да оборят презумпцията за знание, а намерението за увреждане се презюмирало по
закон в отношенията между роднини по права линия. Давностният срок за предявяване на
иска не бил изтекъл, тъй като началния му момент бил узнаването за увреждащото действие,
а не момента на извършване на сделката.. Към момента на сделката Е. Т. П. била в
състояние да разбира и ръководи действията си.
Конституираният по реда на чл.265, ал.2 от ГПК на страната на
жалбоподателя, П. И. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД от Е. Т. П., която е починала в хода на процеса на 30.11.2022 г. На основание
чл.226 от ГПК, като неин наследник е конституирана – Л. И. Д.. Ищецът твърди, че първият
ответник - П. И. Д., с договор за дарение по нотариален акт № 119, том 3, peг. № 8275, дело
№ 386 от 2021 г. на нотариус Т., дарил на сина си – втория ответник С. П. Д. недвижим имот,
представляващ: Апартамент № 78, с и.н. 68134.1203.696.1.78, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“ в блок ****, вх. „*“ на * етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 84.67 кв.м., при съседи: стълбище, Р. Д. Д., двор, двор,
заедно с избено помещение № 78 при съседи: коридор, мазе 79 на държ. ап.79, коридор,
заедно с 4,958 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху прилежащите се
части от терена на комплекса на стойност 1 694 лева. Имотът бил придобит от П. И. Д. по
договор за дарение с неговата майка Е. Т. П., инкорпориран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 29, том IV, дело 10604 от 1997 година. П. била категоризирана втора
група инвалид с диагноза псориазис вулгарис, артритис псориатива, остеоартрозас деф,
спондикиартрозис, дископатия Л5-01, остеопорозис ген, хлецистис калкл и
гастродуоденитис хр. Характерът на заболяванията усложнявали значително качеството и на
живот и самостоятелното грижене за себе си, а с напредване на възрастта нуждата от грижи
се увеличила. Сумите, които плащала само за лекарства били значителни, а остатъкът от
пенсията й не позволявал посрещането на нуждите от първа необходимост. До есента на
2019 г. Е. П. живеела в дарения апартамент, като била принудена от П. Д. да го напусне,
след като развалили отношенията си. П. Д. заявил, че няма намерение и възможност да се
грижи за нея. След хоспитализация, следствие на претърпения инсулт, Е. П. се върнала да
живее в апартамента на дъщеря си Л. И. Д., който се намирал на същия етаж срещу
процесният апартамент. Синът ù отказал да полага каквито и да са грижи за нея. Е. П. с
Нотариална покана от 21.09.2021 г. поканила П. Д. да й разреши да живее в жилището си,
или да изплати дължащите ù се издръжки. Имала намерение да развали договора за дарение.
Било заведено гр.д. № 20211100113539 по описа на СГС, на основание чл. 227, ал.1, б. В от
ЗЗД.Това станало причина П. Д. да прехвърли дарения му имот на сина си С. Д.. Ищцата
поискала от съда да обяви за недействителна спрямо нея извършената сделка предмет на
нотариален акт № 119, том 3, per. № 8275, дело № 386 от 2021г. на нотариус Т.. Претендира и
разноски.
Ответниците П. И. Д. и С. П. Д., първоначално оспорват иска като в хода на
производството П. Д. заема позиция, че счита иска основателен. С отговора на С. Д. на
исковата молбаова е оспорена дееспособността на ищцата като е посочено, че състоянието
след прекаран през 2019 г. мозъчен инсулт с констатирана мозъчна атрофия не позволявало
на П. да разбира свойството и значението на извършеното и да се грижи за интересите си. П.
не била гонена от жилището и никога не й била отказвана помощ, средства за лекарства и
2
храна. П. Д. се грижил за нея от 1997 г. и живеел с нея от 2008 г. до октомври 2019, когато
безпомощната възрастна жена насила била пренесена у Л. И. Д.. Развалянето на договор за
дарение не можело да бъде извършено с нотариална покана, а П. Д. узнал за делото,
образувано за разваляне на договора за дарение след връчване на исковата молба на
13.04.2022 г. Оспорват предявения иск поради липса на предпоставките за него . П. не била
кредитор, а намерението за разваляне на договора не представлявало неудовлетворено
парично или непарично вземане. П. Д. не бил длъжник.
С молба от 15.05.2023 г. П. И. Д. е признал иска, като е признал всички факти
и обстоятелства, изложени от ищеца в исковата молба като е признал, че сделката със сина
му С. П. Д. осъществили с цел да увредят Е. П.. Посочил е, че идентична молба е представил
и по делото, в което е разглеждан искът с правно основание чл.227 от ЗЗД.
По делото няма спор, че Е. Т. П. е майка на П. И. Д. и на Л. И. Д., както и че П.
И. Д. е баща на С. П. Д..
Представен е Нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 29, том IV,
дело 10604 от 1997г., в който е инкорпориран договор за дарение, по силата на който Е. Т. П.
дарява на своя син П. И. Д. следния свой недвижим имот: Апартамент № 78, находящ се в
гр. ***, ж.к. „***“ в блок ****, вх. „*“ на * етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 84,67 м 2 , при съседи: стълбище, Р. Д. Д., двор,
двор заедно с избено помещение № 78 при съседи: коридор, мазе 79 на държ. ап. 79,
коридор, заедно с 4,958 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху
прилежащите се части от терена на комплекса на стойност 1 694 лева. С договора
дарителката е запазила правото си да ползва безвъзмездно имота до края на живота си.
Представен е нотариален акт № 119, том 3, peг. № 8275, дело № 386 от
22.12.2021 г. на нотариус Т., в който е инкорпориран договор за дарение, по силата на който
П. И. Д. дарява на своя син С. П. Д. следния свой недвижим имот: Апартамент № 78,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ в блок ****, вх. „*“ на * етаж, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84,67 м 2 , при съседи:
стълбище, Р. Д. Д., двор, двор заедно с избено помещение № 78 при съседи: коридор, мазе 79
на държ. ап. 79, коридор, заедно с 4,958 % ид.ч. от общите части на сградата и право на
строеж върху прилежащите се части от терена на комплекса на стойност 1 694 лева
Съгласно Експертно решение № 0401 от заседание 040 от датата 26.02.1999 г.
на Е. Т. П. е определена втора група инвалид с диагноза псориазис вулгарис, артритис
псориатива, остеоартрозас деф, спондикиартрозис, дископатия Л5-01, остеопорозис ген,
хлецистис калкл и гастродуоденитис хр.
Съгласно Експертно решение № 0191 от заседание 013 от датата 20.01.2022 г.
на Е. Т. П. е определена 96% степен на увреждане с чужда помощ с диагноза: атрофия на
главния мозък, състояние след исхемичен инсулт; фрактура на лява темпорална кост;
квадрипирамиден синдром; долта централна парапареза ЦОНС – локомоторна атаксия,
арт.хипертония, съдова деменция, лумбална спондилоза.
Представена е нотариална покана, изпратена от Е. Т. П. до П. И. Д., получена
от него на 23.09.2021 г., с която П. е отравила волеизявление за разваляне на сключения
между двамата договор за дарение. Изразено е противопоставяне на ограничаването на
достъпа на П. до имота. Д. е поканен да престира необходимата грижа и уважение и да
заплаща месечно по 700 лева за задоволяване на здравословните нужди на П.. Посочено е, че
при неизпълнение ще бъдат сезирани компетентните органи.
Представена е искова молба вх.№ 26-49/09.11.2021 г., с която Е. Т. П. е
предявила срещу П. И. Д. иск с правно основание чл.227, б.“а“ и б.“б“ от ЗЗД за отмяна на
дарението по Нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 29, том IV, дело 10604 от
1997г.
С Решение № 5231/16.10.2023 г. на СГС по гр.д. № 20211100113539/2021г.,
влязло в сила на 21.11.2023 г., дарението в полза на първия ответник е отменено по реда на
3
чл. 227, б. В от ЗЗД.
В открито съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК П. Д. е посочил, че Е. Т.
П. е говорела трудно, но е разбирала всичко.
В открито съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК С. Д. е посочил, че
последния път видял Е. П. през м.юни 2021 г. и тогава тя не го познала като го объркала с П.
– другият му братовчед.
По делото е разпитан като свидетел Е. Б. Б., от чиито показания се установява,
че той се грижел основно за баба си след като получила инсулт. Тя многократно му казвала,
че иска да води дело за отмяна на дарението поради отношението на сина й и приятелката
му. П. Д. и С. Д. нямали възможност да се грижат за нея. Отношенията между Е. П. и Л. И.
Д. били нормални и съответни на роднинската връзка. Баба му била виждала втория
ответник за последните 15 години два пъти. След започване на делата, прекратили
отношенията си.
По делото е изслушана съдебно-психиатрическа експертиза, която не е
оспорена от страните и като компетентно изготвена съдът възприема. От нея се установява,
че: Е. Т. П., родена ******** г., починала 30.11.2022г., е обект на посмъртно освидетелстване
поради оспорване на годностите ù да разбира свойството и значението и да ръководи
действията си и да разбира смисъла на подписаните от нея документи по упълномощаване и
последващи имотни промени. Наличните заболявания Квадрипирамиден синдром, Долна
централна парапареза и Локомоторна атаксия сами по себе си биха могли дълбоко да увредят
възможностите на пациентката да положи подпис. 26.02.1999 г. - ЕР на ТЕЛК определя
втора група инвалидност за срок от две години при диагноза Псориазис, псориазисен артрит,
деформираща остеоартроза, дископатия L5- C1, остеопороза, калку лозен холецистит,
хроничен гастро дуоденит. 27.-31.12.2019 г. - Епикриза от Клиника вътрешни болести ВМА е
с диагноза Исхемичен инсулт в БЛСМА, мозъчна атрофия, състояние след фрактура на
темпорална кост, централна лезия на 7ми ЧМН вляво, артериална хипертония,
желязодефицитна анемия, белодробен емфизем. При постъпването е преценена ВКФ5 - в
норма за възрастта. Не е правена консултация с психиатър, психолог или невропсихолог.
Тези заболявания са соматични и нямат отношение. Епикризата от декември 2019 г. вече
съдържа описания за мозъчна атрофия. Необходимо е да се посочи обаче, че пряка линейна
зависимост между мозъчната атрофия и евентуално оглупяване като спад на мозъчните
възможности и функции не може да се приеме безусловно. Атрофията е само предпоставка
да се търсят и анализират евентуални психични отклонения. По-категорична илюстрация на
отсъствието на пряка зависимост между конкретните анатомични промени и функционални
смущения при Е. П. е установеното ниво на ВКФ - в норма за възрастта, въпреки мозъчната
атрофия. 20.01.2022 г. - ЕР на ТЕЛК от приема 96 % степен на увреждане с чужда помощ
пожизнено поради G31.0 - Ограничена атрофия на главния мозък. Мозъчна атрофия;
Състояние след исхемичен инсулт в БЛСМА; Състояние след фрактура на лява темпорална
кост /КАТ/; Квадрипирамиден синдром; Долна централна парапареза - средно тежка степен;
ЦОНС - локомоторна атаксия - средно тежка степен; Артериална хипертония 2-3 ст.;
Желязодефицитна анемия; Съдова деменция; Лумбална спондилоза дископатия Л5-С1. В
мотивите на комисията към настоящата експертиза имат отношение вписванията за
периодична неориентираност и за паметови нарушения. Необходимо е да се подчертае, от
една страна, че според това ЕР ТЕЛК мозъчната атрофия е ограничена, а не генерализирана.
От друга страна вписаната „Съдова деменция“ не е конкретизирана като степен на
оглупяване, нито има вписани количествени измерения на това оглупяване, за да се приеме
априорно, че е била дълбока. От трета страна периодичната неориентираност не е фиксирана
като честота и продължителност, а паметовите нарушения са в едно изречение с тази
периодична патология, така че не може да се изключи и хипотезата и те да са били
периодични. При тези данни, установени от вещото лице, същото е посочило, че към датите
21.07.2021 г. и 21.09.2021 г. няма категорични данни Е. П. да е била с увредени годности,
след като преди година и половина е била с нормални ВКФ. Добавено е, че развитието на
4
оглупяването при съдовата деменция обичайно е бавно и твърде постепенно. От друга
страна диагнозана „Съдова деменция“, поставена няколко месеца след фиксираните дати, не
е уточнена като ниво на увредата и не може да се изключи да е била от лека степен.
Известно е също, че тежките неврологични синдроми, както и съпътстващите телесни
заболявания, биха могли да доведат пациента до състояние, изглеждащо като оглупяване, без
всъщност да има такова. Въпросът дали първоначалният ищец е разбирал свойството и
значението на постъпките си и дали е разбирал значението на упълномощаването на
процесуалния представител на това производство, не може да бъде еднозначен.
Свидетелските показания са противоречиви. Медицинските документи са достатъчно
неиздържани и допускат различни хипотези поради своята непрецизност. Като основна
остава хипотезата, че към датите 21.07.2021г. и 21.09.2021г. годностите на ищцата да е
разбирала свойството и значението на постъпките си и да е разбирала значението на
упълномощаването на процесуалния представител на това производство е вероятно да са
били увредени, макар че и противоположната хипотеза не може да бъде отхвърлена
категорично.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ответникът С. П. Д. е оспорил материалната и процесуалната дееспособност
на Е. П. като е твърдял, че същата е недееспособна и не разбира свойството и значението на
постъпките си. По отношение на тези факти същият е дължал пълно и главно доказване. По
делото са събрани медицински документи, установяващи здравословното състояние на
първоначалната ищца и е изслушана съдебно-психологическа експертиза. От тези
доказателства съдът не може да направи категоричен и обоснован еднозначен извод, че Е. Т.
П. към момента на написване и изпращане на нотариалната покана и към момента на
подаване на исковата молба и упълномощаването на адвокат не е разбирала свойството и
значението на своите постъпки и, че е била недееспособна. В подкрепа на това са дадените
сведения от нейния съд и ответник по делото П. И. Д., който сочи, че майка му е разбирала
свойството и значеннието на своите действия. Поради това въззивният съд намира иска
допустим.
Съгласно нормата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът
при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Фактическият състав
на тази разпоредба изисква наличието на следния сложен фактически състав: 1./ Ищецът да
е кредитор на длъжника; 2./ Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка
5
(освен ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора ( арг. от ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД); 3./ Да е налице увреждане за кредитора
(обективно условие); 4./ знание за увреждането от страна на длъжника (субективно условие);
5./ ако сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело
за увреждането. Целта на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е препятстване
недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по какъвто и да е начин имуществото си,
поради което и като се държи сметка за тази защитна функция при преценката за причинено
увреждане на кредитора, следва да се отчете не само сключването на договора за цесия, но
следващите от него и от поведението на длъжника, последици.
В процесния случай е установено, че Е. П. по арг. от чл.227, б.“в“ от ЗЗД е
била кредитор на ответника С. Д. за непарично вземане за издръжка, от която тя се е
нуждаела. Нуждата й от издръжка е установена както от събраните свидетелски показания и
разпита по чл.176 на ответника П. Д., така и от представеното Решение № 5231/16.10.2023 г.
на СГС по гр.д. № 20211100113539/2021 г., влязло в сила на 21.11.2023 г., с което е уважен
искът на Е. Т. П. за отмяна на предоставеното на П. И. Д. дарение поради непредоставяне на
издръжка, от която ищцата се е нуждаела. С този влязъл в сила съдебен акт съдът е
установил необходимостта от издръжка на Е. Т. П., както и обстоятелството, че такава не й е
предоставена от П. И. Д.. С влизането в сила на решението по иска с правно основание
чл.227, б.“в“ от ЗЗД задължението на П. Д. да предоставя издръжка на Е. П. е прекратено.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд по чл. 227, ал. 5 ЗЗД,
касаеща колизията на правата, които трети лица са придобили по правоприемство от
надарения, и правата, които придобива дарителят след влязлото в сила конститутивно
решение за отмяна на дарението, придобитите вещни права от третите лица се запазват, а за
дарителя възниква вземане за неоснователно обогатяване срещу надарения. За това
законодателно разрешение е без значение датата, на която е вписана исковата молба по
чл.135 ЗЗД. Както е разяснено в ППВС № 1/29.03.65 по г. д. № 7/64, ТР № 5/29.12.14 по тълк.
д. № 5/13 и ТР № 2/09.07.19 по тълк. д. № 2/17, ОСГТК на ВКС, искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
на разположение на всеки кредитор. Искът е облигационен и представлява средство за
защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с
които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него с други думи
накърнява общото обезпечение на кредитора, посочено в разпоредбата на чл. 133 ЗЗД.
Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на
длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че
атакуваното действие/увреждащата сделка остава действителна за страните по нея
/прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /нестанала/ по отношение на
кредитора ищец, който може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя.
С предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се
удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху
вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент, като последният понася
санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал.
1 предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от
изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя
си, като след това търси възмездяване от него.
По силата на чл.227, ал.5 от ЗЗД към момента на постановяване на настоящото
решение Е. П. /респ.нейният наследник/ е кредитор на П. Д. като има вземане за паричната
равностойност на това, с което Д., в качеството му на надарено от Е. П. лице, се е обогатил.
В това вземане се е трансформирало вземането й за издръжка, което е съществувало преди
влизането в сила на решението, с което дарението е отменено.
Увреждането, като обективна предпоставка е налице винаги, когато длъжникът
се лишава от свое имущество и като при това затруднява удовлетворяването на кредиторите
си. Съгласно константната съдебна практика /Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. №
6
754/2009 г. на ВКС, IV Г. О., Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV
Г. О., Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № ЗЗ96/2014 г. на ВКС, IV Г. О., Решение №
261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV Г. О., Решение № 50/12.05.2017 г. по т.
д. № 731/2016 г. на ВКС, Т. О., Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II Т.
О. /, в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Изясняването
на въпроса се нуждае от изследване и оценка на престациите по сделката, към момента на
сключването й. В процесния случай, с процесното дарение ответникът П. И. Д. се е лишил
от имущество и с това се е поставил в затруднение за осъществяване на правата на Е. П.
като негов кредитор за нужната й издръжка, а в последствие след влизане в сила на
решението за отмяна на дарението – като кредитор за това, с което се е обогатил /чл.227,
ал.5 от ЗЗД/. Договорът за дарение е безвъзмезден, поради което не е необходимо съдът да
прави преценка и изследване на престациите, дадени от страните по него. В резултат от така
извършеното разпореждане П. Д. се е лишил от своето имущество без да получи нищо в
замяна. Сделката с оглед съдържанието на насрещните престации и условията, при които е
сключена се явява увреждаща, тъй като намалява имуществото на длъжника
Вземането на Е. П. за издръжка е възникнало преди сключването на
атакуваното с настоящия иск дарение и това се установява от свидетелските показания и
изпратената от нея до П. Д. нотариална покана.
Допълнително следва да се посочи, че е налице последното условие за
уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД - знанието за увреждане на ответника П. Д.
към момента на сключване на сделката. Това знание е признато от него в хода на
производството и същевременно от представената нотариална покана е видно, че същият е
узнал нуждата на дарителката си от издръжка към момента на получаването й. Тъй като
сделката е безвъзмездна, в настоящият процес не е необходимо да се установи, че С. П. Д. е
знаел за увреждането.
Давностния срок по претенцията с правно основание чл.135 от ЗЗД /давността
по чл.110 от ЗЗД/ е започнал да тече от момента на увреждащата сделка - 22.12.2021 г. и не е
изтекъл към момента на предявяване на иска – 31.01.2022 г., поради което възражението на
въззивника в тази насока е неоснователно.
Предвид изложеното искът е основателен, подадената въззивна жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото отговорността за направените разноски следва да се
възложи на въззивника П. И. Д., който дължи и тези направени от въззиваемия, който е
представил списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, от които се
установяват направени разноски в размер 2500 лева адвокатско възнаграждение.
Съдът намира , че направеното от процесуалния представител на ответника П.
И. Д. - адв.Кръстева, в открито съдебно заседание на 13.03.2025 г. възражение относно
присъдените с първоинстанционното делот разноски е несвоевременно – след изтичането на
сроковете по чл.248 от ГПК, поради което не следва да бъде разглеждано.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6044/06.11.2024 г., постановено по гр.д.№
980/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. П. Д., ЕГН ********** да
заплати на Л. Л. И. Д., ЕГН **********, сумата от 2500 лева, сторени деловодни разноски..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8