Решение по дело №306/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 7

гр. Видин, 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Четвърти февруари

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

306

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Д.В.В. ***, чрез адв.Х. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0996 - 000730 от 26.11.2020г. на Началник РУ при ОДМВР Монтана, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – не е взел становище по жалбата.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 19.11.2020г. около 10,54 часа, в гр.Монтана, при полицейска проверка се установило, че Л.Б.Н. е управлявал товарен автомобил с рег. № ВН 4396 АК, собственост на жалбоподателя. Посочено е също, че при извършената проверка е установено, че водачът е неправоспособен. Съставен е АУАН за управление на МПС, без да е правоспособен, като е прието, че е налице нарушение на чл.150 от ЗДвП.

На 26.11.2020г. на жалб.Д.В. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 0996 - 000730 на Началник РУ при ОДМВР Монтана, на основание чл.171,т.2а,б„а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни, а именно на товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ВН 4396 АК, негова собственост.

Доказателствата по делото установяват, че автомобилът е собственост на жалб.В..

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че жалбоподателят, е предоставил лекият автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, за което на водача е съставен АУАН. Няма данни на В. да е съставен  АУАН за това, че е нарушил разпоредбата на чл.102,т.1 от ЗДвП, като собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Няма приложено НП. По делото е представен фиш /нечетливо копие/, за който се твърди, че е съставен на лицето управлявало автомобила и тъй като не бил платен,  му е отнето СУМПС.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

С разпоредбата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 3013-1411/ 07.06.2017г., в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Монтана е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началник на РУ Монтана, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Наложената принудителна административна мярка е законосъобразна, заповедта е издадена при спазване на закона.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а, буква „а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателя е собственик на товарния автомобил и е предоставил управлението на МПС с рег. № ВН 4396 АК на Людмил Наков, който е неправоспособен водач.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква „а“ : когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че управлявалият автомобила е бил правоспособен, но СУМПС му е отнето поради неплащане на фиш представен по делото, който е влязъл в сила един ден преди това, не се доказа. На първо място в ЗДвП е предвидено в  чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Това предполага извършено нарушение на чл. 157 ал.8 от ЗДвП, установено със съставен АУАН, какъвто в случая не е бил съставен и  от друга страна правното основание на ПАМ трябваше да е различно. Според разпоредбата наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съответно чл. 190 ал.3 от ЗДвП предвижда, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на НП, съответно решението или определението на съда при обжалване. В конкретния случай на водача е бил съставен АУАН, за това, че е неправоспособен съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Ако защитата твърди, че е неправоспособен по изтъкнатите от тях причини, а именно не плащане на глоба, то това не се доказа в процеса.

Съдът счита също така, че мярката е наложена именно с целта на закона да се ограничат правата и се вменят задължения на собственика на автомобила да съхранява собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС да участва в движението по пътищата.

Собственикът на превозното средство следва при всички положения да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. С въпросната ПАМ не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.

По изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-5 вкл. от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,  съдът  

                                      Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.В.В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0996 - 000730 от 26.11.2020г. на Началник РУ при ОДМВР Монтана, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: