№ 2038
гр. Бургас, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120101412 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. П. К. срещу “Поларис Тандем” ООД,
иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 6984,24 лева, представляващи неизплатена главница по Запис на заповед от ***г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 15.01.2010г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 1140 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 556/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас и е образуваното
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ И.И. с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие ОС – гр. Габрово и преобразувано с разпореждане от 01.02.2021г. в изпълнително
дело № 502 по описа на ЧСИ И.Б. рег. № *** по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас,
на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че въз основа на молба подадена от адв. Х.М., в качеството му на
процесуален представител на ответника до ЧСИ И.И., ведно с приложен към нея
изпълнителен лист от 29.01.2010 г., издаден от БРС и Заповед за изпълнение № ** от ** г.
по ч.гр. д. № 556/2010 г. по описа на БРС е било образувано изпълнително дело № *** г. за
сумите посочени в изпълнителния лист. С разпореждане от 01.02.2021 г. изпълнителното
дело № ***г. по описа на ЧСИ И.И. било преобразувано в изпълнително дело № 502/2021 г.
по описа на ЧСИ И.Б., рег. № *** на КЧСИ, със страни “Поларис Тандем” ООД от една
страна като взискател и “***” ООД, както и Р. П. К. и Г.Х.А., от друга страна като
солидарни длъжници. Ищецът излага, че липсват категорични и безспорни данни за
упълномощаване на лицето подало молбата за образуване на изпълнителното производство
– адв. М. като се твърди, че СИ е образувал изпълнителното производство без да е надлежно
сезиран от взискателя. Доколкото изпълнителното производство е било образувано по молба
на лице, неразполагащо с изпълняемо право се навежда довода, че целият изпълнителен
процес се е развил без да е налице редовно сезиране на ЧСИ за предприемане на надлежни
принудителни действия. На следващо място се обосновава извода, че доколкото
процесуалния представител на взискателя е поискал единствено да се направи цялостно
проучване на имотното и финансово състояние на длъжниците, при липса на отправена
1
молба прилагане на конкретен изпълнителен способ и без възлагане по реда на чл.18 от
ЗЧСИ, то СИ е образувал изпълнителното дело и е извършил поредица от изпълнителни
действия без да е надлежно сезиран от взискателя, което от своя страна води до тяхната
недопустимост. В тази връзка се прави позоваване на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. Дело
№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Излагат се в хронологичен порядък извършените от ЧСИ
действия, като се твърди, че последното годно да прекъсне давността изпълнително
действие, от извършването на което е започнало да тече нова давност е от ***г. – датата на
която е получено запорно съобщение от представител на дружеството – работодател на
ищеца “***” ЕООД. Сочи се, че от тази дата до настоящия момент не са били извършвани
други действия по принудително изпълнение, а от тази дата до настоящия момент са
изминали повече от пет години, поради което следвало да се приеме, че вземането е
погасено по давност.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което
е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор, в който е застъпено становище за за неоснователност на предявения иск. Твърди се,
че доводите на ищеца свързани с липсата на представителна власт на пълномощника на
взискателя, както и валидното образуване на изпълнителното дело не следва да бъдат
преразглеждани наново, тъй като по отношение на тези обстоятелства се е произнесъл
Бургаският окръжен съд. Твърди, че през периода ***г. до депозиране на исковата молба са
били предприемани действия по принудително изпълнение годни да прекъсват давността
като излага същите в хронологичен порядък. В тази връзка препраща и към мотивите на
решение № 508 от 15.11.2021г. постановено по в.гр.д. № 1723/2021г. на БОС. По изложените
съображения обосновава извод, че за сочения петгодишен срок не е налице бездействие на
кредитора, нито пък на ЧСИ, поради което не е изтекла предвидената от закона давност.
Сочи, че по отношение на наличието или липса на перемпция същата не е предмет на
делото, а освен това е налице и произнасяне на БОС в тази насока. Застъпва становище, че
действията извършени след м.август 2019г. не са предмет на делото, тъй като не са посочени
като период на бездействие на кредитора, поради което да тече давност в полза на
длъжника. От друга страна сочи, че по изпълнителното дело имало данни, отразени и в
решението на БОС, че след 2019г. също са извършвани много на брой действия,
включително и продажба на недвижим имот.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.
В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщено в цялост по настоящото производство е копие от изпълнително дело №
***г. по описа на ЧСИ И.И. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Габрово и
копие от изпълнително дело № 502 по описа на ЧСИ И.Б. рег. № *** по КЧСИ, с район на
действие ОС – гр. Бургас. Видно от материалите по изпълнителните дела, същите са
образувано на 15.03.2010 г., съответно на 01.06.2021 г. По изпълнителното делото от 2010 г.
е заплатена такса за определяне начина на изпълнение от ЧСИ /л. 36 от настоящото делото/,
а изпълнителното делото от 2021 г. по силата на изрично искане е образувано при условията
на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, по молба на взискател “Поларис Тандем” ООД срещу
солидарните длъжници „***“ООД, Г.Х.А. и Р. П. Кърхаманлиев за събиране на сумите по
2
издаден изпълнителен лист от 29.01.2010 г. по Заповед за изпълнение № ** от 28.01.2010 г.
по частно гражданско дело 556/2010 г. на РС Бургас, а именно сумата от 6984,24 лева,
представляващи неизплатена главница по Запис на заповед от ***г., ведно със законна лихва
върху главницата от 15.01.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1140 лева –
разноски по делото. Установява се, че в хода изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ
И.И. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Габрово на *** г. е наложен запор
върху вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение получавано от „***“ ЕООД /л. 133
от изп. дело/. Последната удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца е извършена на
27.03.2015 г. /л. 193 от изп.д./. На 11.02.2016 г. от „Банка ДСК“ ЕАД е получено по
изпълнителното дело от 2010 г. запорно съобщение касаещо всички настоящи и бъдещи
вземания на ищеца /л. 161 от изп.д./. На *** г. е изготвено запорно съобщение до „ОББ“ АД
касаещо всички настоящи и бъдещи вземания на ищеца /л. 179 от изп. д./, но по
изпълнителното дело липсва обратна разписка банката да е получила запорното съобщение.
По делото е представено удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, от което се
установява, че ищецът никога не е притежавал банкова сметка в тази банка.
По делото е представено удостоверение, издадено от „ОББ“ АД, от което се
установява, че ищецът никога не е притежавал банкова сметка в тази банка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 439 от ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет
предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното
производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда
/така в Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т о. на ВКС/.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти,
които изключват или погасяват спорното право, в случая поддържаното в исковата молба, че
правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на петгодишна
погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума,
включително че е прекъсвана давността по отношение на процесното вземане.
Няма спор и се установява от приобщените изпълнителни дела, че е налице
образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има
качеството на длъжник в изпълнителното производство, а „Поларис Тандем“ ООД на
взискател, конституиран като такъв по изпълнителното дело към момента на завеждане на
иска по чл. 439 от ГПК.
По делото се установи, че относно процесните вземания е издадена Заповед за
изпълнение № ** от ** г. по частно гражданско дело 556/2010 г. на РС Бургас. Служебно се
установява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.03.2010 г., поради неподадено
от длъжника, възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения срок.
Липсва изрична законова разпоредба установяваща, че съществуването на вземането
в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
414 от ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като поражда ефект, близък до силата
на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането е искът по
чл. 424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства - така в
3
Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о. на ВКС. С оглед
изложеното, настоящият състав приема, че процесните вземания, произтичащи от влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, се погасяват с изтичането на петгодишна
давност, съобразно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Посоченото отнесено към настоящия казус, означава, че с влизане в сила на
процесната заповед за изпълнение, за вземанията е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност. Същата е прекъсната с извършване на първото същинско
изпълнително действие срещу ищеца по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ И.И. с
рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Габрово, а именно наложен на *** запор
върху вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение получавано от „***“ ЕООД /л. 133
от изп. дело/. Последната удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца е извършена на
27.03.2015 г. /л. 193 от изп.д./, след което трудовото правоотношение с работодателя „***“
ЕООД е прекратено.
Прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници – арг. чл. 125 ал. 1 от ЗЗД, поради което прекъсванията на
давността в правоотношенията между ответникът-кредитор и другите двама солидарни
длъжници „***“ООД не произвеждат правно действие в правоотношението между
ответникът-кредитор и ищеца Р. П. Кърхаманлиев.
Налагането на запор върху вземанията на длъжника произвежда действие
продължително във времето, тъй като всяка удръжка, имайки принудителен характер,
прекъсва погасителната давност. В настоящия случай петгодишната давност е прекъсната с
налагането на запор върху вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение получавано от
„***“ ЕООД. Всяка следваща удръжка е прекъсвала давността. Последната удръжка е от
27.03.2015 г., поради което настоящия състав приема, че давността за процесните вземания е
изтекла на 27.03.2020 г., респ. към момента на предявяване на настоящия иск – 08.03.2022 г.
вземанията са били погасени по давност.
Неоснователно е възражението на ответника направено с отговора на исковата молба
относно обвързващия характер на решението постановено по в. гр. д № 1723/2021 г. на ОС
Бургас, тъй като в това производство предмет на изследване е било дали е настъпила или не
перемпция, а не дали вземанията на кредитора са погасени по давност. Независимо от това,
за пълнота следва да се отбележи, че твърденията на ответника за наложени запор от
11.02.2016 г. върху вземания на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД и запор от *** г. върху вземания
на ищеца в „ОББ“ АД се опровергаха. Действието за принудително изпълнение чрез запор
върху банкова сметка се счита за извършено с налагането на запора. Запорът върху
банковата сметка се счита за наложен с получаване на запорното съобщение от банката.
Задължително е обаче към този момент да е налице поне открита банкова сметка, дори и в
нея да липсват парични средства, за да може запорът да бъде наложен. По делото бяха
представени удостоверения, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД, от които се
установи, че ищецът никога не е откривал банкови сметки в тези банки. Следователно със
запорните съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД запор върху банкови сметки на
длъжника не е наложен, тъй като към този момент не е имало върху какво да бъде наложен,
респ. давностния срок за процесните вземания не е прекъснат. Още повече, че по делото
липсва обратна разписка установяваща „ОББ“ АД да е получила запорното съобщение
генерирано при ЧСИ И.И. на *** г. /л. 180 от изп. дело/.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Р. П. К. срещу
“Поларис Тандем” ООД, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 6984,24 лева, представляващи неизплатена главница по Запис
на заповед от ***г., ведно със законна лихва върху главницата от 15.01.2010г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 1140 лева – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 556/2010 г. по описа на Районен съд –
Бургас и е образуваното изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ И.И. с рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Габрово и преобразувано с разпореждане от
4
01.02.2021г. в изпълнително дело № 502 по описа на ЧСИ И.Б. рег. № *** по КЧСИ, с район
на действие ОС – гр. Бургас е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на ищеца се
полагат съдебно – деловодни разноски съобразно представените доказателства, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 325 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1400 лева. Предвид
това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1725 лева,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. П. К., ЕГН
********** с адрес гр. Б. не дължи на “Поларис Тандем” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Г. сумата от 6984,24 лева, представляващи неизплатена
главница по Запис на заповед от ***г., ведно със законна лихва върху главницата от
15.01.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1140 лева – разноски по делото,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 556/2010 г. по
описа на Районен съд – Бургас и е образуваното изпълнително дело № ***г. по описа на
ЧСИ И.И. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Габрово и преобразувано с
разпореждане от 01.02.2021г. в изпълнително дело № 502 по описа на ЧСИ И.Б. рег. № ***
по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Поларис Тандем” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Г. да заплати на Р. П. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б. сумата от 1725 лева
/хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени в производството
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5