№ 211
гр. Поморие, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20222160100646 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано въз основа на подадена искова молба от В.
В. Н. против В. Н. Н.. В исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря на ответника,
студентка е първи курс в УНСС и има значителни разходи - такса за семестър, наем за
квартира в гр.София, за храна, пособия и т.н., но ответника не се включва в разходите, а
трудовото възнаграждението което получава майка й е около 710лв. Моли съдът да осъди
ответника да й заплаща издръжка в размер на 1000.00лв. Представят писмени
доказателства. В съдебно заседание поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор ответника чрез пълномощника адв.
К.М.С.С. който оспорва основателността на иска. Твърди, че няма възможност да плаща
дори предвидената минимална издръжка и плащането на издръжка на ищцата ще
представлява „особено затруднение“ за него. Сочи, че има кредит в голям размер и
средствата които получава едва покриват разходите му, няма спестявания и когато бил
съкратен поради Ковид пандемията се наложили баща му да му изпраща пари от България.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител подържа отговора и моли
предявения иск да бъде отхвърлен.
Предявеният иск е с правно основание чл. 144 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответникът е баща на ищцата, като това се установява и от
представеното удостоверение за раждане. Установява се от представеното уверение
1
издадено от УНСС гр.София, че В. В. Н. е студентка първи курс през учебната 2022/2023г.
Видно от представеното удостоверение за месечни доходи майката – М.К. получава
трудово възнаграждение в размер близък до минималната работа заплата. Видно от
извлечението от сметката на майката на ищцата, тя е платила сумата от 310.0лв. такса в
УНСС.
Представена е покана от ЕОС Матрикс – ЕООД с изх. № *********/10.06.2020г. до
ответника за заплащане на задължение в размер на 119143.61лв.
Във връзка с твърдението на ответника, че се наложило баща му да му изпраща пари
са представени нареждания за превод на средства от Неделчо В.ов Н. на В. Н. както следва:
от 10.06.2022г. от сумата 1334.16лв. ; от 24.02.2021г. за сумата 773.82лв; от 22.11.2022г. за
сумата 269.36лв.
По делото да допуснати до разпит трима свидетели. Свидетелката М. К.-майка на
ищцата, сочи в показанията си, че основно тя издържа В., като бащата е плащал издръжка от
250 лв. до навършването на 18годишна възраст на детето, след което е спрял, а сега ищцата
учи в УННС гр.София, в първи курс редовно обучение, като само семестриалната такса е в
размер на 300 лв. Твърди, че ищцата живее на квартира в София, защото общежитието е
било в ужасно състояние и е трябвало да се направи ремонт, какъвто било невъзможно да
заплатят. Сочи, че всички консумативи, заплаща тя и е купила лаптоп за сумата от 600лв.
,тъй като е необходим за обучението на детето. Твърди, че също живее на квартира, а
ответника освен присъдената издръжка не е давал никакви други средства на детето, не се
интересувал от нея, а за да плати наема в София и за да издържа ищцата, тя поемала
допълнителна работа, като почиствала домовете на различни хора. Показанията на
свидетелката М.К.-баба на ищцата, са в същата насока. Твърди, че вече не могат да помагат
на дъщеря си, тъй като са пенсионери и имат здравословни проблеми и всички разходите на
В. ги заплаща майка й. Свидетеля Н. – баща на ответника свидетелства, че сина му заплаща
по 500 паунда за квартира и 12 паунда са транспортните му разходи всеки ден и отделно
заплаща ток и вода, телефон и на края нищо не му остава. Сочи, че той му изпращал
няколко пъти пари в Англия и в повечето случаи, той изплащал издръжката на В., тъй като
още тогава синът му нямал средства да плаща.
При така установената фактическа обстановка съдът, намира иска за доказан по
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка и на своите
навършили пълнолетие деца, до предвидения срок на обучение, ако последните не могат да
се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение до
навършване на 20годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение. Установи се в настоящото производство, че ищцата
е студентка в УНСС, навършила е 18 години, но не е навършила 25год. и има нужда от
издръжка, тъй като не се доказа да има собствени доходи или имуществото от което да може
2
да се издържа.
Не се спори, че ответникът е плащал определена издръжка на ищцата до
навършването и на 18 години, след което и спрял да плаща издръжка, без да се интересува
какви са нуждите на ищцата. Ищцата е работила през летните месеци, но не би могла с
така получените средства да се издържа, при положение, че е студентка редовна форма на
обучение в гр.София и има значителни разходи.
Ищцата няма имущество от което да си издържа и макар и пълнолетна, учи и има нужда от
средства за да продължи образованието си, за да заплаща квартира, да плаща разходите, за
храна, дрехи и т.н. Майката на ищцата полага всички усилия, за да издържа дъщеря си и да
може да учи в избраното учебно заведение, но с оглед нарасналите потребности, за майката
е невъзможно да задоволи потребностите на детето.
Естествено издръжката на децата е задължение на двамата родители и макар, че ищцата
има нужда от издръжка, същата се дължи от родителите доколкото плащането й, няма да
представлява особено затруднение за тях. Установи се, че ответника не издържа други лица,
не страда от заболяване, което да му пречи да се труди и се намира в страна в която би
могъл да реализира по високи доходи. Съдът счита, че макар и ищцата да е пълнолетна,
ответника следва да участва в издръжката й. Същия живее и работи във Великобритания и
макар представените доказателства, да не са за получавани високи доходи, според съда
същия би могъл да отделя макар и не много средства за да участва в издръжката на детето
си. Тъй като ответника е в работоспособна възраст, същия може да положи усилия за
намиране на допълнителна работа с цел да участва в издръжката на ищцата, тъй като за нея
е важно да продължи образованието си. Така както майката полага допълнителен
неквалифициран труд с единствена цел да може да задоволи потребностите на детето и
желанието да продължи образованието си, такова поведение следва да има и бащата.
Според настоящия състав за месечната издръжка на В. В., като се вземе предвид, че е
необходимо да плаща наем за жилище в гр.София, са необходими средства в размер на
около 900.00лева месечно, като бащата следва да плаща издръжка на ищцата в размер на
200.00лв. Задължение в размер на 200 / двеста/ лева, според съда няма да постави в особено
затруднение ответника, като същия е бил подпомаган в издръжката си от своя баща по
време на пандемията, но вече ситуацията се е нормализирала и ответникът следва да
положи повече усилия и да участва в издръжката на детето, без това за него това да
представлява значително затруднение.
Съобразно горните изводи, съдът намира иска за присъждане на издръжка с правно
основание чл. 144 от СК, предявен от пълнолетната В. В. Н. за частично основателен до
размера на 200.00 лв. на месец и така предявеният иск, следва да бъде частично уважен, като
бъде задължен ответникът да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 200 /двеста/
лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а над размера от 200лв. до
пълния предявен такъв от 1000.00 лв. искът, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Останалите средства за издръжка на ищцата, следва да се поемат от майката и от
пълнолетната ищца. Така определеният размер следва да бъде присъден от 18.10.2022 г.
3
датата на завеждане на искова молба в съда.
На основание чл. 83 ал.1 т. 2 от ГПК, следва дължимата държавна такса за
производството да бъде възложена на ответника и да бъде осъден да заплати държавна такса
в размер на 288.00лв., в полза на Държавата.
Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника В. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Поморие, ул. ...
да заплаща месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева на пълнолетната си дъщеря
учаща редовно във висше учебно заведение - В. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие,
ул. ..., със съд.адрес гр.Бургас, ул. Фердинандова №20, ет.2 адв.М.Д. считано от 18.10.2022г.
до завършване на висшето образование, но не по-късно от навършване на 25 години или до
настъпване на други причини за прекратяването в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като иска в останалия размер до 1000.00 / хиляда/ лева отхвърля като
неоснователен.
Осъжда В. Н. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на РС
гр.Поморие сумата от 288 / двеста осемдесет и осем/ лева държавна такса представляваща
4% върху дължимата издръжка.
На основание чл. 242 ГПК, допуска предварително изпълнение на настоящото
решение.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок
от датата на обявяването му - 20.12.2022г.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4