РЕШЕНИЕ
№ 396
гр.Бургас, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
22 февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2224 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподател е Винкис ЕООД с ЕИК:*** с адрес ***. В
производството пред съда жалбоподателят участва чрез управителя на дружеството.
Ответник по жалбата (АО), е началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по
приходите. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник –
юрисконсулт С.Д..
Предмет на оспорване е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-186-0086916/24.08.2020г. на АО с която
на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – пекарна Винкис
с адрес гр.Равда, ул.Македония, център, стопанисван от жалбоподателя, за срок
от 14 дни. Заповедта е обжалвана по административен ред и потвърдена изцяло с
решение № ГДФК-122/24.09.2020г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че на 14.08.2020г. в 12.05 часа е извършена проверка на търговския
обект – извършена е контролна покупка на стоки на обща стойност 7.70лв.,
заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупките не
била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация
фискално устройство.
В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
във връзка с констатациите на контролните органи не е било образувано
административнонаказателно производство, чрез което да се установи наличието на
визираното в заповедта нарушение. Сочи се, че заповедта е немотивирана, тъй
като изложените в нея съображения са общи и не могат да се отнесат към
конкретния случай, а относно срока на наложената мярка липсват мотиви. Оспорва
се наличието на нарушение, изразило се в неиздаване на касова бележка. Иска се
отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита, че фактите по случая
са правилно установени, не е допуснато съществено процесуално нарушение, а
материалния закон е приложен правилно. Прави доводи за липса на основания за
оспорване и иска отхвърляне на жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително
изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността
на обжалвания акт, прие за установено следното.
Представен е препис от индивидуалния административен акт,
предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна
мярка № № ФК-186-0086916/24.08.2020г. на
ответника, от който се установява издаването му. В заповедта е посочено, че
същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0086916/14.08.2020г.
Приложено е копие от решение № ГДФК – 122/24.09.2020г. на
директора на дирекция Оперативни дейности в ГДФК към ЦУ на НАП София, от което
се установи, че заповедта за налагане на ПАМ е обжалвана по административен ред,
като оспорването е отхвърлено от горестоящия орган.
Представен е заверен препис от протокол за извършена
проверка № 0086916/14.08.2020г., от
който се установи, че на същата дата
инспекторите по приходите Иван Григоров и Станка Христова извършили
проверка на търговски обект – пекарна Винкис с адрес гр.Равда, ул.Македония,
център, стопанисван от жалбоподателя. При извършена контролна покупка от
инспекторите на стойност 7.70лв. не бил издаден фискален касов бон от продавача
Стойка Черкезова, макар в обекта да имало инсталирано и в работен режим
фискално устройство. По-нататък при проверката инспекторите констатирали среден
дневен оборот 307.56лв. и наличие на непогасени публични задължения в размер 4 237.81лв.
Установени са отчетени финансови резултати от дейността на дружеството –
данъчна печалба за 2019г. – 899.49лв., за 2018г. – 0лв. и за 2017г. – 0лв.
Констатирано е, че търговският обект се намира в оживена централна част на
населеното място, с добър клиентопоток. Протоколът е съставен от длъжностно
лице в кръга на службата му, поради което представлява официален документ,
установяващ отразените в него обстоятелства.
По делото от страна на жалбоподателя не са представени
нови доказателства.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно
изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да
издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния
директор на НАП – заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. Не е налице основание за
оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване. Доколко изложените в
заповедта мотиви обосновават налагане на посочената мярка е въпрос на правилно
приложение на материалния закон. Необсъждането на оплаквания на жалбоподателя,
стоящи извън предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка, не представлява липса на мотиви в заповедта и не е
съществено процесуално нарушение. Изложени са и мотиви относно
продължителността на мярката, въз основа на които при условията на оперативна
самостоятелност органът е разпоредил запечатване на обекта за посочения срок.
Заповедта и протокола за извършена проверка са надлежно връчени на
жалбоподателя, като по този начин е осигурено правото му да се запознае със
съдържанието им и да организира защитата си.
Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения,
отнасящи се до издаването на АУАН и НП са несъстоятелни, тъй като оспорената
заповед има характера на административен акт и процесуалните правила на ЗАНН са
неприложими при издаването и. Разпоредбата на чл.186 ал.1 ЗДДС не предвижда
издаването на акт за установяване на административно нарушение и съответно
наказателно постановление като част от предпоставките за издаване на акта.
Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
обжалвания акт. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Правилно е приложен материалният закон. Съгласно приложимата
материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон са
установени, а именно че при извършената контролна покупка от стопанисвания от
жалбоподателя търговски обект, не е била издадена фискална касова бележка, нито
ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, при плащането на стоката.
Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън
очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква
задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката
на органа се свежда само до продължителността на мярката. Не са налице
основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
По горните съображения, неоснователни се явяват всички възражения,
изложени в жалбата.
Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на
извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание
чл.172 ал.2 АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Винкис ЕООД с ЕИК:***,
с адрес ***, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-186-0086916/24.08.2020г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :