№ 51561
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110133207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 164265/20.05.2024г., подадена от „..“ ЕООД, за
изменение на постановеното по делото Решение от 30.04.2024г. в частта за разноските.
Ответникът счита, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ в определения размер и моли съда да намали присъденото
от 960,00 лева адвокатско възнаграждение. Позовава се най-новата практика на СЕС –
решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. Излага, че върху възнаграждението не
следва да се начислява и ДДС, тъй като когато е определено от съда в хипотезата на чл. 38,
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата не е възмездно облагаема доставка.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по искането, като по същество счита същото за неоснователно, като намира,
че съдът е определил справедливо и съобразено с правната и фактическа сложност на делото
възнаграждение.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът и след повторна преценка намира молбата за основателна. Видно
е, че съдът е постановил горепосоченото решение, като с оглед изхода на спора е възложил и
тежестта за разноските. Ответникът още с отговора на исковата молба и с молба с вх. №
33075/01.02.2024г. е релевирал възражение за прекомерност. Ищецът е предявил два
обективно кумулативно съединени иска, като възнаграждението на основание чл. 7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
определено към минимума – от по 400,00 лева за всеки иск, с ДДС от по 480,00 лева за всеки
1
иск. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото
основание по чл. 38 от Закона за адвокатурата за предоставяне на безплатна правна помощ.
Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено,
че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, както е в
случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1
ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение
№ 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от
2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на
ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г. Адвокатското възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата се определя от съда,
като последният не е обвързан от определените в Наредбата, минимални размери. Също така
определеното възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна с
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с
осъществените от адвоката процесуални действия по защита на представляваната страна,
което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в
производството.
Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума
определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като
съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице
такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на
минималния адвокатски хонорар.
В настоящия случай, съдът като съобрази ниския материален интерес на предявените
срещу ответника искове /общо 371, 04 лв. и по двата иска /, липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и осъществените процесуални действия от адвоката,
представлявал ищеца, както и като взе предвид, че производството е приключило в рамките
на едно съдебно заседание, по вътрешната преценка и убеждение, и прилагайки принципа
на справедливостта, намира, че следва да намали присъденото на АД „Д. М.“
възнаграждение наполовина, от по 200,00 лева за всеки иск.
От друга страна трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставянето
на правна услуга от адвокат, тоест налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл.
2,т.1, вр. чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на
ЗДДС, тоест не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС /относно дължимостта на ДДС
- определение № 988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I ТО, определение
№ 4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III ГО и др./.
По изложеното дължимото възнаграждение следва да се присъди с ДДС, или общо
480,00 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение от 30.04.2024г. постановено по гр.д. № 33207/2023г. по описа на
СРС, 45-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
2
ОСЪЖДА ..“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ , БУЛСТАТ .., ет.5, офис 5.3, представлявано от Д. М. М., сумата в размер на 480,00
лева, възнаграждение за процесуално представителство, присъдено в хипотезата на чл. 38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3