Р Е Ш Е Н И Е № 148
гр. ПЛОВДИВ, 01.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско
отделение в открито заседание от 15.05.2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 100
по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното от П.
окръжен съд решение по т. дело 20/2019 г.
С него Г.А.З.,
ЕГН **********,*** на осн. чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ е осъден да заплати на З. „Л.и.“ АД, *** сумата
от 28 800 лв., съответстваща на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от пострадалия И. Г. С. в резултат от ПТП, причинено от
ответника на 02.04.2010 г., заедно със законната лихва от 05.02.2019 г. до
окончателното плащане, а искът до пълния предявен размер от
45 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Наред с това
Г.А.З., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на З. „Л.и.“ АД,
*** разноски по делото в размер на 689,07 лв.,
определени след компенсация с вземането
на ответника за разноски срещу ищеца.
Едната жалба е подадена от Г.А.З., ЕГН ********** и с нея решението се обжалва в частта, с която жалбоподателя
е осъден да заплати на застрахователното дружество разликата между присъдените
28 800 лв. и дължимите според него 13 000 лв., т.е. решението се
обжалва за осъждането му да заплати сумата от 15 800 лв.
Втората жалба е от „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** и с нея решението се обжалва в чцастта отхъвряща иска до пълиня предавен
разрве от 45 000 лв., т.е. за сумата от 16 200 лв. равняваща се на разликата
между претендираните 45 000 лв. и присъдените 28 800 лв.
В жалбите се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съответните части от решението, иска се отмяната ми и постановяване на друго, с което исковата
претенция да се уважи в пълния й размер, респ. да
се отхвърли за сумата над дължимото според Г.З. обезщетение от 13 000 лв..
Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на изходящата
от насрещната страна въззивна жалба.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по
делото намери за установено следното:
На 07.02.2019 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „З.К.Л.И.“ АД искова молба
против Г.А.З., ЕГН **********,***.
В обстоятелсвената част на същата се говори, че на 02.04.2010 г. на
ведомствен път на 0, 900 км. от с.К.Д. в
посока - кариерите на същото село, Г.А.З. управлявал след употреба на алкохол /1, 28 промила/ собствения си лек
автомобил Ф. Г., рег.№ ********. Той съответно в хода на това управление нарушил правилата на движение, навлязъл в дясно от пътя, блъснал се в
железобетонен стълб, завъртял се, върнал се на пътя и спрял след десетина
метра. В резултат на удара пострадал лицето
пътуващо до водача - И. С..
Срещу ответника
било повдигнато обвинение и образувано НОХД № 258/2010 г. на П.
районен съд. Същото приключило с присъда, съгласно която Г.А.З. бил признат за
виновен за настъпилото на 02.04.2010 г. ПТП.
По повод присъдата е споменато, че една от приетите
от съда причини за настъпване на
произшествието е упортебата на алкохол. Извършено е позоваване на чл. 300 от ГПК. Споменато е също, че към
момента на ПТП-то за автомобила управляван от виновния водач бил сключен с
ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“с полица № ************
валидна от 05.12.2009г.
до 04.12.2010 г.
Налачието на застраховка и претърпени неимуществени вреди се свързват с
предявяване от пострадалото лице / И. С. / срещу застрахователя на иск пред СГС за репариранието им. По същия било образувано гр. дело № 6371/2014 г. , като по него било
привлечено за трето лице помагач виновния водач. В хода на същото между
пострадалото лице и „Л.И.“ АД било сключено извънсъдебно споразумение и застрахователят
заплатил с платежно нареждане на 30.07.2014 г. сумата от 45 000 лв. на адв. И. М. Д., която била изрично
упълномощена да получи същата.
На база така описаните обстоятелства е направен извод, че ищецът с оглед
разпоредбите на чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 45 от ЗЗД от момента на
изплащане на застрахователното обезщетение е придобил право на регрес срещу
виновния водач. Отправено е искане за осъждането му да заплати сумата
от 45 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото.
С отговора на исковата молба е изразено становище, че исковата претенци е допустима, но неоснователна.
В подкрепа на това възражение е посочено, че споразумението
между пострадалия и ищеца не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение
на ответника, защото не било подписано от него.
Споменато
е също, че пострадалият допринесъл с поведението си за настъпване на
увреждането. Този принос се свързва с това, че се качил в автомобила със
знанието, че същият ще
се управлява от употребил алкохол водач и с това, че не е поставил предпазния
си колан.
Твърди
се също, че самото обезщетение не е съобразено с принципите на
справедливост и е завишено.
На
последно место е посочено, че по гр. дело на СГС се намират данни за обема на
представителна власт
на пълномощника на пострадалия. Съответно е изразено
съмение, че този пълномщник
е бил легитимиран
да получи договореното със споразумението възнаграждение. По
повод на това последно възражение следва да се конкретизира, че същото
в първото по делото заседание е оттеглено.
Ищецът
е подал ДИМ, в която е изразено становище за неоснователност на
направените с отговора възражения и е уточнено, че сумата от 45 000 лв. е
съобразена и с
наличието
на съпричиняване.
Отговор
на ДИМ не е подаван.
Така
съдът след
събиране на поисканите
от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет
на обжалване.
В него е прието, че са налице всички предпоставки
обуславящи отговорността на ответника по чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./, както и
това, че той не е обвързан от договорения между ищеца и постарадалата размер на
обезщетението.
На тази база при условията на чл. 52 от ЗЗД е
направена нова преценка за размера на претърпените неимуществени вреди и същите
са определени на 48 000 лв. По отношение съпричиняването е прието,
че такова е налице, както относно пътуването без предпазен колан, така и
относно това, че постарадлият е знаел, че шофьорът е употребил алкохол..
Процента на същото е определен на 40 и на тази база ответното дружество е осъдено да заплати
на ищеца сумата от 28 800 лв., а искът до пълния предевн размер е бил
отхвърлен.
Недоволни от решението са оставали и двете страни.
Застрахователят обжалва същото в отвърлителната му
част. В жалбата е направено проследяване на фактите довели до сключване на
споразумението, с което на постарадалия е определено обезщетение от 45 000
лв. Подчертано е, че то е станало след завеждане на претенцята за обезщетение
срещу застрахователя в СГС. Сочи се, че размерът й бил 75 000 лв. и от него
след приспадане на процента на съпричиняване, застраховтелят приел, че дължи
45 000 лв. Тези обстоятелства били взети предвид при подпримане на
споразумението от страните същото, в кето били взети предвид всички
обстоятелства от значение за определянто му.
Ответникът от своя страна обжалва решението в
частта, с която е осъден да репарира на дружеството платеното от същото
обезщетение за сумата над 13 000 лв. В тази връзка е посочено, че при
определяне размера на дължимото обезщетение Пз ОС не се е съобразил с принципите на
спаревдливост залегнали в текста на чл. 52 от ЗЗД, а и не е определил и
правилния размер на съпричиняване.
Жалбата изисква ПАС да даде отговор за валидността, допустимостта и
правилността на обжалваното решение.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен
орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма
качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и
решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена
форма, когато е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице и за нищожност на не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието
на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е
недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички
случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество.
В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата.
С исковата молба „З.К.Л.И.“ АД
претендира от застрахованото лице, което е извършител на деликт възстановяване
на платено на пострадало от ПТП лице при действието на КЗ/отм./,
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
Материалното право да се
претендира плащане на така платеното обезщетение е предвидено в разпоредбата на
чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./.
В нея е казано, че освен в случаите по чл. 227 КЗ/отм./, застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е:
- управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог,
- не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Описаното
по-горе съдържание на този тескт от закона води до извод, че основателността на
исковата претенция на първо
место е обусловена от наличието на
доказателства за извършено плащане на обезщетение за вреди следствие на ПТП и
такива, че по отношение на застрахования са налице предпоставките за регресна
отговорост.
В тази връзка следва да се има предвид, че решението
на Пз ОС в осъдитлната му част не е било обжалвано изцяло, което сочи, че то в
едната си част е влезло в сила и въпросът за това
следва ли ответникът да отговаря пред ищеца на основание на чл. 274 от ТЗ е
разрешен със СПН, т.е. той не подлежи на преразглеждане.
Не подлежи на преразглеждане и факта, че за
настъпване на вредите е допринесло и пострадалото лице с оглед изводите за
съпричиняване и неоспорване на същите в жалбата, нито пък този за вида и
характера на получените увреждания.
Реално предмет на спор е размера
на присъденото обезщетние на база тези неоспорени обстоятелства, което от своя
страна е обусловено от разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с
оглед размера на намаляване съобразно
съпричиняването от посдтарадлия.
Във връзка с извършване на тази преценка следва на
първо место да се има предвид, че предмет на исковата претенция е за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
на платено от застрахователя на посрадалото и увредено лице застрахователно
обезщетеинвие. Това сочи, че вредите репарирани със същото следва да са определени
от съдържането на постановеното съдебно решение или от съдържанието на
постигнатото между застраховател и пострадал споразумение за плащане на
обецзщетение, а не от изложеното в исковата молба на основание чл. 274, ал. 1
от КЗ/отм./.
В случая видно от съдържанието на споразумението от 18.07.2014
г. определеното и в последствие изплатено застрахователно
обезщетние има за предмет претърпените от пострадалия неимуществени вреди от
процесното ПТП и именно техния размер следва да се преценява в настоящето
прозиводстнво.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 223,
ал. 1 и 2 от КЗ /отм./ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди включително
за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане.
Неговата
отговорност е функция на тази на извършителя на деликта. Това от своя страна
води до извод, че в случаите, когато този извършител не е взел участие в
процесна на определяне на дължимото застрахователно обезщетение той не е
обвързан от същото и в процеса по чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./ може да прави
всички правозащитни възражения касаещи неговата прекомерност и да твърди, че
същото следва да е в по-малък размер. Това по аналогия следва и от приетото в ТР № 1 от 2015 г. на ОСТК на
ВКС, където се говори за отговорност на застрахователя до размера на присъденото
по иск по чл. 45 от ЗЗД обезщетение,
т.е. договореното обезщетение е
горна граница на отговорност, като не се отрича възможността да се правят
защитни възражиня даващи основание за намаляването му.
Изложеното сочи, че по настоящия казус не е налице
пречка ответникът да прави възражения за прекомернсот на уговорения със
споразумението размер на обезщетение.
Тук за яснота следва да се посочи обаче, че при всички случаи съдът е обвързан
от максималния размер на същото възприет от самото пострадало лице. В случая
предмет на спор е именно този максимален размер. Реално застрахователното
дружество твърди, че той е 75 000 лв., от който е приспаднат процента на
съпричиняване, а ответника прави доводи, че такова приспадане не е извършено.
До извода за наличие или липса на такова следва да
се достигне от съдържанието на самото споразумение. От същото за ПАС е видно,
че никъде между сравните не е постигнато съгласие, че за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е договорено обезщетение от 75 000 лв. Никъде не е
постигнато и съгласие между страните, че за настъпване на вредите има съпричиняване
и са приложими разпоребите на чл. 51, ал.2 от ЗЗД , т.е. обезщетението подлежи на
намаляване. Липсва и съгласие за процента на същото. Реално никъде в споразумението
страните не са се съгласили, че пострадалият е знаел, че водачът е употребил
алкохол, нито пък, че не е поставил предпазен колан. Това също изключва
възможността да се възприеме тезата на застрахователя, че платеният размер е определен
при условията на съричиняване. В случая за ПАС е без значение, че по делото на
СГС ответникът е правил възражения за налачие на такова по простата причина, че
никъде не се вижда връзка между тези възражения и размера на договореното
обезщетение.
На база изложеното се дължи преценка дали този
размер от 45 000 лв. е определен при условията на чл. 52 от ЗЗД и
респективно за това е или не е налице съпричиняване и размера на същото, т.е.
за процента, с който това обезщетение полежи на намаляване.
Пострадалият е обезщетен за неимуществени вреди за
всички травми получени от катастрофат. Те видно от данните по делото са , както
следва:
- контузия на бял
дроб, разкъсване на левия купол на диафрагмата и херниране на черва в лявата
плеврална кухина., довели съответно до остра дихателна недостатъчност и
създадена временна опасност за живота на пострадалия. Отстраняването на тази
травма е свързано с оперативна интервенция-лапаротомия за възстановяване на
органното местоположение и целостта на диафрагмата, херметизация на плевралната
кухина и торакоцентеза с аспирация до разгъване на засегнатия бял дроб. Пълното
възстановяване след такава операция се постигало след около 2-2,5 месеца
- счупване на дясната седалищна кост,
определено от вещото лице като „изолирана тазова фрактура“, т.е. само в
областта на седалищната кост в дясно, която е имала за последица трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник. Лечението на това увреждане
се е изразявало в т.нар. „функционална имобилизация“, при която се спазва режим
на легло – без ставане и сядане и постепенно започва вертикализиране на
пациента с натоварване на крайника. Възстановяането от тази травма е било месец,
месец и половина.
- разкъсно-контузна рана на долната устна довела
до
болки и страдания за около 10 дни и лекостепенно мозъчно сътресение,
характеризиращото се с усещащане за
зашеметяване за около 3 седмици.
Така описаните травми за ПАС видно от заключението на вещото лице са
свързани с болки, дискомфорт и ограничаване на възможността за свободно
предвиждане. По тази причина ПАС изхождайки и от икономическата обстановка към
момента на настъпването им счита, че размерът на дължимото за всички тях
обезщетение следва да е сумата възприета и в споразумението от 45 000 лв.
Безспорно по делото обаче е и обстоятелството, че пострадалото лице се е
возило без предпазен колан, а и това, че преди да се качи на автомобила е
употребил съвместно с водача значително количество алкохол. При тези условия той
вместо да го възпре да шофира се е качил да се вози и е допринесъл наравно с
него за увреждането, т.е. съпричиняването е в размер на 50 %. Така реалният
размер на дължимото обезщетение след намаляването би следвало да е 22 500
лв. Именно тази сума поделжи на репариране от виновния водач и тази следва да
се възстанови от него при условията на чл. 274 от КЗ отм.
Не точно в този смисъл е решението на Пз ОС. По тази причина то следва да
потвърди в частта осъждаща ответника да заплати на ищеца сумата от 22 500
лв. и в частта отхвърляща иска на застрахователя за разликата между претендираните
45 000 лв. и присъдените от Пз ОС 28 800.
То съответно следва да се отмени за сумата от 6 300 лв. равняващи се
на разликата между дължимите според Пз ОС
28 800 лв. и сумата от 22 500 лв. дължима според ПАС и вместо
това да се постанови друг решение отхвърлящо иска и за този размер.
Изложеното налага промяна на решението на Пз ОС и в частта за разноските.
От същата е видно, че съдът е извършил компенсация между дължимите такива на
страните по съразмерност и е присъдил непогасения остатък от тях. По тази причина
в тази част решението следва да се отмени изцяло и да се присъдят такива по
съразмерност съобразно изводите на ПАС.
Така ищецът дължи на ответника разноски от 805, 50 лв., а ответника на ищеца такива от
1075 лв.
За производство пред ПАС съобразно общата обжалвана
част от решението и от двете страни ищецът дължи на ответника разноски по съразмерност от 1364, 68 лв., а
ответника на ищеца такива от 124, 62 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от П. окръжен съд решение по т. дело 20/2019 г. в частта, с
която Г.А.З., ЕГН **********,***
на осн. чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ е
осъден да заплати на З. „Л.и.“ АД, *** сумата от 22 500 лв., съответстваща на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди претърпени от пострадалия И. Г. С.
в резултат от ПТП, причинено от ответника на 02.04.2010 г., заедно със
законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, с
която искът до пълния предявен размер от 45 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
ОТМЕНЯ постановеното
от П. окръжен съд решение по т. дело 20/2019 г. в частта, с която Г.А.З., ЕГН **********,***
на осн. чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ е
осъден да заплати на З. „Л.и.“ АД, *** сумата от 6 300 лв., равняваща се
на разликата между дължимте според Пз ОС
28 800 лв. и сумата от 22 500 лв. дължима според ПАС и представляваща част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от пострадалия И. Г. С. в резултат от ПТП, причинено от ответника на
02.04.2010 г., заедно със законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното
плащане,, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********* против Г.А.З.,
ЕГН **********,*** иск с осн. чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ за осъждането на З. да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 274 от КЗ/отм./ сумата от 6 300 лв., равняваща
се на разликата между дължимите според Пз ОС
28 800 лв. и сумата от 22 500 лв. дължима според ПАС и представляваща част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от пострадалия И. Г. С. в резултат от ПТП, причинено от ответника на
02.04.2010 г.
ОТМЕНЯ постановеното от П. окръжен съд
решение по т. дело 20/2019 г. в частта, с която Г.А.З., ЕГН **********,*** е осъден да
заплати на З. „Л.и.“ АД, *** разноски по делото в размер на 689,07 лв., определени след компенсация с вземането на ответника за разноски срещу
ищеца.
ОСЪЖДА Г.А.З., ЕГН **********,*** да
заплати на З. „Л.и.“ АД, *** сумата от 1075 лв. разноски по съразмерност за производството пред Пз ОС и 124, 62 лв. разноски по
съразмерност за производството пред ПАС.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, *** да
заплати на Г.А.З., ЕГН **********,*** сумата от 805, 50 лв. разноски по съразмерност за производството пред Пз ОС и 1364, 68 лв. разноски по
съразмерност за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.