Р Е Ш Е Н И Е  №19

гр.Габрово, 23.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари  ................. през две хиляди и единадесета година  в състав :        

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ       

при секретаря  …..…Мариела Караджова............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията КОСЕВ Адм.Д №283 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Жалбоподателят М.Д. *** е обжалвал Заповед №ДК- 02- СЦР- 14/11.11.2010г. на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Прозирна ограда”, намираща се между УПИ ХІV- 370 и УПИ ХV- 369, кв. 110 по плана на гр. Габрово, с административен адрес ул.”Ивайло”№7- 9 гр. Габрово.

В жалбата си М.К. твърди, че Заповедта била неоснователна и незаконосъобразна. Според жалбоподателя изложеното в оспорения административен акт не отговаряло на действителността, тъй като оградата била стара- съществувала от повече от 80 години. РДНСК Габрово било обявило въпросната ограда за новопостроен строеж шеста категория, а за такива строежи строителни книжа не се изисквали.

Въз основа на изложените в жалбата доводи, доразвити в съдебно заседание М.К. претендира отмяна на постановената Заповед на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово като незаконосъобразна.

Процесуалният представител на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

По делото са конституирани като заинтересована страна Б.П.К., Е.К.К., Х.Д., В.Д., Ц.П., С.Б., И.Б. и И.Б.. От заинтересованите страни, редовно призовани се явяват Б.К., Е.К. и В.Д. които оспорват жалбата. Считат същата за неоснователна, поради което да бъде оставена без уважение.

Така депозираната жалба от М.К. е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят М.Д.К. е собственик на ПИ 14218.504.396 по КК и КР на гр. Габрово, съответстващ на УПИ ХІV- 370, кв. 110 по плана на гр. Габрово ІІ ет., І част. При извършена проверка от служители на Сектор Габрово при РДНСК СЦР, с констативен акт №36/25.08.2010г. е установен незаконен строеж, представляващ “Прозирна ограда”, намираща се между УПИ ХІV- 370 и УПИ ХV- 369, кв. 110 по плана на гр. Габрово, с административен адрес ул.”Ивайло”№7- 9 гр. Габрово. Въпросният строеж е осъществен от жалбоподателката М.Д.К.. Констативен акт №36/25.08.2010г. е съобщен на извършителя на строежа по реда на §4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, с което същият е уведомен за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния сроеж. В законоустановения срок срещу така съставения Констативен акт №36/25.08.2010г. не е постъпило възражение, което става ясно и от съставения от служители на Сектор Габрово при РДНСК СЦР Акт за постъпили възражения от 21.09.2010г. В производството по изванане на оспорения административен акт, към административната преписка са приложени две декларации- от Е.К.К. от 27.08.2010г. и от Н. Ц. Щ. от 28.07.2010г. от които става ясно, че въпросния строеж е извършен през м. юли 2010г.    

М.К. твърди, че не е налице незаконен строеж, тъй като процесната ограда е съществувала от дълго време.

Съгласно разпоредбата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Следователно процесната ограда представлява “строеж” по смисъла на ЗУТ. Същата е изпълнена от бетонови колове и телена мрежа с дължина 16 метра и височина спрямо прилежащия терен до 2, 20м. Така осъществения строеж е от VІ- та категория съгласно чл. 137 от ЗУТ.

За извършения строеж не са представени изискуемите по ЗУТ строителни книжа и документи, а именно Разрешение за строеж, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, Заповедна книга и др. Предвид разпоредбата на чл. 147 от ЗУТ за подобни строежи не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, като не е предвидено и въвеждане в експлоатация на строжи от VІ- та категория. 

Според жалбоподателката процесната ограда е стара, съществуваща от повече от 25- 30 години. За установяване на посочените от М.К. обстоятелства в съдебно заседание по делото от 25.01.2011г. на същата е указано, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на фактическите и правни основания, т.е. налице ли са били условията за издаване на искания административен акт. Също така, на основание чл. 163, ал. 3 от АПК на жалбоподателя е разяснено, че с оглед изясняване на правния спор, същият следва да представи доказателства относно обстоятелството дали процесната ограда е стара или новопостроена, като възможността за доказване на това обстоятелство е допускане на съдебно техническа експертиза. Жалбоподателката е отхвърлила възможността за произнасяне на вещо лице по този въпрос, като счита че изясняването му е възможно чрез показанията на посочени от нея свидетели по делото. Свидетелката В. П. заявява, че познава добре жалбоподателката К.. Знаела имота й, тъй като често й ходела на гости. Била виждала въпросната ограда, но не можела да прецени дали тя е нова или не. Свидетелят Л. И. също заявява, че познавал М.К.. Знаел и имота й, както и процесната ограда. Според свидетеля това била нова ограда, като старата била премахната поради необходим ремонт на границата между двата имота- този на жалбоподателката и съседния. Свидетелят е категоричен, че това било нова ограда, като тя била направена на място около 30 см. от старата. Новата имала в основата си бетон, като това обстоятелство, както и състоянието на бетона дало основание на свидетеля да счита, че това е нова ограда.

Самата жалбоподателка не отрича в съдебно заседание, че старата ограда е била демонтирана за да бъде извършен ремонта на границата на имота й със съседния. Ремонта се изразявал в отливане на бордюр и отводнителен канал. След ремонтните работи оградата на имота й била възстановена. Старата ограда била паднала на места и в лошо състояние. Ремонта бил извършен на границата между двата имота.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че е налице строеж, представляващ “Прозирна ограда”, намираща се между УПИ ХІV- 370 и УПИ ХV- 369, кв. 110 по плана на гр. Габрово, с административен адрес ул.”Ивайло”№7- 9 гр. Габрово, изпълнена от бетонови колове и телена мрежа с дължина 16 метра и височина спрямо прилежащия терен до 2, 20м. Вярно е, че на границата на имота на жалбоподателката е имало стара ограда. Същата обаче е била демонтирана поради необходимост от извършване на ремонтни работи на границата между двата имота. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и не се оспорва от жалбоподателката. При условие, че старата ограда е била демонтирана и е извършен строеж на границата между имота на жалбоподателката и съседния, то логично е оградата й да бъде изместена по- навътре, което определя нейното ново изграждане. Мястото й, както посочва св. И. е различно от това на старата ограда. Налице е един нов строеж, за който жалбоподателката К. не притежава изискуемите по ЗУТ строителни книжа и документи, а именно Разрешение за строеж, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, Заповедна книга и др. Това обстоятелство, а именно липсата на посочените строителни книжа и документи при извършване на строежа не се оспорва от М.К..

  От събраните по делото писмени и гласни доказателства ценени поотделно и в съвкупност се установява по безспорен и несъмнен начин, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване. В този смисъл неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в случая не е налице нов строеж, а като такъв е преценена старата ограда, съществуваща от дълго време. Наличието на нов строеж се установява както от събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и от извършения оглед на място от служителите на Сектор Габрово към РДНСК СЦР. Безспорно е установено, че за този строеж липсват издадени строителни книжа и документи каквото е изискването на ЗУТ.

Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав счита жалбата на М.Д.К. за неоснователна, като не споделя изложените в нея доводи за отмяна на постановения административен акт.

При преценка на оспорения административен акт на Началник РДНСК СЦР сектор Габрово съдът не установи пороци, водещи до неговата отмяна. Цитираният административен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран. Постановен в предписаната от закона форма, от компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Не са налице твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения при постановяването му. При провеждане на административното производство са спазени всички указани в ЗУТ изисквания.

 При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на постановената Заповед №ДК- 02- СЦР- 14/11.11.2010г. на Началник РДНСК СЦР. Съдът не приема изложените от жалбоподателя доводи за отмяна на постановения административен акт, поради което същият като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила по изложените по- горе съображения.

Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на АС Габрово счита, че жалбата на М.Д.К. следва да бъде оставена без уважение. Заповед №ДК- 02- СЦР - 14/11.11.2010г. на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово е правилна и законосъобразна, поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът отхвърля оспорването на М.Д.К. против Заповед №ДК- 02- СЦР- 14/11.11.2010г. на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово, като неоснователно и недоказано.

В представена по делото Писмена защита процесуалният представител на ответника поддържа искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Въпросът за реда за присъждане на разноски не е уреден в чл. 143 АПК, поради което и на основание чл. 144 от същия кодекс следва да бъдат приложени разпоредбите на ГПК, а конкретният случай попада в хипотезата на чл. 78 от ГПК, а именно когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски, включително адвокатско възнаграждение, ако държавното учреждение или общината са били защитавани от юрисконсулт.

Молителят не е посочил конкретен размер на възнаграждението, предвид на което същото следва да се присъди в размер определен по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай - при неоценяем интерес размерът на възнаграждението е 150.00 лева. По тези съображения молбата за присъждане на разноски, в полза на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово - ответник по делото, следва да се уважи в посочения по-горе размер. Предвид изхода на делото М.Д. *** следва да заплати на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 283/2010 г. по описа на Административен съд Габрово в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на М.Д. *** против Заповед №ДК-02-СЦР-14/11.11.2010г. на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА М.Д. *** да заплати на Началник РДНСК СЦР Сектор Габрово направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 283/2010г. по описа на Административен съд Габрово в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :