Решение по дело №11168/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4272
Дата: 23 септември 2023 г.
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20221110211168
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4272
гр. София, 23.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20221110211168 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. П. П., представляван от упълномощения му
адв.А. Г., срещу наказателно постановление /НП/ №22-4332-
009030/18.05.2022 г., издадено от началник група, отдел „Пътна полиция“
СДВР, против П. П. П. ЕГН **********, предвид съставен му на 13.04.2022
г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков
№243681, за това, че на 13.04.2022 г., около 16.35 часа, в ..., е паркирал МПС
– товарен автомобил „.. с рег. №...., на място, създаващо пречка за
движението, с което виновно нарушил чл.98,ал.1,т.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.180,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв.

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения е
написано „Имам възражения“.

Недоволен от НП и наложената с него глоба П. П. П., представляван от
1
адв.Г., го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, издадено при липса на упълномощаване и компетентност,
при допуснати съществени нарушения на материално-правните разпоредби и
административно-процесуалните правила, като са изложени следните доводи:
допуснато е разминаване в АУАН и НП на законовите норми,
квалифициращи деянието като административно нарушение; не са посочени
всички необходими факти, които квалифицират административното
нарушение; не е конкретизирано точно в какво се състои преченето на
движението, т.е. липсва описание на нарушението; липсва точно и ясно
посочване на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, с което
е накърнено правото на защита на жалбоподателя. С оглед на посоченото е
направено искане НП да бъде отменено и искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски.

По делото са приложени в копия: докладна записка от ст. инспектор Е.
В. до началника на 08 РУ-СДВР; справка картона на водача за констатираните
извършени от П. П. П. нарушения и наложените му административни
наказания; заповеди относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган.

В съдебните заседания жалбоподателят П. П. П. редовно
призован/уведомен не се явява.

Адв.Г., с пълномощно от жалбоподателя П., редовно
призован/уведомен, се явява. Той пледира НП да бъде отменено изцяло, по
съображенията, изложени в жалбата срещу него. Заявява, че ако съдът не
възприеме същите, при евентуалност -да бъде прието, че случаят е
маловажен, като в случая жалбоподателят е имало възможност да бъде
предупреден. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебните заседания, не се
представлява.
2

При проведения разпит на актосъставителя Д. С. К., той, след
предявяване, на основание чл.284 от НПК, на АУАН, разказва, че посетили
местонарушението по сигнал за паркиран автомобил така, че пречи на
преминаването и паркирането на МПС на лица, живущи на посочената улица.
На място било констатирано, че улицата е тясна и въпросният автомобил е
паркиран пред гараж на друго лице, което не може да използва гаража си, а и
затруднява движението на други МПС по улицата, като прави невъзможно
преминаването на големогабаритни МПС. Паркиралият автомобила живеел
при мястото на паркирането и за така установеното на същият бил съставен
АУАН.

При проведения разпит на свидетеля по АУАН – П. С. Ц., той, след
предявяване, на основание чл.284 от НПК, на АУАН, разказва, че случаят е
във връзка с жалба от В.И.Г. – че на улицата пред гаража му имало спрял
микробус и той не можел да паркира автомобила си, което и фактически било
установено при посещение на полицейския екип на мястото; бил установен
нарушителят, който живеел срещу мястото на нарушението и му бил съставен
АУАН.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с
материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, които кредитира: гласни доказателства /показанията на
актосъставителя К. и на свидетеля Ц., които са ясни, обстоятелствено
конкретни, собствено и по между си еднопосочни и непротиворечиви/ и
писмени доказателства /приложените по делото такива, прочетени и приети
на основание чл.283 от НПК/, намира за установено от фактическа страна
следното:

На 13.04.2022 г., П. П. П. паркирал управлявания от него товарен
автомобил „.. с рег. №.... при дома си в с.Кокаляне, на ул.“Петър Берон“ №10,
и пред гаража на друго лице, поради което последното не можело да използва
гаража си. Тъй като въпросната улица била тясна, така паркираният
автомобил затруднявал движението на други МПС по нея и правел
3
невъзможно преминаването на големогабаритни МПС. За така паркираният
автомобил бил подаден сигнал до МВР, във връзка с който полицаи при 08
РУ-СДВР Д. С. К. и П. С. Ц. около 16.35 часа посетили мястото и
констатирали, че там - в ..., е паркиран товарен автомобил „.. с рег. №...., на
място, създаващо пречка за движението. Те установили, че П. П. П. по това
време бил в дома си и за горното нарушение на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП му
съставили АУАН, в частта за обяснения и възражения на който П. написал
„Имам възражения“. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП,
екземпляр от което П. П. П. получил на 11.08.2022 г. и го обжалвал на
25.08.2022 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения срок, тя изхожда от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, с оглед
изложени в нея доводи, които този съдебен състав намира за неоснователни и
без опора в доказателствата по делото, каквито преценява и изложените в
хода по същество на делото съображения от адв.Г., с изключение на заявеното
от него за маловажност на случая.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
4
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.

Основен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са
в предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила и/или на материалния закон, които да са довели до
накърняване на правата на жалбоподателя в производството. При служебната
проверка, осъществена от настоящия съдебен състав, не се установиха
причини атакуваното НП да бъде отменено на такова основание, тъй като не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и/или на
материалния закон, които са довели до накърняване на процесуалните права
на жалбоподателя в производството, в т.ч. и правото му на защита.
Съдът приема, че АУАН е съставен, и НП е издадено от съответно
компетентен и оправомощен за това орган.

Този съдебен състав намира, че отбелязаната в НП и АУАН фактическа
обстановка е вярно отражение на действителната такава, а и тя на практика не
се оспорва или отрича от жалбоподателя.
Съдът, въз основа на гласните доказателства по делото, на които дава
вяра, счита, че те обосновават с необходимата категоричност извод, че
жалбоподателят П. П. П. е извършил така описаното нарушение от обективна
и от субективна страна, защото на 13.04.2022 г., около 16.35 часа, е паркирал
в ..., управлявания от него товарен автомобил „.. с рег. №...., на място,
създаващо пречка за движението. От субективна страна П. П. П. е извършил
деянието виновно.
За нарушението е наложено административно наказание глоба в
границите, предвидени в закона за същото /от 20 до 150 лева/, като в случая
глобата от 100 лева се явява в размер над средния, без той да е мотивиран от
административнонаказващия орган.

Независимо от изложеното до тук, обаче, от друга страна, в конкретния
случай съдът приема за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ
маловажен случай, относно така описаното в НП такова. Съгласно
5
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в
случая, тъй като, макар и да не е изрично отразено в НП и АУАН, по делото
липсват доказателства, липсват дори данни за предходни такива нарушения
от П. П. П., поради което и настоящето следва да се приеме за първо от този
вид. Отделно, предвид, че П. П. П. е бил в дома си, който е при мястото на
извършеното нарушение, е било възможно той веднага да поправи
настъпилите от същото последици. По тези съображения съдът счита, че П. П.
П. не следва да бъде санкциониран по административен ред и че извършеното
от него представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в
разглеждания казус ще е достатъчно до жалбоподателя П. П. П. да бъде
отправено писмено предупреждение, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение
спрямо него за констатираното нарушение, предмет на настоящето
производство, чрез съставянето на АУАН, по мнението на съда, би
постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита
дееца към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на
бъдещи административни нарушения.

Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
6

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Предвид постановеното настоящо решение, направеното от адв.Г. в
жалбата срещу НП и в хода по същество на делото искане за присъждане на
направените по делото разноски, които, съгласно договора за правна защита и
съдействие, сключен между него и П. П. П. /като клиент/, са 500 лева, за които
е вписано, че са платени, съдът намира, че то следва да бъде уважено,
независимо, че делото не представлява фактическа и правна сложност, но
отчитайки, че жалбата срещу НП е изготвена от адв.Г. и той е участвал в
проведените 3 съдебни заседания, поради което и уважава искането за
присъждане на разноски в посочения размер, като основателно, и респективно
СДВР-МВР следва да бъде осъдена да заплати на П. П. П. посочената сума.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-009030/18.05.2022 г.,
издадено от началник група, отдел „Пътна полиция“ СДВР, против П. П. П.
ЕГН **********, за това, че на 13.04.2022 г., около 16.35 часа, в ..., е
паркирал МПС – товарен автомобил „.. с рег. №...., на място, създаващо
пречка за движението, с което виновно нарушил чл.98,ал.1,т.1 от Закона за
движение по пътищата, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.180,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА П. П. П. ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид – по чл.98,ал.1,т.1 от
7
Закона за движение по пътищата, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА СДВР - МВР да заплати на П. П. П. ЕГН **********
направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение по настоящето
дело в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8