№ 995
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260137/29.12.2021г, постановено по гр.д.№ 53/2021г по описа на
Врачански окръжен съд, е осъдено „ЗК Лев Инс" АД гр.София, по предявения иск с правно
основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД да заплати на Т. Г. Т. от гр.*** сумата 20 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие станало на 23.10.2020г. ПТП по вина на И. Б. Г. като водач на л.а. "Ауди А80",
рег.№ ********, с валидна застраховка "ГО" към ответника, ведно със законната лихва,
начиная от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, и 315 лв.деловодни
разноски по компенсация съобразно уважената част на иска. Отхвърлен е предявеният иск в
останалата му част до пълния предявен размер от 35000 лв. Осъдено е ЗК Лев Инс" АД
гр.София да заплати на адвокат А. В. от САК, на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищцата Т. Г. Т. адвокатско възнаграждение в размер на
1580 лева.
Решението е обжалвано от ЗК „Лев Инс" АД в частта му, с която исковата претенция
е уважена за сумата от 20 000лв. Сочи, че не са доказани твърдените неимуществени вреди
за определяне на обезщетение в размер на 20 000лв., тъй като ищцата се е възстановила в
обичайния за това срок около един месец, възстановителният период е протекъл без
усложнения и няма данни за трайни увреждания. Поддържа, че определеното обезщетение е
в завишен размер, в отклонение от съдебната практика. Претендира да се отмени решението
в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответницата-Т. Г. Т., представлявана от адв.Я.Д. от САК, е оспорила въззивната
жалба като неоснователна.
Въззивнвната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
1
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото-Т. Г. Т. е посочила в исковата молба, че на 23.10.2020г,
около 19.45ч в гр.Враца, л.а. „Ауди А80” , с рег. № СВ **** **, управляван от И. Б. Г., е
отнел предимството й като пешеходка, пресичаша пешеходна пътека, ударил я и е
реализирал ПТП. Виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил. Мястото на
ПТП било посетено от органите на МВР, по случая бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и образувано досъдебно производство №928/23.10.2020г. по описа
на РУ-Враца. От претърпяното ПТП ищцата получила увреждания. Непосредствено след
настъпване на ПТП била закарана в спешното отделение на МБАЛ „Христо Ботев" АД
гр.Враца с оплаквания от болка, оток и ограничени движения в областта на лява коленна
става и лява подбедрица. След извършен преглед била освободена от болничното заведение.
През следващите дни болките в областта на левия крак се засилили, той започнал да се
подува. На 27.10.2020г. отново потърсила лекарска помощ. При прегледа били установени
пулсации на крайника, хипоехогенна сянка в медиалната глава на м. соларис, както и
повърхностен надфасциален хематом в стадий на резорбация. Дадени били указания да не
натоварва крайника, да държи крака си в декливно положение и да следва назначената
терапевтична схема. На 02.11.2020г. отново потърсила лекарска помощ, тъй като болките
все още не отминавали. На 03.11.2020г. постъпила в отделението за съдова хирургия към
МБАЛ „Христо Ботев" АД-гр. Враца с окончателна диагноза: посттравматична А-В фистула
на лява подбедрица както и голям субфасциален хематом в медиален компартмент с размери
около 10x8 см. На 04.11.2020г. било пристъпено към оперативна интервенция - лигатура на
посттравматичната А-В фистула на лява подбедрица. Сутура АТП син. Евакуация на
хематом, промивки, дефинитивна хемостаза. Същата била извършена след поставяне на
спинална анестезия, направена била лонгитудинална инцизия на постравматичен хематом,
след което били евакуирани стари коагулуми. В подкожието бил намерен гноевиден ексудат.
В дълбочина била установена посттравматична А-В фистула между АТП и ВСМ, която била
прекъсната, лигирана и АТП - прошит. Направени били промивки с кислородна вода и
разреден йоден разтвор, а раната е оставена отворена. На 07.11.2020 г. било направено
изследване на ранев материал и гной, при което се установило и наличие на бактерии-
Staphylococcus epidermis (Стафилококус епидермидис). Лекувана била с висока доза
медикаменти- Ciproflaxacin.
На 12.11.2020г. била извършена последваща оперативна интервенция, като под
локална анестезия бил направен вторичен шев на отворен подколенен достъп вляво с
отстраняване на кожния ръб. Оперативната рана била оставена отворена до излизане на
чисти посявки от МБ изследване. Била изписана от болничното заведение на 19.11.2020г.
след прекарани 16 дни под засилено лекарско наблюдение и проведено лечение чрез
вазодилататори, антикоагуланти, антиагреганти, антихипертензивни медикаменти, водно-
солеви разтвори. На 18.12.2020г. потърсила лекарска помощ, поради продължаващи
оплаквания от болки около оперативната рана в областта на лявата подбедрица и наличието
на уплътнение в същата област. Указано й било да продължи домашното лечение, да не
натоварва крайника, и да приема предписаната терапевтична схема. Към настоящия момент
все още не се била възстановила. Била в болничен престой и домашното лечение за общ
период от 78 дни. През възстановителния период, надвишаващ шест месеца, следвало да
2
изпълнява щадящ режим в домашни условия, без физическа активност и натоварване, което
пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили на ежедневните битови
потребности, за задоволяване на които тя получавала помощ от своите близки. Контузията
на левия долен крайник и последвалите от нея усложнения, били довели до невъзможност
да стъпва на него и да се придвижва. Силните болки, неотминаващи въпреки приема на
обезболяващи медикаменти, били предизвикали изостряне на неврологичния статус на
пострадалата. Те се засилвали и при най-малко движение. В резултат на болковия синдром
не можела да спи и да се отпусне. От ведър, спокоен човек, опора на близките си, била
станала нервна и тревожна без видима причина. Наложило се да изостави упражняваната от
нея трудова дейност като готвачка. Чувствала се безполезна и непълноценна.
Преустановила социалните си контакти, занемарила външния си вид, затворила се е в себе
си, и нямала желание да комуникира с близките и приятелите си. Инцидентът повлиял и на
здравия й сън-от деня на катастрофата всяка нощ сънувала кошмари и се будела с ужас.
Проявил се страх от автомобили.
По отношение на процесния лек автомобил била сключена застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" в ЗК „ЛЕВ ИНС"АД по застрахователна полица №
BG/22/120000372571, валидна към датата на събитието. След сезиране на застрахователя с
искане за определяне и изплащане на обезщетение, в предвидения 3- месечен срок,
ответното дружество не се произнесло по образуваната преписка.
Претендирала е да бъде осъдено застрахователното дружество да й заплати сумата
от 35 000лв. за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със законната
лихва от 21.04.2021гдо окончателното изплащане на сумата.
Ответникът-„ЗК Лев Инс" АД гр.София, представляван от адв.И. М., е оспорил
предявения иск по основание и размер. Заявил е, че по образуваната застрахователна
преписка са били изискани документи от ищцата за установяване на механизма на ПТП, за
изясняване авторството на деянието, за здравния й статус, каквито тя не е представила,
поради което е възразил за допустимостта на иска.
Оспорил е изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по
основание и по размер, както и всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за посочените вреди. Навел е доводи, че причина за настъпване на
събитието са единствено субективните действия на ищцата като участник в движението –
пешеходец, която нарушила чл.113 от ЗДвП, навлязла на пътното платно внезапно, под
ъгъл, ограничаващ видимостта и за водача на МПС било невъзможно да предотврати
настъпването на ПТП.
Заявил е, че претендираното обезщетение е завишено по размер, че ищцата не е
претърпяла сочените болки и страдания, както и е оспорил искането за присъждане на лихва
за забава.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания за сумата от
20 000лв., ведно със законната лихва от 21.04.2021г до окончателното изплащане и е
отхвърлил за сумата до 35 000лв. Приел е, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Безспорно между страните по делото е, че на 23.10.2020г., около 19.45ч.в гр.Враца, е
станало ПТП с участие на И. Б. Г., като водач на л.а."Ауди А80", рег.№ ****** **, и Т. Г. Т.
като пешеходец. Не се спори, че процесният лек автомобил към датата на ПТП е имал
валидна застраховка „ГО” към ответника, както и, че по заявление на пострадалата е
образувана застрахователна преписка №0000-1000-03-21-7037/21.01.2021г., по която не е
изплатено обезщетение.
От представен по делото заверен препис от протокол от 13.12.2021 г. по НОХД
3
№1209/2021 г. по описа на РС Враца, се установява, че между водача на л.а."Ауди А80", рег.
№ ****** ** И. Б. Г. и РП-Враца е постигнато споразумение, одобрено от съда, по силата на
което Г. се е признал за виновен в това, че на 23.10.20 г. около 19.45 ч. в гр.Враца,
бул.”Христо Ботев”№156, при управление на л.а. м.”Ауди”А80, в нарушение на правилата за
движение по пътищата-чл.21 ал.1 от ЗДвП е причинил на Т. Г. Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лява подбедрица с голям подкожен хематом, наложило
оперативното му евакуиране, посттравматична артереовенозна анестемоза в същата област,
причинили трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок повече от един
месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека, и му е наложено съответно
наказание. Постигнатото споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието
съгл.чл.300 ГПК относно това дали е извършено деянието, противоправността на деянието,
и виновността на дееца.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
От представената по делото медицинска документация и заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че вследствие на ПТП-то ищцата е получила
контузия на дясно коляно и контузия на лява подбедрица с последващо развитие на
хематом, т.е. кръвонасядане, каквато диагноза й е била поставена в Бърза помощ. След
изписването й от болничното заведение, ищцата е посетила първо личния си лекар, който е
назначил антибиотична терапия, което е типично адекватно лечение спрямо хематома заради
повишения риск от инфекция, и е дал направление за специалист - ортопед-травматолог.
Прегледана е от съответния травматолог, който я е насочил към ядрено- магнитен резонанс
на дясно коляно. Извършеното изследване е установило лезия на минискус с неопределена
давност, т.е. не може да се определи дали тази лезия е в следствие ПТП-то или я е имала от
преди това. Препоръчано е консервативно-медикаментозно лечение от лекаря, който я е
прегледал - с лекарства. Не е била показана за оперативно лечение при прегледа при
ортопед. След време хематомът в лявата подбедрица в срок от около 7 дни е бил доста
нараснал и е изпитвала болка, което е нормално за такава травма. Прегледана е била от
специалист - съдов хирург, който е препоръчал за „евакуация“, т.е. отстраняване на
хематома, за да се предотврати последващ риск от инфекция. Постъпила е в отделение по
съдова хирургия към МБАЛ „Христо Ботев“ и там е осъществено лечение по всички норми в
създалата се ситуация. Оперирана за отстраняване на хематома, след което са провеждани
изследвания за установяване на микроорганизми. Самото лечение е протекло по всички
норми и без усложнения. Посттравматичната АВ-фистула на лява подбедрица е
артериовенозна фистула - отвор в артерията или във вената и образуване на хематом след
травма, т.е. след ПТП-то. Тази травма е имала нужда от оперативна намеса. При
оперативната намеса е направен разрез в областта на медиалната част - вътрешната част на
подбедрицата. „Посттравматична фистула” е диагнозата според експерта. При удар в тази
област се получава фистула, отворче на артерия или вена, която минава в тази област. След
като се получи това отворче се излива едно неопределено количество кръв, и въз основа на
това се е получил хематомът. В съдова хирургия е бил евакуиран хематомътт с хирургичен
разрез в тази област и провеждана антибиотична терапия, което е задължително. Около 16
дни е престояла втория път в болница/съдова хирургия/. Според в.л. първо се прави
операция, за да се евакуира хематома, и тъй като в пространството, в което е бил той остава
една кухина, тази рана не се затваря, за да може остатъкът от хематома да излезе навън, да
не се задържа в самия компартмент /отдел/ и след като се установи, че вече няма риск от
инфекция се налага вторичен шев, като тази втора манипулация, не е операция. Доста
индивидуално всеки един пациент се възстановява, но в конкретния случай оздравителният
период е бил около 1 месец или 1 месец и 10 дни като пълно възстановяване. Според в.л.
болничният отпуск, който е бил разрешаван на ищцата не съответства на времето, което е
4
било действително необходимо за възстановяването й, което е около 1 месец, 1 месец и 10
дни. Разстройството, което е получила ищцата според в.л.не е опасно за живота и не води до
трайни инвалидизации, т.е. няма трайни увреди, които да съпътстват остатъка от живота
й.Към момента на прегледа според в.л.ищцата е напълно възстановена.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л. Г.,
дъщеря на ищцата, която е дала показания, че на 23.10.2020г. си е била вкъщи и майка й
позвънила по телефона-плачейки и й казала, че е в спешния център и е блъсната на
пешеходната пътека от кола. Свидетелката и баща й веднага отишли при нея. Ищцата била в
количка, плачела и казала, че я болят краката. Там започнали да я водят по кабинети, да я
снимат, и да я преглеждат. След това казали, че могат да си я приберат в къщи и че няма
счупвания. Качили се в колата и се прибрали. След 2-3 дни ищцата трудно стъпвала на
крака си, като имала оток, който ставал все по-голям, и се оплаквала от болки най-вече в
крайниците /краката/. Тогава имала голям оток на крака долу, малко над глезена и отишли
на съдов хирург да я прегледа, защото било много подуто и синьо. Съдовият хирург казал,
че трябва да се направи спешна операция на самия хематом, защото е голям. Вкарали
ищцата за операция.Престояла 17 дни в болницата след операцията, като раната не я
затваряли. Последният ден, преди да я изпишат, затворили раната .Била в отделение - съдова
хирургия. След това се прибрала вкъщи. След като се прибрали, било й много трудно с
патерица, като свидетелката й помагала при къпане. Боляло я много и трудно се движела с
патерица, като не трябвало изобщо да натоварва крака си, както и понастоящем не трябва да
го натоварва. На другия крак установили, че има разкъсани връзки. Има останал от
операцията много голям белег около 20 см., за ищцата това било много неудобно и цяло
лято не искала да обуе къси панталони, защото й било неудобно от хората. За разкъсаните
връзки на другия крак нямало операция. Не можела да се разхожда, както преди. Развила
страх от пресичане на улици. Първоначално била 20 дни в болнични, а впоследствие още 3
месеца. Свидетелката й помагала с всичко вкъщи, държала я да стане, за да може да отиде до
тоалетната, да се изкъпе. Ищцата лежала и се оплаквала от болки, било й много трудно. Не
можела да си изпълнява домакинските задължения и затова свидетелката ги изпълнявала.
Това продължило около 2-3 месеца. Свидетелката й помагала, защото й било трудно и я
боляло. При промяна на времето и при други натоварвания изпитва болка и я боли много.
Сега работи на старата си работа, но взема почивки, тъй като при натоварване изпитва
болки. Не е ходила на ТЕЛК и няма Експертно решение.
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички
елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното
дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и
връзка помежду им.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290
от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 53 години към момента на ПТП,
5
причиненото увреждане е посттравматичната АВ-фистула на лява подбедрица е
артериовенозна фистула - отвор в артерията или във вената и образуване на хематом след
травма. Извършено е било оперативно лечение, впоследствие зашиване на рана, настъпила е
инфекция. Периодът на лечение е бил около 30 дни, от които продължителен престой в
болница-седемнадесет дни. Следва да се отчете, че пострадалата е имала нужда от чужда
помощ, използвала е помощни средства за придвижване. Налице е пълно възстановяване, без
риск от последващи усложнения. Имало е промени след ПТП-страх от пресичане на улици,
невъзможност да натоварва за по-дълго крака си, което е изисквано от упражняваната от нея
професия. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд приема, че следва да се определи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000лв.
По отношение на възражението за съпричиняване следва да се съобрази, че не всяко
нарушение на правилата за движение по ЗДвП води до същото, а следва да се установи
конкретният принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като
неблагоприятен резултат. Същото следва да се докаже при пълно и главно доказване, а не
следва да се установява с вероятност и предположения. За да е налице съпричиняване би
следвало пострадалият да е създал предпоставки за настъпване на ПТП или нарушението на
ЗДвП да е допринесло за настъпване на вредите. Формалното нарушение на разпоредбите на
закона не е достатъчно. От заключението по САТЕ се установява, че единствено вина за
настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил, който ако се е движел с разрешената
скорост, е нямало да настъпи ПТП. Не се установява пешеходката да е навлязла внезапно на
пътното платно, като тя е била изминала по пешеходната пътека 4.6метра преди началото на
аварийното спиране.
Въз основа на изложеното исковата претенция по чл.432 КЗ се явява основателна за
сумата от 15 000лв., поради което следва да се осъди застрахователното дружество да
заплати същата, ведно със законната лихва върху сумата от 21.04.2021г до окончателното
изплащане, като до 20 000лв. следва да се отхвърли.
Поради разминаване на изводите на двете инстанции следва да се отмени решението
в частта му, с която уважена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 15 000лв.
до 20 000лв., ведно със законната лихва от 21.04.2021г до окончателното изплащане на
сумата. Следва да се потвърди решението в частта му, с която е уважена исковата претенция
за сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва върху същата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът „ЗК Лев Инс"
АД гр.София има право на разноски за пред въззивната инстанция, но същият не е
представил доказателства за направени такива, извън тези за държавна такса, от плащането
на която ищцата Т. Г. Т. е била освободена.
С оглед изхода на спора и на осн ование чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено „ЗК
Лев Инс" АД гр.София с ЕИК ********* да заплати на адв.Я.Д. от САК сумата от 847.50лв.
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, в която е осъдено „ЗК Лев Инс“ АД да
заплати на адв.А. В. от САК на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв за оказана безплатна
правна помощ на ищцата Т. Г. Т. адвокатско възнаграждение за разликата от 663.60лв. до
1580лв.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено „ЗК Лев Инс“ АД да
заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса за разликата от 600 лв. до 800лв.
Следва да се осъди на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. Г. Т. да заплати на „ЗК Лев Инс“
АД сумата от 580лв. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сумата от
464лв. за направени разноски.
Мотивиран от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260137/29.12.2021г, постановено по гр.д.№ 53/2021г по описа
на Врачански окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „ЗК Лев Инс" АД гр.София,
по предявения иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД да заплати на Т. Г. Т. от
гр.*** сумата за разликата от 15 000лв. до 20 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие станало на 23.10.2020г. ПТП
по вина на И. Б. Г. като водач на л.а. "Ауди А80", рег.№ ********, с валидна застраховка
"ГО" към ответника, ведно със законната лихва, начиная от 21.04.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, и 315 лв.деловодни разноски по компенсация съобразно уважената
част на иска, в частта му, в която е осъдено „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на адв.А. В. от САК
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв за оказана безплатна правна помощ на ищцата Т. Г. Т.
адвокатско възнаграждение за разликата от 663.60лв. до 1580лв. пред първата инстанция, в
частта му, с която е осъдено „ЗК Лев Инс“ АД да заплати по сметка на ОС-Враца държавна
такса за разликата от 600 лв. до 800лв., в частта му, с която е осъдена Т. Г. Т. да заплати
сумата от 771лв. за разноски по компенсация пред първата инстанция, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Т. Г. Т. от гр.*** срещу „ЗК Лев Инс" АД гр.София
искова претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 15 000лв. до 20 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие станало на 23.10.2020г. ПТП по вина на И. Б. Г. като водач на л.а. "Ауди А80",
рег.№ ********, с валидна застраховка "ГО" към ответника, ведно със законната лихва,
начиная от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „ЗК Лев Инс" АД гр.София с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.Я.Д. от САК сумата от 847.50лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. Г. Т. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД
сумата от 580лв. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сумата от 464лв.
за направени разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7