№ 881
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902748 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 2748 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
вр. чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Образувано е по искова молба на Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК ****,
предявена срещу НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“, за установяване несъществуването на прието от
синдика вземане в размер на 332052,99 лева, представляващо подлежащо на връщане
авансово плащане по договор № 2017-3-BG01-КА135-046918, като възражението на
длъжника срещу приемане на вземането за удовлетворяване от масата на несъстоятелността
1
било оставено без уважение от съда.
С ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение в разпоредбата на чл. 694 ТЗ,
като е предвидено, че синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – ал. 3,
каквото е и настоящото такова, без това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването
на процесуалната норма е наложило синдикът на Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК
**** – И.А., да бъде конституирана като страна в настоящото производство, като след
замяната ѝ с А.К., същият депозира становище за неоснователност на предявения иск.
Ищецът, Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК ****, твърди, че предявеното от
кредитора вземане в размер на 332052,99 лева, представляващо подлежащо на връщане
авансово плащане по договор № 2017-3-BG01-КА135-046918, не било дължимо, тъй като
уговореният в договора краен срок – 31.01.2019 г. бил продължен до 31.03.2020 г., но
въпреки това през м. 02.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че срокът на договора бил
изтекъл и предоставил 2-седмичен срок за представяне на краен отчет по проекта, който
срок бил напълно произволен. Читалището представило краен отчет на 01.06.2020 г., в
съответствие с продължения срок за изпълнение на договора, но ответникът не го приел,
което препятствало признаването на извършените по проекта разходи, но нямало основание
авансово получената сума да подлежи на връщане, след като проектът бил изпълняван.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва факта на
сключване на договор № 2017-3-BG01-КА135-046918 и извършеното по същия на
29.01.2018 г. авансово плащане на сумата 169776 евро. Срокът на договора бил 31.01.2019 г.
и ищецът следвало в рамките на 60 дни от крайната му дата да подаде краен отчет за
изпълнението на проекта. Не оспорва и факта на постъпило от ищеца искане за
продължаване срока на договора над максималния, но твърди, че процедурата за това
продължаване не била завършена, тъй като не било валидно сключено между страните
допълнително споразумение в този смисъл. Въпреки това на читалището бил предоставен
срок за представяне на краен отчет до 02.03.2020 г. – много след изтичане на срока по
договора. На ищеца бил предоставен и допълнителен 30-дневен срок, считано от 27.04.2020
г. за представяне на краен отчет. Представеният на 01.06.2020 г. краен отчет не следвало да
бъде разглеждан, а от друга страна отчетът не бил подаден и в системата Mobility Tool+,
което също съставлявало неизпълнение на договора, който бил прекратен. Затова и авансово
преведената сума следвало да бъде възстановена. Евентуалната дължимост ответникът
основава на възникнала отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението на
договора.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа иска и твърди, че след като в
системата било отразено продължаването на срока на договора, то е бил налице анекс за
това.
В допълнителния отговор, ответникът поддържа фактическите твърдения и доводите,
изложени в отговора, без да излага допълнителни такива.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е от Народно читалище „В. - ****“ (н), ЕИК ****, отрицателен
установителен иск, с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване
несъществуването на прието за удовлетворяване от масата на несъстоятелността вземане в
размер на 332052,99 лева, представляващо подлежащо на връщане авансово плащане по
договор № 2017-3-BG01-КА135-046918, поради неговото разваляне от НА „Ц. ЗА Р. НА
2
Ч.Р.“.
По предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане принципно
ищецът не носи доказателствена тежест, тъй като ответникът като носител на отричаното
материално право на вземане трябва да докаже възникването му в своята правна сфера.
В случая получаването на авансовото плащане по договор № 2017-3-BG01-КА135-
046918 в размер на 169776 евро (с левова равностойност 332052,99 лева) е безспорен факт, а
вземането на претендиращия кредитор - НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ се основава на отпаднало
основание за задържане на получената престация от страна на Народно читалище „В. -
****“, в резултат на разваляне на договора поради непредставен краен отчет от страна на
бенефициента и неотразяването му в системата Mobility Tool+, поради което ищецът следва
да докаже, че е представил краен отчет в уговорения, включително продължен срок, което
означава да докаже продължаването на срока на договора, който факт е и основният спорен
в производството. Фактът, че краен отчет от Народно читалище „В. - ****“ (н) е представен
на 01.06.2020 г. също не е спорен в производството.
Видно от съдържанието на сключения между страните договор № 2017-3-BG01-КА135-
046918, ищецът в качеството на бенефициент се задължил да изпълни проект по програма
„Еразъм+“ за срок от 12 месеца, между 01.02.2018 г. и 31.01.2019 г. (чл. I.2.2 от договора), за
което имал право на безвъзмездни средства в максимален размер от 212220 евро - чл. I.3.1 от
договора. В рамките на 60 календарни дни от крайната дата, посочена в чл. I.2.2 от договора,
бенефициентът следвало да изготви и внесе краен отчет за изпълнението на проекта, който
се считал и искане за балансово плащане на безвъзмездните средства – размерът му се
определял чрез приспадане от общата сума на вече осъществените авансови и междинни
плащания от окончателния размер на безвъзмездните средства.
В чл. I.9.1 от договора бенефициентът се задължил да използва уеб базираната система
Mobility Tool+ за докладване на всяка информация, свързана с дейностите, предприети в
изпълнение на проекта, както и за изготвяне и внасяне на отчета за напредъка, междинния
отчет и крайния отчет.
В чл. I.13 от договора страните се съгласили, че промени на договора без сключване на
допълнително споразумение били възможни само за промяна продължителността и
потоците на мобилностите, но до не повече от 10 % от общия брой участници в проекта. По
аргумент за обратното от така постигнатото общо съгласие, следва да се приеме, че
продължаването на срока за изпълнение на проекта, предвиден в договора, изисква
сключване на нарочно допълнително споразумение между страните.
С писмо, вх. № КА135-04#3/18.05.2018 г. Народно читалище „В. - ****“ (н) поискало
продължаване (срока на действие) на договора, поради забава на административна
процедура за получаване на дългосрочни визи на участници от Грузия. В отговор на
искането от финансиращата институция е изразено съгласие за продължаване действието на
договора до 31.03.2020 г., но в отговора, с изх. № КА135-04#4/19.07.2018 г. изрично е
посочено, че ще бъде изготвено допълнително споразумение, отразяващо одобрената
промяна.
Финансиращият орган с електронно писмо изпратил допълнително споразумение за
продължаване срока на договора с указания, че същото следва да бъде разпечанато и
подписано от представляващия бенефициента и предоставено на НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ до
01.08.2018 г., като едва след подписването му от изпълнителния директор на агенцията,
споразумението щяло да породи действие. В писмо, вх. № КА135-04/9 от 22.01.2020 г.
3
ищецът твърди изпратеното му допълнително споразумение да е било подписано и
предадено на служител на ответника, но не ангажира доказателства в тази насока. В
исковата молба твърденията са, че даденото съгласие от ответника с предложеното от
читалището продължаване на срока покрива характеристиката на сключено допълнително
споразумение, поради което и съдът приема, че формално такъв двустранно подписан
документ не е налице. Затова и с писмо, изх. № КА135-04/10 от 14.02.2020 г. НА „Ц. ЗА Р.
НА Ч.Р.“ изискала представянето на краен отчет от бенефициента в срок до 02.03.2020 г..
С последващо писмо от 28.04.2020 г. НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ поканило бенефициента
да представи краен отчет в срок от 30 дни, считано от 27.04.2020 г., което писмо е получено
от ищеца на 04.05.2020 г.. С ново писмо от 15.07.2020 г. ответникът уведомил Народно
читалище „В. - ****“ (н), че представеният краен отчет от 01.06.2020 г. няма да бъде
разглеждан поради неспазване на крайния срок за представянето му. С писмото
бенефициентът е уведомен и за намерението (по терминологията на договора и общите
условия) договорът да бъде прекратен и да се изиска възстановяване на извършеното
авансово плащане в размер на 169776 евро. Възстановяване на сумата в срок до 31.03.2021 г.
е поискано с ново писмо от 24.03.2021 г., като писмото е изпратено на електронни адреси
**************@*****.*** и ********@***********.*** на 02.04.2021 г., като последният адрес
е посочен като контакт с бенефициента в сключения договор.
Разпоредбата на чл. II.23 от приложение I – общи условия към договора предвижда, че
при неспазване на задълженията за отчитане, комисията, но съгласно специфичните
дерогации, предвидени в чл. I.19 от договора - НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“, може да прекрати
договора, ако бенефициентът не представи искане за междинно плащане или за плащане на
баланса (т. е. краен отчет), придружено от документите по чл. I.4.3 и чл. I.4.4 от договора в
срок от 60 календарни дни след края на съответния отчетен период (б. „а“) и не представи
такова искане в срок от допълнителни 60 календарни дни след писмено напомняне от
финансовия орган (б. „б“).
Предвиденото в чл. II.17.2 от общите условия, приложими към договора, прекратяване
на договора поради неизпълнение от страна на бенефициента на дейността или на друго
съществено задължение, по същността си представлява разваляне на договора. Независимо
от качеството на ответника да е административен орган, възникналото между страните
правоотношение се подчинява на общите правила за реализиране на договорна отговорност
при виновно неизпълнение на поети задължения, приложими за равнопоставени
частноправни отношения.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.
290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС ,
I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото
се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по
един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако
такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки
за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е
диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят
4
други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от
длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника.
Няма съмнение, че ответникът обективирал изявление за разваляне на договора, тъй
като претендирал реализиране на последиците от развалянето – връщане на авансово
предоставената помощ в резултат на прекратяване на правната връзка. Правото на разваляне
НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ извежда от неизпълнение на задължението за
представяне от страна на бенефициента на краен отчет в срок, включително и в рамките на
допълнително предоставен такъв.
В изявлението за разваляне от 24.03.2021 г., което се основава на изявлението от
15.07.2020 г., в което обаче е заявено само намерение за прекратяване на правната връзка,
кредиторът визира като правопораждащ правото на разваляне факт само неизпълнението на
Народно читалище „В. - ****“ (н) да представи краен отчет в срок, без да се позовава на
нарушение на задължението този отчет да бъде обявен и в системата Mobility Tool+.
Потестативното право на разваляне се обуславя от конкретната форма на неизпълнение –
забава на длъжника за представяне на краен отчет, което предполага да се разреши спора
какъв е бил срокът за изпълнение на това задължение.
При сключване на договора предвиденият срок за представяне на краен отчет е 60
календарни дни от изтичане срока за изпълнение на проекта – 31.01.2019 г., което означава,
че този срок е изтекъл на 01.04.2019 г., към който момент няма спор, че отчет не е
представен, но комуникацията между страните след крайната дата сочи, че отношенията им
са съответни на действащ, а не на прекратен, поради изтичане на срока договор – в писмо,
изх. № ПМКН-03-72/3 от 21.11.2019 г. са обективирани окончателни резултати от проверка
на място на изпълнението на проекта, който е разглеждан като „изпълняван“, а не
приключил.
При евентуално продължаване срока на договора до 31.03.2020 г. срокът за
представяне на краен отчет би изтекъл на 30.05.2020 г. – събота, неприсъствен ден, поради
което в приложение на правилото на чл. 72, ал. 2 ЗЗД, срокът ще изтече в първия присъствен
ден - 01.06.2020 г., когато от Народно читалище „В. - ****“ (н) отчет е депозиран и същият
не би бил просрочен.
В този смисъл от съществено значение е дали между страните е постигато съгласие за
продължаване действието на договора, което да е облечено във формата на договора –
обикновена писмена. Общият правен принцип е измененията на формален договор да се
извършват чрез съглаие на страните облечено в същата форма. Ищецът твърди, че
писмената форма за продължаване на срока за изпълнение на проекта е спазена, тъй като е
налице писмено отправено предложение, което е било прието от НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ в
нарочно писмо, което е достатъчно за спазване на писмената форма за действителност на
изменението. Тези доводи са неоснователни.
Изразеното съгласие от страна на финансиращия орган за продължаване на срока за
изпълнение на проекта не е безусловно. Напротив - волята на ответника е изменението да
бъде оформено в подписано нарочно допълнително споразумение, каквото е изготвено и
предложено на бенефициента, който в писмо от 22.01.2020 г. твърди, че това допълнително
споразумение, надлежно подписано, е предадено на финансиращия орган. Ето защо и двете
страни са считали за необходимо условие подписването на допълнително споразумение за
5
продължаване срока на действие на договора, поради което не може да се приеме, че
отправеното и прието предложение са били достатъчни, за да настъпят целените правни
последици – изменение на съществен елемент от договора, какъвто е срокът за изпълнение
на проекта, за който се предоставя безвъзмездна помощ. Тълкуването на изразената воля в
писмото на ответника за изразяване на съгласие с изменението и последващото
извънпроцесуално поведение на бенефициента налагат извод, че срокът на договора не е
продължен, тъй като липсва двустранно подписано допълнително споразумение за това.
При ненастъпване на последиците за продължаване действието на договора до
31.03.2020 г., депозираният на 01.06.2020 г. краен отчет е просрочен, т.е. налице е
нарушение по смисъла на чл. II.23, буква „а“ от общите условия към договора. За разваляне
на договора обаче е необходимо не само да е налице непредставяне на такъв краен отчет в
предвидения срок, но и непредставянето му в срок от допълнителни 60 дни след напомняне
от НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“. Пораждането на потестативното право на разваляне на договора
освен изтичането на предвидения в договора срок изисква и то при условията на
кумулативност (с оглед употребения съюз „и“) финансиращят орган да предостави
допълнителен срок от 60 дни за изпълнение на забавеното задължение, за което трябва
писмено да „напомни“ на бенефициента.
Такова писмено напомняне за необходимостта от представяне на краен отчет е
изпратено на 14.02.2020 г., но няма данни в кой момент е връчено на адресата. Съдът
приема, че писмото е получено най-късно на 02.03.2020 г., когато е депозиран отговор на
искането за представяне на краен отчет от страна на Народно читалище „В. - ****“ (н). В
напомнянето обаче е предоставен срок, несъответен на предвидения в общите условия,
съответно приложим е последният и този допълнителен 60-дневен срок изтича на 04.05.2020
г. – първи присъствен ден след неприсъствения 01.05.2020 г.. Независимо от това,
кредиторът НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ с писмо от 28.04.2020 г. предоставил нов допълнителен
30-дневен срок за изпълнение, който да тече от 27.04.2020 г., т. е. кредиторът по своя воля е
предоставил допълнителен срок за изпълнение на задължението за представяне на краен
отчет - до 27.05.2020 г., който надхвърля договорно определеният 60-дневен срок, изтекъл
на 04.05.2020 г. и в този смисъл кредиторът, спрямо когото е било дължимо изпълнение в
срок, е изразил съгласие да приеме изпълнение до 27.05.2020 г., което би считал за точно
във времево отношение.
От така осъществените факти се налагат следните изводи. При липса на допълнително
споразумение за изменение срока за изпълнение на проекта, краен отчет е следвало да се
представи до 01.04.2019 г.. По силата на общите условия, финансиращят орган е следвало да
предостави допълнителен срок от 60 дни, но с напомнящото писмо НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“ е
определила много по-кратък срок, затова длъжникът е следвало да съобрази поведението си
с договорно регламентирания допълнителен срок от 60 дни, който е изтекъл на 04.05.2020 г..
Независимо от това, финансиращият орган е предоставил допълнителен срок от 30 дни,
считано от 27.04.2020 г., който втори допълнителен срок е изтекъл на 27.05.2020 г.. Краен
отчет е представен само 4 дни по-късно.
Общите условия, приложими към договора сочат на дължимо от финансиращия орган
съдействие за изпълнение на задълженията на бенефициента по него. Правото на разваляне
на договора действително се поражда при непредставяне на краен отчет в предвидения в
договора срок, но задължително и само след предоставяне на допълнителен такъв, като
упражняването на това потестативно право е предоставено на преценката на НА „Ц. ЗА Р.
6
НА Ч.Р.“ – „може да прекрати договора“, без развалянето да е уредено като задължителна
последица от констатираното неизпълнение. Това означава, че ответникът е разполагал с
правото да прецени дали да развали договора при отчитане тежестта на неизпълнението с
оглед кратката забава в представянето на отчета – 4 дни и предвид факта, че текуща
проверка е констатирала изпълнението на проекта, включително и към момент след
изтичане на първоначално предвидения срок на действие на договора. Четиридневната
забава в изпълнението на задължението за отчетност не може да се приеме за съществена с
оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и по смисъла на чл. II.17.2.1, б.
„б“ от договора, в който случай разваляне не трябва се допуска. Несъществена с оглед
интереса на кредитора е и липсата на отразяване на отчета в системата Mobility Tool+, след
като такъв е бил представен.
Предоставянето на безвъзмездна помощ по програми, финансирани със средства,
отпуснати от ЕС цели постигане на определени обществено значими ефекти и се основава
на принципа за оказване на пълно съдействие от страна на финансиращия орган. Затова
развалянето на договора следва да е резултат от съществено неизпълнение на финансирания
проект, въпреки полученото от административния орган съдействие и подпомагане на
бенефициента в администрирането на проекта. Затова забава в предаването на крайния
отчет с 4 дни и липсата на отразяването му в системата Mobility Tool+ не може да се
разглежда като съществено нарушение от страна на Народно читалище „В. - ****“ (н), което
да обуславя разваляне на договора, който е изпълнен от бенефициента (с оглед
представянето на краен отчет) и не се твърди и установява същият да е допуснал други
съществени нарушения.
При това положение изявлението за разваляне не е породило целените правни
последици и правната връзка между страните не е била прекратена в резултат на разваляне.
Затова и основанието за задържане на полученото авансово плащане не е отпаднало и в
правната сфера на Народно читалище „В. - ****“ (н) не е възникнало задължението за
връщане на даденото, следователно искът за несъществуване на приетото от синдика
предявено вземане, е основателен.
Неоснователно е и евентуалното основание за дължимост на вземането, претендирано
като обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, което е заявено от ответника в
молбата за предявяване на вземанията, но с оглед приетото от синдика главно основание за
дължимост на сумата, не е било разгледано, което обаче при предявен отрицателен
установителен иск не препятства разглеждането му по реда на чл. 694 ТЗ, тъй като при
отричане на вземането от длъжника, кредиторът следва да изчерпи всички правопораждащи
го факти. В този смисъл определение № 68/08.02.2017 г. по частно търг. дело № 2116/2016 г.
на ВКС, ТК.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора
да очаква един обещан от длъжника облигационен резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните. Предмет на облигационното
отношение е онова, за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания
облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети
кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни
имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди,
7
дефинирани в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо влошаване
състоянието на засегнатото имущество и "пропусната полза" - неосъществено сигурно
увеличаване на имуществото, пропусната печалба. В случая се твърди авансово
предоставената безвъзмездна сума да ощетява бюджета на ЕС, поради което вредите се
претендират във формата на претърпени загуби. Поправянето на вредите в областта на
договорната отговорност е уредено с разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Затова и ако престацията е
още възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното време, кредиторът
може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата (мораторни вреди)
или да иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни вреди). Той може и да развали
договора, с което да прекрати облигационното отношение заедно със задължението на
длъжника.
В случая, съдът прие, че установеното забавено изпълнение не обуславя право на
разваляне на договора, което пък означава, че кредиторът би могъл да претендира само
мораторни вреди, които следва да бъдат доказани. Извършването на авансова парична
престация за покриване на разходите за изпълнение на проекта не може да се съизмерява с
евентуални мораторни вреди от 4-дневна забава и то по отношение не на същинското
изпълнение на проекта, а единствено по отношение на документалната му отчетност. Затова
и предявеното вземане, претендирано като дължимо обезщетение за вреди в размер на
авансово полученото плащане за изпълнение на финансирания проект, не може да се приеме
за съществуващо и съответно не подлежи на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, право на присъждане на
разноските за настоящото производството се поражда за длъжника Народно читалище „В. -
****“ (н), ЕИК ****, но същият не релевира такова искане.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една
четвърт от вземането, за което е предявен установителен иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде уважен, разноските следва да се възложат върху ответника, претендиращ да
е кредитор - НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“, който не е освободен от задължението за внасяне на
държавна такса и дължи такава от 1 % върху размера на иска (332052,99 лева) или 3320,53
лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Народно читалище „В. - ****“ (н),
ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „****, срещу НА
„Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. ****, иск с правна квалификация
чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че вземането, включено в списъка на приетите от синдика вземания за
сумата 332052,99 лева, представляващо подлежащо на връщане авансово плащане по
договор № 2017-3-BG01-КА135-046918, предявено с молба, вх. № 335919/08.07.2021 г. в
производството по търг. дело № 528/2021 г. на СГС, VI-8 състав, НЕ СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА НА „Ц. ЗА Р. НА Ч.Р.“, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата
3320,53 лева (три хиляди триста и двадесет лева и петдесет и три стотинки) – държавна
8
такса върху цената на уважения отрицателен установителен иск.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на А.К. – синдик на Народно
читалище „В. - ****“ (н), ЕИК ****.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9