№ 1929
гр. В., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110109408 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„Т.Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр. С., п.к.
1421, ул. „Д. Х.“ ****, с която против С. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: с.
А., обл. В., ул. „Й. Й.“ **, по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1676/28.03.2024 г. по ч.гр.д.№
3570/2024 г. по описа на РС - В.. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на кредитора „Т.Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес управление: гр. С., п.к. 1421, ул. „Д. Х.“ ****, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1676/28.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3570/2024 г. по описа на РС – В., с която, в
полза на заявителя са присъдени следните суми: 11688,38 лева – главница -
дължима сума по договор за потребителски кредит № **********/27.04.2022
г., съгласно Извлечение от счетоводни книги към 14.03.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.03.2024 г. до окончателното плащане; 1208,10 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.08.2023 г.г. до 16.2.2024 г.;
320,15 лева - обезщетението за забава, начислено за периода от 05.08.2023 г.
до 14.3.2024 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 8819/24.04.2024 г. по изп.д.
1
№302/2024 г. по описа на ЧСИ №894 КЧСИ, ответникът в настоящото
производство е поканен да изпълни доброволно задължението си, в
двуседмичен срок от съобщаването, като същият е уведомен и за
предприетите действия по изпълнение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът депозира възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в
едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в съда, в срока
по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните по заповедното
производство е сключен договор за потребителски кредит №
**********/27.04.2022 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя, а последният е усвоил кредит в размер на 15000.00 лева,
срещу насрещното задължение да върне заетата сума, ведно с уговорените
лихви или общо 21289,95 лв., в срок до 05.05.2026 г., платима на 48 бр.
погасителни месечни - 47 вноски по 443,54 лева и една последна
изравнителна в размер на 443,57 лв. Уговорен е ГЛП – 18,37%. Ответникът е
преустановил плащанията по договора, считано от 05.08.2023 г. за повече от
три месечни вноски, съгласно погасителния план кьм договора, а именно -
вноски с падежи 05.08.2023 г., 05.09.2023 г., 05.10.2023 г. Считано от
16.02.2024 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, съгласно
чл.16.2. от договора.
В исковата молба се сочи, че с част от отпуснатата сума ответникът е
рефинансирал друго свое задължение към „Т. Б.“ ЕАД, по договор №
********** в размер на 1050,72 лева. Твърди се, че с договора е уредена
автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от
Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответниљт е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до
чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция се изпраща единствено и само на
адреса за контакт, посочен в договора. Твърди се, че съгласно чл. 25.10 от
договора, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти, страните са
длъжни да уведомят за това в писмен вид.
Ищецът е уведомил ответника за правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, като уведомлението е изпратено до адрес, посочен от
потребителя - гр. В., ж.к. „В.” *****. Към дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, задължението на С. М. Ж. към
ищеца е в общ размер на 13216,63 лв., от които: 11688,38 лв. - главница,
1208,10 лв. - договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 16.02.2024 г.,
320,15 лв. - обезщетение за забава, за периода от 05.08.2023 г. до 14.03.2024 г.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя писмен отговор
2
на исковата молба. Не заема каквото и да е становище по предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа предявените искове. Ответникът
не се явява лично, представлява се от пълномощник.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.
410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 3570/2024
г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №1676/28.03.2024 г., за следните суми: 11688,38
лева – главница - дължима сума по договор за потребителски кредит №
**********/27.04.2022 г., съгласно Извлечение от счетоводни книги към
14.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.03.2024 г. до окончателното плащане; 1208,10 лева -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.08.2023 г.г. до
16.2.2024 г.; 320,15 лева - обезщетението за забава, начислено за периода от
05.08.2023 г. до 14.3.2024 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника /ответник в настоящото
производство/, който в законоустановения срок от съобщаването депозира
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК.
На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането
на заповедния съд, представя искова молба за установяване на вземанията си
по издадената заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период
е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържание на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парични суми по договора за потребителски кредит,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По
отношение на твърдението за неизпълнение на задължението, от страна на
кредитополучателя, което като отрицателен факт от действителността – а
именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
3
– точно изпълнение.
С доклада по делото, съдът е указал на страните, че следи служебно за
наличие на обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза от
потребителски договор, като не се произнася ако потребителят се
противопостави, както и че на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При
установяване наличие на неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да
докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са
индивидуално уговорени с ответника.
Възраженията, въведени от процесуалния представител на ответника,
след изтичане срока по чл.131 ГПК, като преклудирани, не следва да бъдат
съобразявани, доколкото не се твърди, че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в процесния
случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според
посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са
потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
От приобщения по делото договор за потребителски кредит №
********** от 27.04.2022 г., се установява, че по искане на ответника,
страните са встъпили в облигационна връзка, в изпълнение на което, ищецът е
предоставил на потребителя, а последният е усвоил кредит в размер на 15000
лв., срещу насрещното задължение да върне сумата, ведно с договорна
възнаградителна лихва, в срок до 05.05.2026 г. Уговореният ГЛП е 18,37 %, а
ГПР – 19,69 %. Общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на
21289,95 лв., платима на 48 месечни вноски, 47 от които в размер на 443,54
лева и една в размер на 443,57 лева. Договорът е сключен с цел
рефинансиране на друг договор за кредит, подписан от страните –
обстоятелство, което се установява от заявление за рефинансиране на
задължение от 27.04.2022 г., подадено от кредитополучателя.
Авторството на положените подписи в договора за потребителски
кредит № ********** от 27.04.2022 г. и съпътстващите писмени документи,
не е оспорено от ответника, поради което съдът приема, че страните по делото
4
са обвързани във валидно облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на този договор. Усвояването на кредита не е оспорено от ответника.
С уведомление за предсрочна изискуемост от 07.02.2024 г., връчено на
ответника 16.02.2024 г., съгласно приложено известие за доставяне, ищецът
уведомява потребителя, че обявява цялото задължение по договор за
потребителски кредит № ********** от 27.04.2022 г. за изцяло и предсрочно
изискуем, поради забава в изплащане на вноски с падежи: 05.08.2023 г.,
05.09.2023 г. и 05.10.2023 г.
Последната платена от ответника погасителна вноска е с падеж
05.07.2023 г. /14-та вноска/, като след посочената дата потребителят не е
извършвал погашения по договора за кредит. Видно от извлечение от сметка
на ответника, от дата 14.03.2024 г., приобщено по ч.гр.д. № 3570/2024 г. на
ВРС, потребителят не е извършвал плащанията по кредита, като е останал
задължен на Банката за неизплатени вноски за дължимата главница и
договорна лихва, с падежи: 05.08.2023 г., 05.09.2023 г. и 05.10.2023 г.
Изискуемостта е настъпила на 16.02.2024 г., като кредиторът е изпълнил
задължението да уведоми длъжника за правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
от приетото заключение на която се установява, че към датата на подаване на
заявлението, образувано в ч.гр.д. № 3570/2024 г., по описа на ВРС – 25.03.2024
г., ответникът е погасил следните задължения: 3311,62 лева - платена главница
за периода от 05.06.2022 г. до 05.07.2023 г. вкл.; 2909,88 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.06.2022 г. до 05.07.2023 г.,
като частично е платена част от възнаградителна лихва, включена във
вноската, дължима на 05.08.2023 г., в размер на 11,94 лева; 88,62 лева –
начислена и платена мораторна лихва за периода от 05.07.2022 г. до 05.07.2023
г. вкл.
Според вещото лице, към 25.03.2024 г., дължимата сума по договора е в
общ размер на 13261,30 лева, от която: 11688,38 лева – главница за периода от
05.08.2023 г. до 25.03.2024 г; 1208,10 лева – договорна възнаградителна лихва
за периода от 05.08.2023 г. до 16.02.2024 г.; 364,82 лева – мораторна лихва за
периода от 05.08.2023 г. до 25.03.2024 г. Към датата на изготвяне на
експертното заключение – 01.04.2025 г., неплатени са следните суми: 11688,38
лева – главница за периода от 05.08.2023 г. до 01.04.2025 г; 1208,10 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 16.02.2024 г.;
1969,34 лева – мораторна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 01.04.2025 г.
Задължението е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради което
същото се дължи в пълен размер. Ответникът не представя доказателства, а и
не твърди да е изплатил дължимите суми на кредитора, поради което
предявеният главен иск се явява доказан по основание и размер, и същият
следва да бъде уважен изцяло. В полза на ищеца следва да се присъди
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
5
25.03.2024 г. до датата на окончателното плащане. Доказани по основание и
размер са и заявените акцесорни искове – за договорна възнаградителна лихва,
и за обезщетение за забава /последният е доказан дори за по-висок размер/,
поради което тези искове също следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото, като след определяне на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, същите възлизат на
сумата от общо 853,20 лева.
В съгласие с т.12 от ТР **/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. **/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
364,33 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, че С. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. А., обл. В., ул. „Й. Й.“ **,
ДЪЛЖИ на „Т.Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес управление: гр.
С., п.к. 1421, ул. „Д. Х.“ ****, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1676/28.03.2024 г. по
ч.гр.д. № 3570/2024 г. по описа на РС – В., с която, в полза на заявителя са
присъдени следните суми: 11688,38 лева – главница - дължима сума по
договор за потребителски кредит № **********/27.04.2022 г., съгласно
Извлечение от счетоводни книги към 14.03.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2024 г. до
окончателното плащане; 1208,10 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.08.2023 г.г. до 16.2.2024 г.; 320,15 лева -
обезщетението за забава, начислено за периода от 05.08.2023 г. до 14.3.2024г.
ОСЪЖДА С. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. А., обл. В., ул. „Й. Й.“
**, да заплати на „Т.Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
управление: гр. С., п.к. 1421, ул. „Д. Х.“ ****, сторените разноски по делото в
размер на 853,20 лева и разноските по ч.гр.д.№ 3570/2024 г. по описа на ВРС г.
по описа на РС – В., в размер на 364,33 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6
7