РЕШЕНИЕ
№ 14602
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на втори
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря М. А.Й.
като разгледа докладваното от Н. П. Г. Гражданско дело № 20231110107348
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Т. Б. Х., ЕГН **********,
срещу Т. Е. Х., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за
защита при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката в присъствието на
сина им – М. Т. Х., ЕГН **********, акт на домашно насилие на 13.01.2023 г. към 12:30 –
13:00 часа, изразяващ се в изблъскване с лакти от ответника с цел да й попречи да стигне до
сина й, стоял е срещу молителката с ръце на гърдите и я е гледал с поглед, които е
подсказвал за молителката, че не се шегува, както и че не е направил забележка, нито
попречил на своя приятел да спъва и блъска молителката на улицата пред очите на детето.
Ответникът оспорва молбата, като посочва, че не е имало акт на домашно насилие.
Сочи, че между страните има заведено дело за развод.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
1
от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН то е процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е съпруг и лице, от което молителката има дете, предвид което попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1, предл. 1 и т. 3 ЗЗДН. Описаният в
молбата акт на 13.01.2023 г. в частта, в която молителката твърди, че е блъсната с лакти от
ответника, представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено физическо насилие спрямо молителката. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан актът на насилие от 13.01.2023 г. по време, място, начин на извършване, като
е посочено и авторството на същия, включително и последиците за молителката.
По делото не се спори, че ответникът и молителката Х. имат сключен граждански
брак, както и че имат общо дете – М.Т. Х., ЕГН **********.
По делото са представени следните писмени доказателства:
Искане по чл. 154, ал. 2 ЗЗ от 16.01.2023 г. за експертиза с оглед провеждане на
задължително лечение;
Определение № 344 от 31.01.2023 г. на СГС, НО III въззивен състав, с което е
изменена формата на провеждане на експертизата от стационарна в амбулаторна;
Съдебномедицинско удостоверение № 46 от 2023 г., според което по молителката са
установени травматични увреждания: заздравяващо дълбоко охлузване на ляво
коляно, което е получено в резултат на действието на тъп предмет с неравна, широка
повърхност, каквито характеристики има теренът, и предвид съС.ието на
оздравителните процеси може да се получи по време и начин, описани от
пострадалата;
Амбулаторен лист № 23047B03622D от 16.02.2023 г., в който заключението спрямо
обективното съС.ие на молителката е в смисъл, че не е необходимо специализирано
психиатрично лечение, но са налице показания за оказване на психологическа
подкрепа и консултиране;
Експертно становище от 16.02.2023 г. относно психично-здравния статус на
молителката, според което не са налични медицински показания за провеждане на
активно психиатрично лечение;
Оценка на социалното функциониране на молителката от 20.02.2023 г., според която
същата няма нарушения на социалното функциониране;
Протокол от 28.02.2023 г. на СГС, НО, V въззивен състав, в който е решено да се
остави без уважение искането на СРП за настаняване на молителката на задължително
лечение;
Докладна записка от датата на инцидента – 13.01.2023 г., в която полицай Г. Г. описва
поведението на молителката: „… Т. Х. се държеше видимо неадекватно, викаше и
крещеше и искаше детето да отиде с нея, но то отказваше и заяви, че иска да бъде при
2
баща си.“;
Сведение от свидетелка на инцидента – Р. Г.а Г., от 13.01.2023 г.: „… поведението е
видимо неадекватно, детето ѝ не желае да е около нея.“;
Социален доклад на АСП, според който „Предвид поведението на майката съществува
риск за детето“.
По делото са разпитани свидетелите Г. А.А., Б. А.Б., С. Х. Т. и Г. М. Г..
Според свидетелските показания на св. Г. А., приятел на ответника, сутринта в деня на
инцидента на работното си място е видял сина на ответника – М., отвел го до МОЛ – София,
докато чакал ответника да отиде и да отключи молителката. След 30-40 минути А.и М.
отишли до апартамента на ответника на ул. „Добруджански край“. Молителката била
неспокойна, викала по ответника. Гонела детето около свидетеля и се опитвала да го хване,
крещяла и говорела несвързано. Твърди, че ответникът не е имал физическо
съприкосновение с молителката. А. заставал като преграда между детето и молителката, а тя
се спънала в нещо и затова паднала.
Свидетелят Б. Б. баща на молителката, не е присъствал на инцидента. Получил
съобщения по „вайбър“ от молителката, че за трети път викат полиция и че чакат линейка.
На 16.01.2023 г. от адвокат К. разбрал, че дъщеря му е в психодиспансера. На следващия
ден отишъл да я види, имала синина на лицето и на дясната длан, коляното било одрано.
Разбрал, че приятел на ответника я спънал и бутнал и тя паднала и се ударила.
От показанията на св. С. Т. става ясно, че е бил пряк очевидец на инцидента. Видял, че
двама мъже и жена се карат, а единият / не ответникът/, бутнал жената. Свидетелят се
намесил, помолил всички да се успокоят, говорил с детето, което потвърдило, че
молителката и ответникът са му родители. Детето му казало още, че е с баща си и че майка
му е „луда“, както и че не иска да ходи с майка си. Обадил се на тел. 112 и докато чакали
патрулката, молителката гонела детето, то бягало от нея. Последната също била агресивна
към ответника – удряла го с юмруци по тялото, когато той се опитвал да прегради пътя
към детето. Молителката проявила вербална агресия и към Т.. Била видимо неадекватна, а
мъжете били учудващо спокойни. По преценка на свидетеля мъжете не нападали
молителката, а преграждали пътя към детето. Не си спомня ответникът да я е бутал с
лакти, поддържа, че последният не я е удрял.
Св. Г. Г., които е един от полицейските служители отзовали се на подадения на тел. 112
сигнал не си спомня случката.
Предвид представените писмени доказателства и разпитаните свидетели, декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл.
13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като тя е достатъчно доказателство единствено когато по делото няма
други събрани доказателства. При тези обстоятелства молителят следва да проведе пълно и
главно доказване на твърдения акт на насилие.
Твърдените актове на домашно насилие в случая са избутване с лакти и ненамеса на
ответника, с която да предотврати трето лице – св. Г. А., да бута и спъва молителката пред
3
общото на страните в настоящото производство дете М..
По отношение на първия акт – избутване с лакти, молителката не успя да проведе
пълно и главно доказване. От свидетелските показания на очевидците на инцидента – св.
А.и Т., става ясно, че ответникът в нито един момент не е посягал или удрял молителката, а
единствено е заставал като преграда между нея и общото им дете с цел тя да не стигне до
последното. По отношение на този твърдян акт на домашно насилие молбата е
неоснователна.
Вторият акт – ненамеса на ответника да предотврати блъскане и спъване на
молителката от страна на трето лице, представлява бездействие, което според съда не може
да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие. От свидетелските показания на св. Т.,
който е трето незаинтересовано лице и чиито показания съдът кредитира в най-голяма
степен, става ясно, че трето лице – св. Антонов, действително е блъснало молителката, тя е
залитнала и е паднала назад, но това действие не е осъществено ответника. От събраните
доказателства по делото е видно, че поведението на ответника и св. А.е било в защита на
детето от молителката, която, също видно от събраните доказателства, към момента на
инцидента е била неадекватна и е проявявала агресивно поведение. Молбата и в тази част е
неоснователна.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно
насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като
такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски има от страна на ответника. С оглед изхода на
делото молителката дължи на ответника разноски в размер на 850 лв. – адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел. Молителката Х. следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 38280/10.02.2023 г., депозирана от Т. Б.
Х., ЕГН **********, срещу Т. Е. Х., ЕГН **********, по повод твърдени актове на
домашно насилие от 13.01.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Т. Б. Х., ЕГН **********, да заплати на Т. Е. Х., ЕГН **********, сумата
от 850 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Т. Б. Х., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5