№ 3160
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110127411 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от ,[ЮЛ], ЕИК [номер] срещу Р. Г.
В., ЕГН ********** установителни искове за признаване, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 2443,83
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/, доставена в топлоснабден имот, находящ се в [адрес] за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до
изплащане на вземането, 395,14 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019
г. до 01.11.2021г., както и сумата в размер на 30,58 лева, представляваща цена
за услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането и 6,09
лева- мораторна лихва за забава от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на задължения по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 67739/2021 г. по описа на СРС.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот,
1
до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния
период, цената на която не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
Оспорва размера. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ ищецът следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално
доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: съществуването и размера на главния дълг и изпадането на
ответника в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
2
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 04.08.1989 г., се
установява, че лицата Р.П.И. и Г.Р.В. са придобили правото на собственост
3
върху недвижим имот, находящ се в [АДРЕС]. От удостоверение за родствени
връзки /л.107/ се установява, че посочените лица са родители на ответницата,
като Г.Р.В. е починал на 15.03.2008 г., а Р.П.И. – на 07.02.2019 г., респ.
ответницата се явява наследник на лицата. С оглед изложеното следва да се
приеме, че носители на вещно право на собственост върху процесния
апартамент през исковия период (м.05.2018 г. до м.04.2020 г.) и по конкретно
през периода от м.05.2018 г. до 07.02.2019 г. ( датата на смъртта на Р.П.И. )
са именно ответницата и Р.П.И., като след смъртта на последната, същата е
наследена от ответницата (доколкото видно от справка на л.104 по делото –
същата няма други наследници от първи ред освен ответницата), респ. в
нейния патримониум са преминали всички права и задължения на
наследството, в това число и паричните задължения за топлинна енергия.
Респ. носител на правото на собственост /за целия имот/ и за периода от
08.02.2019 г. до 30.04.2020 г. се явява ответницата. С оглед описаното съдът
намира за неоснователни възраженията на ответницата, релевирани в
последното проведено о.с.з., че следва да отговаря за 1/6 за периода от м.май
2018 г. до 07.02.2019 г., доколкото формираните парични задължения за
посочения период /за които е била отговорна Р.П.И. / са преминали към
наследника по закон. Относно твърдението на ответницата, че по делото
няма доказателства да е приела наследството, следва да се изясни, че
съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането
му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е.
въвежда се законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по
смисъла на чл. 1 от закона до доказване приемане на наследството по опис
или отказ от наследство /в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС /.
В случая ответницата не твърди и не доказва да е приела наследството на
Р.П.И. и Г.Р.В. по опис или да се е отказала от него, поради което следва да се
приеме, че след смъртта на наследодателите , на основание наследствено
правоприемство е придобила наследственото имущество, респ. включените в
него задължения.
Видно от протокол от проведено ОС на ЕС от [АДРЕС] е взето решение
да се сключи договор със [ЮЛ] и от представения по делото договор се
установява, че такъв е сключен между собствениците на процесната сграда и
4
топлинния счетоводител.
Представен е договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ, по чл.139в от ЗЕ, сключен на 30.04.2015 г. между ищеца
и [ЮЛ], като последното лице е конституирано и като помагач на ищеца по
делото.
При така установените факти съдът прави правен извод, че процесният
имот е топлоснабден и ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Въз
основа на посочените в експертизата материали вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия
през процесния период. Посочено е че технологичните разходи в АС са
отчислявани от доставената в АС ТЕ и са били за сметка на ищеца; че
дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено от [ЮЛ] [ЮЛ]
правилно, съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба; че сумите за ТЕ са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, както и че са извършени метрологични
проверки на топломера, монтиран в АС. Съгласно заключението стойността
на реално доставената ТЕ, включваща отопление имот, сградна инсталация и
БГВ за процесния период, възлиза на сумата от 2 485,44 лв., поради което
искът за главница се явява основателен.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
5
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 26.11.2021 г. Размерът на непогасените
по давност вземания за периода от 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза на
сумата 1 983,30 лв., установена от съда въз основа на приетото по делото
заключение на съдебно-техническа ескпертиза, което съдът изцяло кредитира
като компетентно и обективно дадено. Поради изложеното искът за главница
за топлинна енергия следва да се уважи до този размер, а за горницата да се
отхвърли като погасен по давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията за периода до 31.10.2018 г. е неоснователен, тъй като съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
6
размер на 292,93 лв., съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, а за горницата
да бъде отхвърлен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото от заключението на СТЕ се установява, че такава услуга е
извършвана през процесния период този иск е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер от 30,58 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ
размер на 107,51 лв., от които 57,51 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете на
същия следва да се присъдят 86,24 лв.
За исковото производство ищецът претендира следните разноски: 57,51
лева държавна такса, 250 лв. СТЕ, 250 лв. ССчЕ, 15 лв. съдебни
удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
се присъдят 539,48 лв. за исковото производство.
Ответникът претендира разноски в размер на 350 лв. за адвокатско
възнаграждение, като представя и доказателства за сторени такива.
Възражението на ищеца за прекомерност, съдът намира за неоснователно,
поради което на ответника съобразно отхвърлената част от исковете следва да
се присъдят разноски в размер на 69,23 лева.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Р. Г. В., ЕГН ********** дължи на [ЮЛ], ЕИК
[номер] сумата в размер на 1 983,30 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в [адрес] за периода
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 292,93 лв. -
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., както и
суми за дялово разпределение 30,58 лв. главница за периода от м.10.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до изплащане на
вземането, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 67739/2021 г. по описа на
СРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу Р. Г. В., ЕГН
********** иск за признаване за установено, че Р. Г. В., ЕГН **********
дължи на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер над 1 983,30 лв. до пълния
предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия в имот, находящ се в [адрес], за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер над 292,93 лв. до пълния предявен размер,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
01.11.2021 г., както и сумата в размер на 6,09 лева представляваща лихва за
забава върху главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
01.11.2021 г., които вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 67739/2021 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Г. В., ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 539,48 лв. - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Г. В., ЕГН **********
да заплати на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата в размер на 86,24 лв. - разноски за
заповедното производство.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, [ЮЛ], ЕИК [номер] да
заплати на Р. Г. В., ЕГН ********** сумата в размер на 69,23 лв. разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – [ЮЛ].
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9