№ 111
гр. Варна, 23.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно
търговско дело № 20213001000592 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Въззивникът ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ гр. София, редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, за него се явява адв. С, редовно
преупълномощен от адв. Горанов и приет от съда от днес.
Въззивниците СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явяват, за тях се явява адв. Ц редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
Вещите лица Т. К. АВР., Д. ИВ. Г. и К К Г., редовно призовани, се
явяват лично.
Адв.С: - Да се даде ход на делото.
Адв. Ц:- Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице Т. К.
АВР., 59 г., неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
1
вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице: - Поддържам представеното заключение.
Вещото лице: - Двете заключения, които съм представила са
идентични. Първоначалното заключение не беше електронно подписано, след
това го подписах електронно. Допуснала съм техническа грешка при
изписване на датата на смъртта на Б, същата е починала на 04.
Вещото лице на въпроси на адв.Ц: - Посоченото от мен
обстоятелство, че към момента на прегледа при ищците се наблюдава
значима психо травма и ответната реакция на скръб с характеристика на
тежък депресивен епизод не означава, че има при тях постравматично
стресово разстройство, независимо, че и то и реакцията на траур като вид
разстройство в адаптацията са в един и същи раздел в Психиатрията, така
нареченият раздел „Реакции на тежък стрес и разстройство в адаптацията“, но
това са съвсем различни съСия. Разликата е, че при посттравматичното
разстройство се касае за изключително тежък стрес, който е
животозастрашаващ и обичайно това е тежък стрес до такава степен, че той
причинява такива психични увреди в преживелия го, които остават трайна
личностова промяна. Като пример е Синдромът на затрупаните, при
отвличане, изнасилване и т н. Това са изключително остри стресови съСия,
при които може да се каже, че всяка една личност, независимо от нейните
характеристики, винаги ще реагира с такава реакция, тоест няма значение
колко е устойчива личността. В случая става въпрос за тежка реакция на
скръб изразяваща се като депресия, реактивна депресия от загуба. Депресията
е тежка, тъй като става въпрос за загуба на млад човек, за изключително
близък човек, не само внуче, но се е преживявал като собствено дете от К и С,
но няма характеристика на посттравматичен стрес. Продължават все още
симптоми, но това е различно съСие. Това е вид разстройство в адаптацията.
Той е свързан с определен стресогенен фактор, след като е причинена вече
загубата, това води до води до изключителна промяна в ежедневното
функциониране, невъзможност да се справиш с болката и е продължило
доста дълъг период от време, повече от осем месеца, тоест е удължено като
реакция, има остатъчни симптоми, но това е разстройство в адаптацията. Аз
мисля, че те никога няма да преработят травмата до края, тоест
емоционалната съставка при такъв силен стрес се изтласква, това е един
2
несъзнаван защитен психологичен механизъм се изтласква в нашето
несъзнаване и се капсулира като емоция, но логическата част остава в
съзнанието. Обаче всеки един момент, когато нещо напомня или активира
спомена веднага се задейства и емоционалната част, тоест преживяването за
загубата, тоест една хронична депресивна реакция винаги ще съществува до
края на живота им. Описаните в заключението тревожност, нарушен сън, са
трайни негативни изменения впоследствие за личността в резултат на смъртта
на внучката им, но няма промяна на личността. Преживеличната страна е
едно, личността е друго, да, те са трайни и биха могли да се задълбочат и аз
така съм отговорила на последния въпрос, в бъдеще предвид стареенето,
естественият ход на стареенето, когато възможността да се справяш със
стреса и да се адаптираш към тежките стресогенни ситуации е по - малка и
човек става по ригиден. Промените, които настъпват при мозъчното стареене
също биха оказали влияние и от тази гледна точка биха могли да се
задълбочат.
Вещото лице на въпроси на адв. С:- При описаното от мен в
заключението разстройство в адаптацията няма предишна документация за
психични, емоционални проблеми на ищците, само това, което е споменато от
К, че е вземала медикаменти, което вероятно е антидепресант по начина, по
който описан и изписан от личния лекар. Мисля, че това не беше приобщено
към делото. Относно симптомите като безсъние, тревожност, да, биха могли
да бъдат туширани от медикаментозна терапия, тоест да бъдат притъпени, но
като цяло самото разстройство в адаптацията си следва своя ход. Биха могли
да спят по – добре, да не плачат толкова много, но самото съСие на мъка и
изобщо преживяването за загуба, нямаше съществено да се промени. Това
съСие, което съм описала в заключението на ищците съответства на
обичайното такова, каквото би се намирал всеки човек при тази трагична
ситуация. Предвид трагична загуба и на емоционалната връзка, близостта с
човекът, който е загинал, всеки би реагирал по този начин. Не съм
констатирала свръхнервност в сравнение с обичайното. Има паталогични
реакции на скърбене, където включително може да се развият и психотични
симптоми, в случая няма такава. В случая тя е удължена, протрахирана е във
времето, тъй като обичайните реакции на скръб е от осем до дванайсет
месеца, такава изразеност на симптомите, но в случая предвид тежестта на
загубата е по - продължителна във времето и както виждаме все още има
3
депресивни симптоми, но няма усложненост, няма паталогични симптоми,
които да я правят по – различна от обичайната.
Вещото лице на въпрос на адв. Ц: - Колкото преживелият родственик
и починалия са били по – близки, тъгата е по – силна и продължителна във
времето. При тях това е налице, силната връзка между тях. От значение е и
възрастта, предхождащо заболяване, внезапността на психотравмения
момент, това също е много важно. По- голямата близост, за която аз говоря е
предопределила по – голямата продължителност на съСието.
Продължителността на съСието е свързана с по - голямата привързаност. Във
връзка с проведения преглед аз ги помолих да потърсят медицински
документи от техните лични лекари, а именно за захарен диабет на ищцата,
констатиран на 07.10.21 г. и за хипертонична болест на С.И., поради което аз
приемам, че тяхното здравословно съСие е в причинно – следствена връзка с
настъпилия пътен инцидент и смъртта на тяхната внучка. Аз ги посъветвах
да представят медицински документи, защото трябва да има времева връзка и
ако те са предхождали захарния диабет и хипертоничната болест, биха могли
да се усложнят и тогава трябва да има доказателства за усложняване на
тежестта им, а в случая К твърди, че захарният диабет е пряко свързан с
преживяванията им и е свързан с психотравмата, така че казах, че трябва да
има доказателства.
Вещото лице на въпроси на адв. С:- Тя каза, че диагнозата и е
поставена след инцидента и затова я помолих да представи такива
доказателства.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и прилага заключението на съдебно – психиатричната
експертиза на Т.А., на което да се изплати възнаграждение в размер на 200 лв.
платими от внесения депозит.
Приема и прилага представените с молба вх. № 1101/18.02.22 г. от
въззивниците С.И. и К.И. писмени доказателства: медицинско направление на
К.Ц. и медицинско направление на С.И..
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице д- р
4
Д. ИВ. Г., 71 г., неосъждан, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице: - Поддържам представеното заключение.
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице инж.
К К Г., 62 г., неосъждан, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице: - Поддържам представеното заключение.
Вещото лице д- р Д.Г. на въпрос на адв. Ц : - Основната причина за
смъртта на Б е тежката коремната травма. Тя е представена с увреждания на
много органи, включително като качество и количество, а именно черен
дроб, пикочен мехур, мускули, черва, разкъсване на слезка и излив на
значително количество кръв в коремната кухина. Смъртта е настъпила
сравнително бързо и е била неизбежна.
Отговорът на въпроса дали с оглед на конкретния механизъм на ПТП –
скорост, удар, описаните от мен травматични увреждания могат да бъдат
причинени от поставения обезопасителен колан, е теоретичен. Поставен
обезопасителен колан сам по себе си може да причини травматични
увреждания, както в областта на гръдния кош, така и в областта на корема,
които при голяма скорост, вкл. като тази, при която е произтекло ПТП, могат
да бъдат тежки и да бъдат несъвместими с живот. Освен това при поставен
колан предвид голямата скорост могат да се получат и тежки травматични
увреждания в областта на шията, главата от внезапното преустановяване на
движението на МПС.
Вещото лице инж. К.Г. на въпрос на адв. С : - Аз приемам, че
скоростта към момента на удара е 116 км/ч, защото мисля, че за удара в
дървото по делото е дадена тази скорост. Не съм срещал в делото, скорост
при удара от 98 км/ч. Ударът най – вероятно е бил малко под ъгъл. Ако
ударът е бил съвсем в средата, автомобилът нямаше да е след дървото, а
щеше да остане на него. Ударът е челен, но по - скоро от едната страна. Не
мога да кажа от коя страна е ударът. Нараняванията в областта на корема Б е
получила от частта, която се намира под таблото. Относно отговора на въпрос
№ 3, мога да кажа, че процесният автомобил не е наличен и няма как да се
5
измери, но на аналогичен автомобил, произведен юни месец същата година,
съм измерил на изправен автомобил и сме ги посочили в заключението, но
при какво положение е била седалката, когато е станало ПТП, няма как да се
измери. Въздушната възглавница на пътническото място се е отворила, но тя
е горе откъм арматурното табло, тя подпира от горната част, но където
влизат краката под арматурното табло и жабката, там никой не я предпазва.
Нямаме поставен колан, но ако имахме поставен предпазен колан на този
автомобил, предпазните колани са с пиропатрони, тоест имат опъващо
устройство. В момента на катастрофата коланът се опъва, значи тогава Б
нямаше да се опре в таблото, а щеше самият колан на много по – малка площ
да задържи корема. И в този случай уврежданията биха могли да бъдат и по –
лоши. При тази скорост и да имаше поставен предпазен колан нараняванията
нямаше как да бъдат по – леки. При удара, както сме го сметнали,
ускорението, което получава тялото е 38 пъти по – голямо от земното. Дори,
както казахте, скоростта да не е 116 км/ч, а да бъде 100 км/ч щеше да бъде 30
пъти по – голямо ускорението от удара. Това означава да Ви закачат 30
човека и да скочат. Получава се удар 30 пъти над собственото тегло и това по
никакъв начин не е съвместимо с целостта на вътрешните органи. Затова
смятам, че с или без колан, в този случай, леталният изход щеше да бъде
налице.
Адв.С: - Поради диаметралното противоположно заключение на
експертизата от първоинстанционното производство и това на настоящите
вещи лица, аз я оспорвам от името на доверителите ми и моля да назначите
повторна експертиза от други вещи лица със същите задачи. В случай, ако я
допуснете, имам още допълнителни въпроси, които искам да поставя.
Експертизата трябва да бъде комплексна, защото възраженията, които имаме
са за констатираните механични увреждания на Б, които са предмет на
медицинската част, но те са в пряка връзка с това, какво е казал инженерът.
Поддържането на тезата, че с или без колан при тази скорост, категорично
противоречи на експертизата от предходната инстанция. Това би означавало,
че е безсмислено да носим колани дори ако караме с 90 км/ч. Както току що
чухме от вещите лица скоростта дори и да е била 100 км/ч според вещите
лица леталният изход щял да бъде налице въпреки задействането на
въздушната възглавница дори и да е била с колан, тогава какъв е смисълът от
въздушните възглавници и коланите ако караме със сравнително позволена
6
скорост.
Адв.Ц: - Моля да приемете заключението, считам същото за
компетентно, точно и ясно. Вещите лица са се запознали с всички
доказателства по делото, а също моля съдът да има предвид, че по това дело
има влязла в законна сила присъда. Според присъдата на наказателния съд,
която е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието, категорично е прието, че скоростта на лекия автомобил към
момента на настъпване на удара в дървото е в размер на 116 км/ч. Това, че по
гражданското дело имаше назначена в първата инстанция експертиза, която
даде различна скорост, същата експертиза се оспори в тази част от
представителя на ищеца.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и прилага заключението на комплексната медицинска и
авто- техническа експертиза, като вещите лица се изплати възнаграждение в
размер на 200 лв общо, по 100 лв. за всяко вещо лице, платими от внесения
депозит.
Адв.С: - Относно становището на колежката искам да кажа следното: В
мотивите на решението на въззивния съд по наказателното общ характер
дело, също е обсъждано съпричиняването от страна на пострадалата и
категорично е прието, че съпричиняване поради напоставен предпазен колан
е налице. С оглед на факта, че ние в днешното съдебно заседание изслушахме
поискана във въззивната жалба и повторно допусната експертиза, не
поддържам искането за допускане на повторна експертиза. Представям
списък за разноските.
Адв.Ц: - Представям списък за разноските.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
7
Адв.С: - Моля за възможност за писмени бележки. Категорично
настояваме исковете да се отхвърлят като неоснователни. По делото се
доказа, че не са били налице отношения между ищците и загиналата, които да
надхвърлят типичните и обичайни такива за тази родствена връзка. Такива
биха се изградили например ако бабата и дядото са заместили изцяло
родителите при отглеждането на своята внучка, не са налице такива данни,
предвид на това считаме, че макар да са претърпели силни негативни
емоции, те не надвишават определените такива. Във връзка с останалите ни
твърдения за липса на подлежащи на обезщетяване вреда като кумулативно
изискуем елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане ще
представя обилна съдебна практика във връзка с твърденията ни изложени
във въззивната жалба.
Адв.Ц: - Моля да оставите подадената въззивна жалба без уважение
като неоснователна и моля да уважите подадената от доверителите ми
насрещна въззивна жалба по съображения изложени в същата. Моля съдът да
има предвид, че по отношение на жалбата на застрахователното дружество не
се оспорва предявените искове по основание, а именно оспорва се
единствено размерът на присъдените обезщетения за доверителите ми за
претърпените от тяхна страна неимуществени вреди, които се изразяват в
болки и страдания, психически стрес в резултат на загубата на тяхната внучка
Б, както и по отношение прилагането или уважаването възражението за
съпричиняване от страна на пострадалата Б. Считам, че в настоящото
производство по категоричен начин се доказа, че възражението, което е въвел
ответникът е неоснователно, а именно дори и с правилно поставен предпазен
колан към момента на настъпване на ПТП Б е щяла да получи претърпените
от нея вреди – разкъсвания на вътрешните органи и пак е щял да настъпи
леталният изход. Моля съдът да уважи насрещната въззивна жалба, да се
присъдят обезщетения за всеки един от доверителите ми в размер на по
30 000 лв., както и съдът да не приема за основателно възражението за
съпричиняване. Моля да ми се присъдят разноски на осн. чл. 80 ГПК. Моля
да ми се даде срок за писмена защита, в която да депозирам по – подробни
съображения в насока на изложеното.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок като дава възможност на страните да представят
8
писмена защита в 10 - дневен срок за застрахователното дружество и в 13 -
дневен срок за първоначалните ищци от днес.
Разглеждането на делото приключи в 14:52 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9