№ 76
гр. Р., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
ГА.на Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500014 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Е. А. против решението, постановено
по гр.д. 2549/2022г. на РРС, с което са отхвърлени иск по чл. 108 от ЗС, и по
чл. 537 ал.2 от ГПК.
Излагат се съображения, че решението е неправилно и необосновано, и
се иска отмяната му и уважаване на претенцията изцяло, претендират се
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от С. С. Р., със становище за неоснователност на жалбата. Не е
постъпил отговор от Е. Е. Е., а впоследствие е депозирано становище за
неоснователност на в.жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
С обжалваното решение е отхвърлен искът на в.жалбоподател - ищец в
първоинстанционното производство, да се признае за установено по
отношение на Е. Е. Е. и С. С. Р., че е собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот, както и да бъде осъден С. Р. да предаде на ищеца владението на ½ ид.ч.
от имота, съответно не е отменен на основание чл. 537 ал.2 от ГПК
конститутивен НА **,т**, дело № ************г. на СВп- Р..
1
При изпълнение правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за вА.дно и допустимо. По
отношение правилността му, по наведените доводи, и съобразно
ангажираните по делото доказателства, приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с
правно основание чл. 108 от ЗС и по чл. 537 ал.2 от ГПК.
От ангажираните по делото доказателства от фактическа и правна страна
се установява следното :
А. Е. А. и Е. Е. Е. са единствени наследници на баща си Е. А. Е., починал
на 18.03.2013г.
Последният не заплащал задълженията си към Община С.п. за процесния
имот в периода 2010-2013г., а наследниците му Е. и А. продължили да не ги
плащат, поради което срещу тях през 2019г. било образувано изп.дело при
ЧСИ И.Х., с взискател Община С.п., и по същото върху процесния имот била
наложена възбрана.
На 24.08.2020г. Е. заплатил задълженията за процесния имот – данък за
недвижим имот и такса битови отпадъци, за периода 2010г. – 2020г.
С нотариален акт *, том ***, рег. *1160, дело *170 от 2021г. от
22.12.2021г. на нотариус А.Ф., РРС / НА **,т**, дело № ************г. на
СВп- Р./ Е. Е. Е. бил признат за собственик по давностно владение и
наследство на следния недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. метра,
представляващо УПИ **** в кв** по плана на с.С., община С.п., ул. „В. „ *,
при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****.
На същата дата Е. Е. Е. продал посочения имот на втория ответник С. С.
Р., което било обективирано в НА **, т** дело № ********г.на СВп-Р. ./
При тези установени по делото факти изводът на районния съд, че
предявените искове са неоснователни, е неправилен.
Въззивната инстанция счита, че по делото няма спор между страните, че
процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищеца и първия
ответник, както и че те са единствени негови наследници.
Видно от отразеното писмено удостоверяване в скица, издадена от
Община С.п., УПИ **** в кв**, 1230 кв.м, по регулационен/кадастрален план
на с.С., въз основа на Заповед № 355/15.12.1988г., и разписен списък,
процесният имот е собственост на наследниците на Е. А. Е..
При съставянето на констативния НА **,т**, дело № ************г. на
СВп- Р., с който Е. Е. Е. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на имота, са представени : скица, удостоверение за наследници,
удостоверение за данъчна оценка, пълномощно и удостоверения, че имотът
не е общинска или държавна собственост.
Последните два документа очевидно сочат, че правото на собственост на
праводателя на страните не се конкурира нито с права на общината, нито на
държавата.
След като наследодателят е собственик на имота, при нА.чие на двама
2
наследници – синове, безспорно същите наследяват при равни права – по ½
ид.ч.
За да се придобие имот по давностно владение, когато е в режим на
съсобственост, следва съсобственикът, който претендира, че е нА.це по
отношение на него придобивна давност, в продължение на 10 години да е
владял не само своята ид.част от имота, а и частта на другия съсобственик,
като е демонстрирал на другия собственик намерението си,
противопоставяйки се на неговите права, и това владение да е
необезпокоявано.
Доказателства за продължило 10 години необезпокоявано владение на Е.
по отношение на целия имот по делото не са нА.це. От разпитите на
свидетелите се установява, че наследодателят на страните живял в имота до
2005г., след което се преместил в с.С.. Междувременно къщата се съборила.
Дворът се обработвал първоначално от роднина, а впоследствие бил
изоставен. Както свидетелите на ищеца – Г.О. и М.А., така и тези на
ответника Е. – Р.Ш. и Х.А., са категорични, че в имота, откакто го напуснал
бащата, не е живял никой, не бил посещаван, нито поддържан от никой от
двамата наследници. Отв. Е. не бил посещавал с.С. много години, до 2020г.,
когато пристигнал в селото и казал на св.Османов, че ще плаща данъците за
имота.
Свидетелските показания са непротиворечиви относно владеенето на
имота и несъмнено сочат, че отв. Е. не само, че по никакъв начин не е
манифестирал спрямо ищеца А. намерение да упражнява права по отношение
на целия имот, но и не го е посещавал в продължение на години.
Обстоятелството, че на 24.08.2020г. заплатил задълженията за процесния
имот – данък за недвижим имот и такса битови отпадъци, за периода 2010г. –
2020г., не оборва горния извод.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи, без да има основание за това. След като от
доказателствата по делото се установява, че отв.Е. не е собственик на целия
имот, предмет на прехвърлителната сделка, обективирана в НА **, т** дело
№ ********г.на СВп-Р., а само на ½ ид.ч., и не може да прехвърли повече
права, отколкото притежава, вторият ответник – приобретател на имота, няма
правно основание да владее целия имот и следва да предаде на ищеца
владението на ½ ид.ч. от същия.
Изложеното обуславя отмяната на обжалваното първоинстанционно
решение и уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, като основателен и доказан -
като се признае за установено по отношение на двамата ответници - Е. Е. Е. и
С. С. Р., че ищецът А. Е. А. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, и С. С.
Р. бъде осъден да предаде на А. Е. А. владението на ½ ид.ч. от имота.
На основание чл. 537 ал.2 от ГПК, НА **,т**, дело № ************г. на
СВп- Р., с който Е. Е. Е. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. м,
представляващо УПИ **** в кв** по плана на с.С., община С.п., ул. „В. „ *,
при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****, следва да бъде отменен.
3
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски - 660
лева за първата инстанция и 381 лева за втората инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение *263/14.10.2022г., постановено по гр.д. 2549/2022г.
на Р.нския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ДА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по
отношение на Е. Е. Е., ЕГН **********, от с.С., общ.К., и С. С. Р., ЕГН
**********, от с.С., общ.С.п., обл.Р., че А. Е. А., ЕГН ********** от с.С.,
общ.С.п., е собственик на ½ идеална част от недвижим имот: дворно място с
площ 1230 кв. метра, представляващо УПИ **** в кв** по плана на с. С., общ.
С.п., с адрес ул. „ В. *,при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ ****, и
ОСЪЖДА С. С. Р. да предаде на А. Е. А. владението на ½ ид.ч от недвижим
имот: дворно място с площ 1230 кв. метра, представляващо УПИ **** в кв**
по плана на с. С., общ. С.п., с адрес ул. „ В. *,при граници: улица, улица, УПИ
*****; УПИ ****.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537ал.2 от ГПК, Нотариален акт *, том ***,
рег. *1160, дело *170 от 2021г. от 22.12.2021г. на нотариус А.Ф., РРС / НА
**,т**, дело № ************г. на СВп- Р./, с който Е. Е. Е. е признат за
собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот: дворно
място с площ 1230 кв. метра, представляващо УПИ **** в кв** по плана на
с.С., община С.п., ул. „В. „ *, при граници: улица, улица, УПИ *****; УПИ
****.
ОСЪЖДА Е. Е. Е., ЕГН **********, от с.С., общ.К., и С. С. Р., ЕГН
**********, от с.С., общ.С.п., обл.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Е. А., ЕГН
********** от с.С., общ.С.п., сумата от 1041 лева – разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4