Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34
31.1.2018г.
гр. Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Г. СТОЯНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Д. П.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Г. Стоянова
гражданско дело № 1454 по описа за 2017г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по гр.д.№1454/2017г. по
описа на РС-Димитровград е образувано по искова молба на от И.К.Г. *** срещу „Скай Монт“ЕООД град Хасково. Ищецът твърди, че работил
по силата на сключен трудов договор на длъжността „организатор производство“, с място на работа ПБ Хасково.Цитирания
договор бил безсрочен. На 07.06.2017 г. му
6ило връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
В посоченото предизвестие работодателя твърдял, че трудовото правоотношение е
възникнало след придобиване и упражняване на правото му на пенсия и
осигурителен стаж и възраст.Посоченото правно основание било
чл. 328, ал.1, т,10б от КТ. След изтичане на 30 дневното предизвестие трудовия
му договор бил прекратен, тъй като прекратяването настъпвало по силата на
закона с изтичане срока нa предизвестието- чл. 335, ал.1, т.1 от КТ. Първоначлано предявява обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.2 от КТ- за възстановяване на предишната работа и иск с правно основание
чл. 224 ал.1 от КТ-за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 1.1.17г. до 8.7.17г. в размер на 800 лева.
С допълнително становище заявява, че след депозиране на настоящата искова
молба е влязло в сила решение на Районен съд-Хасково по г.д.№1787/17г. и искът
му по чл.344 ал.1 т.1 от КТ бил уважен.Със същото становище депозира и отказ от
предявения иск по чл.224 от КТ. Предявен
бил иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ. В исковата си молба ищецът твърди , че по
силата на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 1787 / 2017 г. по предявен
от него иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1
съдът бил признал за незаконно и отменил прекратяването на
трудовото правоотношение, извършено с предизвестие от 30 дни, считано от 7.6.17г., съставено от
Директора на ответното дружество, от длъжността “Организатор производство“. Признава, че след
приключването на делото е получил нотариална покана на
27.10.17г. от ответното дружество, но приел същото само като едно предложение
за работа, доколкото нямало влязло в сила решение за въстановяването му на
предишната длъжност, която заемал.Твърди се, че поради тези обстоятелства за
ищеца е налице правен интерес да предяви такъв
иск и да поиска по съдебен ред да бъде
възстановен на работа, като се поддържа , че същият иск е в предвидения в закона давностен срок
съгласно разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 КТ. Затова моли съда да постанови
съдебно решение, с което да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му работа. Сочат се
доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В срока за
отговор ответникът депозира такъв, чрез процесуалния си представител, като
счита така предявеният иск за недопустим, поради липса на правен интерес към
момента на предявяване му и към настоящия момент.
Липсата
на правен интерес била от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи
служебно и при констатирането им, следва да прекрати производството по делото.
По повод предявен иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ с искане да бъде признато
уволнението, извършено с предизвестие изх.№ 01 7/07,06,20 1 7г. на директора на
„СКАЙ МОНТ"ЕООД за незаконно и същото като такова да бъде отменено било
образувано гр.д.№ 787/2017г. по описа на РС-Хасково, който съд се произнесъл с
решение на 1 0. 1 0.20 1 7г. по реда на бързото производство, като признал
уволнението за незаконно и като такова го отменил. Решението влезнало в сила на
24.10.2017г.Незнайно защо ищецът не бил предприел предявяването само на този
иск за отмяна на уволнението за незаконно и неговата отмяна по см. на чл. 344
ал.1 т.1 и не го е съединил с иска по т.2 от КТ, който е предмет на настоящото
производство.Към момента обаче, когато е
предявен този иск / за възстановяване на предишната работа- чл. 344 ал.1 т.2 от КТ/ с искова молба с вх.№ 07,09,2017г. не било постановено решението по гр.д.№
1787/2017г. по описа на РС-Хасково, поради което и искът се е явявал
първоначално недопустим. Съдът следвало да вземе предвид всички настъпили в производството
по иска обстоятелства вкл. и отмяната на уволнението като
незаконосъобразно с решение по гр.д.№ 1787/2017г., което било влязло в
сила.Само по себе си това било основание за допустимост на иска, но при
условие, че ответникът „СКАЙ МОНТ"ЕООД не е искал ищецът да бъде
възстановен на работа, което не било така. Веднага след влизане на
решението по гр.д.№ 1787/2017г. по описа на ХРС в сила, а именно на 25,10,2017г. „СКАЙ
МОНТ"ЕООД бил изпратил до ищеца нотариална покана, получена от него лично
на 27,10,2017г. с която го е поканил да се яви в 14 дневен срок на предишната
си работа, а именно с посоченото в трудовия договор място на работа- ПБ
гр.Хасково, ул."Местност изгрев" № 99, както и е приложил
доказателство за платените по сметка на ищеца разноски по гр.д.№ 1787/2017г. по
описа на ХРС.Отправянето на нотариалната
покана било направено на осн. чл. 345 ал.1 от КТ.Работодателят „СКАЙ МОНТ"ЕООД самостоятелно бил оттеглил
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, изчакал е решението
по иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ да влезе в сила и е поканил ищецът по
настоящото производство за заеме предишната работа.Предвид това счита, че не
само към момента на предявяване на иска по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ към дата
07,09,2017г., но и към настоящия момент ищецът нямал правен интерес от търсене
на съдебна защита по този иск, тъй като правото му не се оспорвало от ответника
и същият не е станал причина за завеждане на делото.Наред с това поради тази
причина на същия не се следвали и разноски на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК.
Счита, че и втория от първоначално предявените искове с правно основание
чл.224 КТ е предявен при липса на правен интерес от търсената защита. Същият бил
предявен преди признаване на уволнението за незаконосъобразно с влязло в сила
на 24,10,2017г. решение по гр.д.№ 1787/2017г. по описа на ХРС. След влизане в сила на
горепосоченото решение „СКАЙ МОНТ"ЕООД е изплатило на ищеца суцата от
528,15 лв. представляваща обезщетение за 7 дни, за което представя и
доказателство към настоящия отговор на ИМ.Счита, че ответникът не е станал
причина за завеждане и на този иск, тьй като след отмяната на уволнението е
изплатил доброволно обезщетението, поради което и не му се следват разноски.
В случай, че
искът по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ е допустим то заявява, че признава същия.Счита,
че ответникът не е дал повод за завеждане на този иск и е признал иска поради
което и не му се следват разноски, поради което и претенцията за разноски
следвало да бъде отхвърлена.
В случай, че
съдът счете, че предявения иск по чл. 224 от КТ е допустим, то оспорва същия по
размер, като счита, че искът над сумата от 528,15 лв. до 800 лв. е
неоснователен и недоказан.Не оспорва
посочените в ИМ обстоятелства досежно връчването на предизвестието.Твърди, че
същото е било отгеглено с нотариална покана връчена на ищеца по реда на чл. 47
от ГПК на 25,07,2017г.Оспорва размера на предявения иск по чл. 224 от КТ
в размер на 800 лв.
С протоколно
определение от 22.1.2018 година, Районен съд-Димитровград е прекратил
производството по настоящото гражданско дело в частта относно предявения иск с
правно основание чл.224 от КТ, на основание чл.233 от ГПК и се е произнесъл по
искането на ответника за разноски във връзка с прекратяването на произовдството
по този иск.Определението е влязло в сила на 30.1.2018 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ.
Районният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното :
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се
установява, че ищецът
е работил при ответника по
силата на валидно трудово правоотношение, като
е изпълнявал длъжността ” организатор
производство“. Не се оспорва също така, че по предявен от ищеца
иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, във връзка с предизвестие
№17/7.6.17г. за прекратяване на трудово правоотношение между страните,
работодателят е уведомил ищеца, че считано след изтичане на срок от 30 дни, то
ще бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.326 ал.2 от КТ, вр.чл.328
ал.1, т.10б от КТ.Предизвестието е било връчено на 7.6.17г. С нотариална покана
за уведомяване от 7.7.17г. работодателят е оттеглил предизвестието, което
отправил за прекратяване на трудовото правоотношение. На 25.7.17г. Нотариус
Георгиева е удостоверила връчването на поканата, съгласно условията на чл.47
ал.5 от ГПК. Безспорно е, че във връзка с това предизвестие е
образувано гр. дело № 1787/17 година по описа на Районен съд-Хасково, по
което е постановено съдебно
решение от 10.10.2017г. - влязло в
законна сила на 24.10.2017г. По силата на същият съдебен акт съдът е признал
за незаконно и отменил прекратяването на трудовото правоотношение, извършено с
предизвестие от 30 дни, считано от
7.6.17г., съставено от Директора на ответното дружество на ищеца И.К.Г., от
длъжността “Организатор производство“. Не
е спорно между страните, а същият факт се установява от представеното
по това дело съдебно
решение, че в хода на същото това
съдебно производство ищецът не е предявил конститутивен иск за възстановяване на
работа с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ , който е предявен и е предмет на
настоящото дело. Не се твърди и
не са налице доказателства до приключване на делото пред първа инстанция ищецът
да е бил възстановен на работа от работодателя доброволно.
Беше прието като
доказателство по делото заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, видно от което е, че полагащото се обезщетение
за неползван отпуск на ищеца е в размер на 528.15 лева.Изплатеното обезщетение
за неползван отпуск на ищеца е в размер на 528.15 лева, като сумата е била
преведена по банковата сметка на ищеца на 31.10.2017 година.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Предявеният иск е с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ .
Спорът
е за признаване правото на ищеца да
бъде възстановен на предишната работа – т.е. на същата работа, която е
изпълнявал преди уволнението. Съдът намира така предявения иск за допустим, тъй
като след отмяната на предходното уволнение работодателят не е сторил това
доброволно, поради което между страните е налице правен спор относно
съществуването на субективното преобразуващо право на ищеца и за него е
налице правен интерес от установяването на това право по съдебен ред. При
уважаването на този иск, което е
въпрос на неговата основателност, а не на допустимост, по силата на самото
конститутивно съдебно решение трудовото правоотношение на ищеца
с ответното дружество би следвало да се възстанови във вида и със съдържанието,
което е имало преди уволнението.
По същество съдът намира предявеният иск и за
основателен по следните съображения.
Законът не е поставил задължително
условие исковете свързани с уволнението по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ да бъдат
разглеждани в едно производство, като в
настоящия случай с влязло в сила съдебно решение между страните е признато
уволнението на ищеца
за незаконно и поради това
прекратяването на трудовото правоотношение е било отменено. В предвидения в
закона срок, в който правото е могло да бъде упражнено, ищецът е предявил по съдебен ред конститутивното си
право да иска да бъде възстановен на предишната си работа и тъй като прекратяването на трудовото
правоотношение е признато по съдебен ред за незаконно, то ищецът
има право да бъде възстановен на предишната си работа. Поради това съдът приема
, че искът е основателен и ще следва да бъде уважен.
С оглед на изхода от делото ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50,00
лв., както и да заплати на ищеца сторените по
делото съдебно – деловодни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 100,00
лв.
Съдът не приема
становището на ищеца относно дължимите разноски по делото във връзка с тези,
които се дължат нему по отношение на първоначално предявеният иск по чл.224 от КТ, за който производството по делото беше прекратено с протоколно определение,
както по-горе съдът подробно описа, вкл. и произнасянето му за разноските по
искане на ответника, представляващи половината от платения адвокатски хонорар, за
което ищецът не възрази в съдебно заседание и съответно не обжалва
определението на съда в тази му част, съгласно разпоредбите на ГПК с частна
жалба и в срок.Едва в писмените си бележки е взел отношение по него, но
определението на съда е влезнало в сила, поради което съдът намери, че не
следва да обсъжда възраженията на ищеца в тази насока, още повече, че преди
постановяване на протоколното определение на съда, последният се е мотивирал за
дължимостта им.За пълнота следва да отбележи, че са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение в размера на половината от описаната сума в
пълномощното и договора за правна защита и съдействие. Производството по
трудови дела, съгласно разпоредбата на
чл. 359 КТ, е безплатно за работниците и
служителите, независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници, по трудов спор. Това се отнася
за всички държавни такси и други
разноски по производството - за свидетели, вещи лица и пр., и обхваща
всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае
задължението на работника или служителя към съда. Тя, обаче, не го освобождава
от отговорността за плащане на
разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е
била представлявана от адвокат или
юрисконсулт. Заплащането на тези
разноски, работникът дължи на работодателя на общо основание, при загубване на
делото, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, както и при прекратяване
на производството, на основание разпоредбата на 78, ал.4 ГПК.В тази
връзка ищецът дължи на ответника направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Относно възражението на ответника, че ищецът е този, който следва да
заплати разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебна
експертиза, съдът следва да допълни към изложението по-горе, че към описаните
разноски не следва да се включват
разноските за държавни такси и
за възнаграждение за вещо лице,
заплатени от работодателя, тъй като такива не се дължат от работника по силата
на специалния закон.Съгласно посочената специална норма работникът - страна по трудовия спор, не
дължи само разноски по производството, но при отхвърляне на иска
или прекратяване на делото, следва да заплати на работодателя заплатената
от него сума по договора за правна помощ при представителство от адвокат
или юрисконсулт.Трайната и безпротиворечива практика на
ВКС приема, че
безплатността на производството по трудови дела за работниците и служителите, предвидена в чл.359 КТ и
чл.83 ал.1
т.1 ГПК се отнася само
за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството – за
призоваване на свидетели, възнаграждения
за вещи лица, но не обхваща дължимите към противната
страна разноски.Заплащането на тези разноски се дължи както при отхвърляне на
предявените от работника или служителя искове, така
и при прекратяване на делото, и
съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако
те са били защитавани от юрисконсулт.
Предвид
гореизложеното,
Димитровградският районен
съд
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от И.К.Г., ЕГН ********** ***, против
„Скай Монт“ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Хасково, ул.“Местност Изгрев“№99, ЕИК *********, представлявано от Д.Н.Х.с правно
основание чл. 344 ал.1 т. 2 КТ ВЪЗСТАНОВЯВА
И.К.Г., ЕГН ********** *** на
предишната работа - заеманата преди уволнението длъжност „Организатор производство“ в „Скай Монт“ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Хасково, ул.“Местност Изгрев“№99, ЕИК *********,
представлявано от Димитър Николов Христов.
ОСЪЖДА
„Скай Монт“ЕООД, със седалище и адрес на управление град Хасково,
ул.“Местност Изгрев“№99, ЕИК *********, представлявано от Димитър Николов
Христов, да заплати държавна такса в размер на 50,00/петдесет/ лева в полза на Държавата, по сметка на бюджетната сметка на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
„Скай Монт“ЕООД, със седалище и адрес на управление град Хасково,
ул.“Местност Изгрев“№99, ЕИК *********, представлявано от Димитър Николов
Христов, да заплати на И.К.Г., ЕГН **********
*** направените по делото съдебно – деловодни разноски за платен
адвокатски хонорар в размер на 100,00/ сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен е на
31.01.2018 г.
Секретар: Д.Петрова