Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
Габрово, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН
ЦОНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН
КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Радина Церовска и с участието на прокурор
Ж. Шикова от Окръжна прокуратура
Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 107 от 2019
година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. №
СДА-01-1264 от 15.08.2019 г., подадена от Комисия по защита на потребителите,
Регионална дирекция Русе, чрез старши юрисконсулт В.Б., против съдебно Решение № 74 от 4.07.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 53 от 2019 г. по описа на Районен съд Трявна /РСТ/, с
искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на отмененото с него НП.
С атакуваното съдебно решение е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 2019-0045659 от 7.02.2019 г., издадено от директора
на Регионална дирекция /РД/ Русе към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“
към Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на **** е наложена глоба в размер на 500.00 лв. на
основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на
чл. 127, ал. 3 от същия нормативен акт.
Нарушението, за което е издадено процесното НП,
се изразява в следното:
На 9.08.2018 г. е извършена проверка в семеен
хотел „***, от органи на КЗП, по повод жалба на потребител
от 27.07.2018 г., касаеща предоставяне на туристическа услуга, неотговаряща на
изискванията за определената категория туристически обект. При проверката се
установява, че обекта е категоризиран с три звезди. В регистъра за рекламации
не били вписвани такива до момента. За конкретната потребителка представител на
търговеца заявил, че тя не била предявявала такива при настаняването си, а след
престой от два дни, на 21.07.2018 г. Тази рекламация обаче не била описана в
регистъра, с което е нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП и на
основание чл. 233, ал. 2 от същия нормативен акт на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
В законния
срок дружеството е оспорило това НП, като е изложило съображения в насока
неговата незаконосъобразност, а именно: В него не са посочени направените от
потребителя рекламации, а такива са налице, когато има несъответствие между
предлаганата стока или услуга с това, което е договорено. За да се установи
дали е било налице такова право на потребителя, тази информация е следвало да
се посочи в АУАН и НП. Търговецът не оспорва, че лицето, подало жалбата до КЗП,
е било гост на хотела в периода от 19.07.2018 г. до 24.07.2018 г., като в този
период е поискала почистване на стаята, което нейно желание е било
удовлетворено. Не може да се приеме, че подобно искане съставлява рекламация на
предлаганата туристическа услуга. То не съдържа реквизитите по чл. 124, ал. 2
от ЗЗП за такъв тип оплакване. Но дори и тази фактология липсва в процесното
постановление като описание. Не е ясно и по каква причина АНО е счел, че
противоправното деяние е било извършено именно на 21.07.2018 г. Доказателства,
че тогава, точно, потребител е предявил рекламация, не са представени. Не става
ясно и пред кого е било предявена твърдяната рекламация, поради което не може
да се установи и чие е било задължението да я опише в нарочния регистър и дали
за търговеца е било изобщо налице такова задължение. От АУАН и НП също не става
ясно какво общо има между посочения семеен хотел „*** и санкционираното дружество. Алтернативно се
излагат съображения за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като случаят се характеризира с маловажност.
За да постанови съдебния си акт, РСТ е счел, че
при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Описанието на неправомерното деяние не е ясно, пълно и точно, което затруднява
защитата на санкционираното лице. Не е описано съдържанието на направената от
потребителката рекламация, нито кога и пред кого е била направена тя, за да се
проследи дали е налице изобщо такава и дали за търговеца е било налице
задължение да я впише в съответния регистър. Цитирането само на входящия номер
на жалбата е недостатъчно и не може да замести необходимата липсваща
информация. Не става ясно и кога е било направено въпросното оплакване до
търговеца. Липсата на описание на оплакването на потребителя е равнозначно на
липса на реквизити на рекламацията. Освен това при предявяване на рекламация
потребителят има право претендира за извършване на услугата в съответствие с
договора, за отбив от цената или за възстановяване на платената от него сума,
като предявяването става устно или писмено пред търговеца или упълномощено от
него лице. Наличните в административно-наказателната преписка данни за
направени от потребителката оплаквания, свързани с наличие на прах на
определени места в стаята и на мухъл по завесата на банята не съставляват
„рекламация“ по смисъла на ЗЗП, за която съществува задължение за вписване в
регистъра, съобразно чл. 127, ал. 3 от същия закон. За такава може евентуално
да се приеме подадената на 27.07.2018 г. жалба от потребителя, с която той е
сезирал КЗП и в която е посочил конкретни несъответствия на предоставената
услуга с изискванията към обслужването на хотели от съответната категория.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя обаче не е
ангажирана по този повод, а във връзка с устна молба на същия потребител от
21.07.2018 г. за почистване на стаята.
В законния срок касаторът е оспорил
първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата отмяна в едно с
потвърждаване на отмененото с него НП. В жалбата си излага оплаквания за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като акцентира на това,
че описанието на рекламацията е задължение на търговеца и зависи единствено от
неговата воля. Потребителят не може сам да я впише в регистъра. Приемането на
рекламацията следва да може да се извършва през цялото работно време на
търговския обект, в който е поръчана туристическата услуга. В конкретния случай
става въпрос именно за рекламация, а не за желание на потребителя да се
информира за правата си, т.к. е потърсил представител на търговеца точно за да
поиска отстраняването на несъответствие с необходимото качество на
туристическата услуга, което му се дължи.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, също не се
представлява. Представя писмено възражение и писмено становище, с които оспорва
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово
намира жалбата за неоснователна и моли за оставяне в сила на атакуваното с нея
съдебното решение.
Като подадена в законния срок и от заинтересовано
лице, жалбата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
В съставения АУАН нарушението е описано по
следния начин: По повод постъпила жалба на потребител в КЗП Русе на 9.08.2018
г. е извършена проверка в семеен хотел „***. Жалбата касае предоставяне на туристически услуги в
хотела, който не отговаря на изискванията на Наредба за изискванията за местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне
на категория. В този акт не е описано по какви причини актосъставителят и
авторът на сигнала считат, че предоставената на последния услуга не отговаря на
тези изисквания и на кои от тях не отговаря, но и процесното нарушение не
съставлява нарушение на такива изисквания, поради което тази липса не
съставлява съществена празнота в описанието. Търговецът води регистър за
рекламациите на потребители на хартиен носител, в който рекламацията не е
вписана. Отразено е, че в подадената в последствие до КЗП жалба се твърди, че
на 19.07.2018 г. потребителят и семейството му били настанени в непочистена
стая, а след подадено до управителя оплакване почистването е било осъществено,
но частично. Стаята била малка, не разполагала с минибар, кърпите в банята били
скъсани.
Прието е от актосъставителя, че търговецът е
нарушил разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, според която правна норма при предявяване на рекламация търговецът или
упълномощено от него лице
задължително я описва в регистъра, като на потребителя се издава документ,
съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на
стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. АУАН е съставен не за
нарушение на Наредбата, посочена по-горе, а за невписване във водения от
търговеца регистър на рекламация, направена от потребител на 21.07.2018 г.
В издаденото в последствие НП нарушението е
описано по аналогичен начин – на 9.08.2018 г. е извършена проверка в семеен
хотел „***, стопанисван от търговеца. Проверката е била
извършена по повод постъпила жалба в КЗП РД – Русе, звено Габрово, с посочен
вх. № и дата на подаване, както и имена на потребителя, която касаела
предоставяне на туристически услуги, неотговарящи на изискванията за
определената категория на туристическия обект, за което той предявил устно
рекламация пред служител на търговеца. Приложен е и фискален бон с посочени
номер и дата на издаване. При направената по този повод проверка в обекта било
установено, че има издадено удостоверение за хотел три звезди и в него се
поддържа регистър за рекламации, в който нямало вписани никакви рекламации от
потребители. В постановлението е цитиран и съставен по време на проверката КП
от същата дата.
Нарушението, прието за осъществено от страна на
АНО, се състои в това, че на 21.07.2018 г. дружеството-търговец не е описало в
регистъра рекламацията на този потребител. Настоящият съдебен състав намира, че
в процесното НП нарушението е описано достатъчно точно и ясно. Посочена е
датата, на която потребителят е изказал недоволството си от несъответствието на
предоставената му услуга с това, което според него е дължимо – 21.07.2018 г.
Рекламацията е била направена пред „представител на търговеца“, както е
посочено в НП. Това, че не е отразено името на този представител не съставлява
съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание на постановлението,
т.к. от съдържанието на жалбата и КП, както и от събраните в хода на съдебното
производство свидетелски показания става ясно кое е било това лице и на каква
длъжност е било, както и че то е възприело оплакването именно като
„рекламация“, но не е вписало същата в регистъра и не е издало документ на
потребителя за направено вписване. Липсата на тази информация не затруднява по
никой начин правото на защита на санкционираното лице, а едно нарушение на
процедурата е съществено само в случай, че създава подобни затруднения или
когато с допускането му се препятства разкриване на обективната истина, което
обстоятелство в случая също не е налице.
В приложения /и цитиран в процесното НП/
Констативен протокол от 9.08.2018 г. същата ситуация е описана аналогично.
Протоколът е подписан от *** – „управляващ“
проверявания обект и служителите на КЗП, извършили проверката.
Към преписката е приложена жалбата на потребителя
до КЗП от 27.07.2018 г. В нея е посочено, като кратко описание на оплакването,
че е налице „ниска хигиена в хотелската стая“. При настаняването на семейството
в стаята имало прах на очевидни места, в банята – мухъл по плочките до душа и
огледалото, както и по завесата и т.н. Потребителят се оплакал на управителя на
хотела и била изпратена камериерка да почисти и да смени завесата в банята.
Почистването обаче се оказало частично и през целия престой от 5 дни това било
единственото почистване. Нито веднъж не било чистено с метла и прахосмукачка. В
хотела се усеща и мирис на газ. Потребителят прилага снимки и касов бон и сочи,
че за заплатената сума от 280.00 лв. счита, че поне частично следва да бъдат
компенсирани за неудобствата. Снимките не са приложени към преписката, но има
приложен фискален бон.
Дружеството не оспорва, че въпросният потребител
бил настанен в хотела в посочения в жалбата период със семейството си.
Напротив, в жалбата си изрично подчертава този факт. Не оспорва и това, че по
време на престоя е поискал почистване на стаята, което искане било
удовлетворено. Очевидно търговецът е наясно със съдържанието на оплакването.
Оспорва се това, че оплакването за отстраняване на нередността, установена от
потребителя, както и искането му услугата да се предостави във вида и
качеството, които следва да са налице, не съставлявали рекламация по смисъла на
ЗЗП. Затова и не било налице задължение за вписването му в регистъра.
По делото като свидетел е разпитана ***, която през 2018 г. е работила в хотела като
салонен управител и отговаряла за няколко отдела, вкл. за работата на
камериерките. На нея и било „известно за
рекламацията на жалбоподателката“ /както сама сочи и назовава оплакването в
о.с.з. тя/, която дошла на 21.07.2018 г. с недоволството, че стаята й била
непочистена. *** разказва какво било
съдържанието на оплакванията и те съвпадат с подадената в последствие жалба до
КЗП. Очевидно представителят на търговеца е възприел подадения сигнал като
рекламация. Друго оплакване от този потребител не било налице. Свидетелката
твърди, че когато клиент поиска да впише рекламация в специалната книга, те му
я предоставяли, но в случая нямало такава заявка и затова не е налице и
вписване.
Съгласно разпоредбата на чл. 122 и сл. от ЗЗП потребителят има право на рекламация за всяко
несъответствие на стоката или услугата с договореното, когато са открити несъответствия с договора за
продажба. Според чл. 124, ал. 2 от закона при предявяване на рекламацията за услуга, потребителят може да претендира за извършване
на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване
на заплатената сума. В случая потребителят е поискал прилагане на първата
хипотеза - непочистената стая да бъде изчистена. Рекламация е налице и същата е
устно предявена, очевидно пред представител на търговеца – салонния управител ***. В случая е без значение, дали потребителят е
имал право, дали действително стаята не е отговаряла на условията за хигиена
или не. Търговецът не е санкциониран за наличие на несъответствие, а за
невписване на рекламация в съответния регистър. Дали тя е трябвало да бъде
удовлетворенеа и как е трябвало да стане това е без значение. В този регистър
оплакванията се вписват не от потребителите, когато поискат това, а от
търговеца или негов представител, съгласно сочената като нарушена нормативна
разпоредба. Това нарушение е описано в НП по начин, който не въвежда в
заблуждение или затруднение да се разбере за какво деяние става въпрос, кога е
извършено то и при какви обстоятелства. Първоинстанционният съд не е мотивирал
извода си, че „за индивидуализацията на нарушението не е достатъчно да се
цитира входящия номер на жалбата на потребителката“ и че „това не замества
липсата на описание на направената от нея рекламация“, тъй като видът на рекламацията,
нейното съдържание не са част от фактическия състав на нарушението. Биха били
такава в случай, че се обследваше въпросът, дали е налице друго нарушение на
изискванията за предоставяне на туристическа услуга и дали, кога и как то е
било отстранено, но случаят не е такъв. Също така дали в жалбата си до КЗП
потребителката била посочила датата, на която е отправила оплаквания относно
чистотата, е без особено значение, след като този факт е проверен, установен и
отразен в НП и срещу начина му на отразяване не се спори.
Неправилен е и изводът на съда, че въпросното
оплакване не съставлява рекламация по смисъла на ЗЗП. В мотивационната част на
решението е описано как се прави рекламация по реда на ЗЗП, като е направен
изводът, че оплакването не съставляват такава, без да сочи по какви причини се
стига до такъв извод. Рекламацията е устно или писмено оплакване от качеството
на предоставената услуга, каквото е било налице. В случая, както бе посочено и
по-горе, потребителят е поискал реално превеждане на услугата в нужното, според
него, качество. В случая при устна рекламация от процесния тип няма нужда от
прилагането на документи, тъй като клиентът е заплатил частично авансово
дължимата сума и по този въпрос страните не спорят. Екземпляр от документа е на
разположение на търговеца – както резервацията, така и платежният документ за
получения аванс. Окончателното заплащане е направено в последствие, при
напускането на хотела и от представянето му на търговеца, който сам го е издал,
няма никакъв смисъл. Самото вписване не се прави от потребителя, а от вече
посочените лица по чл. 127, ал. 1 от ЗЗП. Подадената в последствие жалба до КЗП
не е рекламация, както твърди РСТ, а точно това, което е записано в нея –
жалба. Тя не замества рекламацията, направена на 21.07.2018 г., която не е
надлежно вписана в съответния регистър.
Въз основа на гореизложеното АСГ намира, че
съдебното решение, против което е подадена касационната жалба, е немотивирано и
незаконосъобразно, поради което трябва да бъде отменено, а на основание чл.
221, ал. 1, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, касационната
инстанция следва да разгледа по същество спора за законосъобразността на
процесното НП.
Постановлението е издадено от директор на РД на
КЗП, който е административно-наказващ орган по смисъла на чл. 233, ал. 2 от
ЗЗП, във връзка със Заповед № 290 от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП, с
която същия е упълномощил този административен орган да издава НП и да налага
административни наказания за нарушения по ЗЗП. АУАН е съставен от главен
инспектор при РД Русе на КЗП – Д. Николово Бороджиева, оправомощена за това със
Заповед № 351 ЛС от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП, в съответствие с чл.
233, ал. 1 от същия закон.
Наложената санкция е минимално предвидената от
законодателя, съгласно разпоредбата на чл. 222 от ЗЗП, като нарушението не се
отличава с особено ниска степен на обществена опасност, тъй като е типично за
вида си. Фактът, че такова се установява за първи път, като извършено от този
търговец е мотивирало АНО да наложи минимална санкция, която в случая
настоящият съдебен състав намира, че осъществява целите на административното
наказания по чл. 12 от ЗАНН.
По тези съображения АСГ намира, че процесното НП
е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност, при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с
целта на закона и материалноправните норми, поради което следва да бъде
потвърдено.
Въз основа на горното и на основание чл.221,
ал.2, предл. Второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно решение № 74 от 4.07.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 53 от 2019 г. по описа на Районен съд Трявна, с което
е отменено Наказателно постановление № 2019-0045659 от 7.02.2019 г., издадено
от директора на Регионална дирекция /РД/ Русе към Главна дирекция /ГД/ „Контрол
на пазара“ към Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „*** е наложена глоба /съдът е имал предвид
имуществена санкция/ в размер на 500.00 лв. на основание чл. 222 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал. 3 от същия
нормативен акт, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА същото наказателно постановление като
законосъобразно.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на
страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.