№ 3572
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110105042 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ЕАД "Г.Н." срещу „ЗД „Б.И.““ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 375 лв.
(след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з., проведено на
04.10.2024 г.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане от 23.01.2023 г. за Застраховка „Автокаско“, за вреди от
настъпило застрахователно събитие на 29.11.2023 г. в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.
144, вх. 3, на лек автомобил „Фоклсваген Туарег“, с peг. № ***, представляващо
покрит застрахователен риск по застрахователна полица № Е23600000720, за което е
заведена щета № **********/30.11.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.04.2024 г., до окончателното й заплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на процесния лек
автомобил „Фоклсваген Туарег“, с peг. № ***, застрахован при ответника със
застрахователен договор „Автокаско“ с полица № Е23600000720, със срок действие от
05.02.2023 г. до 04.02.2024 г., като застрахователната премия от 868,20 лв. е заплатена.
Излага се, че автомобилът бил паркиран на неохраняем паркинг в *** при
пристъпване към управление на МПС водачът на автомобила установил, че е налице
увреждане по задната врата на багажника на автомобила. Сочи се, че на 30.11.2023 г.
бил уведомен застрахователят за настъпилото застрахователно събитие, като същият
извършил оглед на автомобила и съставил опис по щета № **********/30.11.2023 г.
Според заключението на експертите на застрахователя по автомобила са налице
следните увреждания: врата на багажник, средна степен на деформация и за
боядисване. Ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 294,30 лв. Навежда се
довод, че след извършено проучване сред сервизи за стойността на ремонта,
необходим да бъдат отстранени щетите по автомобила, ищецът установил, че
необходимата сума е по-голяма по размер от изплатеното застрахователно
обезщетение, тъй като средната пазарна стойност за това възлиза на 540 лв. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
1
ответника „ЗД „Б.И.““ АД, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на
инцидента, механизма за настъпване на увредата, предявяването по доброволен ред на
претенция от страна на ищеца, по повод която е била образувана щета под посочения
номер, по която застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
294,30 лв. Оспорва се предявеният иск по размер като завишен, тъй като заплатената
от ответника сума обхваща в цялост необходимите части, консумативи и труд за
възстановяване на констатираните повреди и овъзмездява ищеца напълно. В този
смисъл моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 6814/17.06.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
04.10.2024 г., че между страните е сключен договор за имуществено застраховане от
23.01.2023 г. за Застраховка „Автокаско“ за притежавания от ищеца лек автомобил
„Фоклсваген Туарег“, с peг. № ***, по застрахователна полица № Е23600000720, със
срок действие от 05.02.2023 г. до 04.02.2024 г., както и че на 29.11.2023 г. в гр. Варна,
ж.к. „Младост“, бл. 144, вх. 3 при пристъпване към управление на МПС водачът на
автомобила установил, че е налице увреждане по задната врата на багажника на
автомобила, за което ищецът предявил претенция към застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за настъпили вреди вследствие на процесния инцидент,
по което е образувана щета № **********/30.11.2023 г., извършен е оглед, при който е
установена средна степен на деформация на вратата на багажника на процесния
автомобил и е изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение в размер на 294,30
лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства – Застрахователна полица № Е23600000720/23.01.2023 г.,
Уведомление за образуване на щета от 30.11.2023 г., Уведомление за необходими
документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Автокаско“ щета **********, Опис на щета № **********/30.11.2023 г. и
Свидетелство за регистрация Част I от 30.12.2020 г.
Според заключението на допусната и неоспорена от страните САТЕ общата
стойност за възстановяване на автомобила, съгласно опис на застрахователя и
въвеждането му в експлоатация по среди пазарни цени за труд и части, възлиза на
669,60 лв. Съдът възприема изцяло направения от вещото лице доказателствен
(фактически) извод досежно разходите за ремонт на увредения автомобил, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно представените по делото доказателства, направило е задълбочено пазарно
проучване и е отговорило изцяло на поставената задача, предмет на допуснатата САТЕ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при
наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно
събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване тези материални
2
предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно противопоставените
правонамаляващи възражения.
В разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено, че увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От
буквалния текст на нормата се изяснява, че в случая законодателят е уредил една
допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал
през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на едно
рекламационно производство. В настоящия случай ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество, по която му е
изплатена сумата от 294,30 лв. за застрахователно обезщетение, но ищецът не е
съгласен с неговия размер.
Изяснено е по делото, че през релевантния период между страните е
съществувало действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Автокаско“ с полица № Е23600000720, със срок действие от 05.02.2023 г.
до 04.02.2024 г., за притежавания от ищеца лек автомобил „Фоклсваген Туарег“, с peг.
№ ***. Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства, както и от заключението на САТЕ, по несъмнен начин се установява
настъпването на процесното застрахователно събитие от 29.11.2023 г., както и
причинените повреди на застрахованото МПС.
Спорният въпрос се свежда до размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 405 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение съобразно нормата на
чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество, съгласно чл. 400 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 от КЗ. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният
е инкорпориран в самата застрахователна стойност на автомобила (в този смисъл и
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., Решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., Решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС
по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др.). Затова при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено
отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключението на
вещото лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на
КФН, вр. Наредба № 49/1610. 2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
3
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен превоз.
Съгласно заключението на допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно дадено и което не се оспорва от ответната страна, пазарната
стойност на разходите за труд за отстраняване на повредата възлиза на сумата от
669,60 лв., на която се равнява отговорността на застрахователя по договора за
имуществено застраховане. От тази стойност следва да се приспадне доброволно
платеното от застрахователя обезщетение в размер на 294,30 лв., поради което
дължимата от ответника сума е 375,30 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало,
искова претенция следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 375 лв. (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита
се определят от страните).
С оглед гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в размер на
сумата от 770 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса, депозит за САТЕ
и за адвокатско възнаграждение. Съдът намира своевременно наведеното от ответника
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 420 лв. за неоснователно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият е към
минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 400 лв.
Макар съдът да не е длъжен да се съобразява със същата, предвид постановеното от
СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед липсата на друг нормативен
акт, съдът счита, че следва използва Наредба № 1/2004 г. за своеобразен ориентир при
остойностяване на възнаграждението на адвокатските услуги, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на ЕАД "Г.Н.", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, 375
лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане от 23.01.2023 г. за Застраховка „Автокаско“, за
вреди от настъпило застрахователно събитие на 29.11.2023 г. в гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 144, вх. 3, на лек автомобил „Фоклсваген Туарег“, с peг. № ***,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
Е23600000720, за което е заведена щета № **********/30.11.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2024 г., до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на ЕАД "Г.Н.", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 770 лв. (седемстотин и седемдесет лева), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
4
Присъдените с Решението суми в полза на ЕАД "Г.Н.", БУЛСТАТ ***, могат да
бъдат изплатени по следната банкова сметка: IBAN: BG72FINV915010UB475354, с
титуляр адв. Р. Р..
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5