Р Е Ш Е Н И Е
№ 906/3.6.2020г.
гр. Пловдив, 03.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV
състав, в
публично заседание на дванадесети май през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА разгледа
докладваното от председателя административно дело № 1778 по
описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХІХ от
ДОПК.
Образувано е по жалба на „АЗЗАРА“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Георги Икономов“ № 2,бл.118,
представлявано от управителя К.Т.И., против Ревизионен акт /РА/ № Р-
16001618004431-092-001 от 27.02.2019г. издаден от органи по приходите при ТД
на НАП гр. Пловдив в частта,в която е потвърден с Решение № 319/27.05.2019 г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно
осигурителна практика” - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно допълнително установени
задължения
по ЗДДС за данъчни периоди през 2017г. в размер на 17 694,60лв. и
прилежаща лихва от 2 782,77лв., както и корпоративен данък за 2017г. в
размер на 7 333,54лв., ведно с прилежаща лихва в размер на 678,41лв.
Жалбоподателят иска от съда да се отмени оспорвания
ревизионен акт в частта, в която е потвърден, като неправилен и
незаконосъобразен. Възразява да са налице предпоставките по чл.122 от ДОПК.
Оспорва да са налице задължения по ЗДДС. Твърди, че наличието на грешно
въведени данни не означава непременно извършена продажба. Оспорва изводите да е
налице непоследователност на номерата на сторно
касовите бележки. Твърди да е налице ясна хронология на извършваните продажби,
последователна подредба на касови бележки и четливи копия на всички фискални
бонове. Твърди да са издавани сторно касови бележки
при предпоставките на приложимата наредба. В
подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – дирекция “ОДОП” - Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа
констатациите в ревизионния акт. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го
е потвърдил . Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП"
- гр. Пловдив, резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията обхваща задължения за данък върху добавената
стойност и корпоративен данък за периода
01.01.2017 год. - 31.12.2017 год.
Жалбоподателят не прави възражения относно спазването
на процесуалните правила при провеждане на ревизията,а и при преглед на
административната преписка нарушения не се констатират. При извършване на
задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията
е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Срокът за извършване на ревизията е продължен по реда и за срока по чл. 114 от ДОПК. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден
от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което не страда от пороци, представляващи основания
за нищожност или за отмяна на акта.
По същество, възразява се относно преминаването по
специалния ред на чл.122 от ДОПК. За да се стигне до провеждане на ревизия по
този ред, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по
чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК- данни за укрити приходи или доходи. Този извод е
направен въз основа на констатации, обективирани в
протокол за установяване на факти и обстоятелства №
П-16001618023864-073-001/28.06.2018г.
Констатирано е несъответствие между регистрираните
приходи от продажба в отчетите на ФУ на дружеството и декларираните с
регистрите по ЗДДС облагаеми доставки. Част от извършените продажби на стоки, отчетени
чрез ЕКАФП не са намерили отражение в СД по ЗДДС и в ГДД по чл.92 от ЗКПО за
2017г., като неотчетените приходи са общо в размер на 126 862,19лв.,от
които данъчна основа 105 718,50лв. и ДДС 21 143,68лв.,описани
подробно по месеци в РД. Тоест, отразените приходи в счетоводството на
дружеството и отразените приходи по първичните счетоводни документи не
съответстват според приходната администрация.
Установената разлика е констатирана и след проверка в
ПП“Фискални устройства с дистанционна връзка“ и ПП VAT-14.
Поддържа се от ревизираното лице, че несъответствието
се дължи на грешно въведени суми при работа с ФУ, както и на сторнирани фискални бележки.
Тук, приходната администрация приема, че сторнираните операции, подробно описани в РД /стр.8-10/ за
месеци юни, юли и август 2017г. не са извършени в съответствие с изискванията
на Наредба № Н-18 от 31.12.2006 год., като е нарушен редът, регламентиран в
чл.31 от наредбата. Посочва се, че при издаване на „грешно въведена сума“ в
ЕКАФП касиерът, направил грешката следва да напише и подпише сторно касова бележка в кочан с касови бележки, който да се
съхранява в търговския обект, а към сторно касовата
бележка следва да се прикрепи сгрешения фискален бон, а на клиента да се издаде
нов фискален бон, отразяващ правилно извършената продажба. Това условие не се
констатира да е било изпълнено в практиката на ревизираното лице. От
ревизираното лице са представени множество написани на ръка „сторно касови бележки“ на същата стойност общо от
126 862,19лв. в насипно състояние и с разбъркана номерация, които не
съдържат името и подписа на касиера или на лице, извършило продажбата в обект
на дружеството, което е издало грешния фискален бон или съответно е приело
върната стока. Всички представени сторно бележки са
подписани от едно лице -С.И., като същите не са прономеровани
и прошнуровани в кочани. Видно от приложените по делото копия от същите е и
още, че се отнасят до различни търговски обекти на дружеството, което
потвърждава тезата, че не са издадени от лице, извършило продажбата, по
отношение на която се прави сторно операцията.
На база на тези
констатации ревизиращия екип е приел, че са налице неотчетени продажби, съответно
и неотчетени приходи от регистрирани продажби в размер на 126 862,19лв.
От тук, по ЗКПО е коригиран финансовия резултат с
размера на неотчетените приходи, като е определена нова данъчна основа за
облагане с корпоративен данък. След корекцията на решаващия орган е прието, че към
декларираните от дружеството приходи в размер на 418 650,56лв. следва да
се добавят укрити такива в размер на 88 473,12лв. Тук от първоначално установения размер на неправилно извършените сторно операции 126 862,19лв. е извадена сумата от
20 694,46лв., за която в хода на административното обжалване е прието, че
следва да се признае като действително сгрешена при маркиране с касова бележка
от 29.05.2017г. Съответно, към разходите от 368 298,26лв. са добавени
15 137,75лв.,съответстващи на укритите приходи по коефициент
17,11%,определен въз основа на декларирани от лицето данни в отчета за
приходите и разходите за 2017г. Така е определена и данъчна основа в размер на
123 687,67лв. и дължим корпоративен данък в размер на 12 368,77лв.,от
които допълнително установения е в
размер на 7 333,54лв.
По ЗДДС на свой ред, на база на горните констатации е
прието,че на основание чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС следва да се начисли
данък,изчислен помесечно, като е прието, че същия е
бил включен в договорената продажна цена по същите извършени продажби на стоки.
С оглед на това,че не е установено основание,на което да се извършат сторно операциите,а издадените сторно-документи
са на стойност общо 105 718,50лв./след намаляване в хода на
административното обжалване със сумата от касова бележка от 29.05.2017г./, то
поради липсата на документална обоснованост за намаляване на регистрирания
търговски оборот следва,че се дължи и съответния данък върху добавената
стойност,ведно с лихвите за забава.
На тази база за дружеството за месеците 01-12.2017г.,
с изключение на месец май, за който в хода на административното обжалване е
признато,че не следва да се коригира декларирания ДДС, са определени коригирани
размери на дължимия ДДС,ведно с лихви за забава, подробно описани в РД на
стр.14-17 от него/лист67 и 68 от делото/.
Между страните не се спори, а се и установява от
представените към административната преписка писмени документи, че е налице
разлика между отразеното в счетоводството на дружеството, като приход от
дейността, и отразеното в първичните счетоводни документи. В хода на
ревизионното производство дружеството е посочило, че разликата се дължи на
отразени сделки, по които не е последвало плащане, поради което операциите са сторнирани.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза не
се установява нещо по-различно. Видно е, че спорните сторно
операции са отразени счетоводно, като осчетоводяването им е редовно. Това обаче
не се и спори от приходната администрация. Спорът се концентрира относно неизпълнението
на формалните изисквания от страна на жалбоподателя за издаване на "сторно" касови бележки, с тези заложени в чл. 31, ал.
2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
Данните от фискални касови бележки с надпис "сторно" не са описани в Книгата за дневните финансови
отчети за съответния ден, нито са обобщени с справка към последния ден на
съответния месец, за който се отнасят. От същите не става ясно издаден ли е последващ верен фискален бон или се касае изобщо за липса
на продажба. Липсва получател. В повечето случаи липсва и фискална касова
бележка. Смущаващо е издаването на сторно бележки от
едно и също лице С.И. за различни търговски обекти, което правилно е посочено
от приходните органи,че сочи на липсата на съхраняван във всеки търговски обект
кочан с касови бележки. Налице е непоследователност в номерацията и
несъответствие между сторно бележките и фискалните
бонове. Установено е и липсата на артикули с отчетна стойност, съвпадаща с тази
по фискалните бонове.
Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
Легалното определение на фискална касова бележка е дадена в алинея втора на
нормата, според което това е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен
тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. С чл. 118, ал. 3 от ЗДДС/
в номерацията и редакцията за периода/ условията, редът и начинът за одобряване
на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на
фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални
принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива),
техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване
на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с наредба на министъра на финансите. Въпросната Наредба е
№ 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства е обнародвана в ДВ бр. 106 от 27.12.2006 г. и е
в сила от 01.01.2007 г. Редът и начинът за извършване
на корекция след приключена сметка на клиента /сторно
операция/ е регламентиран в чл. 31 от Наредбата.
В чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства е регламентиран начина на корекция при връщане на стока, при
рекламация на закупена стока или при грешно натрупване след приключена сметка (сторно операция). На първо място, от събраните по делото
доказателства не се установява наличието на нито една от цитираните по-горе
предпоставки. От обясненията на жалбоподателя в хода на административното
производство и твърденията в жалбата се установява, че сторнирането
е извършвано по най-различни причини- по предварително продадени ваучери, за
които при представянето им за разликата от стойността на ваучера се издава сторно касова бележка, поради грешки. От доказателствата по
делото е видно, че представените сторно бележки не съдържат реквизитите, предвидени в чл.
31, ал. 2, вр. чл. 35, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата,
корекция при грешно натрупване след приключена сметка (сторно
операция) се документира чрез издаване на документ (касова бележка) от
кочан, който съдържа всички реквизити на фискална касова бележка съгласно чл.
35, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 надпис "сторно", подпис на материално отговорното лице, номер,
дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която е
издаден сторно документът, както и данни за клиента,
както следва: за юридическите лица и едноличните търговци - данъчен номер,
наименование и адрес на управление на фирмата; за физическите лица - име, адрес
и единен граждански номер. Липсата на тези реквизити лишава издадения счетоводен
документ от доказателствена сила за удостоверената с
него операция. Предвидените строго формални изисквания за съдържанието на
документите, удостоверяващи сторнировъчни операции,
не могат да се тълкуват стеснително и са с императивен характер. Липсата
на реквизити означава липса на документална обоснованост за намаляване на
регистрирания търговски оборот. При наличие на законово установени кумулативни
изисквания за притежавани елементи от сторно-документа,
отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на
стопанската операция, отразена в него. Обстоятелството, че в хода на делото частично
са представени доказателства, установяващи наличие за основания за извършване
на сторно-операции е без значение предвид липсата на
законови реквизити. При това положение не са налице условия за намаляване на
регистрирания търговски оборот и върху същия се дължи съответния данък добавена
стойност ведно с лихви за забава.
По изложените съображения съдът намира, че органът по
приходите законосъобразно е определил данъчните задължения на ревизираното лице
по ЗДДС и ЗКПО.
По
разноските:
При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1384,67лв.,на
основание чл.8,ал.1 вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №
1/2004г.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, ХХV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „АЗЗАРА“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Георги Икономов“ №
2,бл.118, представлявано от управителя К.Т.И., против Ревизионен акт № Р-
16001618004431-092-001 от 27.02.2019г. издаден от органи по приходите при ТД
на НАП гр. Пловдив в частта,в която е потвърден с Решение № 319/27.05.2019 г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно
осигурителна практика” - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно допълнително установени
задължения
по ЗДДС за данъчни периоди през 2017г. в размер на 17 694,60лв. и
прилежаща лихва от 2 782,77лв., както и корпоративен данък за 2017г. в
размер на 7 333,54лв., ведно с прилежаща лихва в размер на 678,41лв.
ОСЪЖДА „АЗЗАРА“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Георги Икономов“ № 2,бл.118,
представлявано от управителя К.Т.И., да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 1384,67лв. /хиляда триста осемдесет и четири лева и 67
стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: