Р Е Ш
Е Н И Е №
260119
гр. Пловдив,
29.04.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното т. д. №40
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Д.Н.Х., с ЕГН ********** и адрес-***, чрез пълномощника адв. М.Б.,
против „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище- гр.
София и адрес на управление- бул. „Джеймс Баучер” № 87, с която са предявени
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
В исковата молба се сочи, че на **.**.****г. в гр. *****
настъпило ПТП, при което ищецът Х., при управление на собствения си мотоциклет
„Ямаха ФЗ 6“ с рег. № ** **** *, е блъснат от лек автомобил „Тойота Аурис“ с
рег. № ** **** **, управляван от Д.Н.К., ЕГН **********. Твърди се, че вината
за настъпилия инцидент е на водача на лекия автомобил, който, при излизане от
редовно паркирали МПС, не пропуска и удря движещия се по пътя с предимство
моторист Х.. В резултат на удара ищецът получил телесни увреждания, изразяващи
се в открита фрактура на долната част на десен голям пищял, лява подбедрица и
глезен. Пострадалият бил хоспитализиран в УМБАЛ „**** *****“ гр.*****, където
още същия ден била извършена операция по наместване на ************ ****,**** и
*****. Болничният престой продължил до 12.08.2020 г., като през този период на Х.
били извършени редица манипулации. Твърди се, че след катастрофата ищецът
продължава да има силни болки, не може да движи крака си, изпитва силно и
постоянно безпокойство и липса на сън. Възстановяването му е бавно и мъчително,
не може да се придвижва свободно, има нужда от чужда помощ и използва патерици,
а в продължение на 2,5 месеца е бил с гипсово обездвижване, изпитва изтръпване,
схващане на прасеца, силна болка в крака, кръста и таза, трудно се изправя с
болезненост и опъване. Поради нестихващите болки, през месец декември 2020г. Х.
постъпва в УМБАЛ „*****“, където оперативно е извършена „*****“. Прогнозата на
лекарите след операцията е за дълъг рехабилитационен процес, който се очаква да
продължи повече от година и половина, а възстановяването ще е бавно и включва
посещения на лекари, рехабилитатори и прием на медикаменти. Изложено е, че към
датата на депозиране на исковата молба Х. е нетрудоспособен повече от 4 месеца,
не може да шофира след инцидента, а причинените му неудобства са изключително
тежки и продължителни. Преживяваната катастрофа се отразява и на психиката на
ищеца – от социален, млад мъж той се превръща в затворен човек, без желание за
излизане и социални контакти, изпитва страх, чувство за непълноценност и
безпокойство. Твърди се, че от процесното ПТП Д.Х. е претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в щети върху собствения му мотоциклет, а именно: смачкан
преден калник и преден амортисьор; счупени воден радиатор, глава на двигател,
блок двигател, рама, счупено дясно огледало и дясна краштапа; повредени
резервоар за гориво, десен спойлер, заден държач на степенка, задна дясна
степенка. За да бъде възстановено състоянието на мотоциклета, е необходима
пълна подмяна на воден радиатор на стойност 673 лв., на блок двигател на
стойност 4 395 лв., на рама, чиято стойност е 3 560 лв., както и на
дясно огледало на стойност 185 лв. или общо сумата от 8 813 лв. За
увреждащия автомобил е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, обективирана в полица № **/**/************, валидна от 31.05.2020 г. до 30.05.2021 г. Х. предявил
пред застрахователя писмена претенция на 01.09.2020 г., както и щета за
причинените имуществени вреди върху мотоциклета – **********, но въпреки това в
тримесечния срок, а и до момента застрахователят не е определил и изплатил
застрахо-вателно обезщетение.
Ето защо, за
ищеца се породил правен интерес от иницииране на настоящото производство, като
се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „ЗД Бул Инс“ АД да му
изплати сумата от 65 000 лв., представляваща частичен иск от 85 000
лв. – обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и сумата от 9 067 лв.,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца мотоциклет
„Ямаха ФЗ 6“ с рег. № ** **** *, /след
допуснато изменение размера на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 ГПК с
определение от съдебно заседание, проведено на 17.03.2022г./, ведно със
законната лихва върху двете главици от датата на деликта **.**.****г. до
окончателното им заплащане. Претендира се присъждане на разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени
бележки на адвокат Б.- пълномощник на ищеца.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна- ЗД „Бул Инс“ АД. Застрахователното
дружество оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
процесния инцидент, като посочва, че представеният Констативен протокол за ПТП
няма материална доказателствена сила по отношение на обстоятелствата и
причините за настъпване на катастрофата. Счита, че именно Х. е виновен за
реализиране на инцидента, тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост. Твърди, че извършените хирургични манипулации през месец декември 2020
г. са с неизяснен характер, както и че е напълно нормално ищецът да има
оплаквания през възстановителния период. Ответникът оспорва размера претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и неотговарящ на критерия за
справедливо възмездяване на моралните вреди. Твърди, че дължимата законна лихва
следва да се определи по специалните правила, въведени за застрахователите в
КЗ, а не от датата на деликта, доколкото в ЗД „Бул Инс“ АД не е постъпило
уведомление за ПТП от водача на лекия автомобил, т.е. застрахователят не може
да е в забава по отношение на задължение, за което не знае, че съществува.
Освен това от застрахователното дружество са изискани документи с писмо изх. №
НЩ-5426/17.09.2020 г., необходими за произнасяне по щетата, но от страна на
ищеца такива не са представени. Ответникът оспорва и размера на претендираното
обезщетение за имуществени вреди с мотив, че посочените от Х. щети не биха
могли да бъдат резултат от описания в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Застрахователното дружество прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че
ищецът е управлявал МПС без да има свидетелство за правоуправление на посочения
мотоциклет, при това с несъобразена скорост, значително над разрешената за
пътния участник, като по този начин е поставил в риск както себе си, така и
останалите участници в движението.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в срока
по чл. 372, ал. 1 от ГПК, в която оспорва твърденията на ответния
застраховател, че няма надлежно СУМПС, като
представя заверено копие от същото и сочи, че има нужната категория „А“.
Позовава се на отразените данни от Констативния протокол на ПТП, а именно: че
водачът на лекия автомобил не е пропуснал движещия се по път с предимство
мотоциклетист, както и че в резултат на инцидента са причинени имуществени
вреди по мотоциклета. Сочи, че липсват обективни данни пострадалият да е
допринесъл за настъпване на произшествието и да е карал с превишена скорост.
Представя епикриза от 04.02.2021г. от УМБАЛ „****“ в подкрепа на изложеното, че
възстановяването му продължава и той все още е нетрудоспособен, не може да ходи
самостоятелно и да се обслужва сам. Лекарите не дават гаранция, че
възстановяването ще е пълно. По отношение възраженията, касаещи акцесорната
претенция за лихва, твърди, че отговорността на застрахователя е функционална
на тази на деликвента, който изпада в забава от момента на увреждането. На
увреденото лице се следва лихва за забава, считано от деликта, като дължимата
от деликвента лихва до датата на уведомяването на застрахователя се покрива до
размера на застрахователната сума.
Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба по
реда на чл. 373, ал. 1 от ГПК, с който „ЗД Бул Инс“ АД поддържа изцяло вече
заявените от него оспорвания и възражения.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Видно от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, издаден от органите на МВР, на **.**.****г. около **,** часа в
гр. ***** на бул. “*****“ №* е настъпило пътнотранспортно произшествие с
участници- Д.Н.К., управлявал лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № **
**** **, и Д.Н.Х., управлявал мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“ с рег. № ** **** *, при
което са пострадали ищецът Х. и.Б.Д.
Установява се от приложената към исковата молба
медицинска документация, че след ПТП ищецът е постъпил на лечение в УМБАЛ „****
*****“- гр. *****, където са му направени изследвания, на 05.08.2020г. е
извършена оперативна интервенция-******* ****,**** и *****, изписан е на 12.08.2020г. с
подобрение, като са дадени препоръки да ходи с помощни средства, както и да продължи
терапия с предписаните медикаменти.
На ищеца са издадени 4 бр. болнични листове за временна
нетрудоспособност за периода 05.08.2020г. -16. 01.2021г.
По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза,
с вещо лице д-р М.Б., от чието заключение се установява, че при станалото на **.**.****г.
пътнотранспортно произшествие на ищеца са били причинени- открито счупване на
дясната голямопищялна кост в долната трета и разкъсно- контузна рана по дясната
подбедрица. Процесните увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
причинени така, както е описано в исковата молба. След инцидента пострадалият е
приет в „УМБАЛ ** *****“ ЕАД, КОТ, където е било извършено оперативно
наместване и метална фиксация на счупените костни фрагменти. Поради настъпили впоследствие
усложнения, на ищеца е направена втора операция в МБАЛ “******“- извършено е
оперативно премахване на нагноилите меки тъкани, след което е проведено
физиотерапевтично лечение. В заключението е посочено, че непосредствено след
инцидента Х. е изпитвал от леки до умерени по сила и интензитет болки и
страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. Според
експерта, последният е с продължителност три- четири месеца при благоприятен
ход, без настъпване на усложнения в него. В случая има настъпили усложнения от
периферна увреда средна степен на десния малкопищялен нерв, както и нагнояване
на раната на дясна подбедрица, което е удължило оздравителния процес с още 5- 6
месеца. Отразено е в заключението, че, докато десният крак на постра-далия е
бил имобилизиран, първоначално с шина, а след това с гипсова имобилизация,
същият е имал затруднения при обслужването си и нужда от чужда помощ. Според
вещото лице, ищецът би следвало да се възстанови напълно от травмата.
В хода на производството е прието и заключение на допуснатата
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. В.С., според което, най- вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Д.К. е управлявал лек автомобил „Тойота Аурис“ по обособените места за
паркиране на бул.“**** *****“ с направление- започване на маневра „обратен завой”. По същото време
ищецът Х. е управлявал мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“ по платното за движение на същия
път, в посока от изток на запад, като на задната част на седалката на
мотоциклета е пътувала Б.Д.. Когато мотоциклетът е отстоял на 30 м от
автомобила, водачът на последния е потеглил за маневра обратен завой и е
навлязъл в южната пътна лента на платното за движение. Водачът Х. е реагирал и
отклонил мотоциклета наляво, но е настъпил удар, който е бил приплъзващ между
предната лява страна на лекия автомобил и дясната страна на мотоциклета. Анализирайки
пътната ситуация, вещото лице е посочило, че основна причина за настъпване на
ПТП е, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра „обратен завой” в
момент и по начин, когато това не е било безопасно. Описани са в заключението констатираните
вреди по мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“, като стойността на ремонта за възстановяване
на мотоциклета е определена в размер на 16 284,94 лв. Посочено е, че средната пазарна стойност на
мотоциклета към датата на събитието е 9 067 лв. с ДДС и тъй като
стойността, необходима за частичното му възстановяване, надвишава пазарната
стойност, то е направен извод, че възстановяването на мотоциклета е
икономически нецелесъобразно, т.е. касае се за тотална щета.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, по
делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- Б.Л.Д.и
Н.Д.Х...
Свидетелката Д. заявява, че е пътувала с ищеца, когато
е настъпило процесното ПТП. Х. управлявал мотоциклета по бул. „*** ****” в
посока хотела на *** ****, когато водачът на паркиран преди това лек автомобил
предприел маневра- обратен завой пред мотоциклета. Ищецът се опитал да го заобиколи
и отклонил мотоциклета наляво, но автомобилът продължил да завива и последвал
удар. Х. овладял мотора, продължил още
малко и го спрял, не го оставил на степенка, а го пуснал. При инцидента Д.
получил травма на крака, виждала се счупена кост, имал обилно кръвотечение,
дошъл екип на спешна помощ, поставили му шина и го закарали в болница.
Свидетелката посочва още, че ищецът управлявал мотоциклета със скорост 40-50
км/ч, автомобилът бил около на 30 м, когато водачът му предприел маневрата. Имало
поражения по мотоциклета, части от него били разпръснати, изтичала течност.
Свидетелят Н.Х.сочи, че след като разбрал за инцидента
със сина му отишъл да го види в болницата. Д. изпитвал силни болки, кракът му
бил с отворена рана, кървящ. Оперирали го, за да се намести счупената кост. Ищецът
престоял в болницата около седем дни, бил неподвижен, на легло, не можел да се
самообслужва. След изписването му изпитвал много силни болка, всеки ден правели
превръзки. Д. останал прикован на легло около 30 дни, като през това време
свидетелят полагал грижи за него. По- късно започнал да се движи с чужда помощ,
с патерици. Четири месеца бил с ботуш, след това се наложило да гипсират крака
му. Махнали гипса след шестия месец, извършени били рехабилитационни процедури.
Макар да са минали десет месеца от настъпването на ПТП, кракът на ищеца
продължавал да се подува. Случилото се отразило зле и на психиката на Д.,
ограничени били социалните му контакти, страхувал се да пътува с автомобил.
По повод възражението на ответника за съпричиняване на
вредните последици от страна на пострадалия по делото са изслушани показанията
на свидетеля Д.Н.К.. Същият твърди, че е участник в ПТП, станало на **.**.****г.
Бил паркирал автомобила си на паркинг, предприел маневра обратен завой за излизане
от него. Нямал добра видимост, потеглил бавно, скоростта на автомобила му била
около 4-5 км/ч, видял мотоциклета, когато бил на разстояние 2-3 м. Ударът
настъпил в предна част на автомобила и дясната част на мотоциклета, след това
последният продължил да се движи още 60-70м и спрял. Свидетелят заявява, че не
знае каква е била скоростта на мотоциклета, предполага, че е около 60 км/ч.
Приети са по делото писмо и справка от ОД на МВР-
Пловдив, Отдел “ОП“, сектор „Пътна полиция“, съдържащи данни, че към датата на
ПТП Д.Х. е бил правоспособен водач, притежаващ валидно СУМПС с №**********,
издадено на 05.06.2020 г., със срок на валидност- 05.06.2030 г. С протокол
№688/29.05.2020г. същият е придобил категория „А”, валидна за категорията към
която спада процесния мотоциклет.
По делото не е формиран спор, че лекият автомобил
„Тойота Аурис“, рег. № ** **** **, е бил към датата на настъпване на събитието
със сключена застраховка „Гражданска отговорност при ответното дружество с
полица №**/**/************, с период на покритие 31.05.2020г. - 30.05.2021г.
От приетите документи по щета №********** се
установява, че на 01.09.2020 г. ищецът е предявил пред ЗД ”Бул Инс”АД претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. С писмо изх. №НЩ-5426/17.09.2020 г. застрахователят отказал да плати
исканото обезщетение с мотив, че не са представени безспорни доказателства
относно виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.
С уведомление от 01.09.2020г. ищецът е заявил и искане
за заплащане на обезщетение за претърпени от увреждането имуществени вреди
върху мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“, по повод
на което е образувана щета № ************/**.**.*****г., като няма данни да му е било платено обезщетение.
Представено е по делото и свидетелство за регистрация
на МПС част ІІ, от което е видно, че мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“ с рег.№ ****** * е
собственост на ищеца Х..
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застра-хователя, при спазване на изискванията на
чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомо-билистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл.
496, ал. 1 КЗ.
В случая няма спор, че е изпълнена процедурата по
чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмени претенции до
ответника, като не му е било изплатено исканото обезщетение, а това прави
искове допустими.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432 ал.1 от КЗ, е необхо-димо да се докаже наличието на всички кумулативни
изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на
увреждането съществува валидно застрахователно право-отношение между последния
и застрахователя.
По делото не е спорно, а и се установи от
представената застрахователна полица, че към датата на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е налице валидно застра-хователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил „Тойота Аурис“ с
рег. № ** **** **.
Въз основа на събраните по делото доказателства се
установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът Х. и водачът на
застрахованото МПС- „Тойота Аурис“ са участници в процесното пътнотранспортно
произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП, съставен на **.**.*****г.
Предвид изяснения механизъм на ПТП от заключението на
допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се налага извод, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил Д.К.. Последният е нарушил правилата за
движение по пътищата и конкретно правилото, регламентирано в чл.38, ал.2 от ЗДвП, изискващо при
извършване на маневра- завиване в обратна посока водачът да пропусне
насрещно движещите се ППС. От ответното дружество не са ангажирани доказателства
за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие.
На следващо място, установи се по несъмнен начин от представената
медицинска документация и от изслушаното по делото заключение на СМЕ, което
съдът възприема изцяло, като професионално изготвено и неоспорено от страните,
че при реализираното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени
описаните в заключението травматични увреждания. На база констатациите на
експерта и изслушаните показания на свидетеля Н. Х., преценени по правилата на
чл. 172 от ГПК, които следва да се кредитират като логични, убедителни и
основаващи се на непосредствените му впечатления от преживяванията на ищеца, се
налага извод за доказаност както свързаните с уврежданията, лечението и
възстановителния период болки и страдания, значителни неудобства при
обслужването, затруднения при придвижването, негативни психически изживявания
на пострадалия, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и
деянието.
При така установените обстоятелства и доколкото по
делото няма спор относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, досежно лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП, то
следва да се приеме, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на
ответника за обезщетяване по реда на чл.432, ал.1 от КЗ на причинените на ищеца
вследствие увреждането вреди.
Дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД,
като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените
увреждания, понесените болки и страдания, интензивността и продължителността на
негативните преживявания на пострадалия.
По делото се установи по категоричен начин, че при ПТП
от **.**.****г. на ищеца е причинено- открито счупване на дясната голямопищялна
кост в долната трета и разкъсно- контузна рана по дясната подбедрица, което е
довело до влошаване на здравословното му състояние за един продължителен период
от време. Преживените от него болки и страдания са били от леки до умерени по
сила и интензитет, като постепенно са отшумявали в хода на оздравителния
процес. Лечението на пострадалия е осъществено в болнично заведение, продължило
е в домашна обстановка, същият е претърпял две оперативни интервенции.
Възстановителният период е бил продължителен- около десет месеца, като през пет от тях ищецът е бил
обездвижен с шина и гипс. Пострадалият е имал затруднения при придвижването, неудобства
при обслужването, бил е в невъзможност да изпълнява служебните си задължения,
нарушен е установеният му ритъм на живот, наложило се е да бъде подпомаган в ежедневието
си от близки, ограничил е социалните си контакти. Вследствие на травмиращото
събитие същият изпитвал страх от пътуване с автомобил. С оглед на така
установените обстоятелства и съобразявайки възрастта на ищеца, времетраенето на
оздравителния процес, благоприятна прогноза за здравето на пострадалия, според
заключението на СМЕ, както и икономическите условия в страната към
правнорелевантния момент /**.**.****г./, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на
50 000 лв.
При определяне размера на дължимото на ищеца
обезщетение следва да се прецени и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Принос, по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД, е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В случая се твърди от ответника, че
поведението на ищеца, сочещо на съпричи-няване, се изразява в това, че е
управлявал мотоциклет „Ямаха” без да е имал свидетелство за правоуправление на
посоченото МПС, както и че е нарушил правилата на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, но по делото не се събраха доказателства, въз основа на които може да се
обоснове извод в тази насока. Не се установи ищецът да е управлявал мотоциклета
с несъобразена с пътните условия скорост, а видно от описания механизъм на
пътно-транспортно произшествие в заключението на АТЕ, няма основание да се
приеме, че същият е допринесъл по някакъв начин за настъпване на вредоносния
резултат. Неоснователни са и доводите, че
ищецът Х. към датата на ПТП не е бил правоспособен водач, доколкото се доказа,
че е имал придобита правоспособност за категория „А” и съотв. право да
управлява МПС от вида на процесния мотоциклет. Следователно, възражението на
ответника за съпричиняване на вредните последици от пострадалия е
неоснователно, при което не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване размера на определеното по-горе обезщетение.
Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 50 000 лв., а за
разликата до претендирания частичен размер от 65 000 лв. от общия заявен размер
от 85 000 лв. - ще се отхвърли.
По предявения иск за обезщетяване на имуществените
вреди по мотоциклет „Ямаха ФЗ 6“:
По делото не е спорно и се установява от представения талон
за регистрация, че процесният мотоциклет е собственост на ищеца. Няма спор и че
за автомобила на виновния водач К. е бил налице действащ договор за
задължителна застраховка „ГО”, сключен с ответното дружество. В приетото и
неоспорено от страните заключение на АТЕ са описани всички щети по мотоциклета,
причинени при процесния инцидент, като вещото лице е изследвало как са
настъпили и е посочило, че стойността, необходима за възстановяване
уврежданията по МПС, надхвърля действителната му стойност и в този случай
ремонтирането на мотоциклета се явява нецелесъобразно, при което е налице
тотална щета по см. на чл. 390, ал.2 от КЗ. Съгласно чл.
386, ал. 2 КЗ, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
Доколкото, според заключението на АТЕ,
установената действителна стойност на процесния мотоциклет към датата на настъпване
на произшествието възлиза на 9 067лв. /пълния размер на причинените
имуществени вреди на мотоциклета/ и предвид направения извод за неоснователност
на възражението на застрахователя по чл.51,ал.2 ЗЗД,
то предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за лихви за забава върху обезщетенията:
Според
разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застра-хователното събитие по реда на чл. 430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От
представените по делото- писмена претенция на ищеца и уведомление по щета №*********
е видно, че датата на отправените от увреденото лице застрахователни претенции
е 01.09.2020г., при което тази датата следва да се приеме като дата на
уведомяване по смисъла на чл.
429, ал. 3 КЗ, тъй като е най-ранната в случая. С оглед на това, дължимите
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ще се присъдят ведно със
законната лихва, считано от 01.09.2020г. до изплащането им, а за периода от **.**.****г.
до 01.09.2020 г. искането ще се отхвърли като неоснователно.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл.38, ал.2
от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Б. адвокатско
възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца
при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА /съгл. ДПЗС, приложен
на л.202 от делото/. В случая, с оглед защитавания материален интерес и съгласно
чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото
адвокатско възнаграждение по предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди за една инстанция възлиза в размер на 2 480 лв., а по предявения иск за
имуществени вреди- в размер на 783,35лв. Доколкото първата от заявените
претенции се уважава в размер на 50 000 лв., то, с оглед изхода на спора,
дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на уважената част на
този иск, е в размер на 1 908 лв.
Или общо в полза на адвокат Б. ще се присъди сума от 2 691,35 лв. /1 908 лв.+
783,35 лв./
Ответникът има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете. Видно от данните по делото, същият е направил
разноски в общ размер на 4 100 лв., от които сумата 4 080лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС /ДПЗС от 08.02.2021г./ и 20
лв. – депозит за призоваване на свидетел. Неоснователно се явява възражението
на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение
на адвокат. В случая, с оглед защитавания материален интерес /65 000 лв. и 9067
лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.3 и 4 от Наредба №1/2004г. дължимото адвокатско
възнаграждение се изчислява на сума в размер на 3916,02 лв. с ДДС, а
заплатеното е 4 080 лв., при което съдът приема, че последното не е
прекомерно. Доколкото не са налице предпоставки за намаляване на заплатения от
ответника адвокатски хонорар, то на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще бъде
осъден да заплати, съобразно отхвърлената част на претенциите, сума в размер на
830,33 лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС- Пловдив, дължимата за производството държавна такса в
размер на 2 362,68 лв., , както и сумата от 598,11 лв. , представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ,
изчислени съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище- гр. София и адрес на
управление- бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на Д.Н.Х., с ЕГН ********** и
адрес*******, сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със застрахователна полица № **/**/ ************, с период на
покритие 31.05.2020 г. - 30.05.2021 г., за претърпени от ищеца неимуществени
вреди- болки, страдания и неудобства вследствие на получени увреждания,
изразяващи се открито счупване на дясната голямопищялна кост в долната трета и
разкъсно- контузна рана по дясната подбедрица, при пътнотранспортно
произшествие, станало на **.**.****г. в гр. *****, причинено противоправно от Д.Н.К.,
ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ** ****
**; сумата 9 067 /девет хиляди и шестдесет и седем/лв.- застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи материални щети от пътнотранспортното произшествие,
настъпило на **.**.****г. в гр. ******, нанесени на собствения на ищеца Д.Н.Х. мотоциклет
„Ямаха ФЗ 6“ с рег. № ****** *, ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 01.09.2020 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 50
000 лв. до претендираните 65 000 лв.- част от вземане с общ заявен размер
от 85 000 лв., както и искането за присъждане на лихва за забава върху обезщетенията
за периода от 05.08.2020г. до 01.09.2020
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище- гр. София и адрес на управление- бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, да заплати на адвокат М.И.Б. от АК -***,
личен номер ************, със служебен адрес- ********, сума в размер на
2 691,35 /две хиляди шестстотин деветдесет и един лв. и тридесет и пет
ст./лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на
ищеца Д.Н.Х., ЕГН **********, по т.д. №40/2021г.
ОСЪЖДА Д.Н.Х., с ЕГН ********** и адрес-***, да
заплати на „Застрахователно дружество
Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище- гр. София и адрес на управление- бул.
„Джеймс Баучер” № 87, сумата от 830,33
/осемстотин и тридесет лв. и тридесет и три ст./лв.- направени разноски за
производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище- гр. София и адрес на управление- бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския окръжен съд, сумата 2 362,68 /две хиляди триста шестдесет и
два лв. и шестдесет и осем ст./лв. - дължимата за производството държавна такса,
както и сумата от 598, 11 /петстотин деветдесет и осем лв. и единадесет ст./лв.,
представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по
допуснатите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: