РЕШЕНИЕ №66
гр. Д., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №388 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225а) ал.1 от Закона за
устройство на територията.
Образувано е по жалба на Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, представляван
от процесуалния представител адвокат М.Я., срещу Заповед №779/22.05.2023 г. на
кмета на Община град Д., с която на основание на чл.44 ал.1 т.1 и чл.44 ал.2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и чл.225а)
ал.1 от Закона за устройство на територията е наредено на жалбоподателя да
премахне строеж „Едноетажна постройка с покрита тераса със застроена площ от
48.63 кв.м.“, разположени в поземлен имот №72624.626.4638 по кадастралната
карта на град Д. и с административен адрес гр. ххххх. В жалбата са изложени
подробни твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон от страна на административния орган; оспорват се всички констатации
на този орган; паянтовата постройка е съществуваща,
разположена от години в имота и е ползвана от неговите наследодатели; през
годините тя е запазила предназначението си на склад; освен това процесната
постройка е ситуирана в тази част на съсобствения поземлен имот, която е предоставена
за ползване на жалбоподателя съгласно одобрената спогодба по гражданско дело
№187/1995 г. по описа на Районен съд – Д.; конструкцията на постройката е била
паянтова и с течение на времето нейното състояние се е влошавало, като в случая
не е извършено ново строителство, а ремонт за нейното обезопасяване; настоява
за отмяната на процесната заповед.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
жалбата.
В
последното съдебно заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че
поддържа първоначално изложените аргументи, съждения и основания за отмяна на атакуваната Заповед
№779/22.05.2023 г.
на кмета на Община град Д.; констатациите, изложени в заповедта, са за незаконен
строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията, но
в настоящия случай категорично не става въпрос за строителство; постройката е
нанесена като паянтова барака още през 1967 г. съгласно одобрения план на град
Толбухин; през годините въпреки смяната на собствеността върху имота в
плановете бараката съществува, писмените данни в тази
насока са категорични и това се потвърждава от разпитаните
свидетели; постройката е ползвана поколения наред и от съображения за сигурност се е
наложило Г.С.Г. да я постегне, за да не се самосрути и да застраши живеещите в
блока; моли за постановяването на съдебен акт, с който да бъде отменена обжалваната заповед като неправилна, незаконосъобразна
и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила; настоява за присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание
ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че оспорената заповед е правилен, законосъобразен и мотивиран
акт, който доказва наличието на изграждане на незаконна едноетажна постройка с
покрита тераса от 48.63 квадратни метра; става
въпрос за ново строителство, което е установено
по категоричен начин както от вещото лице, така и от доведения свидетел - техникът,
който е установил незаконното строителство; според свидетелските
показания няма съвпадане на местоположението на старата т.нар.“барака“ с
новоизградената едноетажна постройка с покрита тераса; има частично застъпване върху терена, но площта е доста различна - предходната
постройка е имала площ от 27 кв.м., а новото строителство е 49 кв.м.; като ситуиране новата постройка също не съвпада със старата барака, което става ясно и от приложение №11 към експертизата, където са нанесени старото и новото строителство; кметът е
мотивирал своя акт, описвайки състоянието на
строежа; процесната
е нова постройка, изградена в
почти завършен вид и с всички необходими елементи - измазани стени и
покрив с битумни керемиди; нейното предназначение
най-вероятно е това, което е притеснило подателите на устния сигнал, а именно,
че тя ще бъде
използвана за стопанска постройка – зооклиника, което предполага движението на значителен брой хора и животни с неустановено
здравословно състояние на животните; затова заповедта
на кмета на общината е правилна и законосъобразна, поради което следва бъде потвърдена изцяло; настоява за присъждането на юрисконсулско възнаграждение, както и на сторените по делото разноски за изготвянето на съдебно - техническа експертиза; прави евентуалното възражение
относно размера на
адвокатското възнаграждение на другата страна, което следва да бъде намалено предвид това, че делото не представлява юридическа сложност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От данните по преписката се установява, че административното
производство е започнало служебно по повод на постъпил анонимен сигнал от
граждани с вх. рег. №94–00-161/05.04.2023 г. за извършено незаконно
строителство зад многофамилна жилищна сграда по ул.“ххххххх. Според показанията
на главния инспектор в дирекция „Устройство на територията и строителен
контрол“ при Община град Д. Р. П. П. – С. двама граждани са подали този сигнал
при посещение в публичната институция, като същите живеят на горния адрес;
оплакали са се от незаконно строителство, притеснени от обстоятелството, че ще
има зооклиника. Във връзка с регистрирания сигнал работна група в състав от 3
служители от дирекция „Устройство на територията и строителен контрол“ при
Община град Д. е извършила проверка по реда на чл.223 ал.2 от Закона за
устройство на територията и за резултатите от проверката е съставен констативен
акт №2/20.04.2023 г. Според него при
проверката на място (в присъствието на жалбоподателя) на имот с идентификатор
№72624.626.4638 по кадастралната карта на град Д. е установено, че Г.С.Г. (наследник
на С. Г. Г.) е съборил съществуваща постройка в съсобствения имот и на нейно
място е започнал нов строеж, за който няма одобрен инвестиционен проект и
издадено разрешение за строеж; изградена е едноетажна постройка с покрита
тераса със застроена площ от 48.63 кв.м. в свободната дворна площ източно на
отстояние 4.15 метра от масивната жилищна сграда в имот с идентификатор
№72624.626.4638 по кадастралната карта на град Д.; покривът е двускатен с
дървена покривна конструкция, кофражен шперплат и покритие от битумни керемиди
с височина на постройката от 3.40 метра до кота „било“; терасата е изградена
към постройката и е покрита от дървена носеща конструкция с едноскатен наклон с
покритие от битумни керемиди с площ от 15.87 кв.м. и височина от 2.40 метра до
2.15 метра. За обекта комисията е констатирала, че е изграден без одобрен
инвестиционен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл.225 ал.2 т.2
от Закона за устройство на територията, като същият не е търпим строеж по
смисъла на Закона за устройство на територията и спрямо условията на §127 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията (обн. в ДВ – бр.82 от 2012 г.) предвид
годината на изграждане, а именно 2023 година. Отразени са като нарушени
разпоредбите на чл.142 ал.1 от Закона за устройство на територията („инвестиционните
проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на
разрешение за строеж“), чл.148 ал.1 от Закона за устройство на територията
(„строежи могат да се извършат само ако са разрешени съгласно този закон“) и
чл.183 ал.1 от Закона за устройство на територията („в съсобствен урегулиран поземлен имот може
да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
собственици“). Предвид установените нарушения е посочено, че констативният акт
е основание за започването на административно производство по реда на чл.225а)
ал.1 от Закона за устройство на територията – издаване на заповед за премахване
на строежа, който е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от Закона за
устройство на територията.
С уведомително писмо с изх. №94Г-00-248/25.04.2023 г. кметът на Община град
Д. е изпратил на жалбоподателя копие от констативния акт. Писмото е връчено на Г.С.Г. на 28.04.2023 г. съгласно известието за
доставяне. Във възражението си от 10.05.2023 г. той е посочил, че в източната
част от двора и зад изградената жилищна сграда винаги се е намирала паянтова
постройка с отделен кадастрален идентификатор, която е била ползвана първо от
наследодателите му и впоследствие от него; процесната постройка се намира в
тази част на съсобствения поземлен имот, която следва да се ползва от него
съгласно определения начин на ползване по гражданско дело №187/1995 г. по описа
на ДРС; тя е запазила своето съществуване като склад със съгласието и без
противопоставянето на останалите съсобственици повече от 30 години; постройката
е била от паянтова конструкция с кирпичени стени върху основата от камъни, като
с течение на времето нейното състояние се е влошило – тя е станала опасна за
околните и застрашена от самосрутване; това е наложило извършването на ремонт
на съществуващата и изградена законно постройка, като в случая няма ново
строителство по смисъла на Закона за устройство на територията и изграждане на
нова масивна сграда, а само ремонт на съществуващата постройка чрез
премахването на компрометирани елементи от конструкцията на същата и подмяната
им с нови.
На 22.05.2023 г. е издадена обжалваната Заповед №779 на кмета на Община град
Д., с която на основание на
чл.44 ал.1 т.1 и чл.44 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, както и чл.225а) ал.1 от Закона за устройство на територията е
наредено на жалбоподателя да премахне строеж „Едноетажна постройка с покрита
тераса със застроена площ от 48.63 кв.м.“, разположени в поземлен имот
№72624.626.4638 по кадастралната карта на град Д. и с административен адрес гр.
ххххх, като
е определен срок до 60 дни за доброволно изпълнение на заповедта. В заповедта
са възпроизведени фактическите констатации от констативния акт по чл.225а) от
Закона за устройство на територията и е прието, че обектът представлява незаконен
строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от същия закон – без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж, като не е налице и необходимото съгласие в
нотариална форма на останалите съсобственици на имота съгласно чл.183 ал.1 от
Закона за устройство на територията; същият не е търпим строеж по смисъла на Закона
за устройство на територията. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
25.05.2023 г. съгласно известието за доставяне и уведомителното писмо с изх. №94Г-00-329/23.05.2023
г. на кмета на Община град Д..
По делото не се спори,
че поземлен имот с идентификатор №72624.626.4638 по кадастралната карта на гр. Д.
към момента на издаването на оспорената заповед е бил съсобствен между
жалбоподателя, М. С. Б., И. И. Т., Ж.М. Б. и И.А.Б., П. А. Д. и Е. Й. М., както
и наследниците на Й. Р. С.. В този смисъл са представените скици и преписи от
нотариални актове. В съдебното заседание на 16.10.2023 г. са били приети 5 броя
декларации – съгласия с нотариална заверка на подписите от съсобственици, дадени
след издаването на процесната заповед, с които същите дават съгласие Г.С.Г. да
извърши основен ремонт и реконструкция на съществуваща паянтова сграда,
изградена в частта от съсобствения имот им поземлен имот, отредена му за
ползване съгласно протоколното определение от 19.01.1996 г. по гражданско дело
№187/1995 г. по описа на ДРС, представляваща сграда с идентификатор
№72624.626.4638.2 по кадастралната карта на град Д.; сградата е с предназначението
на лятна кухня/барбекю/складово помещение и няма да се използва със стопанско и
търговско предназначение, като основният ремонт и реконструкцията следва да
бъдат извършени при спазването на строително-техническите, хигиенните и
противопожарните правила и норми по одобрени проекти и издадени разрешения за
строеж.
Според изготвеното и прието в съдебното заседание на 11.12.2023 г. заключение
на вещото лице за поземлен имот с кадастрален идентификатор №72624.626.4638 е
отреден УПИ XVI-4638 в кв.807 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на град Д., одобрен с
Решение №38-3/31.01.2006 г. на Общински съвет – Д.; процесната сграда е
нанесена в действащия ПУП на ЦГЧ на гр. Д. при неговото изработване през 2005
г. със застроена площ от 27 кв.м. на базата на одобрената на 12.05.2005 г.
кадастрална карта на града; тя е била налице при одобряването на ПУП – ПРЗ на
ЦГЧ от Общински съвет – Д. на 31.01.2006 г.; сградата фигурира в кадастралната
карта на гр. Д. с функционално предназначение „друг вид сграда за обитаване“,
брой етажи 1, застроена площ 27 кв.м.; строителните дейности, извършени относно
процесната сграда, са изцяло нови и не представляват основен ремонт и реконструкция
на съществуващата сграда; няма издадено строително разрешение за основен ремонт
на процесната сграда и никой от съсобствениците не се е снабдил с такова;
старата сграда и новоизградената сграда са разположени източно от триетажната
жилищна сграда с идентификатор №72624.626.4638.1, но не съвпадат по очертания и
застроена площ; сега съществуващите елементи на сградата – основи, бетонова
подова настилка, дървена носеща конструкция (колони, греди, столици и ребра на
двускатния покрив), леки многослойни външни стени (с изпълнен само външен слой),
дограма и покривна покривка - са изцяло нови; навесът пред процесната сграда не
е съществувал, а неговите елементи – дървени колонки, дървени греди и ребра на
едноскатния покрив, покривна покривка и външно отводняване – също са изцяло
нови. В съдебното заседание вещото лице е заявило, че отразената в
кадастралната карта и предхождащите планове сграда в момента не съществува; тя
е съборена и на нейно място е изградена нова; строителните дейности са нови;
дървеният материал, от който е изградена носещата конструкция, както и покривът
са нови; всичко е ново; самите основи са бетонни и са излети на място сега, а
не са предишни; при огледа не са установени стари каменни основи; заснетата в
кадастралната карта сграда е с квадратура от 27 кв.м., а новата сграда е с
размери 5.85 метра на 5.60 метра, т.е. квадратурата е 32.76 кв.м. като
затворено пространство; пред нея има навес, който е с леко трапецовидна форма,
ширина от 2.30 метра, но в единия край е 7.50 метра, а в другия край е 7.60
метра; този навес се прибавя към застроената площ, защото има колонки, носещи
покрива, като при това положение застроената площ се смята не по външните
стени, а по външните очертания на колонките; има само частично застъпване в
местоположението на старата и новата постройка.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл.215 ал.4 от Закона за устройство на територията, от легитимирано
лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган съгласно чл.223 ал.1 т.8 във връзка с
чл.225а) ал.1 от Закона за устройство на територията, в изискуемата писмена
форма, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването му и в съответствие с материалния закон. Същата е правилна и
законосъобразна.
В оспорената заповед и в акта по
чл. 225а) ал.2 от Закона за устройство на територията има точно и прецизно
описание на обектите - предмет на премахване. От данните по делото се
установява, че същите представляват едноетажна
постройка с покрита тераса; новата сграда е с размери 5.85 метра на 5.60 метра,
т.е. квадратурата е 32.76 кв.м. като затворено пространство; пред нея има
навес, който е с леко трапецовидна форма, ширина от 2.30 метра, но в единия
край е 7.50 метра, а в другия край е 7.60 метра; този навес се прибавя към
застроената площ, защото има колонки, носещи покрива, като при това положение
застроената площ се смята не по външните стени, а по външните очертания на
колонките. В оспорената заповед обектът е описан като едноетажна постройка с покрита тераса със застроена площ от
48.63 кв.м. в свободната дворна площ източно на отстояние 4.15 метра от
масивната жилищна сграда в имот с идентификатор №72624.626.4638 по
кадастралната карта на град Д.; покривът е двускатен с дървена покривна
конструкция, кофражен шперплат и покритие от битумни керемиди с височина на
постройката от 3.40 метра до кота „било“; терасата е изградена към постройката
и е покрита от дървена носеща конструкция с едноскатен наклон с покритие от
битумни керемиди с площ от 15.87 кв.м. и височина от 2.40 метра до 2.15 метра. Според
константната съдебна практика незаконният строеж следва да е конкретизиран точно по параметри,
обем и характеристики, което в случая е сторено и затова волята на административния
орган е ясна. При издаването на заповедта стриктно е спазена процедурата по чл.225а)
от Закона за устройство на територията – след постъпилото оплакване от граждани
трима служители от отдела за контрол по строителството в администрацията на Община
град Д. по смисъла на чл.223 ал.2 от Закона за устройство на територията (дирекция
„Устройство на територията и строителен контрол“) са съставили констативен акт
по реда на чл.225а) ал.2 от Закона за устройство на територията на 20.04.2023
г.; този констативен акт е бил връчен на жалбоподателя като извършител на
строежа и заинтересовано лице на 28.04.2023 г.; същият е подал възражение,
което е било обсъдено в издадената от компетентния съгласно чл.225а) ал.1 от
Закона за устройство на територията кмет на Община град Д. заповед за
премахването на незаконния строеж от 22.05.2023 г.
В административното производство е било изяснено в достатъчна степен, че
обектът е строеж по смисъла на §5 т.38 от допълнителните разпоредби на Закона
за устройство на територията и не е преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от
допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Това се
потвърждава от заключението на вещото лице и не се оспорва от жалбоподателя. Основното
възражение на Г.С.Г. е, че процесният
строеж не представлява обект – ново строителство. То се опровергава както от
заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания на Р. П.П.. – С.
– главен инспектор в дирекция „Устройство на територията и строителен контрол“
в Община град Д.. Ангажираните от жалбоподателя свидетели М. В. А. и С.В. Д.
посочват, че не притежават техническо образование и техните показания относно
точното разположение на старата и новата постройка не следва да бъдат ценени. В
рамките на административното (а и на съдебното) производство извършителят на
строежа не е представил одобрени по надлежния ред инвестиционен проект и
разрешение за строеж за изграждането на процесната сграда, които са били задължителни
по силата съответно на чл.142 ал.1 от Закона за устройство на територията и
чл.148 ал.1 от Закона за устройство на територията. Не са били спазени
изискванията и на чл.183 ал.1 от Закона за устройство на територията за
извършването на строежа в съсобствения урегулиран поземлен имот да има сключен
договор в нотариална форма с останалите съсобственици – в първото съдебно
заседание са представени декларации – съгласия, които са от един по-късен момент;
няма декларации – съгласия от част от наследниците на Йордан Ранков Савов като
съсобственици; в тези декларации изрично е посочено, че се отнасят за основен
ремонт и реконструкция на съществуващата паянтова сграда, какъвто процесният
строеж не е; страните са договорили още, че основният ремонт и реконструкцията следва
да бъдат извършени по одобрени проекти и издадени разрешения за строеж, които в
случая липсват. С оглед на всичко изложено за административния орган са били
налице и материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед за
премахването на незаконния строеж по смисъла на чл.225а) ал.1 във връзка с чл.225
ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията.
Следователно не са налице посочените от
жалбоподателя основания по чл.146 т.3 и т.4 от АПК, поради което подадената
жалба трябва да бъде отхвърлена.
Заради
изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на Община град Д. следва
да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 344.30 лева
(в това число 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 150 лева първоначално
внесен и 94.30 лева довнесен депозит за изготвянето на заключението).
Водим от горното и на основание
на чл.172 ал. 2 от АПК, Д.кият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.С.Г. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №779/22.05.2023 г. на кмета
на Община град Д., с която на основание на чл.44 ал.1 т.1 и чл.44 ал.2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и чл.225а)
ал.1 от Закона за устройство на територията е наредено на жалбоподателя да
премахне строеж „Едноетажна постройка с покрита тераса със застроена площ от
48.63 кв.м.“, разположени в поземлен имот №72624.626.4638 по кадастралната
карта на град Д. и с административен адрес гр. ххххх.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Община град Д. с административен
адрес гр. Д., ул.“България“ №12, представлявана от кмета Йордан Тошков
Йорданов, направените разноски по административно
дело №388/2023 г. по описа на ДАС в размер на 344.30 лева (триста четиридесет и четири лева и тридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: