Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на осми август хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1380 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190711102502, депозирана от „К.“ ООД, чрез А.С.Г.–
управител на търговското предприятие, назначен по ЗОЗ, срещу отказ №
20190628170338/03.07.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписване в промяна на седалището и адреса
на управление на дружеството, както и за обявяване на актуален дружествен
договор. Жалбоподателят поддържа, че неправилно длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР) приело, че управителят на търговско предприятие не е
компетентен да приеме решение за промяна адреса на управление и за изменение в
дружествения договор. Поддържа още, че ДЛР нарушило материалния закон като не
съобразило, че когато по ЗОЗ бъде назначен управител на търговското
предприятие, се прекратяват правомощията на органите на залогодателя. Сочи, че
според чл. 135 ТЗ това са управителят и Общото събрание. Според жалбоподателя
всички техни правомощия, предвидени в чл. 138 и чл. 141 ТЗ и съобразно дружествения
договор преминават в компетентност на новия управител, който управлява
търговското предприятие и представлява залогодателя пред трети лица.
Управителят по ЗОЗ можел да извършва всички действия, които са могли да
извършват преди това управителят и Общото събрание на дружеството по изричната
разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗОЗ. Неправилно ДЛР приемало, че чл. 46, ал. 6 ЗОЗ
имал действие само по отношение правомощията по управление и разпореждане.
Общото събрание било десезиран орган и вече нямал компетентност да взема
решения, а неговите решения биха били нищожни. Законът не правел разлика, а
визирал по общ начин всички органи на залогодателя без да прави разлика в
зависимост от техния вид и правомощия. Управителят осъществявал както
управлението, така и представителството на дружеството, а управлението било
дейност, свързана с вземане на решения по всички вътрешнодружествени въпроси,
включително въпроса за смяна на седалището и адреса на управление. Сочи освен
това, че промяната на адреса на управление ще защити в максимална степен
интересите на дружеството, които управителят по ЗОЗ бил призван да защитава под
страх от отговорност по реда на чл. 46, ал. 7 ЗОЗ.
Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за вписване на
заявените обстоятелства.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявление А4 вх. № 201900628170338, намира следното от фактическа и правна
страна:
Със заявление А4 вх. №
201900628170338, депозирано от А.С.Г., е направено искане за вписване в
Търговския регистър на промени в обстоятелствата по Група 5. Седалище и адрес на управление и Група
5а. Адрес за кореспонденция с НАП на
територията на страната. Към заявлението са приложени следните документи: Актуален
дружествен договор, подписан от А.Г., Протокол за решение на ОС от 28.06.2019
г. за промяна седалището и адреса на управление на „К.“ ООД и за промени в
дружествения договор съобразно първото решение, за приемане на ГФО за 2018 г. и
за обявяването му в търговския регистър, който протокол е подписан от А.Г.;
Обяснителна записка и Удостоверение за актуално състояние. Представени са още
декларации по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и
доказателства за платена държавна такса.
ДЛР е постановило отказ
за вписване с посочените от жалбоподателя мотиви.
При служебна справка в
търговския регистър по партидата на „К.“ ООД се установява, че във връзка с
вписания залог на търговско предприятие под № 004, на 24.04.2019 г. е вписан
управител на търговското предприятие, а именно А.С.Г..
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен
на 03.07.2019 г., а жалбата е депозирана на 09.07.2019 г. по пощата, видно от
клеймото върху представеното от АВ копие на пощенски плик. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
Съгласно чл. 46, ал. 4
ЗОЗ, когато заложният кредитор избере
да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, той назначава управител на предприятието.
Съгласно чл. 46, ал. 6 ЗОЗ, с вписването на управителя на предприятие в Търговския
регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя – юридическо
лице. Залогодателят се лишава от право да управлява и да се разпорежда със
заложеното имущество. Залогодателят се представлява, а дейността му се
управлява от управителя.
За да се
отговори на въпроса правомощията на кои органи на дружеството се прекратяват с
вписване на управител по ЗОЗ, следва да се изхожда от целта на закона. От
частта на разпоредбата на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ, която предвижда, че залогодателят
се лишава от право да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество,
като залогодателят се представлява, а дейността му се управлява от управителя
се установява, че целта на закона е да отнеме управителните и разпоредителните
функции на органите на дружеството по отношение на заложеното имущество и да ги
предостави на нарочно назначен управител, за да може същият да осигури целостта
на търговското предприятие и безпрепятствената му продажба по реда на ЗОЗ,
съответно удовлетворяване на заложния кредитор от него, като за целта
предоставя на този нарочен управител управленските и представителни функции на
органите на дружеството. Употребявайки множествено число „органи“, законодателят
не е имал предвид всички органи на съответното дружество, а само тези, които
имат управленски и представителни функции.
Общото събрание
на търговските дружества няма управителни и представителни функции, то е
върховен орган, чиито решения имат волеобразуващ характер. Този орган има
компетентност по въпроси, различни от организирането и ръководството на
дейността (т.е., управлението). Те са свързани с въпроси от трайно значение,
които определят организационното устройство и насоките на дейността на
дружеството. Общото събрание не може да представлява дружеството.
При АД, ако
системата на управление е едностепенна, управителни и представителни функции
има Съветът на директорите, а ако системата е двустепенна – Управителният и
Надзорният съвет. Т.е, ето че в последния случай дружеството има повече от един
управителен орган – това са два органа (макар управителните функции на
Надзорния съвет да са много ограничени в сравнение с контролните му функции). При
ООД такива функции има управителят на дружеството и при упражняването им той
взема решения с волеизявяващ характер. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят
организира и ръководи (т.е., управлява) дейността на дружеството съобразно
закона и решенията на общото събрание, а съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството
се представлява от управителя.
Доколкото целта
на закона е да изземе само управителните и представителни функции от органите
на дружеството и да ги предостави на нарочен управител, то при вписване на
управител на търговското предприятие по ЗОЗ той придобива компетентността само
на съответния управителен орган – при ООД това е управителят. Само
управителният орган или органи на дружеството се десезират, не и
волеобразуващият им орган, който е ОС. Доколкото чл. 137, ал. 1 ТЗ изрично
включва в компетентността на ОС въпросите за изменение на дружествения договор,
какъвто е и въпросът за промяна в адреса на управление, то само в негова
компетентност е да вземе това решение. След като такова решение в случая е
взело не ОС, а управителят, назначен по реда на ЗОЗ А.Г., то налице е нищожно,
липсващо решение, което не поражда целените с него последици – не е взето
валидно решение за промяна в адреса на управление на „К.“ ООД, съответно
изменение в адреса на управление не е възникнало валидно (налице е
несъществуващо обстоятелство), като резултатът от проверката по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ води до извод, че исканата промяна не може да бъде вписана.
Горното води до
съвпадение на крайните изводи на ДЛР и съда, поради което обжалваният отказ се
явява законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190711102502, депозирана
от „К.“ ООД, ЕИК ********чрез А.С.Г.– управител на търговското предприятие,
назначен по ЗОЗ, срещу отказ № 20190628170338/03.07.2019 г. на Агенцията по
вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписване по заявление А4 с вх. № 201900628170338.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: