№ 14868
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110170393 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Н. И., чрез
адв. Ц. Р. срещу „ФИРМА“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът твърди, че получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело № ...... на
ЧСИ И.Д. за задължения по изпълнителен лист от 02.03.2007г. по гр.д.№ 4102/2007г. на
СРС, 44 състав. Поддържа, че не дължи сумите по изпълнителния лист в размер на 4475,30
лева – главница, 484,90 лева – договорна лихва за периода 01.07.2006г. до 22.02.2007г., 37,59
лева – наказателна лихва за периода 01.07.2006г. до 22.02.2007г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.02.2007г. до окончателното изплащане, както и разноски в
размер на 289,86 лева. Ищецът твърди, че не дължи посочените суми на ответника, т.к.
изпълнителният лист е нищожен и не е подписвал договор за кредит. Поддържа, че
вземанията са погасени по давност, т.к. от датата на издаване на изпълнителния лист до
предявяване на иска са изминали повече от пет години. Прекратено е по силата на закона и
изпълнителното производство и извършваните по него изпълнителни действия не са
породили ефект.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете. Поддържа, че процесното
вземане не е погасено по давност, т.к. в хода на образуваните изпълнителни дела са
извършвани множество изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
Твърди, че с представеното към отговора на исковата молба споразумение от 23.07.2020 г. за
погасяване на суми между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД е направено извънсъдебно признание
за дължимост на дълга.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
1
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
М. Н. И. и „ФИРМА“ АД са били страни по гр.д. № 4102/2007 г. по описа на СРС, 44 състав,
по което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 4475,30 лева – главница, ведно
със законната лихва считано от 23.02.2007 г. до окончателното плащане, сумата от 484,29
лева договорна лихва и сумата от 37,59 лв. наказателна лихва.
Въз основа на подлежащото на изпълнение определение на съда от 02.03.2007 г. е
издаден изпълнителен лист от 02.03.2007 г. за горепосочените суми, както и на основание
чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) за разноски в размер на 289,86 лв. По молба на взискателя
„ФИРМА“ АД от 26.03.2007 г. е образувано изпълнително дело .... г. по описа на ЧСИ И.Д.,
заверен препис от което е приобщено в производството.
На основание сключен договор за прехвърляне на вземания от 26.06.2008 г. между
„ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ ЕООД, процесните вземания са цедирани на ответника, който е
конституиран и като взискател по образуваното изпълнително дело.
На 27.11.2019 г. във връзка с постъпила молба от взискателя е издадено постановление
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2, т. 2 ГПК,
поради изтекъл двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК считано от 18.02.2014 г. На
03.05.2019 г. за процесните вземания е образувано ново изпълнително дело № ...... по описа
на ЧСИ И.Д., по което на 29.07.2020 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника М. И.
и е насрочен опис на движими вещи.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е постановено
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14), задължително за
съдилищата. Там е прието, че по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията
обективирани в приложения по делото изпълнителен лист от 02.03.2007 г.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая, изпълнителното основание е определение по гр. д. № 4102/2007 г., 44 с-в на
2
Софийски районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 02.03.2007 г.,
като съдът намира, че от тази именно дата длъжникът може да се позовава на изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време
на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият
5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на 26.06.2020 г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г., през който първото образувано срещу ищеца изпълнително дело е било
висящо, давност за вземанията не е текла, а след това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2
ЗЗД е била прекъсната на 03.05.2019 г. – когато взискателят е поискал прилагането на
посочен в молбата за образуване на изпълнително производство изпълнителен способ.
Впоследствие давността е била отново прекъсната с предприемането на изпълнителни
действия по изпълнителното дело – запор на банкови сметки и вземания на длъжника.
Следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните
вземания не са погасени по давност. Към настоящия момент не е настъпила и перемпция по
образуваното изпълнително дело.
Доводите, които ищецът релевира във връзка с нищожност на Договор за кредит, въз
основа на които е издаден процесния изпълнителен лист, са неотносими по делото и не
могат да се навеждат в настоящото производство дотолкова, доколкото е налице влязъл в
сила съдебен акт по отношение на ищеца, който не е бил оспорен по съответния ред, поради
което е произвел своето правно действие, по силата на което е бил издаден изпълнителният
лист, въз основа на който е инициирано изпълнителното производство. По иска по чл. 439,
ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, поради това длъжникът не може да навежда доводи за порок на документа, въз
основа на който е издадено изпълнителното основание, тъй като тази възможност е вече
преклудирана към настоящия момент.
Предвид изложеното предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. И., ЕГН ********** срещу„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
..... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване
недължимостта на сумата 4475,30 лева – главница, сумата 484,90 лева – договорна лихва за
периода 01.07.2006 г. до 22.02.2007 г., сумата 37,59 лева – наказателна лихва за периода
01.07.2006 г. до 22.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2007 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 289,86 лева,
присъдени по гр.д. № 4102/2007 г. по описа на СРС, 44 състав и за които е издаден
изпълнителен лист от 02.03.2007 г. по гр.д. № 4102/2007 г. по описа на СРС, 44 състав.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4