Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ГоД. 22.04.2020 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети
февруари ГоД. 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. административно дело номер 2001 по описа за 2019 гоД. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС
456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.
Образувано
е по жалба на Д. И.И. против заповед № 10-00-2327/07.12.2018 г. на Зам. - К. по
заместване на К. на О., с която е признато на наследниците на Д.А.Д. правото да придобият собственост върху имот № -, с площ
601 кв.м, местност „Б.“, землище на -, по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018
г., при граници и съседи: -. В жалбата и поправената жалба, в
непрекратената им с определение № 2490/04.07.2019 г. част, предмет на делото
след разделяне на съединените с нея оспорвания с определение № 4440/02.12.2019
г., се излагат по същество доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед
и се иска отмяната й.
Въззиваемият К. на О., редовно призован, не е подал
писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата,
която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му присъди разноски, с
възражения и доводи, изложени от пълномощника му в хода на делото по същество.
Заинтересованата страна Н.Д.А. поддържа становището на въззиваемата
страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, и провери изцяло законосъобразността
на обжалваната заповед съгласно чл. 168 АПК, намери за установено следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с §62, ал. 3,
изр. 3 ППЗСПЗЗ и §19, ал. 1 ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.). От
легитимирано лице – единственият наследник на бившия собственик на имота,
заявен за възстановяване. Разгледана по същество, същата е основателна.
Страните
не спорят, че жалбоподателката е единствен наследник по закон на А.К.К., б.ж.
на -, починал на - г. (л. 5). Към откритото му наследство е признато с решение №
50616/28.06.1999 г. на ПК С. и определено за възстановяване на наследниците му,
при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху нива от 4.000
дка, находяща се в терен по §4 в землището на С., местност „Б.“, върху част от която
попада и процесния новообразуван имот № -, с площ 601 кв.м, местност „Б.“,
землище на С., по неодобрения план на новообразуваните имоти, при граници: имоти
№№ -, -. Това се установява от т. 1-3 на заключението на назначената по делото
съдебно – техническа експертиза (л. 119 – 120 и 126-130). Част от 569 кв.м от
процесния новообразуван имот -, попада в стар имот 251.47 по помощния план,
както е отразено на комбинирана скица № 1 към т. 1 от ЗСТЕ (л. 119 и 123-124). В
разписния списък към помощния план, този стар имот 251.47 е записан на името на
А.К.К., въз основа на посоченото решение на ПК (л. 119 и 129). А заинтересованата
страна Н.Д.А. е единствен наследник по закон на Д.А. ***, починал на - г. (л. 18).
Последният подал на 29.06.1992 г. заявление до О. за превръщане на правото
му на ползване в право на собственост върху имот в м. „Б.“, за който не е посочил
в това си заявление квадратура, а само граници, както и че представлява лозе и
овощна граД., и има построена в него сграда с РЗП 20 кв.м, въз основа на
строително разрешение № 78/24.04.1979 г. (л. 22). Последното е представено с преписката
по делото (л. 23). С него на Д.А.Д. е позволено да построи сезонна постройка по
одобрен типов проект върху 20 кв.м от имот в м. „Б.“ (л. 23). С преписката е
представено по делото и удостоверение № 602/08.08.1980 г. на Председателя на ИК
на ГОНС (л. 24). Със същото е удостоверено, че в изпълнение на ПМС 76/1977 г. и
решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С., на Д.А.Д. е предоставено право
на ползване върху лозе и овощна граД. от 0.400 дка в землището на С., местност „Б.“,
при граници: -, Б.. С преписката е представена по делото и извадка от десета
страница на списък към това решение № 111а/21.09.1978 г., с което ИК на ГОНС С.
е одобрил списъците на раздадената земя по ПМС 76/1977 г. (л. 56). На същата страница
е отразено и името и адреса на Д.А.Д., срещу което в графа 4, отразяваща
„ползвани декари“, е посочено - 0.600 (л. 56). При това разминаване следва да
се приеме, че на на Д.А.Д. е било предоставено, въз основа на това ПМС, правото
на ползване върху посочената именно в списъка към решението на ИК на ГОНС земя с
площ от 0.600 дка, а не с посочената в удостоверението по-малка площ от 0.400
дка, защото именно решението на ИК на ГОНС е правопораждащият това право на ползване
по това ПМС факт. Поради това, при разминаване в съдържанието му с издаденото
въз основа на него удостоверение, породените права следва да се преценяват именно
с оглед това решение (така и Р 350-2009-II г.о.). По това заявление не е била изготвена оценка на
земята, видно от т. 7 на ЗСТЕ (л. 122).
Тази предоставена за ползване на Д.А.Д. земя от 0.600 дка, съвпада с част
от имот с пл. № 135 по неодобрения кадастрален план от 1992 г., който по
разписния му списък е записан на името на Д.А.Д. и заинтересованата страна Н.А.Д.,
въз основа на ПМС 76 (т. 2 ЗСТЕ, л. 120 и 127-128). Тази предоставена на Д.А.Д.
за ползване земя от 0.600 дка по това ПМС, съвпада и с част от 569 кв.м от процесния
новообразуван имот така, както е посочено в т. 4 на ЗСТЕ и комбинирана скица № 1
към него (л. 120 и 124). Последният е записан в регистъра към този план на Д.А.Д.,
въз основа на протокол от 05.07.2017 г. на О. (л. 130). Този новообразуван имот
съвпада с имот № - по помощния план, видно от т. 5 на ЗСТЕ и комбинирана скица
№ 2 (л. 121 и 125).
От т. 6 на ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание е видно още,
че в процесния имот има построена постройка на един етаж с РЗП 20 кв.м, с
тухлена зидария и дървен покрив, с едно помещение, което към момента на огледа
на вещото лице е било празно, като същата постройка няма мивка, баня и тоалетна,
но е с нормална височина за жилищно помещение (л. 121 и 145). За тази постройка
няма данни и планове дали е била построена към 01.03.1991 г., видно от т. 6 на
ЗСТЕ (л. 121). Тъкмо напротив. Била е заснета едва в неодобрения кадастрален
план от 1992 г. със сигнатура „ПЖ“ – паянтово жилище (л.
121 и 126-127). Въпреки указанията на съда с доклада на делото, въззиваемата
и заинтересованата страни, чиято е тук според чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената
тежест, не представиха и по делото няма и други доказателства същата постройка
да е била построена до 01.03.1991 г., нито да има сервизно
помещение в или извън нея, нито да е свързана с общ или местен водоизточник,
нито с общата канализационна мрежа или да има отделна септична (попивна) яма.
Поради това съдът не възприема в тази й част, поради необоснованост, т. 6 от
ЗСТЕ, в която вещото лице, въпреки липсата на такива данни, е заключило, че тази
постройка не попадала в изключенията на §1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и поради
това представлявала сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ЗСПЗЗ (л. 121).
Според §1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, не са сгради по смисъла на §4а
ЗСПЗЗ и непредназначените за постоянно,
сезонно или временно обитаване обемно – сглобяеми елементи, независимо от
начина на закрепването им на терена. А според задължителната си практика ВКС, тълкуването
на използваните в този текст на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ понятия:
"постоянно", "сезонно" или "временно обитаване",
"незавършени строежи" и прочие, следва да се извършва въз основа на
действалото към горната дата (01.03.1991 г.) законодателство - ЗТСУ, ППЗТСУ,
Наредба № 5 ПНТСУ (така Р 350-2009-II г.о. и Р 2295-2004-IV г.о.). А
според последното, сградата предназначена за обитаване по смисъла на §1в, т. 3
от ПЗР ППЗСПЗЗ, което може да е постоянно, сезонно или временно, във всички
случаи предполага задължително наличие на сервизно
помещение в или извън нея, както и свързване с общ или местен водоизточник, и с
обща канализационна мрежа, или наличие на отделна септична (попивна) яма (чл.
303, ал. 3, чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ, чл. 155 и чл. 157 от Наредба № 5 ПНТСУ, ДВ
бр. 69/77 г.). А по делото е видно от отговорите на вещото лице, че наличната в
имота постройка има само едно помещение, без да има данни да има и сервизно
помещение в или извън нея, нито да е свързана с общ или местен водоизточник,
нито с общата канализационна мрежа или да има отделна септична (попивна) яма. А
за да не попада в изключението на т. 3 на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, същата следва
да е пригодена за постоянно, сезонно или временно обитаване, което задължително
означава да е свързана с общ или да разполага с местен водоизточник (свързването
с общата мрежа инсталации е условие един строеж да стане "годен за
обитаване и ползване" - чл. 303, ал. 3 от ППЗТСУ и чл. 157 от Наредба № 5
от 1977 за правила и норми по ТСУ относно изискванията към вилните сгради),
както и да разполага с кухня или кухненски бокс (чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5
от 1977 за правила и норми по ТСУ относно минималните изисквания към сградите
за сезонно ползване и чл. 155, ал. 3 от Наредба № 5 от 1977 за правила и норми
по ТСУ относно минималните изисквания към вилните сгради). А след като е така и
в случая постройката в имота няма кухня или кухненски бокс, нито водоснабдяване
от централен или местен източник, нито има данни да е свързана с общата
канализационна мрежа или да има отделна септична (попивна) яма, тя очевидно не
е била предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване, и поради
това няма характер на сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (§1в, ал. 3,
т. 3 ДР на ППЗСПЗЗ), а противното заключение на вещото лице в т. 6 е необосновано
в тази му част и съдът не го възприема поради това в същата му част (така Р
350-2009-II г.о. и Р 2295-2004-IV г.о.).
Съдът не възприема, тъй като е необоснована и т. 2 на ЗСТЕ в частта й, в
която вещото е заключило, че към датата на подаване на заявлението на
26.09.1992 г. от Д.А.Д., в процесния имот е имало лозови насаждения (л. 120). Това
си заключение вещото лице е направило само въз основа на отразените в неодобрения
кадастрален план от 1992 г., върху имот с пл. № 135, записан на името, както на
Д.А.Д., така и на сина му – заинтересованата страна Н.Д.А., условен знак за
лозе - „$“, а от приложената към заключението извадка от този план
е видно, че този знак не е поставен и в горната част от този имот с пл. 135, предоставена
за ползване на Д.А.Д. и попадаща в процесния новообразуван имот, а само в
долната част на същия имот с пл. 135, която обаче е била предоставена за
ползване на заинтересованата страна Н.Д.А. и попада понастоящем в друг
новообразуван имот № 279.157, който не е предмет на делото след разделяне на съединените
с жалбата оспорвания (л. 127-128). А тъй като по делото няма и други
доказателства, от които да се установява процесният имот да е представлявал
лозе или овощна граД. към момента на подаване на 29.06.1992 г. на заявлението
за закупуването му от бившия му ползвател Д.А.Д., съдът намери за недоказано по
делото и обстоятелството, този имот да е представлявал към този момент и лозе
или овощна граД. (чл. 170, ал. 1 АПК).
На
09.01.1998 г. Д.А.Д. *** за превръщане на право на ползване в право на
собственост, но върху имот, за който в това заявление посочил, че се намира в
м. Б. и е с площ 400 кв.м, при граници: -Б., както и че представлява „лозе и
овощна граД.“, и в него има сграда с площ 13.70 кв.м, представляваща сезоннна
постройка, построена въз основа на строително разрешение № 99/22.05.1981 г. (л.
54). По граници, площ и строително разрешение обаче, този имот очевидно не съвпада
с предоставения за ползване на този бивш ползвател горепосочен процесен имот, а
със съседният нему друг имот, който е бил предоставен за ползване на сина му – заинтересованата
страна Н.Д.А., и не е предмет на делото след разделяне на заявените с жалбата
оспорвания (л. 7-13 и 98). Именно поради това, това заявление от 09.01.1998 г. на
Д.А.Д., не е било посочено и в протокола от 05.07.2017 г. на Комисията по §62,
ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., а само заявлението му от 29.06.1992 г.
На
05.07.2017 г., назначена със заповед от 17.08.2016 г. на К. на Общината – Комисия
по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е взела решение да му предложи да издаде
заповед, с която да признае правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.А.Д.,
да придобият собствеността върху процесния новообразуван имот - с площ 600
кв.м, след корекция на регистъра на неодобрения план на новообразуваните имоти (л.
32). Единствените мотиви, които тази Комисията е изложила в този протокол за
това си решение се изчерпват по същество с три изречения. В първото от тях, преди
решението, е посочено само, че имотът, за който е подадено заявлението от
26.09.1992 г. от Д.А.Д., към настоящия момент бил с № -, с площ 600 кв.м, по
неодобрения план на новообразуваните имоти местност „Б., землище С., след
нанесени възражения, които били приети с протокол от 18.09.2017 г. на Комисия,
която била назначена със заповед от 12.05.2004 г., изменена със заповед от
14.09.2007 г. на О., по реда на чл. 28, ал. 2 и чл. 28в ППЗСПЗЗ (л. 32). А във
второто и третото изречения, посочени като мотиви след решението, е посочено по
същество само, че са налице условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобИ.е на
правото на собственост, защото имало сезонна постройка със строително
разрешение № 78/24.04.1979 г., без да са посочени и доказателства, въз основа
на които Комисията е достигнала до този извод (л. 32).
Въпреки
това заместник – к. на Общината е издал по заместване на 07.12.2018 г., въз
основа на този протокол, обжалваната заповед. С нея признал на наследниците на Д.А.Д.
правото да придобият процесния имот и възложил на техническата служба на
Общината да извърши оценката му по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ (л. 17). Като мотиви за
издаването на тази заповед в нея са посочени от една страна само нормите на чл.
44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. с §4а от ЗСПЗЗ, §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., и
протокола от 05.07.2017 г. на Комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г.
А като фактически основания за издаването й в нея е посочено от друга страна
само, че правото на ползване на процесния имот е предоставено на основание ПМС
№ 76/1977 г., което е сред предвидените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ, удостоверение
№ 662/08.08.1980 г. в изпълнение на Решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ОБНС С.,
както и че към момента на подаване на заявлението за трансформиране, имотът представлявал
лозе и овощна граД., като имало и сезонна постройка със строително разрешение №
78/24.04.1979 г. (л. 17). Очевидно е при това положение, че в явно нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в тази заповед не само не за изложени мотиви за всички
елементи на правопораждащият признатото с нея право фактически състав на §4а,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, но и изложените са противоречиви, което по същество
представлява липса на мотиви на същата заповед, а липсата им е винаги
съществено нарушение и основание за отмяна на оспорения административен акт (Р
14630-2010-IV о. ВАС).
От
една страна в титулната й част е посочено, че същата се издава на основание §4а
ПЗР на ЗСПЗЗ и протокола от 05.07.2017 г. на Комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на
ПМС 456/1997 г., а според тях, са налице само основанията по §4а, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ за признаване на правото на наследниците на Д.А.Д. за придобИ.е на право
на собственост върху процесния новообразуван имот, защото е застроен със сграда.
А след това в мотивите на същата заповед, противоречиво на горното се излагат други
фактически основания по §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на това
право, защото към момента на подаване на заявлението за придобИ.ето му, този
имот представлявал лозе и овощна граД., а след това в същата заповед се
споменава мимоходом само, че в същия имот имало и сезонна постройка със
строително разрешение № 78/24.04.1979 г., без и в тази заповед да е посочено
дали същата е била построена към 01.03.1991 г. и дали представлява сграда по
смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (л. 17). Нормите на §4а, ал. 1 и §4б, ал. 1
ПЗР на ЗСПЗЗ обаче уреждат две взаимоизключващи се основания за трасфоране на
правото на ползване в право на собственост, които поради това не могат да се
кумулират - §4а, ал. 1 има предвид само застроени до 01.03.1991 г. със сграда, извън
изключенията на §1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, имоти, а §4б, ал. 1, изр. 2 има
предвид само незастроени въобще лозя, овощни градини или единствена земеделска
земя на ползвателите. Това се подчертава ясно не само от нормата на §4б, ал. 1,
изр. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Но и от съдебната практика (Р
1752-2012-IV о. ВАС). От
друга страна в същата заповед въобще не са изложени никакви мотиви/фактически и
правни основания нито дали съществуващата в имота сезонна постройка е построена
до 01.03.1991 г., нито дали представлява сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗЗ с оглед изключенията по §1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, нито от кои
доказателства от преписката се установява това, тъй като такива в последната няма.
Няма и мотиви, от които да стане ясно, защо правото по §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
се признава с тази заповед за новообразуван имот с площ от 601 кв.м, която не
само е по-голяма от 600 кв.м, върху които е било предоставено правото на
ползване на Д.А.Д. и комисията е предложила в прокола от 05.07.2017 г. да му се
признае право на собственост, но и нормата на чл. 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда
императивно, че в тази хипотеза на §4а, ал. 1, правото на собственост се
придобива до 600 кв.м. Така впрочем повелява императивно и нормата на чл. 28,
ал. 6, изр. 2 ППЗСПЗЗ, според която, предоставените за ползване имоти запазват
границите и размерите си, само когато площта им не надвишава 600 кв.м,
съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до улица или път.
Поради
това съдът намери от една страна, че обжалваната заповед, с която при липса на мотиви
и противоречие в изложените е признато на наследниците на Д.А.Д. правото да
придобият собственост по §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ въру процесния новообразуван
имот с по-голяма площ от 601 кв.м, е постановена при особено съществено
нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което изисква
в нея не само да са изложени всички фактически и правни основания за издаването
й, но и между тях и диспозитива й да не е налице никакво противоречие, а
случаят очевидно не е такъв.
От
друга страна, ако издалият я административен орган бе изложил такива мотиви, неминуемо
щеше да констатира и установените по делото обстоятелства, че в
административната преписка не само няма никакви данни сградата в имота да е
построена до 01.03.1991 г., но и че съгласно §1в, ал. 3,
т. 3 от ДР на ЗСПЗЗ, не представлява сграда по смисъла на §4, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ, защото няма и данни да има сервизно помещение в или извън нея, нито
свързване с общ или местен водоизточник, нито с обща канализационна мрежа, нито
пък има отделна септична (попивна) яма, а такива сгради не са предзначени за постоянно,
сезонно или временно обитаване и поради това не представляват съгласно изключението
по §1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ЗСПЗЗ - сгради по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ, които да дават право на бившите им ползватели да закупят на това основание
правото на собственост върху имотите, в които са били построени (така и Р
350-2009-II г.о. и Р 2295-2004-IV г.о.). Ето защо съдът намери, че тази заповед е издадена
и при особено съществено нарушение на матералния закон (§4а,
ал. 1, във вр. с §4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6, изр. 2 и §1в, ал.
3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че обжалваната заповед е
нищожна. От една страна защото, при издаването й, особено съществено е нарушено
административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което
изисква в същата не само да са изложени всички фактически и правни основания за
издаването й, но и между тях и диспозитива й да не е налице никакво противоречие,
а случаят очевидно не е такъв с оглед изложеното (ТР 2-1991-ОСГК
на ВС). От друга страна защото, при издаването й, особено съществено са
нарушени и материалноправните разпоредби на §4а, ал. 1, във вр. с §4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6, изр. 2 и §1в,
ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Не само защото с нея е признато на наследниците
на посочения бивш ползвател правото да придобият собственост върху новообразуван
имот с по-голяма площ от 601 кв.м от предвидената максимална такава до 600 кв.м
в §4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6, изр. 2 ППЗСПЗЗ. Но и защото няма
и данни в същия имот да е била построена до 01.03.1991 г. сграда по смисъла на
§4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато наличната не е с оглед изложената липса на
данни да е била построена до 01.03.1991 г. и предназначена за постоянно,
сезонно или временно обитаване по смисъла на §1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ЗСПЗЗ. Тези
нарушения са особено съществени, защото пряко влияят върху съдържанието на
обжалваната заповед (ТР 2-1991-ОСГК на ВС).
Поради
това съдът следва да обяви нищожността й, защото за същата следи служебно и
реши делото по същество, като откаже по заявленията на Д.А.Д. (включително и по
това от 09.01.1998 г., защото върху посочения в него имот, не му е и
предоставяно право на ползване с оглед изложеното) да признае право по §4а, ал.
1 и §4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците му да придобият собствеността на процесния
имот (чл. 168, ал. 2, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, Р 13856-2008-IV о. ВАС, Опр. 12087-2009-IV о. ВАС, Р 12302-2009-IV о.
ВАС, Р 14126-2009-IV о. ВАС и Р 514-2011-I г.о. ВКС). Не само защото няма несъмнени
данни сградата в същия имот да е построена до 01.03.1991 г., нито да представлява
сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, но със същата този имот е
застроен, а само правото на ползване върху незастроени лозя и овощни градини
може да бъде трансформирано в право на собственост по §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на
ЗСПЗЗ (Р 1752-2012-IV о. ВАС). Но и защото,
по делото няма и несъмнени данни към момента на подаване на заявлението през
1992 г., този имот да е представлявал и лозе или овощна граД.. Тъкмо напротив.
В тази насока е само т. 2 от ЗСТЕ, която обаче в тази й част съдът не възприема
с оглед изложеното, а други доказателства в подкрепа на това обстоятелство, въззиваемата
и заинтересована страни, не са представили и липсват по делото, а именно тяхна
е и тук доказателствената тежест да представят такива (чл. 170, ал. 1 АПК).
При
този изход на делото, само жалбоподателката има право да й се присъдят сторените
по същото разноски (чл. 143, ал. 1 АПК). По делото обаче няма данни същата да е
сторила разноски, нито е налице нейно искане за присъждането им, поради което такива
не й се присъждат.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожна заповед № 10-00-2327 от 07.12.2018 г.
на Заместник-К. по заместване на К. на О., с която е признато на наследниците
на Д.А.Д.,***, правото да придобият собственост върху имот № -, с площ 601
кв.м, местност „Б.“, землище на -, по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при
граници и съседи: -, и ОТКАЗВА по заявленията на Д.А.Д. с вх. №№ 0403125/29.06.1992
г. и № 94-03-402/09.01.1998 г., да признае право на наследниците му да
придобият собственост по §4а, ал. 1 и §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху същия
имот.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: