Р Е Ш Е Н И Е
№105 04.08.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на четвърти юли две
хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 61 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел първи от Глава
десета от АПК, във връзка с чл.40 от ЗДОИ.
Образувано по жалба на Д.Д.К., ЕГН-********** ***
против Решение №95-00-30/23 от 20.03.2023г. на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието в частта, с която е постановен
изричен отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация, изразяващ се в непредоставянето на имената на шест от
членовете на Комисия, определена със Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на
Министъра на правосъдието.
В жалбата като основание от изложените доводи се
извежда неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че
исканата от оспорващия информация, съставляваща имената на членовете на
Комисията, определена със Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на Министъра на правосъдието,
чието предоставяне му е отказано е публична информация. Моли се Решението в
оспорената му част да бъде отменено като незаконосъобразно и исканата от К.
информация да му бъде предоставена.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и изразява
становище за поддържане на жалбата. Навежда, че начинът по който му е
предоставена исканата от него обществена
информация не отговаря на ЗДОИ. Излага твърдение, че Заповедта, с която е
определен състава на Комисията не е била публикувана по надлежния ред. Навежда,
че заповедта не му е предоставена от органа. Излага твърдение, че се е снабдил
с пълния текст на Заповедта, съдържаща имената на всички членове на
Комисията като страна в производството
по обжалването на същата заповед и на този етап разполага с нея по начина по
който, същата е представена по това дело от процесуалния представител на
Министъра на правосъдието. Излага подробни доводи обосноваващи, че имената на
членовете на Комисията, за които му е отказан достъп по подаденото от него
заявление не са „лични данни“, защитени от ЗЗЛД. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция
„Правни дейности“ в Министерство на правосъдието в съдебно заседание се
представлява от гл.юрисконсулт В. Д., който счита жалбата за неоснователна. Излага
становище, че към настоящия момент, независимо от начина, по който оспорващият
се е снабдил с пълния текст на заповедта, с която Комисията е назначена,
целения от ЗДОИ резултат е постигнат. Излага доводи, че исканата от оспорващия
информация, касае данни на трети лица, които не са дали съгласие при проведена
процедура по чл.31 от ЗДОИ. Поддържа представеното по делото Писмено становище
с вх.№1178/26.06.2023г. В последното се излага становище за недопустимост и за
неоснователност на жалбата. Навежда се издаване
на оспореното Решение от компетентен орган и при спазване на процесуалните
правила. Излагат се подробни доводи, обосноваващи и при правилно приложение на
материалния закон, с оглед проведена процедура и недадено съгласие от страна на
членовете на Комисията, чийто имена не са предоставени на оспорващия. Моли се
жалбата да бъде оставена без разглеждане по същество като недопустима,
алтернативно отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., определено съобразно Наредба
за заплащането на правната помощ, като за целта се представя списък на
разноските.
С Определение №237/14.06.2023г. по настоящото дело,
съдът е приел жалбата като допустима.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
СД-03-175/06.12.2022г. на Министъра на правосъдието е назначена Комисията за
провеждане на изпита за юридическа правоспособност на 25.01.2023г. /тест/ и
05.02.2023г. /казус/, като е определен и нейния състав, както следва: Председател,четири
редовни членове и пет резервни членове. Със Заповедта са определени датата и
часа на провеждане на писмения изпит под формата на „тест“ -25.01.2023г. от
10.00ч., както и на писмения изпит под формата на „казус“-05.02.2023г. от
10.00ч.
На 23.02.2023г. Д.Д.К. е подал
до Министъра на правосъдието Заявление за достъп до обществена информация с
рег.№95-00-30/23.02.2023г. С посоченото заявление К. на основание ЗДОИ е поискал да му бъде предоставен
съставът на Комисията, определена със Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на
Министъра на правосъдието.
Във връзка с така подаденото
Заявление с писмо изх. №95-00-30#1/23.02.2023г. Директорът на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието, П. Р.е поискала от Директора на
Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ /ВСВ/ в МП да представи в
6-дневен срок писмен отговор за предоставяне или мотивиран отказ за
предоставяне на исканата информация на Дирекция „Правни дейности“ във вид,
който да може да се предостави на заявителя, като при положително становище да
приложи и копия на документите, които счита, че следва да бъдат предоставени на
заявителя. С докладна
записка №95-00-30#2/27.02.2023г. Директорът на Дирекция „ВСВ“ в МП е отговорил
на Директора на Дирекция „Правни дейности“, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 297а ЗСВ Министърът на правосъдието е издал Наредба № 1 от 2019 г. за
придобиване на юридическа правоспособност , с която е определил и реда за провеждане
на изпита за юридическа правоспособност. В писмото са цитирани нормите на чл.
23, ал. 2 и 6 и чл. 24, ал. 1 и 4 от същата Наредба и е направено тълкуване, според
което наредбата изисквала издаването на две отделни заповеди – една за
насрочване на изпита и една за назначаване на изпитната комисия, като
единствено за заповедта за насрочване на изпита и списъка на допуснатите
кандидати имало изискване за публикуване на интернет-страницата на
Министерството на правосъдието. Относно информацията за поименния състав на
изпитната комисия, назначена със Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на Министъра
на правосъдието, която ще проведе изпита за придобиване на юридическа
правоспособност на 25.01.2023г. и на 05.02.2023г., е дадено становище за
поискване на изричното съгласие на председателя и членовете на изпитната
комисия. С писмо с изх. №95-00-30/01.03.2023г. Директорът на Дирекция „Правни
дейности“ в МП е уведомил заявителя К. за това, че на основание чл.31 ал.1 ЗДОИ
срокът за разглеждане на заявлението е удължен с 14 дни, тъй като поисканата в
заявлението информация се отнасяла до трети лица и било необходимо тяхното
съгласие за предоставянето ѝ. Във връзка с докладна записка с
рег.№95-00-30#4/28.02.2023г. на Директора на Дирекция „ВСВ“ в МП с Писмо № 95-00-30/23/28.02.2023г.
Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в МП е поискал от общо 8 лица, чиито
имена са заличени в представените по делото писма, в 3-дневен срок от
получаване на съобщението да дадат изрично писмено съгласие за предоставяне на
исканата от заявителя информация, свързана с техните имена. От материалите по
административната преписка е видно, че изрично съгласие за предоставяне на
личните им данни, искани от заявителя, са дали само четирима от членовете на комисията – съдия В. Ш. от
ВАС; съдия Е. М. от ВАС, прокурор във ВАП-К. А.; прокурор във ВАП-Н. Н.. Двама от
резервните членовете на Комисията инспектори в Инспекторат на МП са изразили
изрично несъгласие, а останалите запитани лица не са направили волеизявления. С
писмо с рег. №95-00-30/15.03.2023г. Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в МП е
предоставил на Директора
на Дирекция „ВСВ“ в МП информация за членовете на комисията, които са дали и
тези, които не са дали съгласие като е поискано Заповед № СД-03-175/06.12.2022г на МП да се
предостави по начин, по който не разкрива информацията, която засяга интересите
на третите лица, които не са изразили изричното си писмено съгласие за
предоставянето и. Посочената Заповед е
предоставена на Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в МП със заличени
имена на членовете на Комисията, които не са дали съгласие, с писмо с рег.№95-00-30/16.03.2023г. на Директора на Дирекция „ВСВ“ в
МП.
Въз основа на получената
информация Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в МП- П. Р., е издал
оспореното Решение №95-00-30/23 от
20.03.2023г., с което е предоставен
частичен достъп до заявената обществена информация, като на заявителят К. е
предоставено копие на Заповед № СД-03-175/06.12.2022г на МП, в което
предварително са заличени имената на Председателя на Комисията, двама от редовните
членове и трима от резервните членове на назначената с тази заповед комисия. Постановеният
частичен отказ е мотивиран с правното основание на чл. 37 ал.1 т. 2 ЗДОИ, както
и поради защитата на личните данни на трети лица- членовете на изпитната
комисия, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.
Решение №95-00-30/23 от
20.03.2023г. на Директора
на Дирекция „Правни дейности“ в МП- П. Р.е съобщено на К. на 21.03.2023г. по ел.път, чрез ССЕВ. Жалбата на
К. срещу посоченото Решение е подадена до Административен съд –Търговище на
27.03.2023г., чрез органа издал акта, по ел.път чрез ССЕВ.
От представената по делото Заповед
№ЛС-04-385/08.08.2022г. на Министъра на правосъдието по делото се установява,
че на Директора на Дирекция „Правни дейности“ са делегирани от Министъра на
правосъдието правомощия да издава решения за предоставяне или отказ на достъп
до обществена информация по ЗДОИ. От представената по делото Заповед №
ЧР-01-414/02.12.2022г. на Министъра на правосъдието по делото се установява, че
считано от 05.12.2022г. П. Р.заема длъжността Директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП.
От представения по делото
протокол от проведено съдебно заседание на 23.05.2023г. по ад.д.№72/2023г. по
описа на Административен съд-Търговище по делото се установява, че в хода на
съдебното заседание Д.Д.К. като страна по делото е представил и е поискал да
бъде приета като доказателство по делото Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на
Министъра на правосъдието в пълния и текст. По делото е приложено и копие от
представената от К. в посоченото съдебно заседание Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на Министъра на правосъдието. Видно от
съдържанието на последната, същата е в пълен текст и съдържа имената на всички
членове на комисията определени със същата заповед. На поставените от съда
въпроси в проведеното съдебно заседание по настоящото дело, К. изложи твърдение,
че се е снабдил с пълния текст на Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на Министъра
на правосъдието като страна по съдебно дело и на този етап разполага с пълното
съдържание на заповедта, така както е представена от ответника по същото дело.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени
доказателства и от обясненията на Д.Д.К..
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима по следните
съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу
акт, издаден от задължен субект по ЗДОИ и носещ белезите
на Решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ. Жалбата
е подадена от надлежна страна- подател на заявлението. Актът подлежи на
съдебен контрол, съгласно чл.40, ал.2 от ЗДОИ. С жалбата се оспорва такава част
от акта, с която се постановява изричен отказ от предоставяне на искана
обществена информация и с която негативно се засяга правната сфера на
оспорващия. Съдът приема, че към деня на подаване на жалбата-27.03.2023г. за
оспорващия е налице правен интерес от оспорването.
По съществото на жалбата, съдът
намира следното.
Министърът на правосъдието като
държавен орган е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Налице е надлежно
оправомощаване от последния с издадената
от него Заповед №ЛС-04-385/08.08.2022г. за Директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП
като орган, последният да издава решения за предоставяне или отказ на достъп до
обществена информация по ЗДОИ. По делото се доказа, че към деня на издаване на
оспореното Решение -20.03.2023г. лицето П. Р.заема длъжността и осъществява
функциите на органа - Директор на
Дирекция „Правни дейности“ в МП. По изложените съображения, съдът приема Решение
№95-00-30/23 от 20.03.2023г. в оспорената му част за издадено от материално и
времево компетентен орган, при условията на делегация.
По отношение на съответствието
на оспореното решение с материалния и процесуалния закон, съдът намира
следното.
Министърът на правосъдието е
задължен субект по ЗДОИ относно създаваната и съхраняваната в Министерство на
правосъдието като ведомство информация с характер на обществена. Търсената от
жалбоподателя информация за състава на всички членове на Комисията, назначена
със Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на МП , за
насрочения с нея изпит за
придобиване на юридическа правоспособност, се явява обществена информация, тъй
като е свързана с обществения живот в РБ и въз основа на същата, гражданите ще
имат възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на Министъра
на правосъдието, във връзка с изпълнение на правомощието му да насрочва и
организира провеждането на изпит за придобиване на юридическа правоспособност,
в т. ч. как същият определя състава на комисията съобразно законовите
изисквания в този аспект, налице ли са основания за конфликт на интереси между
членове на комисията и кандидати в изпита. Тази информация е официална по
смисъла на чл. 10 ЗДОИ, тъй като се съдържа в акт на държавен орган, каквато е
заповедта на министъра на правосъдието, като последната подлежи и на
публикуване в цялост, по аргумент на чл.299, ал.2 от ЗСВ. Съдът приема, че по отношение на исканата от К. информация по подаденото от него
заявление са налице всички кумулативно предвидени материални предпоставки и
същата подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ в пълен обем, по аргумент на чл.12 ал.3 от ЗДОИ и чл.13, ал.4 от ЗДОИ.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от ЗДОИ предвижда възможност за отказ от достъп до обществена информация при
отказ на третите лица, на които се засягат интереси, но само при липсата на
„надделяващ обществен интерес“. Следователно, постановяването на отказ за
предоставяне на достъп до поискана обществена информация, на основание този
текст от закона, следва да е надлежно мотивирано, освен с излагането на фактически
съображения за проведена процедура по чл.31 от ЗДОИ и липсата на
изрично съгласие на третите лица, чийто интереси се засягат, но и тези
обстоятелства да бъдат съотнесени към обществения интерес от достъп до тази
информация, като се държи сметка за понятието "надделяващ обществен
интерес" дадено с пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.
В конкретния случай в Решението
липсват мотиви на органа относно липсата
на „надделяващ обществен
интерес“, с което същото се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Едновременно с гореизложеното
съдът приема, че в случая е налице
"надделяващ обществен интерес" по смисъла на пар. 1, т. 6 от
ДР на ЗДОИ, с оглед на въведената с пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ оборима презумция
за наличието на такъв и ограничението по
чл.37, т.2 от ЗДОИ не намира приложение.
В настоящият случай преценката
за засягане на интереси на трети лица се преплита и с въпроса за защита на „личните
данни“, доколкото търсената информация обхваща имената на физически лица -
членове на изпитната комисия, а принципно те попадат в понятието „лични данни“
по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, препращащ към понятието, дефинирано в
чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016 г.
В случая членовете на
назначената от министъра изпитна комисия участват в процедурата по провеждане
на изпита за придобиване на юридическа правоспособност не в качеството си на
физически лица, а в служебно качество. Някои от тях заемат публични длъжности,
други изпълняват публични дейности, а трети са длъжностни лица в
администрацията на държавен орган. Притежаваното от тези лица служебно качество
е законово условие за включването им в състава на изпитната комисия. При това
положение не може да се приеме, че те са трети лица, чиито интереси биха били
засегнати при предоставяне на достъп до обществена информация и визираното в
оспореното решение правно основание за отказ по чл. 37 ал.1 т.2 ЗДОИ е
неприложимо. Лицата,
данни за чиито имена се търси от оспорващия, действат в служебно качество и са определени
за членове на комисия с акт на държавен орган- Заповед по чл.299 от ЗСВ на Министъра
на правосъдието, която следва да бъде и публикувана, съгласно чл.299, ал.2 от ЗСВ. Константна е съдебната практика, според която имената на лица, заемащи
длъжност в институция, чиито структура, правомощия и правила на дейност са
нормативно регламентирани на основата на принципа на публичността, не могат да
бъдат определени като защитени от закона „лични данни“.
По изложените съображения съдът
приема, че Решение №95-00-30/23 от 20.03.2023г. на Директора на Дирекция
„Правни дейности“ в оспорената му част на частичния отказ се явява издадено в
противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Съдът обаче след като взе
предвид, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, оспорващият К.
вече разполага с пълното съдържание на Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на Министъра
на правосъдието и законния интерес на заявителя е удовлетворен в искания от него
обем, и след като се съобрази с чл.142,
ал.2 от АПК и с чл.235, ал.3 от ГПК, приема, че целта на закона е постигната и
не са налице предпоставки за отмяна на Решението в оспорената му част и връщане
на преписката на органа за предоставяне на информацията.
По изложените съображения съдът
намира, че следва жалбата на Д.Д.К. срещу Решение №95-00-30/23 от 20.03.2023г. на
Директора на Дирекция „Правни дейности“ в оспорената му част да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отношение на предявеното искане
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски съдът
намира, че същото следва да бъдат оставено без уважение по следните
съображения:
Решението в оспорената му част е
незаконосъобразен акт, който не се отменя само на основание, че към момента на
постановяване на съдебния акт законният интерес на оспорващия се явява удовлетворен
и целта на ЗДОИ е постигната. Постановявайки този акт обаче, Директорът на
Дирекция „Правни дейности“ в МП като задължен субект по ЗДОИ е станал причина
за завеждане на настоящото дело и извършване на разноски от страна на
оспорващия К.. Поради това съдът намира, че в този случай следва да се приложи
правилото на чл.143, ал.3 от АПК и на ответника да не се присъдят разноски.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Д.К., ЕГН-**********
*** против Решение №95-00-30/23 от 20.03.2023г. на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието в частта, с която е постановен
изричен отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация, изразяващ се в непредоставянето на имената на шест от
членовете на Комисия, определена със Заповед № СД-03-175/06.12.2022г. на
Министъра на правосъдието.
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател:
Председател: