Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря
Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16188 описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н.Й.Н., ЕГН **********,*** против И.Н.И., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл. 109 от ЗС
да бъде осъден ответника да осигури достъп, чрез предоставяне на ключ или премахване на портална врата,
препятстваща влизането с автомобил във вътрешният двор на жилищна сграда
построена в Поземлен имот с идентификатор ****, с административен адрес: ****,
и да се въздържа от действия, изразяващи се във възпрепятстване на
ищцата Н.Й.Н., да влиза с автомобилът си и паркира в този имот.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба се
твърди, че страните са съсобственици в дворно място, а ответникът отказва
достъп на ищцата до вътрешния двор с цел паркиране.
С нот.акт №*****., лицата Т.Г.А., А.Г.С.и
ответника И.Н.И., като управител на ЖСК"***-1" с ЕИК.***, заедно с В.Е.А.
и Н. М.М., всички в качеството си на съсобственици на ПИ с идентификатор №****,
целият с площ от 300 кв.м., находящ се в ****., взаимно си учредяват правото на
строеж върху обособени обекти в бъдеща шестетажна жилищна сграда с РЗП 1003.56
кв.м.
След изграждането и въвеждането в експлоатация на тази жилищната
сграда, с нот.акт № ***, том III, рег.№****/26.11.***., Т.Г.А. и А.Г.С.продават
на ответника И.Н.И. в качеството му на физическо лице, 210 кв.м от ПИ с
идентификатор №**** - представляващ ПИ върху който е построена шестетажната
жилищна сграда с РЗП 1003.56 кв.м. Целият имот е с площ от 300 кв.м. и се
намира в гр.***.
След като купува 210 кв.м. от ПИ, И.Н.И. става съсобственик на по-вече
от 2/3 ид.части от него и едновременно с някой от жилищата, които продава в новопостроената сграда, той продава и
ид.части от поземленият имот, като заявява, че същите давали право на купувача
да ги ползва като паркомясто.
С тази цел, през 2016г., с нот.акт с №***** на нотариус с рег.№*** на НК- ***., И.Н.И.
продава на Г.Й.И. 15 кв.м. ид.части от гореописаният поземлен имот.
Две седмици по-късно на 21.04.2016г., отново при нотариус ****., И.Н.И.
прехвърля от останалите му 124 кв.м., 14.5 кв.м. идеални части на лицето Т.Н.И.,
за които обаче изрично изписват в нотариалният акт - да се ползват като
паркомасто №10, разположено във вътрешният двор, при граници: проход, вътрешен
двор към имот №****, вътрешен двор към имот ****.
На 14.08.2020г. с нот.акт №**** на нотариус с рег.№*** на НК - ****,
посочената по-горе Г.Й.И. продава на ищцата Н.Й.Н., собственият си АПАРТАМЕНТ
№10 с идентификатор №****, находящ се в построената сграда в ****, както и
закупените с нот.акт с №115 - 15 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с
идентификатор №****, които ид.части, е трябвало да се ползват, като наземно
паркомясто, разположено във вътрешният двор.
До покупката на апартамента и въпросните 15 кв.м. от ПИ, ищцата Н. ***.
След като закупува жилището в гр.Варна, решава да започне ремонт и обзавеждане
на същото. Свързва се домоуправителя за предоставяне на ключ от порталната
врата служеща за вход към вътрешният двор на жилищната сграда. Домоуправителят
я пренасочва към ответника И., който й отказва достъп с автомобил до вътрешния
двор с аргумент, че ищцата не била собственик на паркомясто.
Счита, че закупените от Гинка Й. Иванова 15 кв.м. идеални части от
поземленият имот й дават право да паркира във вътрешния двор. Всеки с ид.части
от ПИ има привилегията да спира и във вътрешният двор. В кадастралната карта и
кадастралните регистри на СГКК - гр.Варна, не съществуват индивидуално
обособени наземни паркоместа в ПИ с идентификатор **** или ако съществуват по
проект в последствие такива не са обособени.
В чл. 37, ал. 4 ЗУТ са посочени три отделни хипотези за паркоместа:
паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сградата; паркинг - гараж
със статут на обща част в сградата; отделни места за паркиране със статут на
принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. В Наредбата към закона
се говори общо за "места за паркиране", без да ги диференцира дали са
"места за паркиране" по т. 1, 2 или 3 на чл. 37, ал. 4. Логическото
тълкуване сочи, че Наредбата визира и трите хипотези на чл. 37, ал, 4 ЗУТ, вкл.
и случая, когато се касае за гараж със статут на обща част от сградата.
Ищцата Н.Й.Н. е съсобственик на И. по отношение на ПИ с идентификатор ****
и той няма право да я възпрепятства, да ползва веща по начин, различен от
останалите съсобственици.
По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
Сочи се, че искът е
допустим, но неоснователен поради следните съображения:
Видно от представения
Нотариален акт за учредяване на право на строеж № ***** на нотариус **** - № ***
в НК, район ВРС, лицата:
A./ Т.Г.А.,
Б./ А.Г.С.и
B./ ЖСК „***-1" ЕИК ***
с Управителен съвет: И.Н.И., В.Е.А. и Н. М.М. -като съсобственици на УПИ ****,
кв. *** по плана на част от 29-ти район, площ 300.00 кв. м., с административен
адрес: гр. ***, ул. „****" **, взаимно си учредяват право на строеж за
посочените в горецитирания нотариален акт имоти, включително и на паркоместа в
двора, на кота +-0.00.
Сградата се състои от 5
надземни етажи, от които: 1 приземен /партер/, 4 жилищни, подпокривно
пространство, и един подземен етаж - подземен паркинг, видно от представената
Обяснителна записка на инвестиционния проект, част „Архитектура".
В Нотариален акт за
учредяване на право на строеж от 27.11.2007 г. всички паркоместа на партерен
/първи приземен/ етаж в архитектурния проект са написани като първи етаж на
сградата. Следващите етажи са жилищни. За всички имоти е изписано на кои
надземен етаж се намират и на кой жилищен етаж.
На кота+-0.00 на сградата
има позиционирани 7 паркоместа, от които три са закрити (намират се под втори
/първи жилищен/ етаж на сградата), а останалите 4-открити като ищцата желае
ключ от входната врата, която води до вътрешния двор на ПИ и достъп и ползване
на откритите паркоместа в двора, обособени като открит паркинг.
Видно от приложена част
„Архитектура", разпределение на партер /кота +-0.00/ и разпределение на
сутерен на сградата, процесния открит паркинг с паркоместа, находящи се във
вътрешния двор на сградата от към ПИ 326 се намира над подземния паркинг на
сутерена на сградата, т.е. те са на покрива на подземния паркинг, който покрив
е на терена /кота +-0.00/.
От архитектурна гледна
точка този открит паркинг с тези паркоместа е обща част - намира се на партерен
по архитектура /първи по нотариален акт/ етаж и е покривна конструкция на част
от подземния паркинг на сутерен в сградата.
По естеството си тази
покривна част е обща част, за ползването на която е направено разпределение: с
Нотариален акт за учредяване на право на строеж от 27.11.2007 г. и Протокол на
ОС на ЖСК „***-1" от 12.10.2015 г. Видно от последния, ОС на ЖСК „***-1"
е взело решение откритите паркоместа във вътрешния двор /кота +0.00/, първи
етаж /партер по архитектура/, наричани „Открит паркинг във вътрешен двор, при
граници: **** да се ползват от членкооператора И.Н.И. или посочени от него
лица, срещу задължение той да осъществява изцяло за своя сметка всички действия
без изключения по поддръжка и ремонт на настилката /паркоместата на първи етаж
в открит паркинг, кота +0.00/ след гаранционните срокове по „Наредба №2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти" на МРРБ.
Това решение е напълно
оправдано и логично предвид това, че процесния паркинг с открити паркоместа, се
намират над подземния паркинг, собственост на И.И., както и предвид малкият
брой на процесиите открити паркоместа /4 броя/, в сравнение с броя на имотите в
сградата /съгл. НА: 11 апартаменти, 3 ателиета, 1 таванско помещение/.
Предоставянето им за ползване от И.И., снема отговорността/задължението на
всички етажни собственици за ремонт и поддръжка на тази обща част.
Праводателката на ищцата е
придобила членствени права в ЖСК „***-1" за апартамент № 10, съгласно
нейна молба и декларация от 03.02.2016 г., с която тя приема Устава и всички
решения на ЖСК до момента на приемането й. Впоследствие участва и в
Окончателния разпределителен протокол от 25.02.2016 г. за този имот. Ищцата не
може да има повече права от нейната праводателка, нито да ревизира решенията на
ЖСК, които нейната праводателка е приела /в това число и Протокол на ОС на ЖСК
„***-1" от 12.10.2015 г./.
Ищцата неправилно приема и
твърди, че открития паркинг с паркоместа, представлява свободна дворна площ,
която е обща част от земята, върху която е построена сградата.
Ищцата придобива от
праводателката си 15 кв. м. идеални части от поземления имот, като в никой от
нотариалните актове, нито на ищцата, нито на праводателя й, няма изявление, че
идеалните части ще се ползват като наземно паркомясто, разположено във
вътрешния двор. Закупените от праводателката на ищцата, а след това от ищцата
15 кв. м. идеални части от поземления имот са идеални части от земята,
необходима за обслужване на сградата по предназначение.
Относно поддръжката и обслужването
на жилището си, ищцата има такава възможност, както и всички останали етажни
собственици. Това е видно от представената част „Архитектура" на
инвестиционния проект, от която се вижда, че достъпът на всички етажни
собственици за обслужване на сградата /кота -+-0.00/, се осъществява свободно,
чрез врата, от която се влиза и излиза, включително до открития паркинг.
В съдебно
заседание по същество на делото ищецът поддържа исковете си, моли за
уважаването им, а ответникът поддържа
отговора и моли за отхвърлянето на исковете.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявени по
делото са искове с правно основание чл. 109 от ЗС.
По своята
правна природа искът съставлява средство за защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право на собственост според предназначението на имота и/или в съответния
обем на правото на собственост.
Съгласно
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015г. на ВКС, ОСКГ,
„негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен,
защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия)
имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника.
Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на
негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се
произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и
по тях не се формира сила на пресъдено
нещо“. Въпреки това обаче следва да бъде доказано правото за собственост на ищеца, за да може да бъде доказана
материално–правната легитимация по иска.
Основателното
провеждане на негаторния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и
главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба
на чл. 109 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, и редом с него
обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна
защита, а именно неоснователно въздействие, ограничаващо правото на собственост
на ищеца, извършено от ответника.
Ищцата извежда
процесуалната си легитимация от твърдението, че е собственик на 15 кв. ид.
части от ПИ с идентификатор №****, целият с площ от 300 кв.м., находящ се в ****.
Този факт се
доказва от представения по делото нот.акт №*****. на нотариус с рег.№*** на НК ****,
съгласно който на 14.08.2020г. Г.Й.И. продава на ищцата Н.Й.Н., собственият си
АПАРТАМЕНТ №10 с идентификатор №*****, находящ се в построената сграда в ****,
както и 15 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор №****.
Поради това
съдът намира за доказана материално-правната легитимация на ищцата по делото, т.е.
първата предпоставка за основателност на иска.
Ответникът НЕ оспорва
твърдените от ищцата факти във връзка с неоснователното въздействие, което й
пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, и съдът е приел в
с.з. от 16.04.2021г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в
настоящото производство, че ищцата има достъп единствено до
сградата чрез входа на сградата и няма достъп до вътрешният двор, от
който се влиза чрез голяма порта, заключена от ответника, за която
ищцата няма ключ. Безспорна се явява втората предпоставка за уважаване
на иска.
В конкретния
случай възраженията на ответника са за наличие на основание за ответника за
ограничаване на достъпа на ищцата до вътрешния двор, основани на статута на
вътрешния двор /сочи, че той представлява част от покрива на подземния гараж, а
не е свободно дворно място/ и наличието на разпределение на ползването му /с Нотариален
акт за учредяване на право на строеж от 27.11.2007 г. и Протокол на ОС на ЖСК „***-1"
от 12.10.2015 г./.
Съгласно изготвената по
делото и приета от съда СТЕ, обособената площ за паркиране на партерния етаж,
свободна от застрояване над терена, представлява част от покривната плоча на
подземния гараж. Обособената част за паркиране под колонадата представлява част
от обема на сградата, застроена на партерното ниво. По
строителни книжа свободната част за паркиране представлява част от
конструкцията на сградата, в случая - част от покривната плоча на подземния
етаж. Обособената част за паркиране под колонадата представлява част от обема
на сградата, застроена на партерното ниво.
Въз основа на заключението
съдът приема за основателно възражението на ответника, че цялата площ на терена
е била застроена, като не е останало свободно от застрояване дворно място. Така
наречения вътрешен двор конструктивно представлява част от сградата, а именно
покривна плоча на подземния етаж, в който се помещава подземния гараж.
Въз основа на този факт,
съдът намира, че спорната част, до която не е осигурен достъп на ищцата, а
именно вътрешния двор, представлява обща част на сградата, която е в режим на
етажна собственост.
Съгласно чл. 38 от ЗС, при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици,
комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и
избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Изрично е посочено в чл.
38 ал .1 от ЗС, че покривите /без значение на какво/ са общи части.
Освен това няма спор,
както и съмнения, въз основа на представените от страните доказателства, че сградата
е в режим на етажна собственост, доколкото са налице множество самостоятелни
обекти в сградата, които принадлежат на различни собственици. Етажната
собственост възниква с придобиване от различни собственици на отделни обекти в
сградата, т.е. при наличие на минимум двама различни собственика на
самостоятелни обекти с сградата /чл. 38 ал. 1 от ЗС/. Видно от окончателния
разпределителен протокол на ЖСК *** са налице повече от дванадесет
самостоятелни обекта, разпределени между различни собственици, за част от които
са налице доказателства, че са се снабдили с нотариални актове /съгласно н.а. за собственост на ищцата нот.акт №*****
на нотариус с рег.№*** на НК **** – Г.Й.И. – праводател и лице, участващо в
разпределението, е собственик на имота, т.е. лице снабдило се с н.а. за
собственост, също видно от справката в АГКК, приложена към СТЕ, различните
обекти в сградата се водят на различни собственици, като се сочи и основанието
– съответния н.а./.
Доколкото е установено, че
сградата е в режим на етажна собственост и че вътрешният двор представлява
покрив на подземния гараж, то той се явява обща част по смисъла на чл. 38 ал. 2
от ЗС по естеството си.
Той е обща част и по предназначението си, доколкото от представената
справка в СГКК - Варна е видно, че като отделни
обекти и техни собственици са отразени
само: 1. Обект с идентификатор 10135.5506.5.22 с
предназначение „гараж", който по инвестиционен проект представлява тази
част от обема на сградата, разположен под колонадата на партерния етаж и където
са предвидени две места за паркиране. За собственици са отразени: А.Г.С.и ЖСК „***-1".
2. Обект с идентификатор ****, с предназначение „Гараж", който по инвестиционен
проект представлява единичен гараж на партера с вход/изход към улицата. За
собственик е отразен Т.Г.А.. 3. Обект с
идентификатор *****, с предназначение „Друг вид самостоятелен обект в
сграда" , който по инвестиционния проект представлява подземен гараж. За
собственик е отразен ЖСК „***-1". /СТЕ – въпрос 7/
Това означава, че вътрешния двор /свободната площ, извън посочените в
справката СГКК – Варна обекти/ е обща част, доколкото отделни обекти
на правото на собственост са само изрично посочените – подземен гараж на подемния
етаж, единичен закрит гараж на партера с вход откъм улицата и два броя места за
паркиране под колонадата. Извън тези самостоятелни обекти, останалата площ от
партерния етаж /вътрешния двор/ се явява обща част по предназначение.
Като обща част в сграда в режим на етажна собственост, процесния вътрешен
двор подлежи на ползване и стопанисване по правилата на чл. 41 от ЗС и ЗУЕС,
т.е. необходимо е решение от общото събрание на етажната собственост. Именно ОС
на ЕС взима решения по какъв начин ще се ползва дадена обща част и само нейните
решения могат да бъдат противопоставени на отделен собственик на самостоятелен
обект в сградата и етажен собственик /вкл. на ищцата като такава/.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е собственик на самостоятелен
обект от жилищната сграда –АПАРТАМЕНТ №10 с идентификатор №****, находящ се в
построената сграда в ****, съгласно с нот.акт №***** на нотариус с рег.№*** на
НК ****. Поради това същата, в качеството й на етажен собственик, има право
свободно да ползва вътрешния двор, като не пречи на останалите етажни
собственици да правят същото. Само ОС на ЕС може да въведе организация на
ползването, но не й неоснователно да възпрепятства някой от етажните
собственици да ползва общата част.
По твърдените права на ответника:
Съдът намира, че учредяването на право на строеж за даден обект в полза на ответника, може да бъде трансформирано в право на
собственост върху конкретния обект, само в случай, че правото на строеж е
реализирано в посочения обем, т.е. ако действително изграденото отговаря на
уговореното в нотариални акт. В случай, че в нотариалния акт за
учредяването на право на строеж е уговорено да бъде
придобит самостоятелен обект, който в последствие не е изграден като
самостоятелен такъв, не е налице придобиване на правото на собственост въз
основа на договора за учредяване на право на строеж. Поради това основанието, на което се позовава
ответника - Нотариален акт за учредяване на право на строеж от 27.11.2007 г.,
не му дава права върху вътрешния двор, който е със статут на обща част от
сградата в режим на ЕС.
Протоколът на ОС на ЖСК „***-1" от 12.10.2015 г. също не дава права
на ответника, каквито същия претендира.
Съгласно Постановление № 4 от 18.05.1987г. на Пленума на ВС, прекратяването на ЖСК като юридическо лице е регламентирано в глава пета
от ЗЖСК. Предвидени са две хипотези: при незапочване и незавършване дейността,
за която е образувана ЖСК и при постигане целта, за която е учредена.
Когато строежът е завършен и цената на имотите в сградата на ЖСК е
определена, управителният съвет е длъжен да свика съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЖСК
общо събрание на членовете на ЖСК. То следва въз основа на разпределението по
чл. 28, ал. 1, т. 5 да приеме окончателната цена на имотите и да определи
припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно
от правото на строеж. Нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната
кооперация с нотариални актове въз основа на това решение на Общото събрание и
след представяне на необходимите документи. Не се изисква никакво решение на
органите на кооперацията или на органи извън нея, за да настъпи прекратяването
на ЖСК. Съгласно чл. 35, ал. 3 ЗЖСК жилищностроителната кооперация се
прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове.
Нотариусът снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с
нотариални актове, от който момент член кооператорите придобиват право на
собственост върху отделните обекти, а жилищностроителната кооперация се
прекратява. /Решение № *** от 23.12. 2010 година по гр.д. № *** по описа за ***
на Четвърто гражданско отделение на ВКС/.
В конкретния случай видно от Протокол от заседанието на ОС на ЖСК *** – 1
от 25.02.***. е приет окончателния разпределителен протокол на имотите на член-кооператорите.
С Протокол от заседанието на ОС на ЖСК *** – 1 от 12.10.****. /на който
се позовава ответника/ е прието решение, паркоместата от „Открит паркинг“ да
бъдат предоставени на И.Н.И..
Решението от 12.10.2015г.
е взето от член-кооператорите на ЖСК *** – 1 преди да възникне етажна собственост в сградата.
Едва след приемане на разпределението по чл. 28 ал. 1 т. 5 от ЗЖСК /което
е сторено с решение от 25.02.2016г./ и вземане на решение по чл. 35 ал. 1 от
ЖСК /за което няма доказателства по делото, но следва да е с дата след
25.02.2016г./, е възможно снабдяването с нотариални актове на отделните
членкооператори, доколкото нотариусът издава нотариалните актове за отделните
обекти на правото на собственост именно въз основа на посочените решения на ОС
на ЖСК.
Съгласно чл. 35 ал. 1 от ЖСК, въз основа на влязлото в сила решение по
предходната алинея и след представяне на необходимите документи нотариусът
снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове.
Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на
сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с
издаването на нотариалния акт.
С издаването на първия нотариален акт на член-кооператор от нотариуса по
чл. 35 ал. 2 от ЖСК, възниква етажна
собственост в сградата, по смисъла на
чл. 38 ал. 1 от ЗС. Етажната собственост е налице, доколкото повече от едно
лице става собственик на отделни обекти в сградата – член-кооператорът, снабдил
се с нотариален акт, и ЖСК, която остава собственик на индивидуалните обекти в
сградата до снабдяване и на другите член-кооператори с нотариални актове, но
вече няма права върху общите части на сградата, тъй като вече е възникнала
етажна собственост.
След възникване на етажната собственост единствен орган на управление на
ЕС се явява общото събрание. Поради това всички решения, взети преди възникване
на ЕС от ОС на ЖСК, нямат действие, в случай, че касаят обща част. Поради това
ответникът не може валидно да се позове на Протокол от заседанието на ОС на ЖСК
*** – 1 от 12.10.2015г., доколкото към настоящия момент същият няма правно
действие.
Съгласно чл. 35 ал. 3 от ЗЖСК, жилищностроителната кооперация се
прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове. ЖСК ***
1 към настоящия момент все още съществува, но от възникване на етажната
собственост до прекратяването на ЖСК, ЖСК има права само като всеки
индивидуален собственик на самостоятелни обекти в сградата, т.е ЖСК е етажен
собственик.
Доколкото не се установи ответникът да притежава права, които да водят до
ограничаване на правото на ищцата да ползва безпрепятствено общата част на
сградата, а именно вътрешния двор, то искът с правно основание чл. 109 от ЗС
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на
спора, на ищеца се следват сторените от него в производството разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, което съдът намира за неоснователно.
Предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба 1/2004г., минималния размер
на адвокатското възнаграждение по този вид неоценяеми искове по чл.109 от ЗС е
в размер на 600лв. Предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че адвокатско възнаграждение в двойния размер не се явява прекомерно. Поради това ответникът дължи пълния размер на
сторените от ищеца разноски в размер на 1480лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
И.Н.И., ЕГН **********,***, ДА ОСИГУРИ ДОСТЪП на Н.Й.Н., ЕГН **********,***, чрез предоставяне
на ключ или премахване на портална врата, препятстваща влизането с автомобил, ДО
ВЪТРЕШНИЯ ДВОР на жилищна сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор ****,
с административен адрес: ****, и ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от действия, изразяващи
се във възпрепятстване на Н.Й.Н., да влиза с автомобилът си и паркира във
вътрешния двор на жилищната сграда, на основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Й.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1480лв. /хиляда четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: