№ 2054
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214577 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № НП-91 от 29.09.2023 година изпълняващия
длъжността председател на КПКОНПИ е наложил на М. М. Б., с ЕГН **********
административно наказание глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева на осн. чл.173,
ал.1 от ЗПКОНПИ(отм.) за нарушение на чл.38, ал.1, т.4, вр.чл.35, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ(отм.)
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата, без да се
оспорват фактическите констатации на актосъставителя и наказващия орган, в частност
извода за осъществено от обективна страна нарушение, се излагат обаче подробни
аргументи за маловажност на случая, респективно приложение на разпоредбата на чл.28
ЗАНН, предвид незначителната степен на обществена опасност на нарушението, като
изрично се подчертава, че формалнията характер на нарушението не изключва
маловажността на същото. В конкретика се изтъква, че от страна на жалбоподателката не е
препятствано постигането на предвидените от ЗПКОНПИ цели по установяване на
подлежащите на деклариране обстоятелства, като декларация е подадена макар и със
закъснение, и това е станало преди издаване на НП. Не на последно място, в подкрепа на
извода за маловажност на нарушението се сочи обстоятелството, че липсва промяна в
имущественото състояние на жалбоподателката, респективно липсва установено
несъответствие в същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована не се явява, не изпраща
представител. В постъпила по делото нарочна молба, моли за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, като изтъква приемането на нова нормативна уредба, която се явява по-
благоприятен закон, което се релевира като допълнително основание за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована се представлява от
1
юрисконсулт К., която моли за потвърждаване на наказателното постановление като
изтъква, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, издадени са от
компетентни органи и при спазване на процесуалните правила за връчване на нарушителя.
Изтъква се, че жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице, като същият
не е изпълнил задължението си за подаване на декларация по чл.38, ал.1, т.4 ЗПКОНПИ в
едногодишен срок от изтичането на месечния срок по чл.38, ал.1, т.3 ЗПКОНПИ. Сочи, че
декларацията е подадена със закъснение, за което липсват обективни причини. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят М. М. Б., ЕГН **********, постоянен адрес гр.София, ул. "********"
№***********.
Жалбоподателят М. Б. заемала длъжността заместник министър на туризма, като била
освободена със Заповед № КВ-679/09.11.2021г. но министър председателя. Предвид на това
същата се явява лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.3 от
ЗПКОНПИ(отм. с ДВ бр.84 в сила от 06.10.2023г.), от което за нея съгласно изричната
разпоредба на чл.35, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ произтича задължение за периодично предоставяне
на информация за имуществото и интереси пред КПКОНПИ. Видът и обемът на
информация е установен в образците на декларации утвърдени от Комисията, като
задължените лица освен при встъпване и освобождаване на длъжността, следвало, да
представят декларация и в едномесечен срок, след изтичане на една година от подаване на
декларацията при освобождаване на длъжността, съгласно изричната разпоредба на чл.38,
ал.1, т.4 ЗПКОНПИ(изм. с ДВ бр.84 в сила от 06.10.2023г.). Декларацията при
освобождаване на длъжността, изискуема на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗПКОНПИ била
депозирана от страна на жалбоподателката с вх. № Ф2023/08.12.2021г. Предвид на това
посочената една година изтичала на 08.12.2022г., респективно срокът за подаване на
декларацията по чл.38, ал.1, т.4 ЗПКОНПИ бил 09.01.2023г.(първият работен ден следващ
изтичането на месечния срок на 08.01.2023г.- неделя). Посочената декларация за имущество
и интереси била подадена от страна на жалбоподателя Б. четири месеца по-късно, а именно
с вх. № Ф9978/09.02.2023г.
Посоченият пропуск бил констатиран от Р.Д.- главен инспектор в КПКОНПИ при
извършена служебна проверка в дирекция "Публичен регистър" на КПКОНПИ на
получените и вписани в регистрационните дневници декларации.
В тази връзка, след надлежно изпращане на покана по чл.40, ал.2 ЗАНН, на
06.04.2023 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ПР-
99/06.04.2023г. година от страна на главен инспектор Р.Д., с който срещу М. М. Б., с ЕГН
********** било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че в
качеството си на заместник-министър на туризма не е подала втора финална декларация за
имущество и интереси в установения срок, а именно до 09.01.2023г. включително.
Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.38,
ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 09.05.2023г., като същата вписала
саморъчни възражения в АУАН и наред с това депозирала допълнителни такива с вх. №
ЦУ01-1777#2/15.05.2023г.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № НП-91 от 29.09.2023 година
изпълняващия длъжността председател на КПКОНПИ е наложил на М. М. Б., с ЕГН
2
********** административно наказание глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева на
осн. чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ за нарушение на чл.38, ал.1, т.4, вр.чл.35, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № ПР-99/06.04.2023
година, Наказателно постановление (НП) № НП-91 от 29.09.2023 година, Заповед № РД-06-
210/21.03.2023г. за компетентност на актосъставителя, Покана изх. № ЦУ01-
1777/22.03.2023г. на КПКОНПИ, известия за доставяне, Констативен протокол № ЦУ01-
1946#1/04.04.2023г., Констативен протокол № ЦУ01-1777#1/05.04.2023г., писмо изх. №
02.05.116/22.11.2021г. по описа на МС, Декларация за имущество и интереси вх. №
Ф9978/09.05.2023г., Декларация за имущество и интереси вх. № Ф2023/08.12.2021г., както и
останалите писмени доказателства приложени по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълнота приобщените по делото по реда на
чл.283 НПК писмени доказателства, като те по несъмнен начин установяват фактите,
включени в предмета на доказване по делото. Същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от адресат на административната санкция, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт и в рамките на срока по чл.59, ал.1 ЗАНН, с оглед, на което е
допустима, като разгледана по същество се явява основателна в искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № ПР-
99/06.04.2023 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния, съгласно чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ и Заповед №
РД-06-210 от 21.03.2023г.
При съставянето на процесния АУАН не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, като същият отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН,
съдържа пълно и ясно описание на извършеното нарушение, като са посочено видът на
липсващата декларация и качеството на лицето, във връзка, с което е възникнало
задължение за подаването и, както и срокът за изпълнение. На следващо място съставянето
на акта в отсъствието на нарушителя е извършено след надлежно връчване на покана,
указваща предстоящото изготвяне на АУАН и неявяване на нарушителя в указания ден, с
оглед на което същия е съставен на основание чл.40, ал.2 ЗАНН, като след съставянето си е
бил връчен на жалбоподателя в изпълнение на правилото на чл.43, ал.4 ЗАНН.
Въз основа на обсъдения АУАН било съставено процесното наказателно
постановление, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, какъвто
съгласно чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ е председателя на Комисията. Същото е изготвено в
рамките на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН и отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН за
форма и съдържание.
С оглед на изложеното не се констатират съществени процесуални нарушения, които
да обосноват отмяната на наказателното постановление.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя било
повдигнато обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, М. Б. е нарушила разпоредбата на чл.38, ал.1,
3
т.2, вр. чл.35, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ, тъй като, като задължено лице по смисъла на чл.6, ал.1,
т.3 ЗПКОНПИ- заместник министър, не е подала втора финална декларация за имуществото
и интереси, в определения за това срок един месец, следи изтичане на едногодишен срок от
подаване на първата декларация, а именно до 09.01.2023г. Изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав.
Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в НП материално правна
норма. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ,
жалбоподателя като лице заемащо публична държавна длъжност, не е изпълнил
задължението си за обявяване на имущественото си състояние, чрез подаване на втора
финална декларация по чл.35, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ. При това, като не е изпълнила
задължението си за подаване на декларацията по чл. 38, ал.1, т.4 ЗПКОНПИ в установения
за това срок, а именно до 09.01.2023г., като е подал същата едва на 09.05.2023г.
жалбоподателят Б. формално е извършила нарушение на чл. 38, ал.1, т.4(отм.) ЗПКОНПИ, за
което чл.173, ал.1(отм.) ЗПКОНПИ предвижда налагане на административно наказание
глоба.
При това обаче към настоящия момент правилата на чл.35-38 ЗПКОНПИ са отменени
по силата на §3 на ПРЗ на Закона за противодействие на корупцията(обн. ДВ бр.84 в сила от
06.10.2023г.), който към настоящия момент урежда материята по аналогичен начин в чл.49-
чл.54 ЗПК. Съответна на нарушената разпоредба на чл.38 ЗПКОНПИ се явява нормата на
чл.52 ЗПК, която по аналогичен начин урежда задълженията за подаване на декларация за
имущество и интереси и сроковете за изпълнението им. Видно от текста на същата към
настоящия момент е отпаднало задължението за подаване на втора декларация след
освобождаване от длъжност, респективно не съществува норма аналогична на чл.38, ал.1, т.4
ЗПКОНПИ, т.е. вече не съставлява нарушение неподаването на декларация по чл.35, ал.1,
т.2 ЗПКОНПИ след изтичане на едногодишен срок от подаване на декларацията при
освобождаване от длъжност.
С оглед на това съдът намира, че към настоящия момент, доколкото деянието предмет
на производството е престаналж да бъде административно нарушение, то действително е
налице влязъл в сила по-благоприятен закон по смисъл на чл.3, ал.2 ЗАНН. Бездействието,
за което жалбоподателя Б. е била санкционирана с НП № 91/29.09.2023г. е загубилж статута
си на административно нарушение, като това е станало преди влизане в сила на
санкционния акт. Посоченото налага отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо допълнително обсъждане.
Посоченият извод не се променя от нормата на §5 от ПРЗ на ЗПК, която урежда
единствено реда за продължаване на започналите административно- наказателни
производства, респективно компетентния орган, но не води до удължаване срока на
действие на отменените материално- правни разпоредби на закона.
От страна на жалбоподателя не се претендират разноски, а при този изход на
производството, въззиваемата страна няма право на такива .
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № НП-91 от 29.09.2023 година
изпълняващия длъжността председател на КПКОНПИ е наложил на М. М. Б., с ЕГН
********** административно наказание глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева на
осн. чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ за нарушение на чл.38, ал.1, т.4, вр.чл.35, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
4
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5