Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 2589 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 513246 от 23.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 9879/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 51
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.А.С. искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ
и по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД за сумите от 187, 44 лв., представляваща 1/2 от стойността на топлинна енергия,
доставена в апартамент 80, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, аб. № 153065,
за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2016 г.; 34, 47 лв. - 1/2 от обезщетението
за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до
22.01.2018 г.; 13, 12 лв. – 1/2 от възнаграждението на дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м. 08.2015 г. до м.04.2017 г., както и 1, 71 лв.
– 1/2 от обезщетението за забава върху възнаграждението за дялово разпределение
за периода от 30.09.2015 г. до 22.01.2018 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд
не е кредитирал заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза,
доколкото вещото лице – счетоводител е констатирало прихващане на дължими и
изискуеми задължения извън процесния период. Решаващият съд не е съобразил
обстоятелството, че месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на
определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена
на топлинна енергия съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
от топлопреносното дружество на потребителите за битови нужди. С оглед на това и
съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Съгласно правилото на чл.32, ал.3 от Общите
условия, когато при изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача
сума е по - голяма от реално потребената от него енергия със сумата в повече, в случай,
че са налице просрочени задължения т.е. незаплатени такива, се погасяват
най-старите. Ако няма заплатени задължения за предходен период, то би било
абсурдно искане за възстановяване на суми, които не са постъпили по сметка на
дружеството. По делото не са представени
доказателства ответникът да е направил възражение срещу Общите условия или да е
договорил друго. Същият е известен за реда, по който ще бъдат осчетоводени
сумите. Изготвената съдебно – счетоводна експертиза е дала вярно заключение
относно дължимите суми, начислени на база реалното потребление на топлинна
енергия, с включени изравнителни сметки за периода, като последните
изравнителни сметки са станали изискуеми именно в процесния период. Твърди, че
процесната сума все още не му е заплатена. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявените искове, като му присъди направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна П.А.С..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на 1/2 ид. ч.
от правото на собственост върху апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж. к. „*********,
аб. № 153065, е потребител на топлинна енергия. За периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. е доставял в процесното жилище топлинна енергия, като 374, 89 лв.
от стойността й е останали незаплатена. Поради забавеното изпълнение на
задължението за заплащане стойността на топлинната енергия, за него възникнало
и вземане за обезщетение за забава в размер на 68, 95 лв. за периода от
15.11.2015 г. до 22.01.2018 г. Твърди, че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, възнаграждението за която възлиза в размер
на 26, 25 лв. за периода от м.08.2015 г. до м.04.2017 г. Поради забавеното му
плащане за „Т.С.” ЕАД се породило и вземане за лихва за забава върху него в
размер на 3, 42 лв. за периода от 30.09.2015 г. до 22.01.2015 г. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 1/2 от посочените
по - горе суми, както следва: 187 ,44 лв. - стойност на топлинна енергия за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г.; 34,47 лв. - обезщетение за забава
върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.11.2015 г. до
22.01.2018 г.; 13, 12 лв. - възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия за периода от м.08.2015 г. до м.04.2017 г. и 1, 71 лева -
обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода
от 30.09.2015 г. до 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главните
вземания от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове. Признава, че през исковия период действително е потребител
на топлинна енергия в процесния апартамент. Счита, че ищцовото дружество не е
легитимирано да претендира исковите суми, както и че същите са произволно
начислени. Липсват данни за отчетена, реално доставена и потребена топлинна
енергия в имота му. Количествата
топлинна енергия са изчислени на база предполагаемо, а не реално отчетено
количество топлинна енергия. Прави възражение, че част от вземанията са
погасени с изтичането на тригодишен давностен срок. Моли съда да отхвърли
предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото констативен протокол от 04.08.2009 г., подписан
от представители на „Т.С.“ ЕАД и на етажната собственост, находяща се в гр.
София , ж. к. „*********, за същата липсва сключен договор с лицензирана фирма,
която да прилага дяловото разпределение на топлинната енергия.
От заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза се установява, че в процесната сграда - етажна
собственост, където се намира имотът на ответника, не се ползва топлинна
енергия за отопление, а само за битово горещо водоснабдяване. В имота има
монтирани 2 бр. водомери. За периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. не е осигурен
достъп за проверка на показанията им. По тази причина е начислена служебно
топлинна енергия за 1 бр. потребител при норма на разход 140 л. на денонощие.
За периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. е извършена проверка на показанията
на водомерите в апартамента, но топлинната енергия е начислена отново служебно
при норма на разход 140 л. на денонощие за 1 бр. потребител, тъй като не е имало
засечено начално показание. Вещото лице приема, че при това начисляване се
стига до заплащането на едно и също изразходвано количество вода два пъти -
веднъж като служебно начислено и след това - въз основа на показанията на
измервателния уред. Освен това в изравнителната сметка за периода от м.05.2014
г. до м.04.2015 г. са посочени 59, 04 куб. м., което е с 8, 22 куб. м. повече
от тези, които е следвало да бъдат начислени на ответника - 50, 82 куб.м., без
да е налице основание за това. Вещото лице приема, че за периода от м.05.2014
г. до м.04.2015 г. са допуснати много неточности при определяне на начисленото
количество битово горещо водоснабдяване на абоната, като при определяне на
специфичния разход за подгряване на куб. м. вода. Вещото лице приема, че за
периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. на ответника следва да бъдат начислени
51, 24 куб. м. вода за битово горещо водоснабдяване, а съгласно изравнителната
сметка за този период са му начислени 72, 265 кум. м., т. е. с 21, 025 куб. м.
повече, без да е налице основание за това. Вещото лице сочи, че за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2016 г. при определените от него 51, 24 куб. м. са дължими
365, 57 лв., а не изчислените от ищцовото дружество 515, 57 лв. С оглед на това
вещото лице приема, че за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. топлопреносното
дружество е доставило в процесния имот топлинна енергия, възлизаща на 365, 57
лв.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че начисляването на битово
горещо водоснабдяване за процесния имот за периода 2014 г. – 2015 г. е
извършено на база служебен отчет, тъй като абонатът не е осигурил достъп до
него. Този период счита, че следва да отпадне от изчисленията, тъй като са
налице технически нарушения. През 2015 г. – 2016 г., когато абонатът е осигурил
достъп, имало отчет на водомера, но поради това, че предишни години не е осигурявал достъп нямало начални показания
на водомера. Същият показвал едно число, но не се знаело за коя година. В
случай, че се вземе това показание под внимание, абонатът ще заплати една и
съща топлинна енергия два пъти – веднъж като служебно начислена, а след това
като отчетена.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Л.Б.. От заключението му се установява, че по фактури от процесния период
ответникът е заплатил сумата от общо 621, 45 лв., като последното плащане по
фактура е извършено на 19.03.2016 г. Непогасените задължения са в общ размер на
401, 14 лв., от които: 374,89 лв. – за топлинна енергия и 26, 25 лв. – за
дялово разпределение на топлинната енергия. Общият размер на лихвите за забава върху
сумите по процесните фактури за периода от датата, следваща срока на плащане,
записан в съответните фактури до 22.01.2018 г. според експертизата възлиза на 70,
72 лв. Освен това според експертното заключение ответникът има сума за
доплащане по изравнителни сметки в края на процесния период в размер на 196, 75
лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен осъдителен иск, предявен от кредитор срещу
длъжник за вземане, представляващо стойността на потребена, но незаплатена
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ,
бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на
топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник
„19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая
ответникът не твърди и не установява да е упражнил това свое право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящия съдебен състав намира,
че същия ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ответникът е собственик на
1/2 ид. ч. от апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж. к. „********* и в
това си качество през исковия период е бил потребител на топлинна енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от
страните и във въззивното производство. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което
ангажираните доказателства относно принадлежността на правото на собственост не
следва да се обсъждат.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за битово гореща вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕАД, топлорайон „Люлин“.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост. В случая процесната сграда не ползва топлинна енергия за
отопление, а само за битово горещо водоснабдяване, поради което всеки
потребител в нея дължи заплащането на реално потребеното от него въз основа на показанията
на водомерите.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване през процесния период, в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е установило, че стойността на
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесното жилище е
начислена неправилно, като се е стигнало до заплащането на едно и също
изразходвано количество вода два пъти - веднъж като служебно начислено и след
това - въз основа на показанията на измервателния уред. Също така за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2016 г. на ответника следва да бъдат начислени 51, 24 куб.
м. вода за битово горещо водоснабдяване, а съгласно изравнителната сметка за
този период са му начислени 72, 265 куб. м. - с 21, 025 куб.м. повече, без да е
налице основание за това. Стойността на топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване за реално потребените за процесния имот 51, 24 куб. м. за
исковия период възлиза на 365, 57 лв. Съдът възприема изцяло изводите на вещото
лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, тъй като същото е
компетентно дадено и обстойно обосновано. Вещото лице е съобразило всички
необходими материали, въз основа на които е отговорило на въпросите, включени в
предмета на експертизата. Вещото лице е определило стойността на реално
потребената от ответника топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през
разглеждания период, като е отчело допуснатите от ищцовото дружество неточности
при определяне стойността на доставената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на абоната. Жалбоподателят
не е ангажирал по делото доказателства, които да разколебаят, респ. да
опровергаят изводите на вещото лице.
Релевираните от жалбоподателя доводи относно извършено прихващане на
дължими и изискуеми задължения извън разглеждания период, нямат отношение към
спора, предмет на делото, тъй като вещото лице по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза не е достигнала до такива изводи, както и аргументи в
тази насока не са изложени и от решаващия съд при постановяване на обжалваното
решение.
Предвид заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -счетоводната
експертиза по фактури от процесния период ответникът е заплатил на ищеца сумата от
621, 45 лв. Същевременно стойността
на реално доставена топлинна енергия за исковия период възлиза на 365, 57 лв. Ответникът
отговаря за 1/2 от тази сума, съобразно участието си в съсобствеността, зпоради
което задължението му към ищеца за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г.
възлиза на сумата от 182, 78 лв. Предвид заплатената от ответника сума, същата
погасява изцяло задължението му към ищеца. Това обуславя извода за
неоснователност на предявения иск.
По отношение режима на забавата за дължими суми за консумирана топлинна
енергия за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2015 г. са приложими Общите условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. Следователно за задълженията от този период са приложими ОУ от
2014 г., съдържанието и публичното оповестяване на които е служебно известно на
съда. Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от
2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2
за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4
от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са
заплатени в срока по ал.2. От анализа на посочените разпоредби на Общите
условия на ищеца от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите
суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл.32,
ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период. В хода на съдебния процес ищецът не е ангажирал доказателства
относно публикуването на фактурите на интернет страницата му, респ. относно
датата, на която е сторил това.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно претенцията за
стойността на дяловото разпределение и мораторната лихва върху нея, поради
което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка, съгласно чл.269 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените
искове съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по
жалбата има право на сторените разноски в настоящото производство. Същият не претендира
такива и не е ангажирал доказателства за извършването им, разноски за
настоящото инстанция не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 513246 от 23.10.2018 г., постановено
по гр. д. № 9879/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.