Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
гр. Велико
Търново, 09.11.2009г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и девета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАРИНОВА
При секретаря М. С. разгледа докладваното от съдия Маринова
адм. дело № 534/2009г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производства по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и на чл. 88, ал. 3 от АПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК
Същото е образувано по жалба от
“Югофрудс” ЕООД (в несъстоятелност), гр. Монтана срещу Ревизионен акт №
**********/12.03.2009г. на ТД на НАП – Монтана (РА), който според жалбоподателя
е мълчаливо потвърден от директора на дирекция “Обжалване и управление на
изпълнението” (ДОУИ) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. С жалбата до съда се
излагат подробни аргументи за материалната незаконосъобразност на мълчаливо
потвърдения (според жалбоподателя) РА в частта, в която според същия с него е
извършено преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат по
ЗКПО за 2005г., 2006г. и 2007г. и съответно е определен на това основание
корпоративен данък за довнасяне за посочените периоди, както и в частта му по
ЗДДС за данъчните периоди на м. декември 2006г. и юли 2008г. и се иска отмяната
му в цялост на това основание.
Съдът е констатирал, че с решение №
252/23.06.2009г. директорът на ДОУИ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е
потвърдил в законния срок РА само в частите по ЗКПО за 2003г. – 2007г., с които
са установени лихви общо в размер на 341.41 лева върху невнесените, но
декларирани корпоративни данъци и върху просрочените авансови вноски за тях, а
в частите по ЗКПО, с които в резултат на преобразуване на декларирания от
дружеството финансов резултат са определени допълнително задължения за корпоративен
данък за 2006г. и 2007г. общо в размер на 23 519.90 лева и лихви
5 664.17 лева, както и в частите по ЗДДС за данъчните периоди на м.
декември 2006г., януари – март 2007г. и м. март и юли 2008г., РА е отменен.
Съобразно горното, с определение от 03.08.2009г. съдът е оставил без разглеждане
жалбата от “Югофрудс” ЕООД (в несъстоятелност) срещу РА в частта, в която с Решение
№ 252/23.06.2009г. директорът на ДОУИ – Велико Търново е отменил РА и е
прекратил производството в тази му част. Посоченото определение е обжалвано по
касационен ред и е потвърдено с определение № 10986/28.09.2009г. по адм. д. №
11977/2009г. по описа на ВАС, ІА отд., в резултат на което производството по
делото е продължило в останалата му част - а именно: 1. против РА в
потвърдената му част с решението на ДОУИ за лихвите за забава за невнесените в
срок корпоративни данъци и авансови вноски за тях по ЗКПО и 2. против Решение №
252/23.06.2009. на ДОУИ – гр. Велико Търново в частта, в която жалбата на
“Югофрудс” ООД, гр. Монтана против РА в частта за допълнително определен
корпоративен данък по ЗКПО за 2005г. е оставена без разглеждане и
производството по нея – прекратено. Въпреки дадените указния за конкретизация
на претендираните пороци, обосноваващи незаконосъобразност на РА, в
потвърдената му част по административен ред и на решението на директора на ДОУИ
– Велико Търново в прекратителната му част, в хода на съдебното производство
жалбоподателят не се явява и не представя доказателства и писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директорът
на ДОУИ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител Я.
Георгиева, оспорва жалбата в допустимите й части в цялост, като претендира
законосъобразност на РА в потвърдената му част с решението на ДОУИ, както и
правилност на същото решение в прекратителната му част по изложените в него
мотиви, като моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в размер на
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната
преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Административното производство по
издаване на РА № **********/12.03.2009г. на ТД на НАП – Монтана е започнало въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 800142/04.09.2008г. на началника на отдел “Контрол”, надлежно оправомощен
със Заповед № 233/18.12.2006г. на Директора на
ТД на НАП – Монтана, с която на “Югофрудс” ООД, гр. Монтана е възложена ревизия,
която да установи задълженията му за корпоративен данък за периода от
01.01.2003г. до 31.12.2007г. и по ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.2006г. до
31.07.2008г. Посочената заповед е редовно връчена на пълномощника на ревизираното
лице на 09.09.2008г. и определя срок за приключване на ревизията до
14.11.2008г. С молба вх. № 98-00-737#2/29.09.2008г. ревизираното лице е
поискало спиране на ревизионното производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 1
от ДОПК, поради необходимостта от време за ангажиране на доказателства. С
Решение № 4/02.10.2008г. органът по приходите, възложил ревизията, е отказал
спирането с мотива, че срокът на ревизията не е изтекъл, а ако се окаже
недостатъчен за събиране на доказателствата – ще бъде продължен по реда на чл.
114 от ДОПК. Съобразно горното със ЗВР № 800200/14.11.2008г. първоначалната ЗВР
е изменена като срокът на ревизията е удължен до 09.12.2008г. За резултата от
ревизията е издаден Ревизионен доклад № 800200/23.12.2008г. (РД), връчен на
пълномощника на дружеството на 13.01.2009г. В срока за възражения против РД, ревизираното
лице е поискало удължаването му, като компетентният орган е уважил искането.
Жалбоподателят по настоящето дело, чрез пълномощник, е депозирал възражения
против РД пред ТД на НП – Монтана с вх. № ИТ-00-266/04.03.2009г. Като е обсъдил
възражението и представените с него доказателства определеният със Заповед за
определяне на компетентен орган № К 800200/23.12.2008г. приходен орган е издал процесния
РА, с който е уважил възражението против РД в частта за предложения за
установяване корпоративен данък за 2005г. в размер на 26 403.15 лева и
съответните лихви. В останалата част възражението е намерено за неоснователно и
РА е установил предложените с РД задължения. РА е връчен на жалбоподателя по
реда на чл. 32 от ДОПК на 23.04.2009г. Недоволен от него последният го е
оспорил по административен ред с жалба до ДОУИ – гр. Велико Търново с вх. № ИТ-00-511/11.05.2009г.
по описа на ТД на НАП – Монтана, като отново е изложил доводи за недължимост на
корпоративния данък за 2005г., въпреки че с РА задължение за такъв не
установено. Тъй като е констатирал, че РА е уважил възраженията против РД на
жалбоподателя в частта по ЗКПО за 2005г., липсва преобразуване на финансовия резултат
на дружеството с РА и не е определено допълнително задължение за корпоративен
данък, като декларираните с ГДД данни не са променяни, решаващият орган е намерил
претенцията на жалбоподателя за отмяна на РА в частта за допълнително определен
корпоративен данък за 2005г. лишена от правен интерес, поради което е оставил
жалбата без разглеждане в тази й част на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК и е прекратил производството в тази му част с Решение № 252/23.06.2009г., постановено в
законния 45-дневен срок за произнасяне. Със същото решение директорът на ДОУИ –
гр. Велико Търново е отменил РА като незаконосъобразен в частите по ЗКПО, с
които в резултат на преобразуване на декларирания от дружеството финансов
резултат е определен допълнително корпоративен данък за 2006г. и 2007г. общо в
размер на 23 519.90 лева и лихви за него 5 664.17 лева, както и в
частите по ЗДДС за данъчните периоди на м. декември 2006г., януари – март
2007г. и м. март и юли 2008г. и е върнал преписката за нова ревизия. С
цитираното решение на директора на ДОУИ – гр. Велико Търново РА е потвърден
като законосъобразен само в частите по ЗКПО за 2003г. – 2007г., с които са
установени лихви общо в размер на 341.41 лева върху невнесените, но декларирани
корпоративни данъци и върху просрочените авансови вноски за тях. По делото липсват
доказателства, удостоверяващи датата на връчване на решението на ДОУИ, но
доколкото е представено писмо изх. № 3457/22.07.2009г., с което решението е
изпратено на ТД на НАП – Монтана за връчване, а на същата дата е постъпила
жалба в съда от “Югофрудс” ЕООД против РА, съдът приема жалбата за подадена в
14-дневния срок, указан в решението на ДОУИ – гр. Велико Търново като срок за
оспорването му във всички части, в които не е отменен РА с него. Въз основа на
посочената жалба е образувано настоящето дело. С определение от 03.08.2009г.
съдът е оставил без разглеждане жалбата от “Югофрудс” ЕООД (в несъстоятелност) срещу
РА в частта, в която е потвърден с Решение № 252/23.06.2009г. на директора на
ДОУИ и е прекратил производството в тази му част, като посоченото определение е
влязло в сила, след като е потвърдено с определение № 10986/28.09.2009г. по
адм.д. № 11977/2009г. по описа на ВАС, ІА отд. Съобразно горното, предмет на
настоящето дело е жалбата против РА в потвърдената му част с решението на ДОУИ
по ЗКПО за 2003г. – 2007г. за лихви общо в размер на 341.41 лева върху
невнесените, но декларирани корпоративни данъци и върху просрочените авансови
вноски за тях, като производството в тази му част е по чл. 156 от ДОПК,
доколкото макар да излага конкретни мотиви за материална незаконосъобразност на
РА само в определени негови части, жалбоподателят оспорва същия в цялост и иска
пълната му отмяна (стр. 2, пар. 1 от жалбата). Жалбата в тази й част съдът
намира за допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното
лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. На следващо място, предмет на настоящето дело е и Решение №
252/23.06.2009г. на директора на ДОУИ – гр. Велико Търново, в прекратителната
му част, в която е оставена без разглеждане жалбата против РА в частта за
допълнително определения корпоративен данък по ЗКПО за 2005г., доколкото РА в
тази му част продължава да се оспорва с жалбата до съда. Производството в тази
му част е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК. Жалбата в тази й част е допустима,
като подадена в срок от заинтересувано лице, адресат на акта на решаващия
орган, преграждащ по-нататъшната му защита. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна и в двете си допустими части по следните мотиви:
По отношение на жалбата против РА в потвърдената му част с решението на
ДОУИ – гр. Велико Търново
С РА и потвърдителното решение на директора
на ДОУИ – Велико Търново са установени задължения на жалбоподателя по ЗКПО за
данъчните периоди от 2003г. до 2007г., представляващи лихви общо в размер на
341.41 лева върху невнесените, но декларирани корпоративни данъци и върху
просрочените авансови вноски за тях. За периода от 01.04.2003г. до 31.12.2003г.
ревизията е констатирала, че жалбоподателят по настоящето дело дължи авансови
вноски по чл. 56, ал. 2 от ЗКПО (отм.) в размер на 104.71 лева месечно, като
макар че е внасял дължимите авансови вноски в срок е платил по-малък от
следващия се размер, поради което за разликата на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ
вр. чл. 58, ал. 1 от ЗКПО е начислена лихва в размер на 28.24 лева. Същевременно
е определен остатък за внасяне на корпоративния данък в размер на 1 689.25
лева, който е прихванат с ДРА № 192/05.07.2004г., но поради неспазване на срока
за внасяне на данъка (до 31.03.2004г.) са начислени лихви от 01.04.2004г. до
05.07.2004г. в размер на 58.66 лева. Така за посочения период с РА са
установени задължения в размер на 86.90 лева, представляващи лихви за просрочие
на корпоративния данък и авансовите вноски за него. За период на 2004г. са
установени задължения по ЗКПО (отм.), представляващи лихви върху невнесените в
срока на чл. 56, ал. 7 от ЗКПО дължими авансови вноски за първото тримесечие на
годината на основание чл. 56, ал. 2 от ЗКПО
в размер на 29.26 лева. Същевременно, тъй като дължимият остатък от
корпоративния данък в размер на 2 441.05 лева е внесен на 25.07.2005г., за
периода от 01.04.2005г. до 25.07.2005г. е начислена лихва за просрочие върху
същия в размер на 94.54 лева, с което общата сума на лихвите по ЗКПО за късното
внасяне на корпоративния данък за 2004г., вкл. за просрочието на авансовите
вноски, е в общ размер на 123.80 лева. С РА в частта по ЗКПО за 2005г. е
установено само задължение за лихви върху невнесените в срока по чл. 56, ал. 7
от ЗКПО авансови вноски, дължими за периода от 01.04.2005г. до 31.12.2005г. в
размер на 0.45 лева. По ЗКПО в частта за 2006г. с РА след преобразуване на
финансовия резултат на дружеството чрез увеличение със стойността на разходите
по фактури № 418/28.12.2006г. и 442/29.12.2006г. са определени задължения в
размер на 15 600.85 лева, представляващи остатък за внасяне на
корпоративен данък, както и лихва върху така определения данък в размер на
4 517.49 лева. Същевременно ревизията е констатирала, че дружеството не е внасяло
дължимите авансови вноски за периода от 01.01.2006г. до 31.03.2006г. за
корпоративен данък (изчислени на база декларираната облагаема печалба за
годината, преди предходната в размер на 265.26 лева месечно), както и тези за
периода от 01.04.2006г. до 31.12.2006г., изчислени на база декларираната от
дружеството облагаема печалба за предходната година в размер на 70.89 лева
месечно в срока по чл. 56, ал. 7 от ЗКПО (отм.), поради което са установени
задължения в размер на 34 лева по ЗКПО, представляващи лихви върху невнесени в
срок авансови вноски за корпоративен данък. С решението на ДОУИ – гр. Велико
Търново РА е отменен в частта по ЗКПО за преобразуването и определянето на
допълнително дължимия корпоративен данък и лихви върху него, като същият е потвърден
само в частта за лихвите в размер на 34 лева за невнесени в срок авансови
вноски. По аналогичен начин с РА в частта по ЗКПО за 2007г. е увеличен финансовия
резултат на дружеството с отчетения разход по фактура № 6/06.06.2007г., в резултат
на което вместо декларираната счетоводна загуба от лицето е определен
положителен финансов резултат, като след преобразуването е определен данък
върху така установения финансов резултат в размер на 7 919.05 лева, върху
който е начислен а лихва в размер на 1 146.68 лева за периода от
01.04.2008г. до 12.03.2009г. Същевременно, тъй като дружеството не е внасяло
дължимите авансови вноски за 2007г. в срока по чл. 90, ал. 1 от ЗКПО на
основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО, са му определени лихви за просрочие на авансовите
вноски в размер на 96.26 лева. РА е отменен с решението на ДОУИ в частта, в която
в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството е определен
корпоративен данък и лихва за невнасянето му, като РА е потвърден отново само в
частта, в която са начислени лихви за невнесените авансови вноски за данъка в
размер на 96.26 лева.
Нито с жалбата до съда, нито в
съдебното производство жалбоподателят излага конкретни доводи за
незаконосъобразност на РА в частите, в които същият установява задължения по
ЗКПО за лихви за невнесен в срок корпоративен данък и авансови вноски за 2003г.
и 2004г., както и за просрочени авансовите вноски за периода на 2005г., 2006г.
и 2007г. Същият не оспорва по основание и размер посочените задължение
(дължимия корпоративен данък за 2003г. и 2004г., който е и декларирания от
него, нито размера на авансовите вноски, изчисляван по законния ред на база
декларирания от него данък за предходни години), както и не представя
доказателства за плащане на корпоративния данък и авансовите вноски за 2003 и 2004г.
в срок, и за плащането на авансовите вноски за корпоративния данък за периода
2005-2007г. в срок. Съобразно горното съдът намира РА за правилен и обоснован в
тази част, а жалбата (бланкетно оспорваща РА в цялост), за неоснователна в тази
й част.
По отношение на жалбата против решението на ДОУИ – гр. Велико Търново в
прекратителната му част.
Както се посочи, с жалбата до съда
отново се оспорва като незаконосъобразен РА в частта му по ЗКПО за 2005г., като
се твърди, че същият преобразувал финансовия резултат на дружеството и определял
допълнителен корпоративен данък. В този смисъл е била и жалбата до решаващия
орган, който като е констатирал, че РА не съдържа подобни преобразувания и не
установява допълнителен корпоративен данък за внасяне, а приема декларирания от
лицето данък, е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството
пред него в тази му част. Съдът намира решението на директора на ДОУИ – гр. Велико
Търново в тази му част за правилно и обосновано. Действително, в РД се съдържат
предложения за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2005г.
със сумата от 189 716 лева по 3 фактури, издадени от “Алм Технолоджис”
ЕООД, гр. София с предмет тиквено семе, но като е намирал възражението против
РД на жалбоподателя в тази му част за основателно компетентния орган, издал
процесния РА е уважил същото и не е извършил предложените му с доклада преобразувания
на финансовия резултат и установяване на допълнителен данък. Видно съдържанието
на РА (стр. 5 от същия, стр. 47 от делото) изрично е посочено, че с посочените
разходи не следва да се преобразува финансовия резултат на дружеството за
2005г., съобразно като в диспозитивната част (стр. 21 от РА и 63 по делото) не
се съдържа допълнително определен корпоративен данък за 2005г. и лихва за такъв
(извън тази за невнесените в срок авансови вноски за данъка, за които се отнася
изложението по-горе). Следователно, правилен и обоснован е изводът на решаващия
орган, че жалбата в тази й част е недопустима, доколкото при липса на данъчни
задължения, посочени в надлежния акт, с който само според ДОПК се установяват
те, жалбоподателят е лишен от правен интерес да оспорва РА, който приема декларирания
от него финансов резултат и корпоративен данък. Съобразно горното решението на
ДОУИ – Велико Търново в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на
“Югофрудс” ЕООД срещу РА в част по ЗКПО (отм.), в която се обжалва допълнително
определен корпоративен данък за 2005г. в резултат на извършено преобразуване
със сумата от 189 716 лева и производството е прекратено е законосъобразно.
По изложените до тук мотиви съдът намира РА и решението
на ДОУИ – гр. Велико Търново в обжалваните в настоящето производство части за
правилни и законосъобразни, като постановени в съответствие с приложимите и
обсъдени по-горе разпоредби на ЗКПО (в приложимите редакции за съответните
периоди) и при спазване на административнопроизводствените правила, в
определената форма, от компетентен орган и в съответствие целта на закона,
което прави подадената жалба в допустимата й част неоснователна.
При този изход на делото, съдът
намира за основателно искането на ответника за разноски по производството,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определен
съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Югофрудс” ЕООД (в
несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Трети
март № 35 срещу Ревизионен акт № **********/12.03.2009г. на ТД на НАП – Монтана
в потвърдената му част с Решение № 252/23.06.2009г. на директора на дирекция “Обжалване
и управление на изпълнението” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в която
данъчните периоди на 2003г., 2004г., 2005г.
2006г. по ЗКПО (отм.) и 2007г. по ЗКПО са установени лихви върху
невнесените, но декларирани корпоративни данъци и върху просрочените авансови
вноски за корпоративен данък общо в размер на 341.41 лева.
На основание чл. 88, ал. 3 от АПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК ОТХВЪРЛЯ жалбата
на “Югофрудс” ЕООД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.
Монтана, ул. Трети март № 35, срещу Решение № 252/23.06.2009. на директора на
дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП в частта, в която жалбата му против РА в частта за допълнително определен
корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2005г. е оставена без разглеждане и
производството по нея – прекратено.
ОСЪЖДА “Югофрудс”
ЕООД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул.
Трети март № 35 с ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Обжалване и управление
на изпълнението” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 100 (сто) лева
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО в
частта, в която е отхвърлена жалбата против
срещу Ревизионен акт № **********/12.03.2009г. на ТД на НАП – Монтана в
потвърдената му част с Решение № 252/23.06.2009г. на директора на дирекция “Обжалване
и управление на изпълнението” – Велико Търново при ЦУ на НАП подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
РЕШЕНИЕТО
в останалата му част е окончателно на основание чл. 88, ал. 3, от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: