Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 452 гр.Бургас 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 582 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг, община Несебър,
област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров,
със съдебен адрес *** – адвокат М.К., против
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес ***,
представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, със съдебен адрес ***
– адвокат Г.Д.Г.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове :
1. за сумата от 730 743,
45 лв. - обезщетение за ползване на водопроводната и канализационна мрежа на
територията на к.к.Слънчев бряг - изток през цялата 2013 година;
ведно със законната
лихва върху тази сумата от предявяването на иска на 13.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
2. за сумата от 358 210,
44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 730 743,
45 лв., за периода от 01.11.2015г. до датата на завеждане на искова молба -
13.11.2018г.
Искът за
главницата е предявен на две евентуално съединени основания :
1. договорно -
ползване на вещта след прекратяване на договор за наем между страните – с
правно основание чл.236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр.
чл.288 от Търговския закон ТЗ/.
2. извъндоговорно
– неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването без
основание на собственото му имущество – с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Искът за мораторна
лихва е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.294, ал.1 и чл.288 от ТЗ.
Съдът приема, че двете
основания на иска са предявени при условията на евентуално съединяване. Съгласно обстоятелствената част на исковата
молба второто основание на претенцията е въведено именно при условията на
евентуалност – „ако и дори да не е налице облигационна връзка“, а не на
алтернативност, както сочи ищецът.
Обстоятелства, на
които ищецът основава претендираните права и предявените искове :
Твърди, че „Слънчев
бряг“ АД и „Водоснабдяване и *** са били обвързани от договор, сключен на
08.03.2005г., с който ищецът е предоставил водопроводната си и канализационна
мрежа и съоръженията към нея за ползване на ответника „Водоснабдяване и ***
срещу заплащане на наемна цена, договорена в размер на „50 % от рентабилността,
разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитат на
базата на инкасираната вода от абонатите,захранващи се с питейна вода от
главния водопровод, собственост на дружеството – ищец“. Договорът бил сключен
за срок до 31.12.2005г., а на основание чл.11, раздел V този срок бил удължаван
до 31.12.2008г. Ответникът не приел отправеното предложение за сключване на нов
договор от 01.01.2009г., поради което договорните отношения между страните били
прекратени от тази дата. Въпреки това, и до момента ответникът продължавал да ползва
безвъзмездно собствената на ищеца ВиК мрежа - водопровод, канал и технологични
съоръжения, обслужвайки абонатите си на територията на к.к. Слънчев бряг и гр.Свети
Влас, като е извършвал възмездно доставка и продажба на вода, извеждане на
канализационни води и пречистване на води по нормирани цени утвърдени от ДКЕВР.
Така ответникът реализирал търговска печалба, явяваща се разликата между
приходи и разходи от дейността му на територията на к.к.Слънчев бряг - изток и
гр.Свети Влас. По този начин ответното дружество се е обогатило за сметка на
ищеца с процесната сума, представляваща половината от счетоводната печалба - чистия
положителен финансов резултат на територията на к.к.Слънчев бряг - изток и
гр.Свети Влас, който по преценка на ищеца бил около 1 000 000 лв. Позовава
се на аналогичен спор между страните по отношение на обезщетение за 2009г.,
разрешен в полза на ищеца с влязло в сила решение по т.д № 223/ 2010г. на БАС и
по т.д 54/ 2011г. на БОС.
Становище на
ответника :
На 11.12.2018г. на
ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията с указанията по
чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 20.12.2018г.
ответникът представя писмен отговор на пълномощник.
Ответникът оспорва
предявените искове. Прави следните възражения :
Не ясно за кои
точно вещи ищецът претендира обезщетение, тъй като посочената в исковата молба
водопроводна и канализационна мрежа не е дефинирана съгласно легалните
дефиниции на § 5 от ДР на ЗУТ и § 1 от ДР на Закона за водите /ЗВ/. През
процесния период ответникът е собственик на елементи от мрежите на
водопроводната и канализационна мрежа на територията на к.к. Слънчев бряг –
изток, а ищецът не е собственик на цялата водопроводна и канализационна мрежа.
Ответникът не ползва вещи и съоръжения на ищеца, а само такива които са
собственост на ответното дружество или са публична общинска собственост на
Община Несебър. Позовава се на чл.2 от ЗОбС във връзка с чл.19 от ЗВ и § 7 от
ПЗР на ЗМСМА, чл.56 ал.2 от ЗОбС, също
и на чл.8, б.“д“ и чл.5 от Постановление на МС № 120/ 1958г. Счита, че не е
налице хипотезата на чл.19, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗВ, въз основа на която ищецът
да се счита за собственик на ВиК мрежата – не я е изградил той, нито му е била
предоставена с нарочен акт от принципала към датата на влизане в сила на ЗМСМА
– 17.09.1991г. Твърди, че до влизане в сила на ЗМСМА всички мрежи на
техническата инфраструктура, разположени на територията на курортния комплекс
са били публична държавна собственост, която след това е преминала в публична
общинска собственост. Процесната ВиК мрежа не е била включена в баланса на
праводателите на ищцовото дружество, нито им е била предоставена за
стопанисване и управление. Позовава се на нищожност на процесния договор за
наем на основание чл.56 ал.2 от ЗОбС, като сключен в нарушение на закона,
следователно и при липса на предмет/ невъзможен предмет. Основава това
възражение на твърдението, че предмет на договора е публична общинска
собственост, която е извън търговския оборот. Предявява възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД. Не се дължи мораторна лихва, тъй като ищецът не е отправил покана до
ответника.
Прави и възражение
за забава на кредитора – с правно основание чл.95 и чл.96 ал.1 от ЗЗД. Твърди,
че ищецът е отказал да получи обратно онова, което счита, че е предоставил под
наем, поради което ответникът е освободен от последиците на собствената си
забава. Ищецът е могъл да кандидатства за лиценз за ВиК оператор, щом твърди, че
е собственик на процесната мрежа, но не е сторил това и така е предпочел да не
получава владението върху предмета на договора.
Оспорва
счетоводното записване по представената от ищеца справка за ДМА. Счита за
неотносими към процесния период представените справки за 2005г. – 2009г. , тъй
като не включват всички разходи и са съставени при различни икономически
условия.
Допълнителна искова
молба :
На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал.2 ГПК на
07.01.2019г.
В преклузивния
срок по чл.372 ал.1 от ГПК - на 21.01.2019г. ищецът представя допълнителна
искова молба, с която оспорва изцяло твърденията и възраженията на ответника в
писмения му отговор.
Позовава се на
липса на подземен кадастър за процесната територия, поради което не е възможно
по-точно описание на ВиК мрежата, като нейната същност подлежи на доказване
чрез техническа експертиза.
Уточнява, че се
счита за собственик на ВиК мрежата на територията на Слънчев бряг – изток, а не
на цялата територия на курортния комплекс. Тъй като ответното дружество е
единственият регистриран воден оператор на тази територия, то същият държи и
ползва тази собствена на ищеца мрежа, като именно с оглед на това е сключил и
процесния договор за наем.
Счита, че
процесните вземания не представляват наемни цени, поради което за тях не е
приложима кратката тригодишна давност, а общата петгодишна, която не е изтекла
към завеждането на иска.
Твърди, че
ищцовото дружество е държавно предприятие с мажоритарното участие на държавата
в капитала и е публично дружество по смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните
активи на дружество е цялата налична водоснабдителна и канализационна мрежа на
територията на курортния комплекс Слънчев бряг - изток, община Несебър, която е
с балансова стойност от 80 000 000 лева.
Същата е собственост на „Слънчев бряг” АД вследствие на извършени
преобразувания и завършената процедура по приватизация. Позовава се на чл.19
т.4 от ЗВ, като сочи, че водостопанските системи и съоръжения на територията на
общината, с изключение на тези, включени в имуществото на търговски дружества,
представляват публична общинска собственост. В това число влизат и уличните
канализационни мрежи и дъждоприемни шахти и канализационни колектори. Счита, че
липсват доказателства процесната ВиК мрежа да представлява публична
собственост.
Въпреки
изложеното, счита за ирелевантен въпросът за собствеността, тъй като
претенцията е основана на прекратен договор за наем.
Оспорва
възражението на ответника за забава на кредитора, като твърди, че многократно
ищецът е правил опити за регулиране на отношенията с ответника, което е
установено в мотивите на вече водените между страните дела. Сочи, че на
ищцовото дружество е била отказана регистрация като воден оператор от ДКЕВР.
При условията на евентуалност твърди, че дори и при забава на кредитора,
ответникът не се е освободил от собствената си забава по реда на чл.97 ал.1 от ЗЗД, като предаде вещта на някой друг.
Допълнителен
отговор :
На основание чл.373 ГПК препис от допълнителната искова молба е изпратен на ответника с указанията
по чл.373, ал.2 ГПК.
В преклузивния
срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът представя допълнителен отговор, с която
изразява становище по доказателствата.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез адв. К.
поддържа исковете, ангажира доказателства и пледира за уважаването им.
Ответната страна чрез адв. Г.
оспорва исковете, ангажира доказателства и пледира за отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
от фактическа страна:
Страните не спорят и е прието за
безспорно между тях, че:
1/ са сключили договор за наем на 08.03.2005 г.;
2/ този договор е прекратен от 01.01.2009 г. ;
3/ответното дружество е единствен воден
оператор на територията на кк „Слънчев бряг“.
Видно от приложната кореспонденция между страните,
на предложението на ищеца за сключване на нов договор ответника не се е
отзовал.
На 02.02.2010 г. ищецът е поканил
ответника в едноседмичен срок да му заплати обезщетение за ползване на водопроводната
мрежа след прекратяване на договора за времето от 01.01.2009 г. до 31.01.2010
г. Ответникът не е заплатил и е отнесъл въпроса до ресорния министър с писмо от
10.02.2010 г. Ответното дружество с писмо от 16.06.2010 г., в качеството си на
единствен оторизиран по закона В и К оператор, е признало невъзможността да
преустанови водоподаването на територията на ищеца, тъй като това би застрашило
живота и здравето на много хора.
На 01.03.2011 г. ответникът е
поканил ищеца да предаде В и К мрежата му, но видно от нотариален констативен
протокол от 15.03.2011 г. ищецът е отказал да приеме владението с мотива, че не
е воден оператор.
Ищецът е образувал предходни
искови производства против ответника за заплащане на обезщетение на същото
основание за различни периоди:
С решение по тд № 54/2011 г.БОС, потвърдено с
решение по втд № 197/ 2014 г. БАС и недопуснато касационно производство,
ответника е бил осъден да заплати обезщетение за времето от 01.01.2009 г до
31.12.2009 г. и мораторна лихва за времето от поканата – 10.02.2010 г. до
завеждането на иска – 14.02.2011 г.
С
решение по тд № 693/2013 г. БОС, потвърдено с решение по втд № 65/2019
г. БАС, ответника е бил осъден да заплати обезщетение за времето 01.01.2010 г.
до 31.12.2010 г.
Ответникът е учредил съдебно
производство против ищеца за прогласяване нищожността на наемния договор между
страните. Решението по съществото на спора на БОС по тд № 184/2016 г. и потвърждаващото
го решение на БАС по втд № 216/2016 г. са били обезсилени от ВКС с решение по
ктд № 24/2017 г., с мотива, че с влязлото в сила решение по съществото на
обезщетението за предходен период са преклудирани и недопустими искания за
установяване нищожността на договора.
Съдът е назначил експертизи.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза дава заключение, че под
главните пътни артерии на територията на ищцовото дружество преминават главните
В и К колектори и от тях чрез второстепенни клонове е развита водопроводната и
канализационна мрежа, като съответните абонати ползват тези мрежи с отклонения
към всеки парцел / сграда. Водопроводната мрежа обслужва комплекса и изпълнява
своето предназначение, като потребителите на питейна вода я получават без
ограничения. На територията на комплекса е изградена смесена гравитационна –
канализационна мрежа за отвеждането на битовите, производствени и дъждовни води
в една обща тръбна мрежа. Всички отпадъци от човешката дейност и вода /доставена и дъждовна/ е отведена от
комплекса без ограничения, като конолизационната мрежа обслужва комплекса и
изпълнява своето предназначение. Чрез изградената В и К мрежа на крайните
потребители се предоставят съответните водоснабдителни и канализационни услуги.
Изградената В и К мрежа се използва задължително и за пречистване на отпадните
води, тъй като предоставените водоснабдителни услуги се отвеждат от
урбанизираните територии, пречистват се с последващо заустване, което е
невъзможно без ползването на канализационната мрежа на ищцовото дружество.
Вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза е депозирало основно и допълнително
заключение. В основното се заключава, че стойността и реновирането на В и К
мрежата на комплекса е
33 071 964 лв., а начислената за 2013 г. амортизация е 333 997
лв. В счетоводството на ответното дружество се води аналитична отчетност за
разходите по места на извършване на В и
К услугите, като разходите за доставяне на вода; за канал и за пречистване са в общ размер
3 140 313 лв. Приходите са в общ размер 3 160 130 лв.
финансовия резултат от предоставените В и К услуги в кк Слънчев бряг за процесни период е
20 817 лв. Изчисленита за размера на разходите са направени в два варианта
– ползвани данни за 2009 г. и средно аритметични данни за периода 2005 – 2009
г. Ищцовото дружество е вписало ДМА към
В и К мрежата в периода 1996 – 2008 г. Вписаните в инвентарната книга към 31.12.2013 г. активи към В и К мрежата са
с дата на придобиване 1991 г. Активите са изградени чрез строителство, като
няма запазени първични счетоводни документи. В допълнително заключение е
изчислен размера на разходите и
финансовия резултат чрез използване по аналогия и съпоставмост и средно
аритметично изчисление на данните през периода 2006 – 2008 г., съобразно
наличните справки по първото заведено тд № 54/2011 г. Заключава се, че
разходите за 2013 г. за вода и канал за
следно доставено количество през2013 г.
са 1 698 643 лв.
Финансовия резултат на ответника по предоставяне на В и К услуги в кк
Слънчев бряг за 2013 г. е 1 461 486, 89 лв. , като размера на
обезщетението за 2013 г. при 50 % от положителния финансов резултат е
730 743, 45 лв., а мораторната лихва върху него за исковия период –
358 210, 44 лв. Във финансовите отчети на ответника са начислени провизии
за покриване на обезщетения към ищеца, като за обезщетение за 2013 г. в ГФО за
2018 г. са начислени 600 х. лв. не съществува акт на ответника, с който
отчитането на разходите след 2009 г. да не се извършва по териториален признак,
а да е само по икономически елементи.
При такава фактическа обстановка,
установена с относими към спора доказателства, съдът намира следното от правна
страна.
По доказване основанието на иска съдът е обвързан със СПН
формирана по предходни спорове за други искови периоди. В случая въпроса за
собствеността върху изградената В и К мрежа няма отношение към
материално-правното разрешаване на спора предвид възприетото от съда основание
на искането. Независимо от това в кореспонденцията между страните е налично
извънсъдебно признание на ответника за собствеността на ищеца върху изградената
В и К мрежа на територията на комплекса, както и се установява от заключението
на вещото лице записвания в баланса на ищеца на ДМА към В и К мрежата на
комплекса. По делото не се твърди и не се установява, че ползването върху В и К
мрежата е преустановено или, че ползването е на друго законово основание. Това
че мрежата се ползва от ответника след прекратяване на договора за наем
представлява основание за исканото обезщетение, каквото вече е било присъждано
по предходни съдебни дела и за други искови периоди. Поради това и при факта на
формирано СПН съдът приема, че за ищцовото дружество е доказано правото да иска
обезщетение на посоченото правно основание – чл. 236, ал.2 ЗЗД. Размерът на
обезщетението - пропусната полза следва да бъде определен на основата на
прекратения договор и това е размера на договорения наем, каквато е била волята
на страните в чл. 3, а именно : 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза,
тъй като определеното в него обезщетение е съобразено с договорното определяне
на наемната цена, като използвания метод на средно аритметично изчисление на
разходите за по –голям период навежда на извод за реалност на действителния
размер на тези разходи. Поради това обезщетението следва да се присъди съгласно
заключението на експерта и в съответствие с увеличения размер на претенцията от
730 743, 45 лв., ведно със законна лихва от датата на иска.
Вземането не е погасено по
давност. В приложение на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Спорът се отнася до плащане на обезщетение за
2013 г., поради което давностния срок е петгодишен. Срокът да се иска
обезщетението започва да тече за кредитора от 01.01.2014 г. и от тази дата в
разстояние на пет години той може да го иска от длъжника си. С изтичането на
петте години давностен срок вземането се погасява. В случая срокът изтича на
31.12.2018 г. и тъй като исковата молба е депозирана на 13.11.2018 г. срокът не
е изтекъл.
При факта на решението на
касационната инстанция обезсилващо решенията на съдилищата по съществото на
искането за нищожност на наемния договор, настоящия съд няма как да се
произнася по нищожността на същия договор, предвид правното основание на
искането и влезлите в законна сила предходни осъждания на същото основание за
други периоди.
Приетото за безспорно между
страните изключва произнасяне по възражението за забава на кредитора, тъй като
същото възражение се мотивира с липса на лиценз за ВиК оператор в полза на
ищеца, какъвто той няма, което е противоречие с безспорността между страните.
Съдът намира искът за присъждане
на мораторни лихви за неоснователен. За да се присъдят мораторни лихви, в
приложение на разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, следва длъжникът да е изпаднал
в забава след покана да плати. Действително чл. 294 ТЗ постановява, че между
търговци лихва се дължи освен ако не е уговорено да не се дължи, но тази норма
е несъотносима към спора. Същата урежда търговски правоотношения за дължима
лихва по търговска сделка с определено вземане и уговорен падеж, поради което
покана не е необходима. В настоящия случай се иска обезщетение по общото
законодателство, поради което за да се присъди мораторна лихва върху него следва
длъжникът да е изпаднал в забава след покана от кредитора да плати. При липса
на падежна дата след покана да се плати, мораторна лихва не може да се присъди.
По делото е представена покана от 02.02.2010 г. с искане да се плати
обезщетение на посочена падежна дата, която се отнася до друг период, поради
което не е релевантна за настоящото производство, по което исковия период е
различен. Поради това искът за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
При това разрешение на спора на ищеца
следва да се присъдят поисканите разноски съобразно с уважената част в размер
на 60 191 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете в размер на 9 922
лв.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес ***, представлявано от изпълнителния
директор Ганчо Йовчев Тенев, със съдебен адрес *** – адвокат Г.Д.Г. да заплати на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг, община Несебър,
област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров,
със съдебен адрес *** – адвокат М.К. сумата
от 730 743, 45 лв. - обезщетение за ползване след прекратен на 01.01.2009
г. наемен договор на водопроводната и канализационна мрежа на територията на
к.к.Слънчев бряг - изток през цялата 2013 година, ведно със законната лихва
върху тази сумата от предявяването на иска на 13.11.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление к.к. Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, представлявано от изпълнителния
директор Златко Тодоров Димитров, със съдебен адрес *** – адвокат М.К. против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес ***, представлявано от
изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, със съдебен адрес *** – адвокат Г.Д.Г.
за заплащане на сумата от 358 210,
44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 730 743, 45 лв., за периода от 01.11.2015г. до датата на завеждане на искова
молба - 13.11.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес ***, представлявано от изпълнителния
директор Ганчо Йовчев Тенев, със съдебен адрес *** – адвокат Г.Д.Г. да заплати на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг, община Несебър,
област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров,
със съдебен адрес *** – адвокат М.К. сумата
от 60 191 лв. представляваща разноски съответно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
„СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев
бряг, община Несебър, област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Златко
Тодоров Димитров, със съдебен адрес *** – адвокат М.К. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес ***, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев
Тенев, със съдебен адрес *** – адвокат Г.Д.Г. сумата от 9 922 лв.
представляваща разноски съответно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: