№ 614
гр. Перник, 23.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500502 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от В. Б.
Б., чрез пълномощника му адв. С. И. – ПАК и насрещна въззивна жалба, подадена от
М. Е. П., чрез пълномощника си адв. М. А. срещу Решение № 461 от 27.05.2024г.,
постановено по гр. дело № 01029/2024г. по описа на Районен съд – Перник.
Във въззивната жалба на В. Б. Б. се сочи, че решението, в обжалваните му
части, е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения в
тази насока. Прави се и искане да бъде изгледан видеозаписа, представен по делото.
От насрещната страна е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в която
се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
В насрещната въззивна жалба на М. Е. П. се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, обжалвано в съответните му части
от П..
Депозиран е отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната се
оспорва като неоснователна. Направени са доказателствени искания – за допускане на
съдебно-психологическа експертиза, да бъде изгледан представения по делото
видеозапис, както и да бъде извършена оценка на риска по реда на чл. 15 ал. 4 от
ЗЗДН.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и съобразени с изискванията за редовност
по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се е позовал на допуснати от районния съд нарушения
относно доклада по делото, неразпределението на доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
1
По отношение на направените от въззивните жалбоподатели М. П. и В. Б.,
настоящия съдебен състав намира, че макар за тях да не се отнася забраната по чл. 266
ал. 1 от ГПК, то същите се явяват неотносими и ненеобходими към предмета на спора,
поради което следва да се оставят без уважение. Ненеобходимо е изглеждането на
представения по делото видеозапис, доколкото същия е бил предмет на изследване от
страна на вещото лице и по делото е приета изготвената въз основа на това съдебно-
техническа експертиза. Не е необходимо и извършването на съдебно-психологическа
експертиза, доколкото законът не изисква доказването на конкретно влияние от
съответния акт на насилие върху дете, в чието присъствие е осъществен евентуален
акт на насилие, а като условие поставя единствено факта на осъществяването на акта
на насилие в присъствието на детето. Освен това, част от обхвата на поставените от
жалбоподателката въпроси са такива с правен характер.
Колкото до искането за извършване на оценка на риска по реда на чл. 15 ал. 4
от ЗЗДН, същото следва да бъде оставено без уважение, по следните съображения:
На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет
и на неговата администрация, за разглеждане в Министерския съвет е внесен проект на
Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за защита от домашното насилие (ППЗЗДН). Проектът на акта
(Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за защита от домашното насилие) е изготвен от
междуведомствена работна група, създадена със Заповед № Р-2 на министър-
председателя от 08.01.2024 г., изм. със Заповед № Р- 111/10.06.2024 г. Задачата на
работната група е била да изготви, съгласно § 31, ал. 6 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита
от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН) предложения за изменение и допълнение на
ППЗЗДН, в съответствие с промените в ЗИД на ЗЗДН (обн., ДВ, бр. 66 от 2023 г., изм.,
бр. 69 от 2023 г.).
Голяма част от разделите, които са изготвени, уреждат материя, която до сега не
е била създавана и е изключително специфична в областта на превенцията и защитата
от домашното насилие, сред които е и методиката за извършване на оценка на риска от
съда. Предвидено е съдът да извършва оценка на риска в производството за налагане
на мерки за защита от домашното насилие по методиката за оценка на риска по чл. 15,
ал. 4 от ЗЗДН. Когато съдът разглежда случаи на домашно насилие той взема под
внимание различните фактори, които определят противоправното поведение на
извършителя на насилието, служебно събира информация за риска от повторно
извършване на насилие, като използва Методиката за оценка на риска. Тази методика
за оценка на риска, обаче, все още не е приета по съответния ред от страна на
законодателните органи, поради и което съдът е в невъзможност да изпълни
предписаното в разпоредбата на чл. 15 ал. 4 от ЗЗДН.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивния
жалбоподател М. П., обективирани в писмения отговор на насрещната въззивна жалба,
2
като ненеобходими.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивния
жалбоподател В. Б., обективирано в депозираната въззивна жалба, като
ненеобходимо.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на окончателен на доклад по делото.
НАСРОЧВА делото за 05.09.2024г. от 10.15 часа, за която дата и час да се
призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3