Решение по дело №245/2019 на Районен съд - Добрич

 РЕШЕНИЕ №….

 

гр. Добрич, 17.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:                      

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Диана Д. сложи за разглеждане гр. дело №245 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявана от изпълнителния директор, с която против Й.Т.П., ЕГН **********,***, като законен наследник /преживяла съпруга/ на Г. К. П., роден на *******г., б.ж. на гр. Д., починал на ******** г. са предявени осъдителни искове за заплащане на дължими суми, а именно:

- *** лв. – главница по договор №***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти с ДФ „Земеделие” и седем анекса към същия договор, а именно: Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г. и Анекс ***г., сключени между ищеца и наследодателя на ответницата – Г. К. П. /починал на ***г./, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба (24.01.2019 г.) до окончателното плащане;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс *** г. – за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г.;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс ***г. от 30.11.2013г. до 25.11.2014г.;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс ***г. от 26.11.2014г. до 25.11.2015г.;

- *** лева, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс ***г. от 26.11.2015г. до 25.11.2016г.;

- *** лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2019г., както и иск - да се прогласи нищожността, поради липса на предмет, респ. да се обяви унищожаемостта на направения на 11.12.2018г. отказ от Й.Т.П. от наследството на покойния и съпруг Г. К. П., вписан на 11.12.2018г. в особената книга при ДРС по ч. гр. д. №5052/2018г. Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.84, л.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД във вр. чл.44 ЗЗД, при условие на евентуалност – иск с пр. осн. чл.31 от ЗЗД.

В исковата молба са наведени следните обстоятелства: Между ищеца, като кредитор и наследодателя на ответницата – Г. К. П. е бил сключен Договор №***г., по силата на който на П., като земеделски производител бил предоставен кредит в размер на *** лв. за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти за 1 бр. –крава, 1 бр. – биволица, 1 бр. – коза и 1 бр. овца. Крайният срок на договора бил определен на дата 20.12.2009г., като страните договорили кредитополучателят да заплати и годишна лихва в размер на 3 % върху предоставената му в заем сума /чл. 3.1.9 от посочения договор/.

На 22.12.2009г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 20.12.2010г.

На 10.11.2010г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 19.12.2011г.

На 20.10.2011г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 26.11.2012г. Била договорена годишна лихва в размер на 6% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

На 11.02.2013г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 29.11.2013г. Била договорена годишна лихва в размер на 6% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

На 24.07.2014г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 25.11.2014г. Била договорена годишна лихва в размер на 4.5% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

 На 22.07.2015г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 25.11.2015г. Била договорена годишна лихва в размер на 4.5% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

На 16.03.2016г. бил сключен Анекс №***г., с който се променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до 25.11.2016г. Била договорена годишна лихва в размер на 4% върху разсрочената сума, но не по-малко от референтния лихвен процент на Р България, приложим към датата на анекса.

След изтичането на последния срок /25.11.2016г/, поради неизпълнение на задължението на П., ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение от 27.03.2017г. до същия, която е била получена от съпругата му Й. Т. на 31.03.2017г. и е информирала фонда, че мъжът и е починал на 15.05.2016г

Така, за непогасените задължения по процесния договор следвало да отговарят наследниците – Й.Т.П. /преживяла съпруга/, К.Г.К. – син и И.Г. К.а - дъщеря, съобразно частите им от наследството на Г. П. Тримата наследници са направили през 2018г. откази от наследство, вписани в особената книга при ДРС.

Ищецът е оттеглил исковата си молба спрямо децата на Г. П. и е насочил претенцията си само спрямо Й. Т., като счита, че отказът и от наследство е нищожен, поради липса на предмет, респ. унищожаем, тъй-като с конклудентни мълчаливи действия, съпругата е приела наследството на съпруга си, преди да направи отказа от наследство на 11.12.2018г. и той да бъде вписан в особената книга при ДРС, за което е било образувано ч. гр.д. №5052/2018г. по описа на ДРС.

Ищецът е изпратил ПДИ до Т. на 24.08.2017г., която е получена от нея на 22.11.2017г. В дадения и срок, ответницата не е извършила плащане на задълженията. Предвид горното, ДФЗ е подал настоящата искова молба срещу нея.

 Ищецът претендира сторените съдебни разноски.

 В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата заявява, че е направила отказ от наследството на съпруга си, надлежно вписан в особената книга при ДРС /прави искане за прилагане на ч. гр. д. №5052/2018г. по описа на ДРС/ и моли делото срещу нея да се прекрати като недопустимо, респ. оспорва исковете по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съдът да уважи предявените искове и претендира съдебни разноски.

Ответницата, чрез процесуалния си представител, моли съдът да отхвърли исковите претенции и иска присъждане на съдебни разноски.

 Съдът като разгледа доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните намира за установено следното: установителни искове - чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД във вр. чл.44 ЗЗД, при условие на евентуалност – иск с пр. осн. чл.31 от ЗЗД и осъдителни искове - чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.84, л.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, качеството на наследник на ответницата Й. Т. на длъжника Г. П., както и че е налице предхождащо приемане от страна на Й.П. на наследството, останало след смъртта на съпруга и Г. К. П. преди направения отказ от същото, а също и основанието, от което произтичат вземанията му за главница, възнаградителна лихва и за обезщетение за забава, т.е. че е налице валиден договор между ищеца и Г. П., че ДФЗ е изправна страна по него, както и размера на паричните претенции. В случай на установяване на горните факти, ответната страна следва да докаже точно изпълнение на задължението по кредитното правоотношение или настъпването на друг правопогасяващ или правоизключващ факт.

По делото не се спори, че:

- между ищеца и наследодателя на ответницата – Г. К. П. е сключен договор №***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти с ДФ „Земеделие” и са налице седем подписани анекса към същия договор, а именно: Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г. и Анекс ***г. /л.11-31/, като по силата на този договор Г. П. е получил сумата от *** лв. на 17.12.2008г. /л.15/;

- Г. П. не е извършвал плащания по главницата по горепосочения договор;

- Г. К. П. е починал на 15.05.2016г. и е оставил трима законни наследници – Й.Т. – преживяла съпруга и две деца - К.Г.К. и И.Г. К., съгласно удостоверение за наследници, приложено на л.93;

- ДФЗ е изпратил покани за доброволно изпълнение, касателно възникналите задължения по процесния договор, скл. на 17.12.2008г. до всеки един от тримата наследника на Г. К., като поканата до ответницата Т. е получена лично от нея на 22.11.2017 г. /л.36-37/; 

- наследниците на Г. П. не са извършвали плащания във връзка със сключения между наследодателя им и фонда процесен договор;

- тримата наследника са направили откази от наследството на Г. П. на 11.12.2018г., които са вписани надлежно в особената книга при ДРС, съгласно изисканото и приложено ч. гр. д. №5052/2018г. по описа на ДРС;

- Й. П. е поела предприятието и е продължила търговската дейност на ЕТ „***”, вписано в ТР с ЕИК *********, считано от 06.12.2018г. и е развила търговска дейност като ЕТ „***” с ЕИК *********, видно от представените извадки от ТР и от фирменото досие, приложени на л.130-134 – декларация-съгласие от тримата наследника, а именно: Й. П. да поеме предприятието и да продължи търговската дейност на ЕТ „***”, нотариално заверена от нотариус М. С. на 30.11.2016г., заявление от Й. Т. до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелство, относно прехвърляне и поемане на търговско предприятие. Именно, поради гореизложения факт, ищецът е направил отказ от исковете срещу К. Г., И.Г. и М. П. /сестра на Г. П./ и съдът е прекратил призводството спрямо тях, като то е продължило само срещу Й. Т., с искане съдът да приеме, че отказът и от наследството на Г. П. е нищожен, респ. унищожаем, поради това, че е налице мълчаливо приемане на наследството му с конклудентни действия от сттрана на преживялата съпруга /30.11.2016г./, преди отказът и от наследство /11.12.2018г./

            Спорно по делото е, дали този отказ от наследство, направен от Й. Т. е произвел правно действие, или не.

    Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, а според чл. 44 от ЗЗД, правилата, относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения /Решение № 137/20.12.1984 г. по гр.д. № 84/1984 г. на ОСГК на ВС/.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че предявеният иск от ищеца за нищожност на отказа от наследство не е с пр. осн. чл.56 от ЗН, защото този иск стои на разположение на кредиторите на наследника, който се е отказал от наследството, а не на кредиторите на наследодателя, като тези два иска имат различен фактически състав и предпоставки /Решение №875/14.04.1969г. по гр. д. №381/1969г. по описа на ВС на НРБ, Решение №489/22.04.2008г. по гр. д. №2220/2007г. на ВКС, V г.о., Решение по гр. д. №1874/2020г. по описа на ВКС, І г.о., Решение №155/28.12.2020г. по гр. д. №4919/2019г. по описа на ВКС, І г.о./.

     Отказът от наследство представлява типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл.53 от ЗН поражда права и задължения за неговите наследници. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД за отказа от наследство важи и правилото на чл.26, ал.2 от ЗЗД, предложение първо, т.е. при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен. Невъзможността на предмета в случая е налице тогава, когато едно наследство е вече прието от наследника, дори в конкретния случай за това да не е бил уведомен съда в производството по чл.51 от ЗН. Освен това, приемането на наследството преди вписаният в специалната книга на ДРС отказ е дефинитивен акт и не само не може да бъде отменено от приелия наследството, но лишава същия от възможността да се откаже от него.

   Преобладаващата съдебна практика приема, че иска за обявяване на нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви отделно в самостоятелно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този си иск. В тази насока са Решение № 1103 от 13.11.1995 г. по гр.дело № 931/95 г., ВКС, ІІ г.о., Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС и др. В същото време обаче, посочените съдебни решения визират единствено липсата на правен интерес за наследника, отказал се от наследството на своя праводател, впоследствие да иска прогласяване на нищожността на собственото си изявление, доколкото самото прогласяване на нищожността на отказа от наследство не произвежда никакво правно действие по отношение на наследника. В настоящото производство, ищецът се явява кредитор на починалия наследодател и съдът намира, че за ДФЗ е налице правен интерес от обявяване нищожността на отказа от наследство, направен от Й.П., който ДРС по ч.гр.д.№5052/18г. е постановил да се впише в специалната книга на съда.

При допустимост на иска, съдът дължи произнасяне по същество.

Признаването на търговско качество на едно физическо лице чрез регистрирането му, като едноличен търговец разширява само неговата правоспособност. Нов правен субект не възниква. С оглед правната същност на едноличния търговец, като субект на търговското, гражданското и данъчното право, не съществува отделна и независима правосубектност между него и физическото лице, което го е регистрирало по ТЗ. Със смъртта на едноличия търговец се прекратява търговската му правоспособност. При смърт на физическото лице - едноличен търговец се открива наследство, включващо, както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятието на ЕТ няма специална уредба в българското законодателство и тъй като се намира в патримониума на физическото лице - наследодател, то следва да бъде включено в наследствената маса, като част от личното имущество на физическото лице и за него да се приложат разпоредбите на Закона за наследството. Съгласно чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта. Според чл.48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане, както с изрично писмено изявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, така и с извършването от страна на наследниците на действия, които предполагат тяхното намерение да приемат наследството, т.нар. „конклудентни действия”, които недвусмислено предполагат тяхното намерение да приемат наследството /чл.49 ал.2 ЗН/. От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството, неговото предприятие се поема от наследник, който желае да продължи търговската дейност на наследодателя и е извършил недвусмислени действия в тази насока. В случая, наследницата Й.Т. е приела наследството на наследодателя си Г. П., като е поела и предприятието му, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на едноличния търговец. Следователно, наследникът Й. П., след като е приела наследството на наследодетеля си Г. П. по определения законов ред, е пасивно процесуално легитимирана като ответник по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Т. е извършила конклудентни действия по мълчаливо приемане на наследството на съпруга си преди вписването на процесния отказ от наследство, с оглед на което същият се явява нищожен, поради невъзможен предмет и не е произвел правно действие. 

Извършените откази от наследство от останалите двама наследника К.Г. и И.Г. са действителни и са породили правно действие, с което са уголемили дела на другия останал наследник - Й. Т..   

    С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че вписаният по ч. гр. д. №5052/18г. по описа на ДРС по реда на чл.52 от ЗН във вр. чл.49, ал.1 от ЗН под №155/11.12.2018г. в особената книга при ДРС, съгласно Определение №3013/11.12.2018г. отказ, направен от Й.Т.П. от наследството, останало от покойния и съпруг Г. К. П., ЕГН **********, починал на 15.05.2016г. е нищожен, поради липса на предмет, с което което искът с правно основание чл. 26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 44 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде установена нищожността на посоченото по-горе едностранно волеизявление.

Така, след смъртта на Г. К., ищецът става кредитор на наследството по силата на Договор №***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, ведно със съответните анекси към същия, сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и Г. К. П. За събиране на своето вземане по горния контаркт, ищецът е изпратил три покани за доброволно изпълнение до тримата наследника на К., вкл. и до Й.Т., която я е получила лично на 22.11.2017 г. /л.36-37/. 

     При така установените фактически обстоятелства по-горе, съдът следва да разгледа исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.84, л.2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

По делото е назначена СИЕ и заключението по нея /л.309-312/ е прието като компетентно, обосновано, пълно, безпристрастно и неоспорено от страните, съответно съдът изцяло го кредитира. Така вещото лице е констатирало, че по процесния договор, скл. на 17.12.2008г. договорената сума за целева помощ в размер на *** лв. е била преведена от ищеца по сметката на Г. К. в „Про Кредит Банк” АД на същата дата. Г. П. не е извършвал плащания по главницата, а по лихвите има частични плащания на 03.01.2012г. и на 25.01.2013г. Наследниците на Г. не са правили погасявания по договора. Дължимите суми по договора са: *** лв. – главница, *** лева, представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №*** г. – за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г.; *** лева, представляваща годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №***г. от 30.11.2013г. до 25.11.2014г.; *** лева, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №*г. от 26.11.2014г. до 25.11.2015г.; *** лева, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №***г. от 26.11.2015г. до 25.11.2016г.; *** лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2019г.

Ищецът не е направил на осн. чл.214 от ГПК изменение в размера на последния акцесорен иск /*** лв./, съобразно заключението на вещото лице – *** лв., поради което, последният иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от *** лв. като основателен и доказан и отхвърлен за разликата от *** лв. до *** лв. като неоснователен.

            Поради изложеното съдът намира, че останалите предявени искове следва да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.  

            За пълнота на изложението, трябва да се отбележи, че немалка част от паричните вземания са погасени по давност, но доколкото съдът не прилага и не следи служебно за давността, а и при липса на наведени такива твърдения от ответника, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Съобразно изхода от спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени направените съдебни разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК, като от съдебните книжа се установява, че те са в размер на ***лв., от които: *** лв. – държавна такса, *** лв. – юрисконсултско възнаграждение, *** лв. – такси за удостоверения и *** лв. – депозит за вещо лице по СИЕ. С оглед уважената част от исковете, съдебните разноски в тежест на ответницата са в размер на *** лв. Съдът приема на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗПП, че юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца трябва да се определи в максимално допустимия размер от *** лв., поради правната и фактическа сложност на делото, извършените множество процесуални действия и събрани доказателства и броя на редовно проведените съдебни заседания /над 3/.

На Й. Т. и се следват съдебни разноски в размер на *** лв., предвид отхвърлената част от една от акцесорните претенции. Видно от приложените на л.66 договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 13.03.2019г., уговореното адв. възнаграждение между тримата наследника на Г. К. и адв. В. е в общ размер на *** лв., която сума следва да се раздели на три /*** лв./, тъй-като производството е продължило само срещу един от наследниците – Й. Т..

Никоя от страните не е направила възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

            Водим от горните съображения, съдът

 

         Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ., представлявана от изпълнителния директор, че направения от  Й.Т.П., ЕГН **********,*** отказ от наследството, оставено от покойния и съпруг Г. К. П., ЕГН **********, починал на 15.05.2016г., който отказ с Определение №3013/11.12.2018г. по ч. гр. д. №5052/2018г. по описа на ДРС на основание чл.52 от ЗН във връзка с ал.49, ал.1 от ЗН е бил вписан под №155 от 11.12.2018г. в особената книга при ДРС, е нищожен, поради липса на предмет на осн. чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД във вр. чл.44 от ЗЗД.

 

 ОСЪЖДА Й.Т.П., ЕГН **********,*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от изпълнителния директор следните суми:

- *** лв. /***/ – главница по договор №***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти с ДФ „Земеделие” и седем анекса към същия договор, а именно: Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г.; Анекс ***г. и Анекс ***г., сключени между ищеца и наследодателя на ответницата – Г. К. П. /починал на 15.05.2016г./, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба (24.01.2019 г.) до окончателното плащане;

- *** лв. /***/, представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №*** г. – за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г.;

- *** лв. /***/, представляваща годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №***г. от 30.11.2013г. до 25.11.2014г.;

- *** лв. /***/, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №***г. от 26.11.2014г. до 25.11.2015г.;

- ***лв. /***/, представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на анекс №***г. от 26.11.2015г. до 25.11.2016г.;

- *** лв. /***/, представляваща лихва за забава върху размера на вземането за периода от 07.04.2017г. до 24.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от *** лв. до сумата от *** лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Й.Т.П., ЕГН **********,*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от изпълнителния директор, сумата от *** лв. /***/, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от изпълнителния директор да заплати на Й.Т.П., ЕГН **********,*** сумата от *** лв. /***/, представляващи съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от акцесорния иск, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Добрич в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.  

                                                                                               

Районен съдия: