РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. ХАСКОВО, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
в присъствието на прокурора Н. Б. Вл.
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600652 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260039 от 30.09.2021 г., постановена по НОХД № 207 по
описа за 2021 година, Районен съд – Хасково признал подсъдимия Д. Д. Д.,
ЕГН : **********, роден на **.**.**** г., в гр. Х., живущ в гр. Х., ул. ,,Т. м.‘‘
№ *, ******, **** гражданин, със ***** ****** , *******, *****, ******, за
виновен за това, че на 27.10.2020 г., в гр. Х., управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка ,,Опел‘‘, модел ,,Астра‘‘, с рег. № ********,
след употреба на наркотични вещества – кокаин, канабис и метамфетамин,
установено по надлежния ред - с техническо средство ,,Дрегер Дръг Тест
5000 /Drager Drug Test 5000/ с № ARJM 0048 – престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, поради което на основание чл. 343б, ал. 3 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за
срок от 8 месеца, което да се изтърпи ефективно и при първоначален ,,строг‘‘
режим, както и наказание ,,глоба‘‘ в размер на 500 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия Д. Д. Д. – адв. Н.П., който в законоустановения срок я обжалва
като незаконосъобразна. Постъпилата въззивна жалба е бланкетна, но в
допълнителни писмени изложения вх. № 5326/13.12.2021 г. от защитника са
1
изложени аргументи в подкрепа на наведените основания. Сочи, че не са
спазени правилата за събиране и проверка на доказателства, предвидени в
НПК, тъй като извършеният полеви наркотест не бил предаден от
длъжностното лице по надлежния ред с приемо-предавателен протокол. От
друга страна не бил извършен оглед и описване на веществените
доказателства в писмен протокол, нито им били направени фотоснимки.
Жалбоподателят навежда оплаквания още за непълнота на доказателствата и
неизясненост на фактическата обстановка по делото. В тази връзка сочи, че не
били подложени на анализ и оценка показанията на св. Т.А.. Иска се да се
отмени обжалваната присъда като незаконосъобразна, вместо която да се
постанови нова такава, с която подс. Д. да бъде оправдан.
Районна прокуратура - Хасково не е депозирала възражение по
жалбата на защитника на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, заема становище за
неоснователност на жалбата. Намира постановената присъда за правилна и
законосъобразна, поради което предлага да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Д.Д. се
явява лично и със защитника си адв. П.. Защитникът поддържа депозираната
жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. Алтернативно се пледира за
занижаване размера наложеното наказание ,,лишаване от свобода‘‘ до
предвидения в закона минимум от 3 месеца. Искането се аргументира със
здравословното състояние на майката на подсъдимия, която била с 60%
нетрудоспособност, както и обстоятелството, че жената, с която той живеел
на съпружески начала била в напреднала бременност, а подсъдимият бил
единственият мъж в домакинството и нямало кой друг да се грижи за тях.
Във въззивното производство са приети представените от защитника
на подсъдимия писмени доказателства - Експертно решение №
539/048/15.03.2017г. на МБАЛ АД – гр. Хасково и удостоверение амб.
№881/07.12.2021 г. от управителя на ,,АИПСИМП-АГ д-р Добрев‘‘. Оставено
е без уважение искането на защитата за приемане по делото на флаш памет,
представена от подсъдимия, тъй като от същата видеокамера е приобщен като
веществено доказателство по досъдебното производство и пред
първоинстанционния съд приложеният на лист 36 от ДП магнитен носител
/диск/, на който е изготвена видеотехническа и идентификационна
експертиза.
Съдът служебно допусна преразпит на свидетеля Т. Д. А., поради
необходимостта от цялостно изясняване на фактическата обстановка по
делото.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното :
Производството пред Районен съд - Хасково е образувано по внесен от
2
РП - Хасково обвинителен акт против Д. Д. Д. за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК. Същото е приключило с присъда, с която подсъдимият е
признат за виновен и е осъден по предявеното му обвинение. Същата е
предмет на настоящото въззивно производство.
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:
На 27.10.2020 г. около 22:50 ч. свидетелите В. Х. и Р. Т. /***** ******
в РУ на МВР - Х./ се движили със служебния автомобил по бул. ,,Н. Р.‘‘, гр.
Х., в посока кв. ,,Б.‘‘/ в посока изхода на града/. В същото време те забелязали
движещия се срещу тях лек автомобил, марка ,,Опел‘‘, модел ,,Астра‘‘, с рег.
№ ********, като им направило впечатление, че преди да се разминат,
автомобилът отбил вляво по посоката му на движение, минал през изхода на
бензиностанция ,,П.‘‘ и се насочил към игрална зала ,,В., която се намирала
до самата бензиностанция. Полицейските служители решили да извършат
проверка на водача на автомобила, с оглед предприетата забранена маневра -
навлизане в изхода на бензиностанцията, където движението е еднопосочно в
обратна посока. Свидетелите В. Х. и Р. Т. извършили маневра „завой на
дясно“, като минали със служебния автомобил от задната част на игралната
зала и пресрещнали лекия автомобил, който в този момент бил паркиран от
водача – подс. Д. зад игралната зала. Св. Т. отишъл до лекия лекия автомобил
и се легитимирал пред водача, като в хода на проверката се установило, че
автомобилът е собственост на лицето Р. В. Х., а подсъдимият Д.Д. бил
неправоспособен водач. Същевременно при проверката поведението на
водача усъмнило полицейските служители, че е възможно същият да е
употребил алкохол или наркотични вещества, тъй като те забелязали, че
подсъдимият се държи неадекватно и е видимо притеснен. Поради тази
причина той бил отведен в сградата на РУ на МВР-Хасково, където на място
свидетелят Д. Б. – ******** в сектор ,,П. п.‘‘ при ОД на МВР – Хасково, в
присъствието на св. Т. и св. Х., изпробвал подсъдимия Д. първо с техническо
средство – Alcotest Dreger 7410 +, № ARSK-0258, което отчело наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимия с концентрация 0,73% промила. Свидетелят
Б., в присъствието на посочените свидетели, тествал подсъдимия Д. и с
техническо средство Drager DrugTest 5000, със фабричен номер № ARJM-
0048 за употреба на наркотични вещества. Последното отчело положителен
резултат за наличие на 3 вида наркотични вещества в организма на водача –
кокаин, канабис, метамфетамин. За извършения тест за употреба на
наркотични вещества и резултатите от него бил издаден талон за медицинско
изследване с № 082780. Същият бил подписан от подсъдимия с отбелязване,
че желае да бъде извършено медицинско и химическо изследване, като
впоследствие в медицинското заведение той отказал да даде кръвна проба и
да му бъде извършен медицински преглед. За установеното нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП (управление на ППС след употреба на наркотични
вещества) на подсъдимия Д. бил съставен АУАН серия GA № 230950 от
27.10.2020 година, подписан от него без възражения и двама свидетели по
3
съставянето. Административнонаказателното
производство е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Подсъдимият
е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед № 1970зз-47/27.10.2020 г.,
считано от 23:40 часа на 27.10.2020 г., на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Установените в организма на подсъдимия субстанции – кокаин,
канабис и метамфетамин са високорискови наркотични вещества и подлежат
на контрол съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП, вр. с Приложение № 1 към чл.3,
ал. 1, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични.
Подсъдимият е осъждан три пъти - за престъпления по чл. 280, ал. 2, т.
1, т. 3 и 4 НК, чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК. На
29.11.2019 г. е изтърпял наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от 1 година
и 10 месеца.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на
свидетелите В. Х. Х., Р. Б. Т., Д. Д. Б., заключението по назначената
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, както и
прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени материали по БП
№ 1171/2020 г., по описа на РУ на МВР – Хасково.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и тези пред настоящата инстанция, намира, че не се
налагат различни изводи по фактите.
Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите
очевидци В. Х. Х. и Р. Б. Т., касаещи обективната страна на повдигнатото
обвинение, в частност управлението на МПС от подсъдимия Д.Д.. Въззивният
съд не съзира наличие на заинтересованост от страна на посочените
свидетели, още повече, че дадените от тях сведения са изцяло еднопосочни и
непротивореворечиви със събраната и приобщена в производството
доказателствена съвкупност.
От показанията на посочените свидетели се установява, че на
инкриминараната дата подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил, марка
,,Опел‘‘, модел ,,Астра‘‘, с рег. № ********, по бул. ,,Н. Р.‘‘, в посока гр. Х.,
като същият отбил вляво по посоката му на движение, минал през изхода на
бензиностанция ,,П.‘‘ и се насочил към игрална зала ,,В.‘‘, която се намирала
до бензиностанцията. Подсъдимият е пресрещнат от полицейските служители
в момента на паркиране на лекия автомобил зад игралната зала. Тази
фактология кореспондира с приобщеното по делото заключение по
назначената видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза.
Вещото лице е изследвало видеозапис на оптичен носител, предаден с
протокол за доброволно предаване на 03.11.2020 г. от служител на
бензиностанция „П.“ /л. 47 от ДП/. Същият е приобщен като веществено
доказателство и му е бил извършен оглед на 05.11.2020 година /л. 39 от ДП/.
Продължителността на изследвания видеозапис е 00:04:48ч. и обхваща
4
период от системно време от 22:55:11 ч. до 23:00:10 ч. на 27.10.2020 год. При
прегледа на видеозаписа е установено, че в 22:59:46 ч. в обхвата на камерата,
която е насочена към пътното платно и изхода на бензиностанцията.
Наблюдава се лек автомобил, тъмен на цвят, движещ се в обхвата на
камерата, като навлиза от изхода на бензиностанцията, преминава покрай
същата /входа на самото помещение на бензиностанцията/, след което
извършва действие на паркиране на затъмнено място от към задната й страна.
В 23:00:01 ч. /т.е. 15 секунди по-късно/ е заснет полицейски автомобил,
движещ се в посока кв. „Б.“, който предприема маневра „завой надясно“ и се
насочва към пресечка заобикаляща игралната зала и от задната страна на
бензиностанцията. На видеозапис от друга камера, се установява полицейския
автомобил, който спира до първоначално спрелия такъв в 23:00:07 ч., като
ясно се виждат светлини от два автомобила, макар и в неосветената част на
бензиностанцията /откъм страната на автомивката/. Липсата на данни за
лицева идентификация на водача и идентификационни признаци на
автомобилите /регистрационни номера/, поради ниската резолюция на
камерите, не променя крайните изводи за престъпната деятелност на
подсъдимия, доколкото наличните доказателства изцяло кореспондират
помежду си, взаимно се допълват и въз основа на тях може да се изгради
пълна представа за съставомерните признаци на инкриминираното деяние.
При внимателен преглед на извлечените от видеофайла изображения,
приложени към експертното заключение се установява, че въпросният
автомобил попада в обхвата на камерите при влизане през изхода на
бензиностанцията в 22:59:46 ч., на следващото изображение, който е от
22:59:51 ч., се вижда, че той е в движение на терена на бензиностанцията, в
22:59:54 ч.-22:59:55 ч. водачът завива вляво и предприема действие на
паркиране. В 23:00:01 ч е заснет, навлизащият от задната страна на
бензиностанцията полицейски автомобил /установява се по обозначенията
си/, който в 23:00:07 ч спира непосредствено до първия автомобил. Видно от
тази хронология, в случая се касае за времетраене от 12 секунди от
завиването на първия автомобил и пристигането на полицаите до него. Така
установеното в никакъв случай не е в противоречие с показанията на св. Т.А..
Същият твърди, че вечерта на 27.20.2020 г. заедно с подсъдимия играели в
игрална зала ,,В.‘‘, но тъй като им свършили парите решили с автомобила на
св. А. - марка ,,Опел‘‘, модел ,,Астра‘‘, черна на цвят (по документи за
собственост – притежание на Р. Х.) да отидат до дома на подсъдимия в кв.
,,Б.‘‘, откъдето последният да вземе пари, като и в двете посоки автомобилът
бил управляван единствено от св. А.. След като подсъдимият взел пари от
дома си, те се върнали, като св. А. бил паркирал зад игралната зала и заедно с
подсъдимия влезнали в казиното, за да продължат да играят, при което
подсъдимият сетил, че си е забравил цигарите в колата и поискал ключовете
за нея от св. А., за да се върне и да ги вземе. Св. А. изрично посочва в разпита
си пред въззивната инстанция, че е излезнал да търси подс. Д., тъй като
същият се забавил. Разяснява, че не е в състояние да определи какъв период
5
от време е изминал от предаването на ключовете на подсъдимия, тъй като в
игрална зала „се губи представа за времето“, но предполага, че са около 20-
30, може и 40 минути да са били. Така изложената версия от страна на св. А.
не е безпочвена и не е нелогична. Напълно възможно е в действителност да са
се развили събитията по начина, който ги излага. Няма пречка и подс. да е
взел ключовете на колата под претекст, че си е забравил цигарите, след което
да е привел в движение и да е отишъл в посока към дома си или друго
предполагаемо място в кв. „Б.“. Период дори само от 20 минути са напълно
достатъчен подсъдимият да реши да отиде до определено място и да се върне
без да дава кавито и да било обяснения на приятеля си. Всички свидетели,
вкл. и от подсъдимия еднопосочно се сочи, че въпросният автомобил е бил
паркиран зад игралната зала, а входът за влизане в нея се намира в предната
част на сградата- от страната на пътното платно, което ясно се вижда и от
видеозаписите. В тази връзка следва да се допълни и обстоятелството, че
въпросната игрална зала няма друг вход за клиенти, както изрично е посочено
от св. Д. Т. при разпита й в съдебно заседание /л. 29/, която е била на работа в
играна зала ,,В.‘‘ на инкриминираната дата. Последната потвърждава изцяло
изложеното от св. А. и не се установяват противоречия, свързани със
същността на показанията им.
Относно показанията на св. А. А. и св. Д. П., настоящата инстанция
намира, че правилно районният съд не им е кредитирал доверие, като
аргументи в тази насока са били изложени в мотивите към присъдата. За
пълнота следва да се допълни, че показанията им не могат да бъдат
кредитирани, на първо място, поради същественото противоречие между
техните и показанията на свидетелите-очевидци Х. и Т., св. А., св. Т.. От
друга страна, недостоверност и заинтересованост се съзира в тези показания и
защото според изложеното от тях възприятията им за случващото се зад
игралната зала били получени, докато двамата свидетели А. и П. стояли пред
входа на игралната зала. Следва да се отбележи, че от разположението на
входа на игралната зала и мястото, на което е паркирал автомобила
подсъдимият, те не са имали видимост или дори да са имали някаква, тя е
била силно ограничена. Не на последно място, основание да не се кредитират
показанията им е и обстоятелството, че от извлечените от видеофайла
изображения по видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза,
които обхващат времето от влизане на подсъдимия през изхода на
бензиностанцията до пристигането на полицейския автомобил /за който
момент св. А. и св. П. споделят информация/, не се установяват никакви лица,
които да стоят пред игралната зала, нито в остъклената и осветена част на
същата, където се твърди, че клиентите обикновено пушат. Тази част с надпис
„Игрална зала“ също се вижда ясно на видеозаписите.
Въззивната инстанция намира за несподелими и оплакванията относно
реда за приобщаване на доказателствата от досъдебната фаза в съдебното
производство, в частност тези, касаещи проверката за наличие на наркотични
вещества в организма на подсъдимия. Видно от материалите по делото,
6
изследването е извършено със сертифицирано техническо средство Drager
DrugTest 5000, с идентификационен номер № ARJM-0048, за което е
установено, че е технически годно, предвид наличния на лист 61 от БП
протокол за сервизна проверка. Резултатът от Drager DrugTest 5000 е
обективиран в разпечатка, от която се установява, че тест-касетата е
реагирала положително на веществата кокаин, метамфетамин и канабис.
Важно е да се отбележи, че техническото средство Drager DrugTest 5000
автоматично принтира разпечатка за резултатите от теста на хартиен носител
непосредствено след отчитането на параметрите, като в случая разпечатката е
приложена като писмено доказателство /лист 53 от БП/. Drager DrugTest 5000
не е полеви тест /за разлика от Drager DrugTest 3000/. Проверката е извършена
на 27.10.2020 г. в 23:38:57 ч. Върху оригиналната фолиева опаковка от
тестовата касета св. Д. Б. е изписал данните на управлявания автомобил, на
водача /подсъдимия Д.Д./ - имена, ЕГН и неговия адрес, съставения АУАН,
както и резултата от изследването - ,,положителен: кокаин, канабис,
метамфетамин. Разпечатката е била приложена към съставения АУАН.
Резултатите от теста са били обективирани и в талон за медицинско
изследване № 082780, който е подписан от подсъдимия. Отчитайки
извършената контролна дейност и резултата от нея, свидетелят Д. Б. е
изготвил и докладна записка до началника на сектор ,,ПП‘‘ ОДМВР-Хасково
/л. 60 ДП/. Същевременно, той е изложил гореописаните данни и при разпита
му в проведеното на 17.05.2021 г. съдебно заседание пред районния съд /л.24/.
Писмените материали са били приобщени по реда на чл. 283 НПК чрез
прочитането им. Същите по безспорен начин установяват употребата на
наркотични вещества от подсъдимия Д.Д.. За това обстоятелството, че
тестовата касета не е налична в кориците на делото и не е онагледена чрез
снимков материал, не обуславя порочност на постановения краен съдебен акт.
Освен това фабричните данни на тази касета, които се съдържат върху
оригиналната й опаковка заедно с изписаните от извършилия проверката,
напълно съответстват на тези, които са отразени в разпечатката от
анализатора. Последното от своя страна също сочи на несъмнения извод, че
отчетените резулталтати се основават на иззетите от подсъдимия биологични
проби, с които е установено наличието на наркотични вещества в организма
на подсъдимия. Впрочем този факт не се оспорва и от подсъдимия.
При служебната проверка на процедурата, съдът служебно констатира,
че не е съставен предвидения в чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, протокол за резултата от проверката за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, по образец приложение № 2, а
вместо него е съставен АУАН, какъвто се изисква за административни
нарушения на водачи на МПС при установяване на концентрация на алкохол
в кръвта/каквато несъмнено е установена и при подс. Д./. Това нарушение,
като самостоятелно такова обаче не е категорията на тези, които биха могли
да опорочат постановения краен съдебен акт, тъй като не е съществено. В
7
наказателния процес са допустими всички доказателствени източници, стига
те да са относими и да са събрани и проверени, съгласно процесуалния закон.
Във връзка с всичко изложено, съдът прие за установено и доказано, че
от обективна страна на 27.10.2020 г., в гр. Х., Д.Д. е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка ,,Опел‘‘, модел ,,Астра‘‘, с рег. №
********, след употреба на наркотични вещества – кокаин, канабис и
метамфетамин. По делото се установи по безспорен начин наличието на
предвидените в закона обективни елементи от състава на престъплението, а
именно управление на МПС, което управление да е осъществено след
употреба на наркотични вещества. В конкретния случая кокаин, канабис и
метамфетамин.
От субективна страна, доколкото престъплението по чл. 343б, ал. 3 от
НК е от категорията на формалните и умисълът може да бъде само пряк,
подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – Д.Д. е съзнавал
залегналите в ЗДвП забрани да се управлява моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества, съзнавал е и това, че преди да се качи да
управлява автомобила е употребил наркотично вещество и въпреки това е
шофирал процесното МПС, с които действия е осъществил инкриминираното
деяние.
По наказанията:
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, е предвидено наказание от
1 до 3 години ,,лишаване от свобода‘‘ и ,,глоба‘‘ от 500 до 1500 лв.
Първоинстанционния съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 54, ал. 1 от НК наложил наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от 8
месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален ,,строг‘‘ режим,
както и наказание ,,глоба‘‘ в размер на 500 лв.
На първо място, следва да се отбележи, че е абсолютно недопустимо
при кумулативно предвидени в закона наказания, за едно от тях да се прилага
разпоредбата на чл. 55 от НК, а за друго тази на чл. 54 от НК, както е било
определено наказанието от първоинстанционния съд. В мотивите към
постановената присъда са изложени такива за наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. за приложението на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ е определено именно
под предвидения в закона минимум като размер, наказанието „глоба“ е
определено в минималния предвиден размер от 500 лева, без да се държи
сметка, че наказанието като такова е единно и за всички кумулативно
предвидени такива следва да се прилага алтернативно или разпоредбата на
чл. 55 от НК или чл. 54 от същия н.а.
Извън изложеното, като многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, районният съд е приел младата възраст на подсъдимия Д., по-
ниския образователен статус, ниското ниво на правосъзнание и социалното
му положение – безработен. В мотивите въобще не са обсъждани
8
отегчаващите отговорността обстоятелства, а такива несъмнено са налице –
към момента на управление на МПС подсъдимият е неправоспособен водач,
както и наличието на алкохол в кръвта /изследването е отчело 0,73 промила/,
т.е. е управлявал в пияно състояние, както и установеното наличие на 3
различни по вид наркотични вещества. Наложеното наказание от осем месеца
,,лишаване от свобода‘‘ се явява проява на необосновано снизхождение
предвид обременото съдебно минало на подсъдимия, който има три
осъждания - за незаконно превеждане на чужденци през държавната граница,
за държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични
вещества (екстази, амфетамин и канабис), за държане с цел разпространение
на високорискови наркотични вещества (метилендиоксиметамфетамин,
метамфетамин, кокаин, канабис), периода на тяхното извършване, високата
степен на лична обществена опасност и недобрите характеристични данни.
Въпреки това, поради липса на протест от прокурора и с оглед забраната за
утежняване правното положение на подсъдимия, присъдата в тази част не
може да бъде изменена.
Изложеното, според въззивната инстанция, не налага извод за наличие
на предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но доколкото не
е депозиран протест против постановената присъда е невъзможно утежняване
правното положение на подсъдимия, въпреки установеното нарушение при
приложението на закона от страна на първоинстанционния съд. Утежняване
на положението е недопустимо и при отмяна и връщане за ново разглеждане
на делото.
Независимо от горното, обжалвания акт следва да бъде ревизиран,
доколкото съдът констатира допуснато съществено нарушение на
материалния закон по отношение наложеното наказание ,,глоба‘‘. Както се
посочи по-горе, за престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК законодателят е
предвидил наказание ,,глоба‘‘ от 500 до 1500 лв. В случая обаче районният
съд е приел, че са налице условията на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК, поради което е
следвало да индивидуализира това наказание под минималния праг, както го е
сторил относно наказанието ,,лишаване от свобода‘‘. Абсолютно
недопустимо е едновременното приложение на чл. 54 и чл. 55 от НК, които са
приложими при различни законови предпоставки, както бе отбелязано. Това
нарушение на материалния закон налага атакуваната присъда, предмет на
настоящата въззивна проверка, да бъде изменена в наказателно-осъдителната
й част, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на наложеното
на подсъдимия наказание ,,глоба‘‘ и се намали неговият размер на 470 лв., а в
останалата й част като постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, приложен правилно закон, липса на допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила – като правилна и законосъобразна, да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от
НПК, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260039 от 30.09.2021 г., постановена по НОХД
№ 207/2021 година, по описа на РС – Хасково, в наказателно-осъдителната й
част, с която подсъдимият Д. Д. Д., ЕГН : **********, е осъден на основание
чл. 54, ал. 1 от НК на наказание ,,глоба‘‘ в размер на 500 лева, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, намалява размера на наказанието
,,глоба‘‘ на 470 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10