Присъда по дело №1013/2021 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ по НЧХД № 1013/2021г. по описа на МРС

Настоящето НЧХД № 1013/2021г. по описа на МРС е образувано по
повод на подадена тъжба от Д. Л.. А., с посочен адрес в с.В., област М. против
подсъД.та С. Д. К., с посочен адрес в гр.М., с посочено правно основание –
обвинение за престъпление по чл.182, ал.2, пр.1 или пр.2 от НК.
Частният тъжител Д. Л.. А., лично и чрез своя повереник адв.Н. В. от
САК поддържа предявеното обвинение, в т.ч. и в хода на съдебните прения.
Повереникът адв.В. от САК моли съда да признае подсъД.та К. за виновна по
повдигнатото й обвинение, със заплащане на разноските по делото.
ПодсъД.та С. Д. К. не се признава за виновна, дава обяснения, чрез
които посочва, че за посочения в тъжбата период е пребивавала с детето С. в
с.Горно Церовене, област М. при родителите си и тъжителя Д.А. е бил
уведомен за това, като няколко пъти е ходил в селото и е взимал детето оттам,
след това спрял да го прави.
Защитникът на подс.К. - адв.И. С. от МАК излага доводи за
постановяване на оправдателна присъда, поради липса на данни за извършено
деяние от К., квалифицирано от тъжителя и неговия повереник като
престъпление по чл.182, ал.2, пр.1 или пр.2 от НК. Защитата прави искане за
присъждане на направените разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
От съвместното съжителство на тъжителя Д. Л.. А. и подсъД.та С. Д. К.,
на 19.01.2015г. се родило детето С. Д. А.А, ЕГН ********** ( посочено в
присъдата ХХХХХ, тъй като така е посочено и в Решението по гр. д. №
331/16г., абзац 3 от диспозитива му, касаещ процесното обвинение).
С Решение от 24.06.2016г. по гр. д. № 331/2016г. по описа на МРС,
влязло в сила на 14.07.2016г., е определено местоживеенето на детето С. Д.
А.А да бъде на адрес в гр.М., ж.к. М.-2, бл.14, вх.З, ет.7, ап.21, в жилището,
което обитава със своята майка подс.С. Д. К., на която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето С..
С посоченото Решение е определен режим на лични контакти на бащата
тъжителя Д. Л.. А. и детето С. Д. А.А, родено на 19.01.2015г., два пъти в
месеца, всяка първа и трета събота, до навършване на двугодишна възраст на
С. във времето от 10:00 часа до 12:00 часа в присъствието на майката, а след
19.01.2017г., всяка първа и трета събота и неделя в месеца, във времето от
10:00 часа до 18:00 часа, без преспиване и две седмици през лятото, като
родителите съгласуват времетраенето на пребиваването при бащата за такъв
период от време през лятото, съобразно възрастта на детето и състоянието му,
1

съобразявайки интересите му и което време не съвпада с разрешен отпуск на
майката.
Подс.К., детето С. и другата й дъщеря живеят на горепосочения адрес в
гр.М., но се наложило лятото на 2021г. да отидат да живеят в с.Горно
Церовене, област М. при родителите на подсъД.та, в т.ч. и в почивните дни от
седмицата – събота и неделя. Подс.С. помолила тъжителя Д., през периода
когато са в с.Горно Церовене, да идва там, и оттам да взима дъщеря им С..
Тъжителят ходил няколко пъти да взима детето от с.Горно Церовене. Но
понеже бил посъветван да не ходи в с.Горно Церовене, за да нямал после
проблеми, тъжителя Д. спрял да взима детето С. от с.Горно Церовене, от
началото на месец юни 2021г.
В една от съботите, тъжителя Д. не пожелал да върне детето С., поради
което подсъД.та С. се наложило чрез л.а. от с.Горно Церовене да отиде до
с.В., където живее тъжителя, за да си вземе детето. Тъжителят Д. имал молба
към С. една седмица детето да остава с преспиване, една без преспиване,
при което С. не му отказала, защото, ако детето само желае да остане и двете
седмици с преспиване, за С. не било проблем. Изведнъж тъжителя Д.
спрял да ходи до с.Горно Церовене да взима детето. С. няма личен автомобил
и предложила друг вариант на тъжителя Д., да му дава пари за горивото от
гр.М. до с.Горно Церовене, защото той има личен автомобил, но Д. отказал
категорично с думите: „Щом е така аз повече на Церовене няма да идвам. Там
работа нямам”.
Всяка събота и неделя детето С. било будено, облечено и готово да бъде
взето от тъжителя. Д. се обаждал в ден петък на С., преди съботата или писал
есемес, че ще дойде в с.Горно Церовене, но не идвал. В разговорите, които е
искал да провежда с дъщеря си С., понеже тя е малка и не може да държи
телефона, а и не обича да говори по телефона, затова телефонът бил на
високоговорител, тъжителят Д. започвал да става агресивен, да обижда
голямата дъщеря на С. и малката С. казвала: „Щом тати е лош, аз не
искам да ходя при него”. Това се случвало преди последните две взимания,
като С. и родителите й, и нейна приятелка казвали на детето С., че Д. е нейния
баща, че е бил ядосан, затова е постъпвал така, като С. помолила Д. като идва
да й говори, защото С. имала страх, че няма да я върне при майка й С..
Тъжителят Д. обещал, че ще я върне при майка й, спазил обещанието си и
детето се чувствало по-спокойно. С. не е отказала на Д. да взима детето. След
преминаване на лято 2021г., С. и децата й се прибрали в гр.М.. Детето С.
ходи на детска градина, защото е предучилищна и няма проблем. Д. се
обажда през седмицата да я чува, говори по телефона с детето си и няма
проблеми.
На датите описани в тъжбата (19.06.2021г., 20.06.2021г., 17.07.2021г.,
18.07.2021г., 07.08.2021г., 08.08.2021г., 21.08.2021г.) С. и децата й, в т.ч.
детето С. живеели в с.Горно Церовене. Тъжителят Д. знаел това
обстоятелство, още преди датата 19.06.2021г. Д. взимал детето от с.Горно
2

Церовене, от къщата, защото знае къде се намира. На тези дати детето е
било готово да тръгне, събудено в 9:00 часа, облечена и с едно пликче с
играчки. С. не е разговаряла с полицаи, които са ходили на адреса в
гр.М.. В периода посочен по–горе, С. работила, била й счупена и пералнята в
жилището в гр.М. и затова имала нужда от помощта на родителите си, които
да й помагат при отглеждане на децата. Тъжителят Д. бил уведомен от
подсъД.та С., за обстоятелствата, които налагат да живее при родителите си в
с.Горно Церовене. Август месец детската градина е лятна ваканция и Д. е
бил уведомен, че детската градина е ваканция и не работи.
Края на месец април 2021г. се повредила пералнята на С., а на
с.Горно Церовене имало пералня. Родителите на С. - св.Д. П. К. и св.ЗДР. КР.
К. се прибрали на село, защото боледували от корона вирус и искали да са
на село на въздух. През месец май 2021г. Д. ходил на с.Горно Церовене, за да
взема детето С.. При едно от идванията на Д., понеже С. била купила басейн,
двамата с Д. провели разговор как да се монтира басейна. На 6-ти юни 2021г.,
ден събота Д. взел детето С. и не го върнал, поради което С. му се обадила, а
той казал: „Ела си го вземи” и С. с едно момче посредством лекия му
автомобил, отишла в с.В. да си прибере детето. След това Д. престанал да
ходи на с.Горно Церовене да взима детето, когато му се полагало да е с него.
Въпреки това детето С. било приготвяно всяка сутрин събота и неделя, стояло
с торбичка, облечено, но Д. не идвал да го вземе. Детето С. отказвала да ходи
при баща си Д., казвайки: „обижда мама, псува я, не искам да ходя при него”.
Многократно С. и родителите й говорили на детето: „Иди при тати, иди при
тати”.
Св.ЗДР. КР. К. е майка на подсъД.та С.. Пералнята в гр.М. се
счупила и С. била на село, за да ползва пералнята на родителите си, с нея
били и децата й. Д. знаейки, че С. живее в с.Горно Церовене, първоначално
ходил с голямото му дете, което живее в гр.Пловдив. От с.Горно Церовене
взимал детето С.. Две, три съботи, недели идвал, след това преустановил.
Извинението било, че нямал пари, обиждал С. и детето С., казало, че не иска
да ходи при баща си: „Не искам да ходя при него, защото не иска да ме
връща”. Имало случай, когато Д. не върнал С. и С. с едно момче вечерта в
22:00 часа от с.Горно Церовене отишла да вземе детето от с.В., където живее
тъжителя Д.. В периода 19.06.2021г. – 21.08.2021г. Д. не е идвал да взима
детето от с.Горно Церовене, казал, че не може да идва, защото нямал пари.
Знаел много добре, че С. и децата живеят в с.Горно Церовене и не са в гр.М.,
ж.к.МХХ, бл.ХХ, вх.Х, защото преди това С. била предупредила Д.. На всяко
идване в с.Горно Церовене, Д. обиждал родителите на С., казвал – „що не
виждате на какво сте заприличали, за гробищата сте”.
По делото са разпитани като свидетели – полицаите А. Е. И., Б. З. П. и
А. В. В., посочени като имена и в писмо № 180800-13120/18.10.2021г. по
описа на РУ – М., посещавали адреса на С.К. в гр.М., ж.к.М.ХХ, бл.ХХ на
датите 20.06.2021г., 11:05 часа и на 18.07.2021г., 10:14 часа, по повод на
сигнали подавани от тъжителя Д.А.. Последният се оплаквал, че трябва да
3

вземе детето си, настоявал полицаите да установят, че няма никои на адреса, а
на адреса в действителност нямало никои, което полицаите констатирали, че
е така и дотук се изчерпвала тяхната намеса. Нито един от посочените
свидетели не търсил контакт със С.К., за да установят, че на посочените дати
тя и децата й се намират при родителите й в с.Горно Церовене, област М..
Видно от писмо № 105830 – 288/18.10.2021г. на Дирекция „Национална
система 112”, РЦ 112 – М., тъжителя Д. Л.. А. е подавал сигнали на тел.112 в
периода 01.06.2021г. – 07.09.2021г., както следва: на 19.06.2021г., в 10:02:38
часа; на 20.06.2021г. в 11:00:08 часа; на 17.07.2021г. в 10:16:43 часа; на
18.07.2021г. в 10:12:48 часа; на 05.08.2021г. в 15:30:17 часа; на 07.08.2021г. в
10:32:47 часа; на 21.08.2021г. в 10:04:54 часа; на 04.09.2021г. в 11:54:02 часа.
Видно от писмо № 185/18.10.2021г. по описа на СИС при МРС, в
последната има образувано ИД № 1 – 97/2019г. с предмет режим на свиждане
с детето С. Д. А.А, родена на 19.01.2015г. Делото е образувано на основание
изпълнителен лист от 21.02.2019г., издаден по гр. д. № 331/2016г. по описа на
МРС и по молба на взискателя Д. Л.. А. от гр.М., представляван от адв.Н. В.
от САК. Длъжник по делото е С. Д. К. от гр.М.. След 22.07.2020г. взискателят
Д. Л.. А. не е подавал искания по ИД № 1 – 97/2019г. по описа на СИС – М..
Видно от писмо изх. № адм. 627/22г./18.07.2022г. по описа на РП – М., е
съставена докладна записка за посетен сигнал на 17.07.2021г., съдържаща се
по преписка № 4021/21г. по описа на РП – М.. По повод на подадени сигнали
от тъжителя Д.А., за останалите дати – 19.06.2021г., 20.06.2021г.,
18.07.2021г., 07.08.2021г., 08.08.2021г. и 21.08.2021г. е била заведена
преписка № 5568/21г. по описа на РП – М., по която не са изготвяни докладни
записки от полицаите посетили сигналите на тъжителя Д.А.. Видно от
докладната записка от 17.07.2021г. (л.104 от делото), по повод на сигнал от
тъжителя, полицейски екип е посетил адреса на подсъД.та в гр.М., където
тъжителя Д. им казал, че С. не е на адреса и така не може да упражни правата
си като родител да вземе детето си С., така както постановявало решение на
съда по дело № 331/16г.
Видно от писмо изх.№ 2891/22г./01.11.2022г. по описа на РП – М.,
налице е висящо ДП № 636/22г. по описа на РУ – М., респ. преписка №
2891/22г. по описа на РП – М., за това, че на 18.06.2022г. в гр.М., в условията
на домашно насилие е причинена лека телесна повреда на С. Д. К. –
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК. Към момента на изготвяне на
отговора до МРС, по ДП не е имало привлечено лице в качеството на
обвиняем.
Като се има предвид изложената фактическа обстановка съдът призна
подс.С. Д. К. за невинна и я оправда по обвинението за престъпление по
чл.182, ал.2, пр.1 или пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По дела образувани по тъжба на пострадалия, тежестта да докаже
обвинението лежи върху частния тъжител. Съгласно чл.304 НПК съдът
признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
4

извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Чл.182, ал.2 от НК предвижда две самостоятелни форми на
изпълнително деяние – едната е чрез „неизпълнение”, а другата е чрез
„осуетяване изпълнението по какъвто и да е начин” от родител или друг
сродник, на съдебно решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете, т.е. практически е възможно една от двете
форми на изпълнителното деяние да се осъществи, а не и двете едновременно.
Представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства,
сочат, че изложеното в тъжбата от тъжителя Д. Л.. А. не съставлява
съставомерно престъпление в т.ч. такова по смисъла на чл.182, ал.2, пр.1 или
пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Посочените от тъжителя А. гласни доказателства
чрез свидетелите – полицаи А. Е. И., Б. З. П. и А. В. В. и писмени такива,
приети по делото, не доказват повдигнатото обвинение. На практика тримата
полицаи сочат, че са посещавали по сигнал на тъжителя адреса на подсъД.та в
гр.М., ж.к.М.ХХ, бл.ХХ, вх.ХХ, тъжителят казвал, че С. не е на адреса и че не
може да вземе детето С.. В подкрепа на твърденията на тъжителя са и
сигналите му на тел.112. Първоинстанционният съд изцяло споделя
наведените доводи от защитата чрез адв.И. С. от МАК, в тази насока за
„преднамереност” в действията и поведението на тъжителя А., който много
добре преди това е бил знаел, че С. и децата й, в т.ч. и детето С., живеят на
с.Горно Церовене при родителите й Д. и З., защото е лятно време, децата са
ваканция, пералнята в гр.М. й била повредена и С. имала нужда от помощта
на родителите си. Първоинстанционният съд кредитира обясненията на
подс.С.К. и показанията на св.Д. и св.З. К.И, защото са обективни и на
практика не противоречат на другите събрани по делото писмени
доказателства, в по–голямата част, от които са приложени по делото заради
настояване от повереника на тъжителя.
В подкрепа на обясненията на подс.С.К. са приложените копия на смс –
съобщения (л.88 – л.97 от делото, заради изтичане на 6 – месечния срок по
чл.215б, ал.1 от ЗЕС не потвърдени чрез справка от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД), но
не оспорени от тъжителя Д.А. и повереника му адв.В. от САК, от дати
18.06.2021г., 19.06.2021г., 02.07.2021г., 06.08.2021г., 19.08.2021г.,
04.09.2021г., от които е видно, че тъжителя А. е знаел, че детето С. живее с
майка си на с.Горно Церовене, и ако има желание, може да отиде оттам да
вземе детето. Но тъжителя настоявал да вземе детето от адреса в гр.М., и
подавал сигнали на тел.112 и викал полиция, за да може да събере
„доказателства”, за да заведе процесното дело. От подобно противоправно
поведение, според настоящия съд, тъжителя Д.А., не може и не следва да
черпи права, в т.ч. да счита, че обвинението му спрямо С.К. за деяние по
чл.182, ал.2 от НК е доказано по несъмнен начин. Напротив, обвинението не
се доказа по несъмнен начин, най–вече от субективна страна спрямо подс.К.,
която предварително е била уведомила тъжителя А., че ще живее лятото на
2021г. на с.Горно Церовене при родителите й, и тъжителя Д. е могъл да взима
5

детето С. оттам в дните, когато му се полага да бъде с него.
Представените от повереника адв.Н. В. от САК заверени копия на
Присъда № 14/13.03.2019г. по НОХД № 20/19г. по описа на МРС, отменена с
Присъда от 19.04.2021г. по ВНОХД № 40/20г. по описа на МОС, ведно с
мотиви, Решение № 79/01.04.2022г. по ВГД № 66/22г. по описа на МОС, с
което е отменено Решение № 12/13.01.2021г. по гр. д. № 2932/21г. по описа на
МРС, Решение № 353/25.08.2022г. по гр. д. № 1413/22г. по описа на МРС, по
разбиране на настоящия съд, нямат пряко отношение към настоящето дело и
затова не се обсъждат. Служебно известно е на съда, че между страните се
водят през годините доста на брой съдебни дела, но това няма отношение
относно предмета на доказване по настоящето дело.
Първоинстанционният съд не споделя доводите на тъжителя А. чрез
повереника му адв.Н. В. от САК тъй като не открива противоречия и
заинтересованост в показанията на свидетелите Д. и З. К.И и обясненията на
подс.С.К. относно повреждането на пералнята в жилището в гр.М..
С Решение от 24.06.2016г. по гр. д. № 331/2016г. по описа на МРС,
влязло в сила на 14.07.2016г., е определено местоживеенето на детето С. Д.
А.А да бъде на адрес в гр.М., ж.к. М.-2, бл.14, вх.З, ет.7, ап.21, в жилището,
което обитава със своята майка подс.С. Д. К., на която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето С.. Така
цитираното Решение, не изисква майката С. да предава детето С. на бащата
Д., бидейки непременно на адреса в гр.М. ж.к. М.ХХ, бл.ХХ, вх.ХХ, етХХ,
ап.ХХ. Подобно изложение, и най–вече в диспозитива на решението по гр. д.
№ 331/16г., липсва, което е още един обективен правен довод в подкрепа на
оправдателната присъда спрямо подс.С. Д. К..
Настоящият съд не открива умисъл в действията на подс.С.К. отивайки
през лятото на 2021г. да живее при родителите си на с.Горно Церовене,
уведомявайки преди това тъжителя Д., че може да взима детето С. оттам.
Това, че Д. е ходил няколко пъти и след това не е искал да взима детето от
с.Горно Церовене, не доказва обвинението спрямо подс.С.К. за умишлено
деяние по смисъла на чл.182, ал.2, пр.1 или пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Според първоинстанционния съд деянието не е доказано за извършено
по несъмнен начин, така както изисква чл.303, ал.2 от НПК.
Според първоинстанционния съд деянието не е извършено виновно от
подс.К.. На настоящия съд му е известно, че е без правно значение дали
детето С. иска или не иска да се вижда с тъжителя и липсата на съгласие
и/или желание на детето, не води до отпадане на задължението за
предоставяне на детето в изпълнение на съдебното решение. По делото обаче
са налице несъмнени доказателства, че в процесния период подс.К. е
изпълнявала задълженията си съгласно решението по гр. д. № 331/16г. по
описа на МРС. Детето С. в периода 19.06.2021г., 20.06.2021г., 17.07.2021г.,
18.07.2021г., 07.08.2021г., 08.08.2021г., 21.08.2021г. е било приготвено –
облечено, с торбичка в ръце, в която имало играчки, чакащо баща си тъжителя
6

Д. да дойде да го вземе от с.Горно Церовене, област М., където по това време
е живеело с майка си С., при родителите й Д. и З. К.И. Баща й тъжителя Д.
обаче не идвал в с.Горно Церовене, избрал да подава сигнали на тел.112, и да
чака полиция пред дома на С. в гр.М., за да се констатира, че С. не е на адреса
и „не му дава детето”, защото се опасявал да посещава чужд дом, за да не
получи ново обвинение. Очевидно е от данните по делото, че родителите С. и
Д. са в крайно недобри отношения, но това няма правно значение за
процесното обвинение, което не е доказано.
Това че подс.К. е била признавана за виновна по обвинение за деяние по
чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, с приложение на чл.78а НК, по присъда по
НЧХД № 927/19г. по описа на МРС, влязла в сила на 19.11.2020г., според
настоящия съд няма отношение към процесното дело, защото очевидно от
обективно събраните и анализирани доказателства, К. е взела поука и се
стреми на спазва решението по гр. д. № 331/16г. по описа на МРС относно
личните контакти на бащата Д.А. с детето им С..
Според настоящия съд не е налице доказано „не изпълнение” или „по
какъвто и да е начин осуетяване” относно лични контакти с дете по смисъла
на чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК в лицето на подс.К. като отглеждащ
родител. Първоинстанционният съд изцяло споделя доводите по
приложението на закона, изложени от защитата чрез адв.И. С. от МАК, и не
споделя доводите изложени от повереника адв.Н. В. от САК, за доказаност на
обвинението, като се има предвид направения по–горе в настоящите мотиви
анализ на непосредствено събраните доказателства по делото.
При този разбор на доказателствата и при това тълкуване на закона,
първоинстанционния съд намери, че подс.С. Д. К. не е доказано да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.182, ал.2, пр.1 или пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК – за периода 19.06.2021г.,
20.06.2021г., 17.07.2021г., 18.07.2021г., 07.08.2021г., 08.08.2021г., 21.08.2021г.
в гр.М. като родител, при условията на продължавано престъпление да не е
изпълнила или по какъвто и да е начин да е осуетила изпълнението на съдебно
решение от 24.06.2016г. по гр. д. № 331/2016г. по описа на МРС, влязло в
сила на 14.07.2016г. относно режима на личните контакти на бащата Д. Л.. А.,
ЕГН **********, с детето му С. Д. А.А, родено на 19.01.2015г., поради и
което и на основание чл.304 от НПК я призна за НЕВИННА и я ОПРАВДА по
обвинението за престъпление по чл.182, ал.2, пр.1 или пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, при
направено искане за присъждане на разноски от подс.К. чрез защитника й
адв.И. С. от МАК, съдът осъди частния тъжител Д. Л.. А., ЕГН **********, с
посочен адрес в с.В., област М., ул.П.Л. № ХХ да заплати на подсъД.та С. Д.
К. сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща направени от подс.К.
разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощен защитник.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
7

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	11
Дата:	14 март 2023 г.
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20211630201013
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 септември 2021 г.

Присъда по дело №1013/2021 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите