Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../………………12.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен
съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 1546 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Т. ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 2523/07.06.2019 год., постановено по гр. дело №
2459/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от ищеца
(настоящ въззивник) К.Т. Й. против Ц.И.С. и С.В.С.,*** по чл. 109 ЗС за
осъждане на ответниците да
преустановят действията, с които нарушават
правото на собственост на ищеца върху УПИ XIV- 236, кв. 36, по ПУП на с. Слънчево, община Аксаково, област Варна, с площ от 483 кв. м., при граници: улица, имот № XV- 346, имот №
III-456 и имот № IХ-237, като премахнат незаконно изградената сграда, с която
навлизат в имота му.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което е и
необосновано.
Неправилно е кредитирано заключението на СТЕ на в. л. В. Узунов, според
което процесната двуетажна жилищна
сграда е изградена в УПИ XV-346 на самата граница с имота на ищеца - УПИ
XIV-236, кв. 36
по ПУП на с. Слънчево, община Аксаково, съгласно
влезлия в сила ПУП – ПРЗ за двата урегулирани поземлени имота,
одобрен със Заповед
№ 774/01.12.2005 г. на Кмета на Община Аксаково, тъй като този извод на вещото лице
(възприет безкритично и от първоинстанционния съд) е дълбоко погрешен, защото
според приложените скици към
експертизата на същите няма нанесена граница по ПУП-ПРЗ и е видно, че сградата
е изградена на границата на дворищната регулация. Тройната СТЕ
(на л. 142-147 от делото на РС-Варна също
е установила, че сградата на ответниците е изградена на дворищната
регулация (т. е., на вътрешната
регулационна линия) между УПИ XIV - 236 и УПИ XV - 346, кв. 36 по ПУП на с. Слънчево, общ. Аксаково, съобразно
отразената в основния РП граница. При
наличието на тези две очевидни констатации на вещите лица по единичната и тройна съдебнотехнически експертизи, че
сградата е изградена на границата на дворищната регулация и на регулационната
граница, както и при безспорно установеният
факт, че е налице навлизане на сградата на ответниците в имота на ищеца (УПИ XIV-236), по границата на одобрения ПУП-ПР, съгласно комбинираната скица на тройната
експертиза (на л. 142-147 от делото на РС-Варна),
то и изводът на съда за неоснователност на иска е в
нарушение на материалния закон, подобен извод толерира неспазването на
императивно определения в чл. 25, вр. чл. 37 от ЗУТ начин за извършване на
застрояването в урегулирани поземлени имоти, което се определя с външни и
вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния
устройствен план могат
да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното
им ниво, т. е., застрояването в урегулиран поземлен имот, такъв какъвто се явява
този на Ц.И.С. и С.В.С., трябва да
е съобразено единствено с ПУП. В случая не е съобразено от съда, че според събраните по
делото доказателства строежът и разположението на процесната сграда не
е съобразен с вътрешната граница на действащия за двата имота ПУП-ПРЗ от 2005 год., при което сградата на ответниците навлиза в имота на ищеца
с около 90 см. в северната си част и с около 60 см. в южната си част и с така
създаденото състояние сградата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото
си на собственост върху своя имот – УПИ ХІV-236, кв. 36 по ПУП на с. Слънчево,
общ. Аксаково, Варненска област. Не е съобразено също, че разрешението за
строеж, въз основа на което е построена
сградата, е с изтекъл срок, същото не е било подновено, при което и жилищната
сграда на ответниците е незаконен строеж.
Отправено е искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявения иск да бъде
уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмени отговори насрещните страни
по иска – ответниците Ц. и С. Станеви, чрез процесуален представител, оспорват
жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на сторените разноски. Излагат съображения.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата си, а въззиваемите чрез процесуалните
си представители поддържат подадените писмени отговори на жалбата.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл.
109 ЗС.
В исковата си молба ищецът е навел
следните твърдения:
Собственик е на УПИ ХIV-236, кв. 36 по плана на с. Слънчево, община
Аксаково, с площ от 483 кв. м. при граници: улица; УПИ XV- 346; УПИ ІІІ–456 и УПИ
IХ–237, въз основа на Договор за доброволна делба на недвижим имот от
29.03.2006 год., № 166, том I, per. 2476 от 2006 год. През 2015 год.
ответниците Ц.И.С. и С.В.С., съпрузи, негови съседи от изток, собственици на
УПИ XV-346, кв. 36 по плана на селото, започнали да строят къща, като навлезли
неправомерно в неговия имот и с това ограничили и нарушили правото му на
собственост. Ищецът твърди, че изградената от ответниците на границата между
двата имота къща е незаконна, навлиза в имота на ищеца с 90 см. откъм южната
част, а от север по границата на имотите, навлизането на постройката в неговия
имот е с 60 см. Застрояването се извършвало на източната граница на имота му,
съответно на западната граница на имота на ответниците – УПИ XV-346.
Застрояването е извършено в определена част от 16 метра приблизително по
средата на границата на двата имота. Общо отнетата площ от имота на ищеца от
изток била 30, 50 кв. м. Твърди, че в резултат на описаните неправомерни
действия на ответниците, не може да упражнява правото си на собственост върху
своя УПИ ХIV-236, кв. 36 по плана на с. Слънчево, община Аксаково в пълен обем.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
ответниците да преустановят действията си, с които нарушават правото на
собственост на ищеца върху имот № XIV- 236, кв. 36 по плана на с. Слънчево,
общ. Аксаково, с площ от 483 кв.м., при граници: улица; УПИ XV- 346; УПИ ІІІ –
456 и УПИ IХ-237, като премахнат незаконно изградената в УПИ XV- 346 сграда, с
която навлизат в имота му.
В
писмени отговори с идентично съдържание, подадени в срока по чл. 131 ГПК ответниците
оспорват иска, считат, че е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като
само административен орган притежава компетентност относно произнасяне по
въпроса за законността на строежа, съответно – и да разпореди премахване на
построената в техния УПИ сграда. Навеждат още, че от твърденията на ищеца не
ставало ясно, кое от трите правомощия на правото му на собственост върху УПИ
ХIV-236, кв. 36 по плана на с. Слънчево, община Аксаково се ограничава или препятства
с действията им. Не било ясно и коя от хипотезите на незаконност на
строителството твърди ищеца – липсващи строителни книжа или несъответствия на
строежа с тях, или неприложение на ПУП.
Излагат и съображения за неоснователност на предявения иск. Твърдят,
че че ответницата Ц.И.С. е придобила в
режим на СИО със съпруга си – ответника С.В.С. УПИ XV- 346, който граничи с
имота на ищеца. Оспорват построената в имота им сграда да навлиза в имота на
ищеца, при което те по никакъв начин не смущават или пречат на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху неговия си имот.
Навеждат, че на 11.09.2009 г., М.Г.К. е закупила недвижим имот - УПИ XV-346 в
кв. 36 по плана на с. Слънчево с площ от 483 кв. м., който впоследствие продала
на Ц.И.С.. Промяната в титулярството на правото на собственост била отразена в
издаденото разрешение за строеж с вписана забележка на 28.07.2015 г. На
05.02.2009 г. било издадено разрешение за строеж, отнасящо се за недвижим имот
XV-346 в кв. 36 по плана на с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна.
Строителството започнало на 11.09.2009 г. на основание, издаден протокол за
определяне на строителна линия и ниво на строежа на посочената дата. В
документа били отразени и резултатите от извършените проверки и констатациите
обусловили необходимостта от съставянето и подписването на протокол за
откриване на строителна площадка от същата дата. Въпреки, че нееднократно
ищецът претендирал, че ответницата е навлязла в собствения му имот, били
извършени съответните действия по трасиране границите и местоположението на УПИ
XV-346 в кв. 36 по плана на с. Слънчево, въз основа на което измерване се
установило, че навлизане в имота на ищеца няма, за което свидетелствал и съставеният протокол от 23.06.2015 г. Ищецът
лично е дал съгласие за строителство на границата на имота още през 2009 г.,
когато било издадено и разрешението за строеж, както и при приемането на ПУП за
имота на ищеца.
По тези съображения считат иска за
недопустим и настояват за прекратяване на производството, евентуално – за
неоснователен и настояват да бъде отхвърлен. Претендират присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа
иска си и настоява да бъде уважен. Ответниците поддържат писмените си
отговори.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление от ищеца и
съсобственика му В.Д.Р.от дата 27.07.2005 год., със Заповед № 774/01.12.2005 год. на кмета на
Община Аксаково е било одобрено изменението на действащия [регулационен план] план на с. Слънчево, общ.
Аксаково в частта му относно УПИ VІІІ-236, 346, кв. 36 (съсобствен между ищеца К.Й.
и В.Р.), според което изменение от УПИ VІІІ-236, 346, кв. 36 са обособени два
нови УПИ: УПИ ХІV-236 и ХV-346, в кв. 36 по плана на селото. Видно от
графичната част на заповедта (л. 210 и л. 211 от делото на РС-Варна)
строителните линии на двата новообразувани УПИ са по регулационната граница
между двата имота, т. е., с плана е предвидено свързано застрояване на имотите
– в този смисъл е и обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП
относно УПИ VІІІ-236, 346, кв. 36 и обособяването на два нови УПИ: УПИ ХІV-236
и ХV-346, в кв. 36 по плана на селото (л. 205 от делото на РС-Варна).
Въз основа на договор за доброволна
делба с №
146, том V, с вх. рег. № 6354/29.03.2006 год. по описа на СлВп-Варна съсобствениците
на УПИ VІІІ-236, 346, кв. 36 по плана на с. Слюнчево, обищина Аксаково са си
поделили имота, като ищецът К.Т. Й. е получил в дял и
собственост, образувания от горния УПИ, УПИ № XIV- 236, кв. 36,
по плана на с. Слънчево, общ. Аксаково, с площ от 483 кв.м., при граници:
улица, имот № XV- 346, имот № III-456 и имот № IХ-237, а другият
съделител – В.Д.Р.е получила в дял УПИ XV-346, от 483
кв. м.
С договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт № 133/11.09.2006 год. на ВнН, В.Д.Р.е продала на М.Г.К.а УПИ XV-346, кв. 36, по плана на с. Слънчево,
общ. Аксаково, с площ от 483 кв. м., а с
договор за продажба, скл. с нот. акт № 14/06.02.0015 год. Младенка Костадинова
е продала описания имот на ответницата Ц.И.С., която към към момента на
сключване на договора е в брак с ответника С.В.С..
С разрешение за строеж № 30/05.02.2009 год., изд. от Гл. архитект на
общ. Аксаково, на М.Г.К.а е разрешено да построи в УПИ XV-346,
кв. 36 по плана на с. Слънчево, общ. Аксаково жилищна сграда със ЗП
124 кв. м. и РЗП 240 кв. М.
От акт за приемане на
конструкцията от 12.01.2016 г. се установява, че строителството на сградата е
завършено в груб строеж, както и че разрешението на строеж е било презаверено, считано от
28.07.2015 год.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза от 23.10.2018 год. и от изявленията на вещото
лице инж. В. Узунов
в съдебто заседание се установява следното: В УПИ XV-346,
кв. 36 по плана на с. Слънчево, общ. Аксаково е построена масивна двуетажна
жилищна сграда, изградена на границата с УПИ XIV-236, съгласно
влезлия в сила ПУП-ПРЗ за двата урегулирани поземлени имота „за жилищно
строителство", одобрен със Заповед № 774/01.12.2005 г. на Кмета на Община
Аксаково.
Сградата не навлиза в съседния УПИ XIV-236, а е по регулационната
граница между УПИ XIV-236 и УПИ XV-346,
съобразно влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповедта № 774/01.12.2005 г. на кмета
на община Аксаково. Оградите и на двата имота следва да се изтеглят,
съответно: северните на север; южните на юг; източната ограда на УПИ
XV-346 в югоизточния си край следвало да се премести на изток, а източната
ограда на УПИ IX-237, който имот се намира западно от УПИ XIV-236 (показан
на скицата към заключението на л. 108 от делото на РС-Варна) следвало да се премести
на запад, тъй като навлизането на УПИ IX-237 в УПИ XIV-236 е с повече от 55 см.
В същият смисъл е и заключението на тройната
СТЕ от 15.01.2019 год., от която се установява следното: За територията на
населеното място с. Слънчево, община Аксаково няма одобрена кадастрална карта. Действащият план на
селото е РП, одобрен със Заповед № 916/28.05.1987 год. за улична и дворищна
регулация, в който графично се отразяват извършените промени,
съобразно одобрените и влезли в сила частични изменения на дворищната
и уличната регулация. На платното на действащия РП на с. Слънчево са отразени имотите на
страните по делото, съобразно одобрения със Заповед № 774/01.12.2005 г. на кмета
на община Аксаково ПУП - ПРЗ. При графичното сравнение
на разработката за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VIII-236, 346 и отразените в
платното на действащия РП на селото вещите лица са
констатирали неточност –нанесената граница между УПИ XIV-236 и УПИ XV-346 в
основния РП на селото (попълването на платното от 1987г.) не съответствала на
границата в проекта за изменение. Площта на УПИ XIV-236 по
ПУП-ПРЗ е 503 кв. м., а на УПИ XV - 346 по ПУП-ПРЗ е 455 кв. м. В платното на
основния РП е отразена границата, която разделяла бившия
парцел VIII-236,346 на две почти равни части. Площта на УПИ XIV-236, съобразно
нанесената граница в РП, била 475 кв.м., а площта на УПИ XV-346, съобразно
нанесената граница в РП – 483 кв.м. При
попълването на трасировъчния карнет е допусната техническа
грешка, като вместо XV-346 е записано УПИ XV-246.
В съдебно заседание вещите лица
поясняват, че при графичното пренасяне на разработката за
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VIII-236, 346 и
образуването на двата нови урегулирани поземлени имота в РП е допусната грешка,
която е вследствие от преобразуването на графичния материал в цивров вид, при
което се получава „разтягане“ на графичния материал. В случая констатираната от
вещите лица грешка е в рамките на нормативно допустимата.
В заключение, вещите
лица посочват, че точната регулационна граница между двата УПИ
е тази, която е означена в червен цвят на комбинираната скица към заключението
(л. 148 от делото на РС-Варна) и че сградата
в имота на ответниците е изградена на регулационната линия (граница) между
двата УПИ.
Съдът кредитира заключенията на
единичната и тройна съдебно технически експертизи. Двете заключения не си
противоречат, а дават идентични отговори на въпроса относно разположението на
построената в имота на ответниците сграда, а именно – че сградата е изградена
на регулационната линия между двата УПИ и не навлиза в имота на ищеца.
От заключението на СТЕ от 10.05.2019
год. и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява
следното: със Заповед №774/01.12.2005
год. на кмета на община Аксаково е одобрено изменението на
действащият план на с. Слънчево, в частта му относно УПИ VIII-236 346, от кв.
36, от който се образуват два нови УПИ XIV-236 и УПИ XV-346. След влизането в
сила, ПУП бил нанесен ръчно в действащият регулационен план на с. Слънчево. В община
Аксаково, към преписката на ПУП ПРЗ, нямало диск с цифрив модел, поради което
след като вещото лице „оцифрило“ и координирало двата
плана се получила разлика между оцифрените планове, като в северния край тя е
84 см, а в южния край 60 см. Планът бил изчертан ръчно в мащаб
1:
1000. Съгласно чл. 18, ал. 1 от наредба РД-02-20-5/15.12.2016г. към ЗКИР ,
точността на плана е от 30 до 60 см. На основният план не се
наблюдавала втора граница между графично пренесените УПИ XIV и УПИ XV.
След
изработването на комбинирана скица се установило, че площите на двата
урегулирани поземлени имота са различни. Като това можело да се получи поради
различни причини: ПУП не е предаден в цифров вид и при оцифряване се получава
различна точност; западната линия на УПИ XIV-236 в ПУП е права, а на
регулационния план е с чупка, поради това, че регулационната линия повтаря
имотната граница; при ръчно пренасяне на графиката на ПУП в плана също се
получавали неточности; установените грешки се дължат в следствие на оцифряване
на планове, които са на хартиен носител.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика, срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е
и лице, което поддържа създадено от друг противоправно състояние, с което
смущава упражняването на правото на собственост на ищеца върху неговата вещ или
му пречи да го упражнява в пълен обем.
Установено е по делото, че ищецът и
ответниците са собственици на два съседни урегулирани поземлени имота. Според ПУП-ПРЗ
относно двата имота е предвидено свързано застрояване. Съгласно § 5, т. 22 от
ДР на ЗУТ "Свързано" е застрояването, при
което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се
разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии).
Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява
допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото
застрояване.
Установено е също, че ответниците са
изградили жилищна сграда в имота си – УПИ ХV-346, кв. 36 по ПУП на с. Слънчево,
общ. Аксаково, която е построена на регулационната граница (линия) между двата
урегулирани поземлени имота, т. е., в съответствие с предвижданията на ПУП-ПРЗ,
и която сграда не навлиза в имота на ищеца. В тази насока са заключенията на
единичната и тройна съдебно-технически експертизи, обсъдени по – горе, и според
които сградата в имота на ответниците е изградена на регулационната линия
между двата УПИ и не навлиза в имота на ищеца.
При това положение липсва противоправно
действие от страна на ответниците или създадено и/или поддържано от тях противоправно
състояние по смисъла на чл. 109 ЗС, което да смущава ищеца или да му пречи да
упражнява в пълен обем правото му на собственост върху имота.
Поради изложеното искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение е с идентични
изводи.
Оплакванията във въззивната жалба, че
неправилно е кредитирано заключението на единичната СТЕ и че не било
съобразено, че строежът
и разположението на процесната сграда не е съобразен с вътрешната граница на действащия за двата имота ПУП-ПРЗ
от 2005 год., при което сградата на ответниците навлизала в имота на ищеца с
около 90 см. в северната си част и с около 60 см. в южната си част и с така
създаденото състояние сградата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото
си на собственост върху своя имот – УПИ ХІV-236, кв. 36 по ПУП на с. Слънчево,
общ. Аксаково, Варненска област, настоящият състав счита за неоснователни.
От анализа на обсъдените по–горе в мотивите на настоящия съдебен акт
заключения на единичната и тройната СТЕ е видно, че процесната сграда е изградена на
регулационната линия между двата УПИ, в съответствие с предвижданията на ПУП и
не навлиза в имота на ищеца. В действителност на този безспорно установен по делото
факт се позовава и самия въззивник във въззивната си жалба – че сградата е изградена на границата
на дворищната регулация, т. е., на регулационната линия между двата имота.
Оплакванията във въззивната жалба за
нарушение на материалния закон, а именно – на нормите на чл. 25, вр. чл. 37 от ЗУТ относно начина за
извършване на застрояването в урегулирани поземлени имоти, което трябвало да е
съобразено единствено с ПУП, също са неоснователни.
Установено е по делото, че според
ПУП за двата имота е предвидено свързано застрояване (§ 5, т. 22 от ДР на ЗУТ),
при което линията на застрояване към съседния имот (към имота на ищеца) съвпада
с регулационната линия, и че сградата в имота на ответниците е изградена на
регулационната линия (граница) между двата УПИ, т. е., съобразно предвижданията
на ПУП.
Оплакванията, че не било съобразено
от първоинстанционния съд, че сградата била незаконен строеж, тъй като разрешението за строеж, въз основа на което е построена сградата, е с изтекъл
срок и не е било подновено, също са неоснователни.
В случая законността на
строежа е без значение, а е от значение дали сградата смущава ищеца при
упражняване на правото му на собственост върху неговия имот или му пречи да
упражнява това право в пълен обем.
В обобщение първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на
въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказдателства
в полза на всеки от ответниците следва
да се присъдят разноски в размер на по 450 лева на всеки един.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2523/07.06.2019 год., постановено
по гр. дело № 2459/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен
предявения от К.Т. Й. ЕГН ********** *** Ц.И.С. ЕГН ********** и С.В.С. ЕГН **********,***
по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищеца върху УПИ XIV-
236, кв. 36, по ПУП на с. Слънчево, община Аксаково, област Варна,
с площ от 483 кв. м., при граници:
улица, имот № XV- 346, имот № III-456 и имот № IХ-237, като премахнат незаконно
изградената сграда, с която навлизат в имота му;
ОСЪЖДА К.Т. Й. ЕГН ********** *** заплати
на Ц.И.С. ЕГН ********** ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат;
ОСЪЖДА К.Т. Й. ЕГН ********** *** заплати
на С.В.С. ЕГН ********** ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат;
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.