Р Е Ш Е Н И Е
№ 351 /03.11.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и
втора година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 179 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и
е образувано по жалба на Д.П.В. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена чрез
адв.М.Г. *** срещу Заповед № ЧР-СП-66/01.03.2022 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателката на длъжността „началник
отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление –Добрич, с ранг
V старши, считано от 10.03.2022 г.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Изложени са
твърдения, че не са спазени разпоредбите на чл.76 ал.1 и ал.5 от ЗДС, както и
правилата на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация. Възразява се, че заложените в
индивидуалния работен план, цели и критерии за изпълнението им не били
съизмерими по обем и качество, и същите не съвпадали със задълженията на
жалбоподателката по длъжностна характеристика. Твърди се, че на
жалбоподателката не са представени критериите за качеството на оценяваната
работа. Възразява се, че на проведената междинна среща жалбоподателката не била
уведомена какви точно са допуснатите от нея пропуски, кои от възложените
задачите не са изпълнени, както и кои от поставените в работния план цели не са
осъществени. Жалбоподателката счита, че при изготвянето на крайната оценка са
допуснати съществени нарушения от цитираната наредба. Не й било връчвано
становище на външна институция, относно незаконосъобразността на актовете постановени от нея. В съдебно
заседание, представлявана от адв.Г. заявява, че поддържа жалбата, моли заповедта
да бъде отменена и претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна, председателят на Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Л.Ч.Т. в писмен отговор с вх. № 1544/14.04.2022г., в съдебно
заседание и в писмени бележки с вх. № 3685/20.10.2022 г. оспорва жалбата като
неоснователна и оспорва изложените в нея твърдения. Ответникът заявява, че служебното правоотношение на Д.В. е прекратено, след като е тя получила
при оценяването й възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на
длъжността й. Оценката била извършена в съответствие с условията на Наредбата
като обхваща едногодишен период (01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. ), проведена на
три етапа, удостоверени с подписите на оценяващия и на оценявания служител:
изготвяне на работен план, междинна среща и заключителна среща с определяне на
обща оценка за изпълнение на длъжността. Във формуляра за оценка на
изпълнението били формулирани седем цели, които напълно отговаряли на изискванията
на чл. 9 от Наредбата. Индивидуалният работен план (ИРП) бил предложен и
съгласуван с Д.В., одобрен бил и съгласуван с прекия й ръководител, но при
неспазване разпоредбите на закона и наредбата, относно срока за неговото
изготвяне и съгласуване. Видно било неспазването на задълженията от страна на началник
отдел „Административно обслужване", като служител и като началник отдел,
отговорен за организиране изготвянето на индивидуалните работни планове на
всички служители, подлежащи на оценяване в срок до 31.01.2021 г.
Счита за неоснователно
и недоказано възражението на жалбоподателката, че на междинната среща,
проведена на 29.07.2021 г. не са набелязани мерки за отстранявани на
допуснатото неизпълнение на заложените цели. Напротив, оценяващият ръководител
изрично бил вписал във формуляра за оценка, че оценяваният следва да коригира
поведението си и че има пропуски в компетенциите. Оценяващият ръководител
констатирал и уведомил жалбоподателката, че не е изпълнила разпореждането му за
изпълнение на предписание на РД „ПБЗН", чийто срок за изпълнение е бил
април 2021 г., че не спазва установеното работно време, че умишлено не е
организирала и не контролира правното обслужване, управлението на собствеността
и поддържането на материално-техническата база, стопанисвана от ОПУ Добрич /
БКПК „И."/. В резултат на бездействието на Д.В. е било затруднено
/забавено/ изпълнението на решение на УС на АПИ за сключване на договор за
комплексни услуги в БКПК „И." - до 14 юни 2021 г. Пак в този междинен
период жалбоподаталката е била наясно, че не е изпълнила поставените й цели да
организира и контролира управлението на базата и функционирането на
пречиствателната й станция, което в последствие е довело до съставянето от РЗИ
на АУАН № Ю000054/22.03.22г. През този период тя допуснала и нарушение на една
от основните цели в ИРП, а именно да извършва контрол на разходите в ОПУ като е
допуснала да се закупи инвентар (мебели) втора употреба за посочената БКПК „И."
на цени, съотносими с цените на нови мебели и при явен конфликт на интереси от
страна на управителя на базата и лицето, от което бил закупен инвентара
(,намиращи се в роднинска връзка - брат и сестра) и при нарушение на Заповед №
РД-11-183/12.02.2021 г. на Председателя на УС н АПИ. През този период
жалбоподателката изготвила и подписала като работодател незаконосъобразни
актове (заповеди № бб-Дб-312/12.05.2021г. и №21612/25.05.2021г.). в които ясно
личало непознаването на нормативната база. Тези пропуски се потвърждавали и от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда", която в свое писмо №
21063-377/23.08.2021 г. ги е констатирала и жалбоподателката била запозната с
него. Крайната оценка на Д.В. била формирана при съобразяване показателите за
оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от Наредбата,
първият, от които бил степента на постигане на целите в работния план, а
вторият - показаните компетентности.
Моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд -Добрич, след като се запозна с жалбата, приетите по
делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е допустима,
а разгледана по същество, е основателна.
От фактическа и правна страна съдът
приема за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на
09.03.2022г., а жалбата срещу нея е подадена до съда по пощата на 22.03.2022г.,
т.е. оспорването е извършено в законоустановения 14-дневен срок.
Оспорената Заповед № ЧР-СП-66/01.03.2022
г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е
мотивирана от правна страна с чл.107, ал.2 във вр. с чл.108 от ЗДСл, а от
фактическа с получаването на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението
на длъжността. Според чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да
прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител,
получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в
едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.
Редът за оценяване на изпълнението на
длъжността е определен с издадената въз основа на чл.76, ал.11 от ЗДСл от
Министерски съвет Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация, обн. ДВ. бр.49 от 29 юни 2012 г.,
наричана за краткост Наредбата.
От данните по делото се установява, че
жалбоподателката, Д. П.В., е назначена по служебно правоотношение на длъжността
Началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление –
Добрич и е придобила V старши ранг -
обстоятелство, което не е спорно между страните по делото.
В изпълнение на изискването по чл.76,
ал.1 от ЗДСл, държавният служител да се оценява ежегодно за изпълнението на
длъжността, за 2021 г. на жалбоподателката е съставен индивидуален работен план,
което се установява от приложения Формуляр за оценка - Приложение 2 по чл.19,
ал.1, т.1 от Наредбата, с период на оценяване 01.01.2021 - 31.12.2021 г. Правилно
формулярът е изготвен съгласно Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
тъй като заеманата длъжност е ръководна.
Индивидуалният работен план е съгласуван
на 12.02.2021 г. от оценяващия ръководител и оценявания, с което е спазен чл.9,
ал.1 от Наредбата. В плана са посочени
седем основни цели ( имащи характер на конкретни задачи) със сроковете им за
изпълнение, съответстващи на основната цел на длъжността по длъжността
характеристика, която е да организира, координира и контролира всички дейности
на отдел „Административно обслужване“ в ОПУ и да подпомага директора на ОПИ във
връзка с тяхното осъществяване.
По делото е представена длъжността
характеристика на длъжността Началник
отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление – Добрич, която е
подписана от Д.В. на 21.07.2014 г., с което тя е декларирала, че се е запознала
с нея.
Според длъжностната характеристика, длъжността
на жалбоподателката е от ръководно ниво 7А. В
длъжностната характеристика е предвидено, че началникът на отдел
„Административно обслужване“ замества директора на ОПУ (при отсъствие).
Според т.6.22 от Вътрешните правила за
работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, публикувани на интернет страницата й,
длъжността на В. е непосредствено подчинена, по см. на чл.76, ал.4 от ЗДСл,
на директора на ОПУ.
В раздел „Специализирани звена на АПИ“
от Вътрешни правила за работата на АПИ се установява, че областните пътни
управления са специализирани териториални звена, които осигуряват изпълнението
на определение функции на АПИ на територията на една административна област
като всяко ОПУ е структурирано в два отдела – отдел „Административно
обслужване“ и отдел „Инвестиционно –ремонтни дейности, ръководи се от директор
и има финансов контрольор на пряко подчинение на директора.
Директорът на ОПУ е оценяващ
ръководител, на когото жалбоподателката е непосредствено подчинена по см. на
чл.76, ал.4 от ЗДСл и чл.4, ал.1 от Наредбата в качеството й на началник отдел
„Административно обслужване“.
Съгласно т.6.1 от Вътрешните правила за
работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, публикувани на интернет страницата й,
директорът на ОПУ е пряко подчинен на Управителния съвет на АПИ и представлява
агенцията в съответната административна област. Следователно, Председателят на Управителния
съвет на АПИ е контролиращият орган, по смисъла на чл.76, ал.8 от ЗДСл и чл.5
от НУРОИСДА, тъй като оценяващия ръководител му е пряко подчинен.
Видно от Формуляра за оценка на
изпълнението на длъжността, на 29.07.2021 г. е проведена междинна среща, като в
коментара си оценяващия ръководител е посочил: "Налице са пропуски в
компетенциите и необходимост от коригиране на поведението към колегите.“
Непосредствено след коментара на
оценяващия В. е вписала възражение, че не е съгласна, счита коментара за
тенденциозен, основан на лични отношения, а не на професионалните й качества и
компетенции.
Годишната оценка, която е поставена е
"неприемливо изпълнение", като оценяващият ръководител е изложил
мотивите си в Приложение № 1 към формуляра. Мотивите за дадената оценка са
следните:
„
Не познава нормативната база на нивото, което изисква длъжността, водещо
до изготвяне на незаконосъобразни актове и допущане на грешки при прилагане на
законодателството. Налице е становище от външна институция относно
незаконосъобразност на актове.
Не
осигурява добра координация между служителите и липса на функционална
заменяемост в отдела при отсъствие на служител.
Изготвяне
на справки и становища с неточно и невярно съдържание, липса на аналитични
способности, водещо до подаване на подвеждаща информация към ръководството,
заключения, които не са анализирани и актуални, а преписани от предходни години
и съдържащи данни които не отговарят на действителността, подаване на неточна
информация по отношение необходимостта на звеното от обществени поръчки, пропуски
по отношение определянето на длъжностни лица, контролиращи изпълнението на
договори, допущане и поемане на нецелесъобразни разходи за поддържане на
материално техническата база, закупуване на активи по предложение на служител,
който се явява в конфликт на интереси с доставчик, неизпълнение на нормативно
изискуеми предписания от външни институции, в резултат на което възникна риск
от санкции за звеното, неизпълнение и поставяне под съмнение правилността на
актове издавани от централна администрация.
Не
спазва и нарушава йерархичната зависимост, дава нареждания без да са
съгласувани предварително с мен в качеството ми на директор на звеното, изисква
от мен в качеството ми на директор обяснения за мои оперативни решения, като
навежда факти които не отговарят на действителността, изисква информация от
колегите под страх от отговорност и заплахи, че аз като директор не трябва да
бъда уведомен, създава страх и притеснения в служители които докладват на мен
като директор, факти и обстоятелства с които следва служебно да съм запознат.“
Държавният служител е запознат с
оценката на 31.01.2022 г. В. е е
посочила, че не е съгласна с оценяването и ще представи възражение, като
изявленията са удостоверени с подписи от същата дата във формуляра и в
Приложение № 1 към него, съдържащо мотивите.
В. е подала възражение до контролиращия
орган, попълнено в съответния формуляр - Приложение № 4 към чл.23, ал.1 от
Наредбата, в което е посочила, че от 6 години е работила безпроблемно с
директора на ОПУ Стратиев, видно от даваните й оценки „1“- изключително
изпълнение и „2“- -изпълнението надвишава изискванията, заради което била
повишена в V старши ранг като държавен служител. В. е посочила, че винаги е
била ценена от колегите си за знанията си, организационните си умения и
компетентности и до момента не се е случвало някой да й направи забележка за
неточно, некомпетентно и извън сроковете изпълнение на дадена задача. Изразила
е категорично несъгласие с твърдението, че е изготвяла незаконосъобразни
актове, поемала е нецелесъобразни разходи и т.н.
На 14.02.2022 г. председателят на УС на АПИ, Т. В., на основание чл.24, ал.2 от Наредбата се е произнесъл по възражението като е потвърдил годишната оценка „неприемливо изпълнение“ на служителя чрез попълване и подписване на формуляра по приложение № 5. Няма данни да е била извършена допълнителна проверка на този етап или да са били изискани съставените от В. неверни справки и становища, документи за извършени нецелесъобразни финансово-стопански операции и др. за прилагане към преписката.
В резултат на оценяването е издадена
оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с
жалбоподателката, без предизвестие, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл -
поради получена от служителя най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за
периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената писмена форма,
съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, посочени са фактическо и правно
основание, спазен е и срока по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, но същата е издадена в
нарушение на съществени административно производствени правила, в нарушение на материалния закон, както и в несъответствие с
целта на закона.
Видно от посочените 7 на брой цели в
индивидуалния работен план на жалбоподателката е, че те не могат да се
определят като цели, съгласувани с
целите на административната структура, а представляват конкретни задачи на
техническо изпълнение, извършвани периодично (напр.изготвяне и представяне на
ежемесечен касов отчет, изготвяне и представяне на тримесечен касов отчет и
оборотна ведомост, организация на процедура за предаване на брак на материали и
т.н. От преписката не става ясно по коя от поставените конкретни задачи в
индивидуалния работен план е поставена оценка за неприемливо изпълнение.
Съгласно чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл.18, ал.1 от Наредбата, оценяващият ръководител е
длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и
компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В случая
това изискване не изпълнено.
Съдът намира, че оценяващият
ръководител, т.е. директорът на ОПУ Добрич, не се е съобразил с горепосочената
норма като изготвената от него оценка не е подкрепена с достатъчно данни да е
извършена обективно и безпристрастно. Видно е, че в изложените към оценката
мотиви не се сочат конкретни факти и
обстоятелства за твръдяната некомпетентност, допуснати грешки и т.н. в работата
на началника на отдел „Административно обслужване“.
Действително извън правомощията на съда
е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на
съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от
което е и излагането на мотиви съобразно степента на постигнатите цели и
показаните компетентности, за да се приеме при съдебната проверка, че оценяващият ръководител е извършил преценката
на изпълнението на длъжността въз основа на обективно установими факти и
обстоятелства.
В случая мотивите на оценяващия
ръководител, изложени в Приложение № 1, неразделна част от формуляра за оценка,
не отговарят на изискванията на закона, тъй като не са основани на конкретно
посочени факти, а са общи и бланкетни. В тях оценяващият ръководител не е
цитирал конкретни и реално съществуващи подписвани от жалбоподателката
документи, за които са извършени констатации за изготвянето им не според според
нормативните изисквания. Посочено е, че Д.В. не познава нормативната база до
нивото, което се изисква за длъжността, поради което изготвила „незаконосъобразни
актове“, но не става ясно кои са тези актове и как се е стигнало до извода, че
са незаконосъобразни.
Посочено е, че г-жа В. не осигурявала
добра координация между служителите и липсвала функционална заменяемост в
отдела, но не са визирани конкретни факти и обстоятелства, подкрепящи това
твръдение. Отправени са обвинения, че г-жа В. е изготвяла справки и становища с
невярно съдържание без да се цитирани конкретните справки и становища. Освен
това в изложените мотиви не е посочено коя конкретно от седемте поставени цели/задачи
в индивидуалния работен план не е изпълнена или е изпълнена погрешно.
По същият начин контролиращият
ръководител е потвърдил направената оценка без да извърши проверка за
достоверността на изложените твърдения от оценяващия ръководител, въпреки
категоричните възражения на оценявания държавния служител.
Едва в хода на съдебното производство в
отговора по жалбата на процесуалния представител на председателя на УС на АПИ с
вх. № 1544/14.04.2022 г. се излагат за първи път твърдения за наличие на конкретни факти и обстоятелства, а също така се
отправят и нови обвинения към г-жа В. – напр. че не спазвала работното време.
Обвинението за неспазването на работното
време, за което също не се сочат конкретни обстоятелства, би довело евентуално
до ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не е свързано с оценяването на
работата на държавния служител.
Общият
и специалният закон не предвиждат възможност за излагане на мотиви към
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение впоследствие и извън
производството по оценяване работата на държавния служител, така както е
направено в настоящия случай с отговора към жалбата.
Въпреки това с определение от съдебно
заседание, проведено на 07.06.2022 г. на ответната страна са дадени конкретни
указания да представи доказателства за твърдените извършени нарушения от В.,
изложени в отговора на жалбата.
С
писмо с вх. № 3181 от 12.09.2022 г. ответникът представя множество писмени
доказателства, една част вече представени, които не съдържат обаче нито една
справка или становище, изготвени от В. в подкрепа на обвиненията за невярно
изготвяни такива. Няма данни и за констатирани нередности от финансовия
контрольор при ОПУ-Добрич или от друг служител, осъществяващ финансов контрол,
за извършени от В. нецелесъобразни разходи по закупуване на активи или други
финансови операции. Представено е допълнително споразумение към трудов договор
№ ДТ-2/27.02.2020 г., сключен между директора на ОПУ-Добрич и Петър Драгнев
Йорданов, който не е съгласуван от Д.В., във връзка с изразени от нея
становища, че служителят не отговаря на нормативно установените изисквания за
трудов стаж, понеже представя свидетелство за образователно-квалификационна
степен издадено на 27.20.2021 г., т.е. представеният несъгласуван трудов
договор не уличава Д.В. в непознаване на нормативната уредба.
Във връзка със съдържащото се в отговора
на жалбата обвинение, че жалбоподателката не контролирала управлението на
почивната база в кк „И“, което довело до съставянето от РЗИ-Добрич АУАН, е
представен въпросния АУАН с № Ю 000054/ 22.03.2022 г., издаден от РЗИ-Добрич
срещу ОПИ-Добрич затова, че не са представени в РЗИ-Добрич протоколи от
извършен през 2021г. собствен мониторинг на обеззаразената ода, предназначена
за питейно-битово водоснабдяване на обект с обществено предназначение в
местност „И“, стопанисван от ОПУ-Добрич.
Видно е, че актът е съставен и връчен в
ОПУ-Добрич на 22.03.2022 г. след оценяването на жалбоподателката, приключило на
14.02.2022 г. с потвърждаването на оценката от контролиращият ръководител, дори
и след издаването на оспорената заповед за прекратяване на служебното й
правоотношение, поради което е
некоректно да се твърди впоследствие, че същият е причина за дадената й ниска
оценка. Освен това от документите в преписката е видно, че контролът върху
дейността на управителя на почивната база в кк“И.“, не е сред конкретно
възложените на В. задачи в индивидуалния й работен план.
Липсата на точно и ясно изложени съображения
за поставената оценка, с които оценяваният служител е бил запознат своевременно
в хода на производството пред оценяващия и контролиращия ръководител,
представлява съществено процесуално нарушаване на изискването за мотивиране на
оценката, тъй като нарушава правото на защита на държавния служител в
административното производство по оценяване на неговата работа.
Горните съществени процесуални нарушения
са довели до неправилно приложение на материалния закон, които опровергават
прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл от страна на органа по
назначаването. Заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон.
Нормата на чл. 16, ал. 5 от НУРОИСДА
съдържа две материално правни предпоставки, които следва да са налице, за да се
постави годишна оценка "неприемливо изпълнение" - от една страна
служителят да не е постигнал преобладаващия брой цели от индивидуалния си
работен план на нивото на изискванията, определени в него, като неизпълнението
е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя (б. "а"), а от
друга страна да не е показал преобладаващата част от компетентностите знания,
умения и поведение, неотговарящо на изискванията на приложение № 1 (б.
"б").
В изложените от оценяващия служител
мотиви не е посочено кои от посочените в индивидуалния работен план цели/задачи
не са изпълнени. Защо се приема, че неизпълнените цели задачи преобладават над
изпълнените, липсва анализ, че неизпълнението ( ако действително е имало
такова) е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, поради което
съдът приема, че не са налице доказателства за наличието на тази предпоставка.
В проведеното административно
производство е нарушена и целта на Закона за държавния служител, която изисква
обективно оценяване, за да се повиши ефективността на работа.
По
тези съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при
съществени нарушения за административно производствените правила, в несъответствие
с материалния закон и неговата цел. Незаконосъобразният административен акт
следва да бъде отменен на основанията по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
С оглед резултата от обжалването и
чл.143, ал.1 от АПК, претенцията за присъждане на направените от жалбоподателя
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение е основателна.
Представени са доказателства за заплащане на възнаграждението на адв.Г. от 780
лв. с ДДС, платено в брой, видно от договор за правна защита и съдействие от
05.09.2022г.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК и чл.211 от ЗМВР, Административен съд -Добрич
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.В. ЗАПОВЕД №
ЧР-СП-66/01.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателката на длъжността „началник отдел „Административно обслужване“ в
Областно пътно управление –Добрич.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на Д.П.В. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 780 (седемстотин и
осемдесет) лева с ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: