№ 14926
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110107965 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пред.1 от ЗЗД от В. Г. К. срещу /ФИРМА/ (с предишно
наименование /ФИРМА/), за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 390,11 лева, частично от обща
сума в размер на 590,11 лева, като престирана на ответника
при начална липса на основание и представляваща
стойност на електрическа енергия по фактури, издадени от
ответника, за обект с адрес /АДРЕС/, с клиентски №
**************, за периода от 15.10.2021г. до 14.01.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 16.02.2022г. до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба, ищецът твърди, че до процесния
обект не е доставяна електрическа енергия в посочените в
1
издадени от ответника фактури на обща стойност 590,11
лева количества. Твърди, че същите не обективират
валидни задължения за плащане на продадената
електрическа енергия. Пояснява, че е заплатил стойността
им само за да избегне начисляването на лихви за забава.
Поддържа, че фактурите са издадени без правно основание.
Сочи, че не е потребител на електрическа енергия,
евентуално такава не е доставяна до обекта. Допълва, че в
периода 15.10.2021г. – 14.01.2022г. обектът не е обитаван от
никого. Твърди неизправност на СТИ. Счита, че
процесната сума не отговаря на реално потребената
енергия. Сочи, че не е извършван отчет. Пояснява, че в
имота се използва независима фотоволтаична система. С
оглед на тези съображения ищецът счита, че за него е
налице правен интерес от отправеното искане до съда да
бъде възстановено от ответника на ищеца процесната сума,
като дадена при начална липса на основание. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Поддържа, че между страните е налице облигационна
връзка. Сочи, че ищецът с плащането на задълженията по
процесните фактури е признал, че потребява електрическа
енергия в имота. Оспорва твърденията за неизправност на
СТИ. Пояснява, че е установил манипулирането му в
предходен момент при извършване на проверка. Оспорва
твърденията за липса на извършени реални отчети. Моли
2
за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът В. Г. К., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Д., който поддържа
исковата молби и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт А., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца бе да установи, че е
престирал процесната сума, а при доказване на горното
обстоятелство в доказателствена тежест на ответника бе да
установи основание за задържане на сумата. В тази връзка
именно ответникът следваше да установи, че между него и
ищеца е налице валидно правоотношение по доставка на
ел.енергия за обект, находящ се в /АДРЕС/, че е доставил до
имота ел.енергия на претендираната стойност.
В производството се установи, че ответникът е издал
три фактури, приети по делото, за доставка на ел.енергия
3
до обект, находящ се в /АДРЕС/, водещ се на името на В. Г.
К., клиентски номер ***************, както следва:
фактура № **********/19.11.2021г. на стойност от 127,40
лева; № **********/20.12.2021г. на стойност от 176,05 лева и
фактура № **********/20.01.2022г. на стойност от 286,00
лева. Не е спорно между страните, че задълженията по
фактурите са заплатени.
Съгласно първоначалната редакция на чл. 92, т. 4 от
ЗЕ действаща до изменение с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / страни по сделките за продажба на
електрическа енергия са потребителите клиенти на
обществения доставчик на електрическа енергия и
обществените снабдители на електрическа енергия. Според
чл. 92, т. 4 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), страни по сделките с електрическа енергия са
крайните клиенти, а според т. 41б, буква "а" на § 1 от ДР на
същия закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.), "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия или природен газ.
Следователно спорното правоотношение по настоящото
дело намира правната си уредба в Закона за енергетиката, в
който се регламентира и правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо
от договор, при държавно регулирани цени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните
4
разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1,
т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник
на цената с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е
"за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл.
9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на
доставената електроенергия за битови нужди да е друг
правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот.
По делото е прието заявление за извършване на услуги
на битови и небитови клиенти, подадено от самия ищец от
10.01.2022г., както и ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на /ФИРМА/, издадени на осн. Чл. 98а от ЗЕ,
одобрени от ДЕКВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007г., в
сила от 16.11.2007г., изм. и доп. с Решение № ОУ – 03 от
26.04.2010г. на ДЕКВР, които обвързват потребителите, без
да е нужно изричното им приемане. От свидетелските
показания на свидетеля А. К.а се установява, че обекта до
който ответникът твърди да е доставял ел.енергия е
собственост на двамата и сина, като тя и съпруга й, както и
малкият им син пребивават преимуществено в /АДРЕС/.
5
Също така по делото е приет КП № 3033488 от 17.09.2021г.,
от който се установява, че преди монтиране на електромер
№ 02210396, отчитал консумираната ел.енергия след
17.09.2021г., преди 17.09.2021г. в имота е бил монтиран
електромер № 50481326, който след извършена техническа
проверка и установяване на неговото манипулиране е
демонтиран и изпратен в БИМ, като след демонтиране е
заменен с електромер 02210396. Представен е и протокол
от последващи проверки по отношение обект, абонатен
номер **********. По всичко горекоментирано в неговата
съвкупност, съдът приема, че е налице валидно възникнало
между ищеца и ответника правоотношение по доставка на
ел.енергия по отношение процесния обект, като собственик
на имота.
Първоначално изслушаната СТЕ установява, че
процесният случай касае доставка на ел.енергия в
горепосочения обект, с клиентски номер **************,
водещ се на името на В. Г. К.. Установено е, че измерената и
отчетена консумирана ел.енергия със СТИ с фабр. №
2210396, за процесния период 15.10.2021г. – 14.01.2021г., в
противовес на показанията на свидетелката К.а, майка на
ищеца, е по консумирана в горепосочения период
ел.енергия с показания, както следва: I тарифа /нощна/ -
981 KWh, II тарифа /дневна/ - 1876 KWh, като вещото лице
е посочило, че отразените KWh в процесните фактури
съвпадат с показанията в електронния масив на „/ФИРМА/
6
и /ФИРМА/. В табличен вид вещото лице е онагледило
извършените отчети, за периода от 14.10.2021г. до
14.11.2022г. на СТИ с фабр. № 02210396 в обекта, като е
заключило, че има данни за отчет на СТИ, като от
справката са видни и дати на отчет и показанията на
електромера, като в тази връзка експертизата изцяло
кореспондира на показанията на свидетеля Н.Н., , който
към дата 13.11.2021г. е извършил реален отчет на
процесния обект и не съвпада с твърденията на ищеца за
неизправност на СТИ с фабр. № 2210396.
Изслушаната ССчЕ, неоспорена от страните,
установява че счетоводството на ответника е водено
редовно, като процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответника, отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗС, ЗДДС и Правилника за
прилагането му, включени са в дневниците за продажба и
справка –декларация по ЗДДС, за периода, за който са
издадени.
Във връзка с твърдението на ищеца, че количеството
на твърдяната за доставена от ответника в имота
ел.енергия, не е доставяна от мрежата, а от
фотоволтаичната система, монтирана в имота, съдът е
допуснал изслушване на допълнителна СТЕ експертиза. В
тази връзка не е спорно, че в имота има монтирана
фотоволтаична система, като във фигура 1 в експертизата е
представена примерна схема на монтирана вътрешна
7
фотоволтаична мрежа с фотоволтаик и връзката с
електроразпределителната мрежа на ответното дружество.
Вещото лице е установило, че в „/ФИРМА/ АД и /ФИРМА/
няма данни за сключен договор за изкупуване на
ел.енергия и регистрация на фотоволтаика. Посочено е, че
не може и няма по какви критерии да се определи имало ли
е монтиран смарт метър, съвместим с инвентора, или не,
който да ограничава подаването/преноса на ел.енергия от
фотоволтаичната система през електромера към външната
електрична мрежа, като е посочено, че монтиране и
демонтиране на смарт-метър е възможно да се направи и в
експлоатационен режим. Вещото лице е пояснило, че
инвентора е способен да регулира своята отдадена мощност
така, че да покрие нуждите на консуматорите във
вътрешната мрежа без да ги надвишава, като може да
отдава излишъка към батерия, ако има такава, но не за по-
голяма мощност от 3 KW, което е мощността на
фотоволтаика. Системата използва цялата произведена
енергия, например при моментна консумация от 3 KW и
производство на фотоволтаиците от 2 KW, реално от
/ФИРМА/ ще се ползва само разликата от 1 KW. При
консумация от 2kw и производство от 3 KW, временно
няма да се ползват услугите на мрежата, като излишъка ще
бъде изрязан от контролера на инвентора. Вещото лице е
посочило, че всички фотоволтаични инсталации
предназначени за съвместна работа с
електроразпределителната мрежа имат възможност за
8
свързване на ограничител и настройка в менюто, която да
позволява режим на нулев експорт. За процесния
електромер с фабр. № 2210396, е посочено от какъв тип е,
като е заключено, че този тип електромер не е пригоден за
двупосочно измерване на ел.енергия от и към мрежата. По
отношение на представената справка от ищеца на режим
на работа на фотоволтаичната система и пра наличните
електроуреди, за периода от 15.10.2021г. до 14.01.2022г.,
вещото лице е посочило, че не е възможно количеството
ел.енергия в процесните фактури да бъде изразходвано, при
посочени от вещото лице средно количество ел.енергия,
която фотоволтаика може да произведе през процесния
период – 15.10.2021г. – 14.01.2022г., което може да се случи в
дни с отлично слънцегреене в обедните часове, когато
слънчевите лъчи попадат почти под 90 градуса спрямо PV
панелите, като са онагледени KWh за определените месеци
в горепосочения период.
По наведените твърдения от ищеца че количеството на
твърдяната за доставена от ответника в имота ел.енергия,
не е доставяна от мрежата, а от фотоволтаичната система,
монтирана в имота, съдът намира следното: Закон за
енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр. 35 от
3.05.2011 г./ предвижда ред за присъединяване към
електроразпределителната мрежа- чл. 23, както и ред за
изкупуване на енергията - чл. 31. Процесният обект обаче
не попада в тази хипотеза, доколкото ищецът, като
изградил фотоволтаична инсталация е производител на
9
ел.енеригя от възобновяем източник до 3 KWh, по аргумент
от 24, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници. Това не пречи по аналогия да се приложат
правилата, като при сключен договор за
присъединяване. Ако има сключен договор за
присъединяване, ако от фотоволтаичната инсталация се
произведе по-голямо количество ел.енергия от
необходимата за задоволяване на нуждите на съответния
обект, то тази излишна енергия не може да бъде
съхранявана в складове или бази, а отива в преносната
мрежа и задължително следва да бъде изкупена от
електроразпределителното дружество, защото е
произведена от възобновяем енергиен източник. Има
хипотеза при която съответния производител може
директно да захранва обекта си, чрез собствени ел.мрежи,
но тогава рискува, ако се произведе по-малко ел.енергия от
очакваното количество ел.енергия за захранване на обекта,
което както изясни повторно изслушаната съдебно
техническа експертиза зависи от съответното слънцегреене
в обедните часове на деня, то тогава следва да се направи
захранване чрез т. н. двоен въвод - и от собствен източник,
и от националната ел. мрежа, както е в настоящият случай.
Съгласно чл. 25а от ЗВЕИ краен клиент може да
изгради енергийни обекти за производство на ел.енергия от
възобновяеми източници върху покривни и фасадни
конструкции на сгради, присъединени към ел.преносната
или електроразпределителната мрежа и върху недвижими
10
имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от
които ще се използва само за собствено потребление, като
енергията е до два пъти размера на предоставената
мощност, но не повече от 5 MW, като според ал.1 в тези
случаи крайният клиент подава уведомление до оператора
на ел.преносната мрежа или до съответния оператор на
електроразпределителната мрежа, а според ал.3 в 14-дневен
срок от получаване на уведомлението операторът
предоставя допълнително споразумение към договора за
достъп и пренос на крайния клиент, в което се посочват
техническите изисквания към схемата на свързване на
енергийния обект към ел.уредбата на крайния клиент и се
регламентират правата и задълженията на страните с цел
гарантиране сигурността на електроенергийната система с
оглед недопускане постъпване на ел.енергия и смущения в
мрежата. В конкретиката на случая ищецът не представи
конкретни доказателства за тип фотоволтаична система,
инвентор, който както вещото лице разясни има
техническа възможност да подава информация на смарт-
метъра, който вещото лице посочи, като уред, явяващ се
като спирачка за обратен ход на електромера. Процесният
електромер няма монтиран такъв смърт-метър. По делото
също така не се установи ищецът да е подал подобно на
горепосоченото уведомление. Освен това вещото лице при
изслушване на заключението обясни, че ако към процесния
електромер, на който не е монтиран смарт- метър е
подавана ел.енергия от фотоволтаика, то той ще отчита, но
11
това е особено опасно, тъй като има двоен въвод, както с
прости думи обясни вещото лице /това е изключително
опасно, опасно е за всички, особено за работниците на
електроразпределителното дружество, значи всичко
изключено от едната страна, и изведнъж им включват от
другата страна/.
По всичко гореизложеното дори и съда да приеме, че
фотоволтаика в рамките на процесния период е отдал
ел.енергия в повече от тази за задоволяване нуждите на
процесния обект и тази ел.енергия е влязла в преносната
мрежа, то съдът намира, че не се установи безспорно това
обстоятелство, не се установи какво количество е отишло в
преносната мрежа и дали отговаря на сумите, предмет на
процесните фактури. Самото посочване от вещото лице в
допълнително изслушаната съдебно-техническа експертиза,
че не е възможно количеството ел.енергия, посочено в
процесните фактури при посочения от ищеца режим на
работа на уредите в имота да бъде изразходвано, не е
безспорно доказване и установяване на горепосоченото
обстоятелство.
От друга страна при доказано от ответника валидно в
процесния период правоотношение между страните по
доставка на ел.енергия и доказана такава, видно от
справките и първоначално изслушаната съдебно-
техническа експертиза, съдът намира, че ответникът доказа
основание за задържане на сумата. В тази връзка съдът не
12
кредитира показанията на свидетелката К.а, че никой не
живее в имота през процесния период, в предвид тяхната
заинтересованост по аргумент от чл. 172 от ГПК.
По всичко гореизложено съдът намира, че исковата
претенция е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Ответникът е заплатил разноски за изслушване на
първоначална съдебно-техническа експертиза в размер на
350,00 лева, за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 300,00 лева, като на ответника на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. К., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ************, осъдителен иск с
13
правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 390,11 лева,
частично от обща сума в размер на 590,11 лева, като
престирана на ответника при начална липса на основание
и представляваща стойност на електрическа енергия по
фактури, издадени от ответника, за обект с адрес /АДРЕС/,
с клиентски № **************, за периода от 15.10.2021г. до
14.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2022г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 950,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14