№ 390
Р Е Ш Е
Н И Е №
279
Гр.П.,22.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 342 по описа на 2016 година на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.422
от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът- „ОТП Ф.Б.” ЕАД, гр. С., представлявано от И.Г.Д.-М., действаща чрез юрк. А.Р.П. твърди,че с договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 10.05.2005 г. “Б ДСК” ЕАД
предоставила на отв.
Д.К. възможност за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка
в размер на 480 лв.
На 11.05.2009г. К. подал молба в „Б
ДСК“ ЕАД, клон гр. П., с която поискал увеличаване на разрешения му кредитен
лимит по разплащателна сметка в размер на 1800лв. След одобрение на подадената
молба, кредитополучателят
сключил с “Б ДСК” ЕАД договор за предоставяне на кредит овърдрафт
на 11.05.2009г. По силата на сключения с
Бта Договор за кредит-овърдрафт на К. бил предоставен кредит овърдрафт по
разплащателна сметка с нов лимит в размер на 1800лв., със срок за издължаване от 12 месеца.
Със
сключено на 08.12.2011г. допълнително
споразумение към Договор за кредит-овърдрафт от 11.05.2009г. между Д.К. и “Б ДСК”
ЕАД било рефинансирано изискуемо негово задължение по договор за
кредит-овърдрафт от 11.05.2009 г., като остатък по пера (главница, дължима редовна
лихва и наказателна лихва) били описани
в констативно-съобразителната част на допълнителното споразумение. По
силата на това
споразумение, с цел изплащане на уговорения остатък от дълга, в
размер на 1920лв., кредиторът „Б ДСК“ ЕАД
отпуснал на Д. К. кредит за текущо потребление, със срок за издължаване от 120
месеца.
Вследствие
нередовното обслужване на кредита за текущо потребление поради забава в
плащанията повече от 90 дни,
кредитът станал предсрочно
изискуем на 12.11.2012г. с 4 просрочени вноски. За
настъпилата изискуемост на задължението, ответникът бил уведомен с поканата-
уведомление, получена лично от него на 17.01.2013г.
Поради
неплащане на задълженията по тези договори, на 28.01.2013г.,
Бта подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК. Въз основа на подаденото
заявление се била снабдила със Заповед № 40/ 29.01.2013г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
30.01.2013г., издадени по ч.гр.д. № 51/2013г. по описа на Районен съд - П.. Съгласно Заповедта за
изпълнение и Изпълнителния лист длъжникът Д.Д.К.
бил осъден да заплати на „Б ДСК”
ЕАД сумата 2023,41 лв., от която сума
главница - в размер на 1854,13 лв. и 169,28 лв. - лихва за просрочие от 08.09.2012г.
до 27.01.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда - 28.01.2013 г. до окончателното
й изплащане, както и разноски по делото: 40,47лв. - заплатена
държавна такса и 200,70лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На
02.07.2013г. „Б ДСК”
ЕАД, по силата на договор за покупко-продажба на вземания прехвърлила на ищцовото дружество вземането си от кредитополучателя Д.Д.К., произтичащо от договор за предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка от 10.05.2005г., договор за предоставяне на кредит
овърдрафт от 11.05.2009г. и допълнително споразумение
към договор за кредит-овърдрафт от 11.05.2009г., ведно с всичките му принадлежности,
привилегии, изтекли лихви и обезпечения.
За
извършената цесия ответникът бил надлежно уведомен, като уведомяването за
цесията било извършено от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД от името на цедента “Б ДСК” ЕАД, по силата на предоставено от него
изрично пълномощно.
Предвид
изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, като правоприемник –цесионер на „Б ДСК”ЕАД-цедент по
договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.07.2013г. суми, произтичащи от договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 10.05.2005г., договор за кредит овърдрафт
от 11.05.2009г. и допълнително споразумение към
договор кредит-овърдрафт от 11.05.2009г., за които са издадени Заповед №40/29.01.2013г. за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 30.01.2013г., по
ч.гр.д. №51/2013г. на ПРС,
включващи: - вземане за главница-1854,13лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2013г. до окончателно
изплащане на задължението ;-вземане за договорна (възнаградителна) лихва-169,28лв., начислена за периода от
08.09.2012г. до 27.01.2013г.
При
условия на евентуалност, ако не бъде
уважен предявеният установителен иск, ищцовото дружество моли съда да приеме, че ответника е
уведомен за изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата
искова молба, и да се осъди същия да му заплати сумите по
посочените договори:- 1854,13 лв. - просрочена главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането; -169,28лв. лихва за просрочие, начислена за
периода от 08.09.2012г. до 27.01.2013г. Претендират се
и разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по
настоящото дело.
В
с.з. се явява процесуален представител, който по същество пледира за уважаване на
предявения иск.
Ответникът оспорва, че ищеца по
делото не бил заявител в заповедното производство. Нямало надлежно уведомяване
за цесията от цедента. Оспорва пълномощното от
цесионера на цедента, като
се твърди, че същото било
не валидно и с недостоверна дата. Оспорва
всички твърдения за сключени между него и „Б ДСК” договори. Оспорва всички твърдения за негови задължения към „Б ДСК”.
Оспорва активната процесуална легитимация на
пълномощника на ищеца-А.П., като се твърди, че същия не представлява ищеца. В отговора се твърди още,
че заведения иск бил предявен от неправосубектно
лице. А претендираното право, дори и да се
приемело, че съществува било
погасено по давност. Оспорва се, че „ОТП Ф.” не бил правоприемник на „Б ДСК”. Приложени били договори „на килограм” неспоменавани в заповедта за
изпълнение. Имало несъответствие
между обстоятелства и петитум, като това
несъответствие се изразявало в следното: В издадената заповед за изпълнение на
вземането било посоченото,че същото произтича от
Договор за Овърдрафт от 10.05.2005г. и подписан към
него анекс от 11.05.2009г., а такъв не бил представен като доказателство. В петитума било поискано установяване на
вземане с много по-широк произход от колкото било посочено в заповедта за
изпълнение. Счита за недопустимо в исковото
производство да бъдат изменяни зачетени обстоятелства в заповедното
производство. Оспорва
се договора за цесия. Оспорват се и представените доказателства-покана от
15.01.2013г., известие за доставяне от 17.01.2013г. и
др.
В
с.з. се явява лично и с пълномощник, като по същество
се пледира за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №51/2013г. на ПпРС, по подадено
от “Б ДСК” ЕАД, гр.С., чрез клон
гр.П., заявление по чл.417 от
ГПК срещу ответника била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№40/29.01.2013г. за заплащане на сумата 2023,41лв.,
представляваща общо задължение към 28.01.2013г. на кредитополучателя към
кредитора по извлечение от счетоводната книга на “Б ДСК” ЕАД, от която сума главница - в
размер на 1854,13лв., лихва за периода от 08.09.2012г. до
27.01.2013г.- в размер на 169,28лв, ведно с лихвата за забава, считано от
подаване на заявлението в съда.
В срока
по чл.414 от ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение
е подадено възражение
от ответникът, поради което
е възникнал правен
интерес от предявяване
на иск за
установяване на вземането.
От
приложеният договор за цесия се установява, че на 02.07.2013г. между “Б ДСК” ЕАД и „ОТП Ф.Б.” ЕАД, гр.
С., е сключен договор за цесия, по силата на който “Б ДСК” ЕАД, в качеството си на продавач (цедент),
прехвърлил на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, като купувач (цесионер), вземания
посочени в приемно-предавателен протокол срещу покупна цена. Съгл. §1,
т.1.1 от този договор „вземания” са всички дължими на
продавача суми по предоставените потребителски кредити (които са просрочени и
не се погасяват надлежно), ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в Приемо-предавателния
протокол по чл. 1.7.
Съгласно
§ 5 от договора за цесия прехвърлянето на вземанията по него настъпва от датата
на прехвърляне, като в срок до 3 работни дни от датата на прехвърляне
продавачът се задължил
да предостави на купувача писмено потвърждение за прехвърлянето. От приложеното писмо на л.50 от делото се установява, че “Б ДСК”
ЕАД е потвърдила настъпилото прехвърляне на вземанията, по сключения между
страните договор за цесия от 02.07.2013г.
По делото
е представен и
приет и приемно-предавателен
протокол към договора, в който е включено
и вземането на Бта спрямо
ответникът Д.Д.К., за сума
в общ размер от 2355,71лв., включваща главница, лихви и съдебни разноски,
по сметка №*********, с посочена дата на разрешаване-08.12.2011г. и краен срок на издължаване-08.12.2021г.
По
делото е представено и пълномощно, съгласно което цедентът
по договора за цесия е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по
договори за кредити за
извършеното прехвърляне на вземанията. Към исковата
молба има приложение уведомление от 06.08.2013г. до ответникът за
прехвърляне на вземането му по договор
за кредит от 08.12.2011г. Приложена е и обратна разписка от ищцовото дружество до ответника за получено писмо на
03.09.2013г.
Видно от приложените писмени доказателства на
10.05.2005г. между “Б ДСК” ЕАД и Д.Д.К.
е сключен договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка. По силата на този договор Бта предоставила
на кредитополучателя възможност за ползване на овърдрафт по разплащателна
сметка в размер на 480,00лв., като в т.4.1 е уговорено, че ползвания разрешен
овърдрафт се олихвява с годишен лихвен процент, определян периодично от Бта, който
към дата на сключване на договора е 12,95%. Не се спори, а и
видно от договора същия е подписан от ответникът.
Впоследствие
с молба от 11.05.2009г., ответникът е поискал да бъде
увеличен размера на кредит овърдрфт на 1800,00лв. Във връзка с тази молба е сключен
договор за кредит овърдрафт между Бта и ответника, на 11.05.2009г., съгласно
който на кредитополучателя е отпуснат кредит овърдрафт по разплащателна сметка
в размер на 1800,00лв., за срок от 12 месеца (т.3 от договора), който изтичал
на 11.05.2010г. Уговорена била и дължимата лихва по кредита-15,70%. Така сключения договор е подписан и от двете страни,
в.ч. и от ответникът
На
08.12.2011г. между “Б ДСК” ЕАД и Д.Д.К. е сключено допълнително споразумение към
договор за кредит-овърдрафт от 11.05.2009г.
В констативно-съобразителната част на допълнителното споразумение е
описано, че с договор
за кредит овърдрафт от 11.05.2009г., сключен между страните кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредит-овърдрафт в размер на 1800,00лв.. Остатъка по дълга към датата на
подписване на това споразумение било 1958,15лв., от
които главница 1800,00лв., дължима редовна лихва-135,15лв, дължима наказателна
лихва-23,00лв., от която кредитора се отказал. Отразено е, че кредитополучателя
е внесъл 15,15лв., а за остатъка в размер на 1920,00лв. страните са се споразумели, че кредитора отпуска на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в този размер.
Уговорения срок на договора е 120 месеца, с крайна
падежна дата на издължаване на кредита-08.12.2021г. Уговорено е още, че
кредитът се погасява чрез разплащателна сметка (посочена), съгласно погасителен
план неразделна част от договора, като падежната дата за издължаване на
месечните погасителни вноски е 8-мо
число. Уговорения лихвен процент по кредита е общо 14,95%,
а годишния процент на разходите е 16,02%. Този договор също е
подписан от ответникът. Видно от приложения
погасителен план дължимата месечна вноска по този кредит е в размер на 30,92лв.
Към договорите са приложени и ОУ
на Бта, които са неразделна част
от тях.
Поради неплащане на задълженията по този договор за кредит, на 15.01.2013г. до ответникът е изпратено писмо, съгласно което Бта го
уведомява, че ползвания от него кредит в
размер на 1920,00лв., и остатък към тази дата в размер на 2007,68лв. от 19.11.2012г. е изискуем. С това писмо, К. е поканен в
срок до 22.01.2013г. да се яви в клона в гр.П., за да внесе посочената сума
и кредита да се върне в редовност. По делото е приложена обратна разписка за получено
писмо на адреса на К. на 17.01.2013г.
От заключението на приетата
съдебно- счетоводна
експертиза се установява,
че по договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка от 10.05.2005г. е
усвоена сумата от 480,00лв. от Д.К.. На 10.05.2005г. разплащателната
сметка на ответника била заверена със сумата 480,00лв. и
съответно същата е изтеглена на различни
дати.
По договор за предоставяне на кредит овърдрафт
от 11.05.2009г., кредитния лимит бил увеличен на 1800,00лв., като разликата от 480,00лв. до
1800,00лв. също
била усвоена на различни дати, които вещото лице е
посочило в заключението си. Със сключено на 08.12.2011г.
допълнително споразумение към договор за кредит
овърдрафт от 11.05.2009г. кредиторът отпуснал кредит за текущо потребление
в размер на 1920,00лв., с цел
рефинансиране на задължението по увеличения овърдрафт.
Вещото
лице е установило още, че по двата договора за овърдрафт има извършвани погасявания по лихва и
главница от постъпващата заплата на ответника по сметка в “Б ДСК” -П..
По
сключеното на 08.12.2011г. допълнително
споразумение към договор за кредит овърдрафт от 11.05.2009г. също има извършвани плащания, като в периода от 08.01.2012г. до
08.05.2012г. ответникът
е заплащал сума в размер на
30,92лв., която е месечна вноска
по погасителния план. На 30.07.2012г. било извършено плащане в размер на 62,00лв., с която са
погасени главница и лихви, в т.ч. и наказателна лихва На 28.12.2012г. била внесена сума в
размер на 100,00лв., с която също са погасени главници и лихви. И последното плащане по това споразумение е на 30.01.2013г., когато е внесена сумата от
100.00лв., с която сума са погасени
дължими лихви по кредита за периода от м.октомври 2012г. до
м.януари 2013г.
Вещото
лице е установило, че размера на неизплатеното задължение към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 28.01.2013г. е общо 2023,41лв., от които главница – 1854,13лв. и лихва в размер на 169.28лв. за
периода от 08.09.2012г.до 27.01.2013г., като сумата за лихвата включва-
договорна лихва, наказателна лихва (общо на стойност 109,28 лв.) и такса за
предсрочна изискуемост в размер на
60,00лв
Вещото лице е посочило още,
че към датата на подаване на заявлението – 28.01.2013г. изискуемите вноски
са в размер: по главница – 1854,13лв. (110 броя вноски) и по
лихва 109,28лв. (4 броя вноски), както и такса предсрочна изискуемост в
размер на 60,00лв., или общо всичко в размер на 2023.41лв.
Към
датата на подаване на исковата молба – 25.04.2016г. изискуемите вноски
са в размер: по главница – 1854,13лв. и по лихва 9,28лв., както и такса предсрочна изискуемост в
размер на 60.00лв., или общо всичко в размер на 1923,40лв.
Към
датата на изготвяне на заключението — 07.10.2016г. изискуемите вноски са
същите както към дата на подаване
на исковата молба.
От показанията на разпитания по делото св.Д.Д.
се установява , че кредит овъдрафт
се отпуска по искане на клиента и се превеждал по разплащателната му
сметка, по която сметка постъпвали преводи от работни заплати и други преводи по
сметки. В случай, че кредитът не се обслужвал
редовно и имал непогасени вноски по главница, тогава автоматично в системата се
генерирала една нова кредитна сметка, която била с приложение 13, и това бил
номер на кредитна сметка на изискуем кредит овъдрафт.
Свидетелят даде показания, че когато се рефинансирал един
кредит се създавал друг номер на кредитна сметка. При
сключване на допълнителното споразумение, вече номера на кредитната сметка била
приложение 11, и вноските по главница и лихва се отчитали по тази сметка.
Когато се подпишело допълнителното споразумение, от
изискуемия кредит овърдрафт се прехвърляла цялата сума по новата кредитна
сметка. По отношение на допълнителното споразумение,
свидетелят обясни, че това било допълнително споразумение за рефинансиране на
изискуемо задължение с нова кредитна сметка, и е вследствие на договора за
овърдрафт. По повод номерата на сметките посочени в допълнителното
споразумение и в извлечението от сметки
на Бта, свидителят
даде показания, че номера на сметката в
допълнителното споразумение автоматично се генерирала от системата, когато
овърдрафтът станел изискуем, т.е. когато
овърдрафта бил просрочен, и
автоматично системата генерирала този номер на кредитна сметка ***. След
подписване на допълнителното споразумение и регистрирането му в системата, се
генерирал нов номер на кредитна сметка, която вече била № ****, по която се отчитала кредита
за текущо потребление. За тази нова кредитна сметка, кредитополучателя можел да получи
информация, едва след регистриране на споразумението в системата, тъй като тя
предварително не фигурирала в договора.
Съдът
не намира основания да не кредитира така дадените свидетелски показания, тъй като същите
са логични, последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявената
искова претенция е с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение в размер на 2023,41лв., представляваща общо задължение
към 28.01.2013г. на кредитополучателя към кредитора по извлечение от
счетоводната книга на “Б ДСК” ЕАД, от
която сума главница - в размер на 1854,13лв., лихва за периода от 08.09.2012г. до 27.01.2013г.- в размер на 169,28лв, ведно с лихвата за
забава, считано от подаване на заявлението в съда-28.01.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 51/2013г. по описа на ПРС.
Приетият
за разглеждане иск е допустим, на основание чл.422 от ГПК, като предявен в предвидения срок, от
и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение,
при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на сумата по издадената заповед. Това е така
независимо от правоприемството настъпило след
издаване на заповедта, тъй като правото
да предяви иск при частно правоприемство по договор за цесия може да се упражни както
от цедента, който е заявител в заповедното
производство, така и от цесионера ( ищец в настоящото
производство), който след извършеното прехвърляне е носител на спорното право. В този см. ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, т.10б .
По отношение оспорената представителна
власт на пълномощника на ищцовото дружество, съдът
приема, че правен интерес да оспорва представителната власт на пълномощник по
делото, както и да се позовава на пороци във волята, има само ненадлежно
представляваната страна, но не и насрещната страна, каквато се явява
ответникът по делото. С исковата молба е приложено
заверено копие на пълномощно подписано от
представителите на ищцовото дружество, с което същите са упълномощили юрк. А.Р.П., да представлява дружеството
пред всички съдилища, в т.ч. и районни (какъвто е ПпРС).
Пълномощното е
с нотариална заверка на подписите, макар
и да няма законово изискване за това, поради което съдът го приема за
валидно. След като
законни представители на ищцовото дружество е
упълномощил юрисконсулт на дружеството да го представлява пред съдилища,
действията, извършени от тях в рамките на представителната им власт, са валидни
и обвързват дружеството.
Предвид
изложеното съдът счита, че така предявения иск е допустим. Разгледан по същество същия
се явява
основателен отчасти по следните
съображения:
При иска по чл.422 от ГПК ищецът следва да
докаже качеството си на кредитор, както и
да установи вземането си по основание и размер, а ответника носи
тежестта да докаже възраженията си срещу вземането на кредитора.
С оглед наведените възражения и оспорвания от
ответната страна, съдът приема, че безспорни моменти по делото няма.
В
конкретният случай ищецът обосновава качеството се на кредитор, съгласно договора
за цесия от
02.07.2013г., по силата на който му
било прехвърлено вземаното от стария кредитор – “Б ДСК” ЕАД към ответника.
От ответната страна във връзка с този договор за
цесия се правят няколко възражения и оспорвания, а именно оспорва се
валидността на този договор, както и това, че не бил уведомен надлежно за тази цесия.
При
преценка на всички доказателства по делото съдът намира, че в
настоящия случай,
категорично установено по
делото е наличието на валиден Договор за
цесия от 02.07.2013г., сключен между „“Б ДСК” ЕАД и ищеца, с подписването на
който съществуващото вземане срещу ответника е преминало върху цесионера-настоящ ищец.
Цесията
е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си,
по силата на сключен между тях договор. Като
всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност
на договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика
по въпроса, че могат да бъдат цедирани както
вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99, ал.1 ЗЗД. От
правилото, установено в ал.2 на посочената норма, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка
могат да бъдат само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е
условие за нейната действителност. Или договорът за цесия
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В този смисъл е и Решение №32/09.09.2010г.
по т.д. №348/2009г., на ІІ т.о. на ВКС.
Съгласно
договора за цесия,
предмет на същия са вземанията на Бта- цедент
по договори за кредит. Процесното вземане е индивидуализирано в достатъчна
степен в приемно-предавателния протокол. Налице е
потвърждение за настъпилото прехвърляне на тези вземания. Поради което съдът приема,
че договора за цесия е валиден, респ. е налице и
валидно прехвърляне на процесното вземане. По
отношение на доводите
на ответната страна, че същото това вземане следвало да се
изключи от предметния обхват на договор за цесия, поради наличие на
предпоставките на чл.2.4 и чл.2.5 от този
договор, то съда счита, че такива
възражения и оспорвания могат да се
правят само от страните по договора за цесия, но не и от трети лица, каквото в
случая се явява длъжника и ответник по делото.
Това касае вътрешните отношения между цедента
и цесионера, на които третото задължено лице не може
да влие.
Ответната страна се
позовава и на разпоредбите на ЗПК, като твръди, че
прехвърлянето на договора противоречало на нормата на чл.26 от ЗПК.
Безспорно в случая кредитополучателят
има качеството на
потребител по смисъла, както на чл. 5, ал. 2
от ЗПК (отм. ДВ, бр. 18
от 03.10.2010 г.), така и по см. на чл.9, ал.3
от ЗПК , в сила от 12.05.2010г., поради което
нормите на ЗПК са приложими към спора.
В чл.26, ал.1 от
ЗПК е постановено, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност.
В чл. 7 от допълнителното
споразумение, сключено на 08.12.2011г. мужду Бта и
кредитополучателя, като последно съглашение между тях за уреждане на отношенията им по повод договор за кредит овръдрафт, е предвидено, че
неразделна част от него са ОУ на Бта за предоставяне на кредити за
текущо потребление, които кредитополучателя е получил и приема с подписването
на договора. В чл.23 от тези ОУ ( приложени от л.22
до л.26 по делото) се установява, че
кредиторът има право да прехвърля на трето лице правата си по договора
за кредит. Поради което съдът приема, че в случая не е налице твърдяното противоречие
с нормата на чл.26 от ЗПК, а договорът за цесия е валиден,
и като такъв поражда своето
действие.
Другият спорен момент свързан с договора за цесия е във връзка с направено от страна на
ответника възражение, че същия не бил
надлежно уведомен за нея, и то от страна на цедента.
Съгласно
чл.
99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за
станалото прехвърляне. Установеното в този текст задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането.
В
действителност законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, нито съществуват законово регламентирани пречки цедентът да упълномощи цесионера
да извърши уведомяването от негово име, а получаването на същото от цедирания длъжник в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде отчетено, съгл. разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК , в който смисъл е и
задължителната практика, обективирана в Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК.
В
конкретния случай, по делото е представено
пълномощно, съгласно което цедента е
упълномощил цесионера
да уведоми от негово име
всички длъжници по договори за потребителски
кредити за извършеното
прехвърляне на вземанията. Ищецът към исковата молба е
приложил уведомление до ответникът, с което го уведомява за извършеното
прехвърляне на вземането. Представено е известие за доставяне на това уведомление,
съгласно което ответника го е получил на 03.09.2013г.
Съдът
приема, че с даденото изрично
пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение
към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото
производство. Предвид
представените доказателства длъжника е узнал за
извършената цесия, преди завеждане на настоящото дело, на 03.09.2013г.,
съгласно представеното уведомление и
известие за доставянето му ( приложени на л.47 и л.48 от делото), които не бяха
оспорени от ответната страна. Но дори и съдът да приеме обратното, с получаване
на съдебните книжа, и приложеното към тях уведомление по настоящото дело, длъжника се счита за
уведомен, съгласно цитираната по-горе съдебна практика. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че
ответникът е уведомен надлежно за
извършеното прехвърляне и за него
възниква
задължението да престира на цесионера,
на осн. чл. 99,ал.4 от ЗЗД.
В този смисъл всички възражения на ответната
страна свързани с договора за цесия, и уведомяването му за извършеното прехвърляне на вземането, съдът
намира за неоснователни.
Неоснователни са и доводите и възраженията на
ответната страна за
липсата на задължение към Б „ДСК” ЕАД по договор за кредит.
Действително исковото
производство по чл.415, респ чл.422 от ГПК се
явява продължение на заповедното
производство, като предметът на делото по установителния
иск се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуване
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. №51/2013г. по
описа на ПпРС е
представеното извлечение от счетоводни книги на Бта, съгл. чл.417, т.2 от ГПК.
В това извлечение
освен размера на вземането като главница и лихви е посочен и договора въз основа на който се претендира
същото-Договор за кредит овърдрафт от 10.05.2005г. и
допълнително споразумение от 08.12.2011г. Съдът с
разпореждане №40/29.01.2013г. е преценил, че
същото това извлечение е редовно от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, и
е постановил издаване на заповед за
изпълнение Това е документът въз основа на който е издадена заповедта.
Към заявлението са били приложени и двата
договора, като от
тях се установява, че допълнителното споразумение е към договор за овърдрафт от
11.05.2009г. и е сключено на 08.12.2011г., което
допълнително споразумение е предмет и на настоящия иск. В заповедта е допусната грешка като е вписано, че
същото е от дата 11.05.2009г., вместо към договор от 11.05.2009г., но от
това не може да се направи извод, за
липса на същото. Предвид на което съдът приема, че няма разлика между предмета на
заповедното и исковото производство, и в
случая се търси като защита от страна ищеца
установяване на подлежащо на
изпълнение вземане против ответника по договор за кредит овърдрафт от
10.05.2005г. и допълнително споразумение от
08.12.2011г. Няма пречка в исковото производство да бъде представен и приложен
и договора от 11.05.2009г., въз основа на който е
сключено и допълнителното споразумение, като с това нито се изменя предмета на
делото, нито се нарушава правото на
защита на длъжника. В този смисъл изложените възражения от страна на
ответника относно липсата на идентичност между заповедното и исковото
производство са неоснователни.
Поради което по делото следва да бъде установено наличието
на определените в закона предпоставки за съществуването на това вземане, а именно: валидно
облигационно отношение между ответника и
„Б ДСК” ЕАД по договор за кредит, размера на този кредит, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата по
кредита, както и настъпването на въведената предсрочна изискуемост на кредита. В конкретният случай тези предпоставки съдът намира, че са налице.
По
делото се установи, че между “Б ДСК” ЕАД и Д.Д.К.
е сключен договор за овърдрафт като първоначално лимита по него е бил
480,00лв., а впоследствие с договор от 11.05.2009г. лимита
е бил увеличен в размер на 1800,00лв., по молба на самия К.. Установи
се от заключението на вещото лице, а не се оспори този факт, че ответника е
усвоил тази сума. Впоследствие на 08.12.2011г. за остатъка от дълга по договора за
овърдрафт в размер на 1920,00лв. страните са се споразумели, като сключили и допълнително
споразумение, съгласно което кредитора
отпуснал на кредитополучателя кредит за текущо потребление в този размер.
Уговорения срок на договора бил 120 месеца, а
уговорения начин на погасяване
бил чрез разплащателна сметка, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Установи се от заключението на
в.л., че след сключване на това споразумение, до м.май 2012г. ответникът
е заплащал редовно дължимите месечни вноски по кредита. След това на 30.07.2012г. е
извършил плащане по кредита в размер на 62,00лв. и на
два пъти е извършил плащане по 100,00лв., които са съответно на
28.12.2012г. и на 30.01.2013г., като това последно
плащане е след издаване на заповедта за изпълнение. Не се
твърди и не се
ангажират доказателства от ответната страна,
за това, че след м.януари
2013г. е заплащал погасителни вноски или суми по кредита. Няма данни, и не се установява по делото
същия да е заплатил изцяло задължението си по този кредит, нито
на стария, нито на новия кредитор.
Или от изложеното дотук се установява, че е налице неизпълнение на
задълженията по сключеното между страните споразумение 08.12.2012г.,
именно от страна на ответника, който дължи връщане на предоставения му кредит, ведно с уговорените
лихви по него.
Несъстоятелен
е довода, че това споразумение е нищожно, тъй като нямало съвпадение с реалната
вола на страните по него. С подписване на това допълнително
споразумение страните са се споразумели задължението по договор за овърдрафт
да се трансформира в договор за кредит за текущо потребление, при изрично
уговорен срок и начин на издължаване, дължими лихви, както и определен процент
на ГПР. В този смисъл
няма и противоречие с норми на ЗПК.
Това
споразумение е подписано както от страна на Бта, така и от страна на ответника,
като с
подписването му е изразил съгласие с всички клаузи и договорености по него. Не
са ангажирани доказателства за това волята му да е била друга. По делото
не са налице данни
за съществуване на друг договор между „Б ДСК” ЕАД и ответника. Няма и такива твърдения. Самото споразумение не може да се
опорочи и поради
наличие на техническа грешка в него, или от непосочване на
сметката, по която същия ще се отчита, в
какъвто смисъл са и възраженията на ответната страна. От
показанията на св.Д. се установи механизма на сключване на тези съглашения между
страните, и как след като овърдрафта е бил просрочен и изискуем, страните са
договорили начина на издължаването му и
трансформирането му в договор за кредит за текущо потребление. От показанията й
се установи, че цялото задължение по изискуемата сметка на овърдрафта е
прехвърлена в нова кредитна сметка, която
се генерирала от системата на Бта. Това е причината да не се упомене в споразумението. От заключението на в.л. се
установява същото, че
задължението по овъдрафта е погасено с
рефинансиране с нов кредит, който се отчита по посочената в извлечението сметка. Не може да се приеме за
основателен и довода на ответника, че това споразумение било сключено по
прекратен договор за овърдрафт, поради изтичане н уговорения срок. Съгласно ОУ на Бта за предоставяне на кредит
овърдрафт-раздел VІІІ, чл.21, договора се прекратява с изтичане на уговорения в
него срок, ако някоя от страните отправи писмено изявление за прекратяване на
договора най-малко 30 дни преди крайната падежна дата, като в противен случай
срока се подновява автоматично. По делото липса писмено изявление както от Бта, така и от кредотиполучателя за прекратяване на договора за овърдрафт
от 11.05.2009г., поради изтичане на уговорения в него срок от една година.
Предвид на което съдът приема, че съгласно тази разпоредба договора е продължил
своето действие до 08.12.2011г., когато страните са
сключили споразумение и са постигнали
съгласие за трансформиране на задължението по овърдрафт в договор за текущо потребление.
Или от изложеното дотук съдът счита, че
категорично в процеса се установи наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „Б ДСК” ЕАД по договор за кредит, размера на този кредит, че кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя конкретна сума-1920,00лв., и същата е
усвоена изцяло от него. Поради което дължи и връщане на кредита.
Предвид представените доказателства съдът
намира, че е
налице и последната предпоставка за уважаване на така предявения иск, а
именно към момента на подаване на
заявлението кредита е бил предсрочно изискуем, за което длъжника
е бил надлежно уведомен. Установи
се по делото, че до ответника е
изпратено писмо-покана от „Б ДСК” ЕАД, с което
е уведомен, че ползвания кредит в размер от 1920,00лв., от 19.11.2012г. е
изискуем. Това писмо е получено, както се установи от живущи на адреса на
ответника, на 17.01.2013г.
Съгласно т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК съдът приема, че в настоящия случай предсрочната изискуемост на вземането
на Бта-кредитор е настъпило след
получаване на това писмо от длъжника, но не и по рано, така както е счела Бта-
на 19.11.2012г. В случая Бта се е позовала на чл.20.1, т.1 и т.6 от ОУ към споразумението,
съгласно който
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем,
при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница, както и при всяко друго
неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора, ОУ, както
и в други случаи предвидени в закон. Така предвидената предсрочната изискуемост обаче не настъпва
автоматично. Задължителна съдебна практика, в т.ч. и посоченото ТР
определя, че при
уговорено в полза на Бта право да направи предсрочно изискуем целия ползван
кредит при неплащане дори и на една погасителна вноска, предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично при спиране на плащанията, а следва да се обективира
или с изрично изявление в този смисъл на кредитора, отправено до длъжника, или
с други действия, насочени към установяване и събиране на вземането. В конкретният случай съдът счита, че едва с получаване на това
писмо-покана, длъжника е бил надлежно уведомен за изискуемостта на този кредит,
който момент предхожда издаване на заповедта за изпълнение.
Ответникът
оспори това писмо първо
като неполучено от него, предвид на което се откри и производство
по чл.193 от ГПК. В следващото с.з. пък заяви, че писмото е получено от живуща
на адреса, но пък не било ясно какво точно имало в плика, както и че след като
ищеца представял това писмо в оригинал, то никога не било пристигало на
адреса. Тези твърдения
на ответника са противоречиви и взаимно изключващи се. Но независимо от
това тежестта за доказването им е
негова. След като ответникът твърди, че е получил нещо различно, то следваше да представи
доказателства за това какво точно е получил. Такива
доказателства обаче не са представени, поради което съдът приема, че на 17.01.2013г. ответникът
е получил именно писмото-покана от Бта, с която го уведомяват за просрочие на задълженията му, както и за изискуемостта на
цялото задължение по кредита.
Предвид
изложеното съдът намира така предявения иск за доказан по основание. По размер така предявения иск е доказан отчасти. По
отношение на дължимата главница в размер на 1854,13лв.,
доколкото не е заплатена, то същата се дължи в този размер.
Не
така седи въпроса с претендираната от ищцовото дружество лихва в размер на 169,28лв. От
заключението на в.л. се установи, че към момента на подаване на заявлението дължимата
лихва е в размер на 109,28лв. След подаване на заявлението и издаване на
заповедта за изпълнение, ответника е заплатил сумата от 100,00лв., ( на 30.01.2013г.),
с която сума са погасени дължимите лихви
за периода от м.октомври 2012г. до м.януари 2013г. и дължимата лихва към момента на подаване на исковата молба
е 9,28лв. Предвид на което съдът счита, че за тази сума, претендирана като лихва за посочения период следва да уважи
искането на ищеца, а за разликата над тази сума от 9,28лв. до 109,28лв., иска следва да се отхвърли поради плащане на
задължението. По отношение на разликата до заявените 169,28лв.,
а именно 60,00лв., съдът намира, че искът в тази му част също следва да бъде отхвърлен. Както
в заявлението, така и
в исковата молба тази сума се претендира като договорна лихва. От
заключението обаче на в.л. се установи, че тази сума представлява такса за предрсрочна изискуемост. Такава
такса обаче не е предвидена нито в договорите, нито в ОУ. Поради което съдът приема,
че същата не се дължи от ответника.
По
отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът приема
следното:
С предявяването на иск се прекъсва течението на давностния срок, и давност не тече по време на съдебното
производство по делото, а ако искът бъде отхвърлен, се заличават последиците от
прекъсването на давността, съгласно
чл.117 от ЗЗД и чл.116 б.“б“ от ЗЗД. В производството по реда на чл.422 ал.1 във вр.
с чл.415 ал.1 от ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на
иска, какъвто е процесният случай, по
силата на чл.422 ал.1 от ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се
считат настъпили както материално-правните, така и процесуално-правните
последици от предявяването му, т.е., ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б.”б” от ЗЗД настъпва със задна дата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая - на
28.01.2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като по- горе в мотивите си съдът посочи, че този
момент е настъпил с получаване на писмото-покана от Бта цесионер.
Следователно както общият петгодишен давностен
срок за главницата, така и три годишния
срок за претендираните
лихви е започнал да тече от 17.01.2013г. Видно от приложено
ч.гр. д. № 51/2013г. по описа на ПпРС Бта е
предприела действия за събиране на вземането си на 28.01.2013г. с предявяване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. От тази
дата съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД давностният
срок се счита спрял. В конкретния случай към датата на предявяване на съдебната
претенция по чл. 417 ГПК нито
петгодишният давностен срок за
главницата, нито три годишния срок за лихвите
е изтекъл, поради което това възражение
също се явява неоснователно.
Ето
защо и при така направените изводи, настоящият съдебен състав следва да признае за установено, по отношение на
страните по делото, че ответникът дължи на
ищеца като частен правоприемник на Б „ДСК” ЕАД, съгласно Договор за цесия от 02.07.2013г., по силата на който е
прехвърлено вземане по договор предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 10.05.2005г., договор за предоставяне на овърдрафт от
11.05.2009г. и допълнително споразумение към него от 08.12.2011г., сключени
между Д.Д.К. и „Б „ДСК” ЕАД, сумата 1863,41лв., представляваща общо
задължение към 28.01.2013г., от която сума
дължима главница в размер на
1854,13лв., дължима договорна лихва за периода 08.09.2012г. до 27.01.2013г. в размер на
9,28лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2013г. до изплащане на
вземането, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение №40/29.01.2013г. по ч.гр.д. № 51/2013г. по описа на ПпРС, като
за разликата над 1863,41лв. до претендираната
сума в общ размер от 2023,41лв, иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
При
този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските, които ответникът
дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така и в
настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 222,10лв., представляващи разноски по
ч.гр.д. № 51/2013г., както и сумата от 603,52лв.,
представляващи разноски в настоящото производство,съобразно уважената част на
иска.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.К., ЕГН
********** *** ДЪЛЖИ НА „ОТП Ф.Б.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано
от И.Г.Д.-М.-изпълнителен директор, действаща чрез юрк.А.П.,
като частен правоприемник на Б “ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С ***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н., съгласно Договор за цесия от 02.07.2013г.,
по силата на който е прехвърлено вземане по договор предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка от 10.05.2005г., договор за предоставяне на овърдрафт
от 11.05.2009г. и допълнително споразумение към него
от 08.12.2011г., сключени между Д.Д.К. и „Б „ДСК”
ЕАД, СУМАТА 1863,41лв., (хиляда
осемстотин шестдесет и три лева и 41ст.)
представляваща общо задължение към
28.01.2013г., от която сума дължима
главница в размер на 1854,13лв.,
дължима договорна лихва за периода 08.09.2012г. до
27.01.2013г. в размер на 9,28лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2013г. до изплащане на
вземането, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение №40/29.01.2013г. по ч.гр.д. № 51/2013г. по описа на ПпРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
1863,41лв. до претендираната
сума от 2023,41лв.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:
гр. С ***, представлявано от И.Г.Д.-М.-изпълнителен директор, действаща чрез юрк.А.П.,
сумата 222,10лв. (двеста двадесет
и два лева и 10ст.),
представляващи разноски по ч.гр.д. № 51/2013г. по описа на ПпРС, както и сумата
603,52лв. (шестстотин и три лева и 52ст.),
представляващи разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: