Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 20.8.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 255
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна Ч.П. твърди, че на 11.12.2017 г.,
около 18:00 часа, в гр. София, по бул. “Рожен” с посока на движение към Северен
парк е бутал върху пътното платно количка, натоварена със стока. Придвижването
на ищеца по тротоара било невъзможно, тъй като тикал количката. В района на № 3
бил блъснат от попътно движещия се л.а. “Фолксваген” с рег. № *******,
управляван от И.Ц., въпреки че водачът на автомобила е могъл своевременно да
възприеме пешеходеца. В резултат на инцидента ищецът получил травматично
увреждане: счупване на малкопищялна кост на дясна подбедрица. Крайникът бил имобилизиран.
Твърди се ищецът да изпитвал продължителни болки, уморявал се, чувствал се
непълноценен и бил възпрепятстван да упражнява труд. Пълноценното функциониране
на крайника е затруднено и към настоящия момент. Претърпените болки довели до
психически шок, ищецът изключително трудно преодолял стреса - страхувал се да
излиза навън. До днес ищецът търпи болки и получава отоци, оздравителният
процес не е приключил. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил “Фолкваген“ е застрахована при
ответника, ищцовата страна е предявила претенция за
обезщетяване на имуществените вреди от произшествието, но предложеното
обезщетение от 15000 лв. не съответства в пълна степен на претърпените вреди.
При тези обстоятелства ищецът предявява иск за изплащане на обезщетение от
30000 лв. за неимуществени вреди - разлика между общо дължимия размер от 45000
лв. и получената сума в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата,.
Ответникът „Застрахователно
дружество Е.“ АД оспорва предявените искове.
Оспорва механизма на ПТП, твърдяните
увреждания да са в резултат на инцидента и в пряка причинно-следствена връзка.
Твърди да е налице случайно деяние поради внезапната поява на пешеходеца на
пътното платно. Намира за завишен размера на предявения иск. Не оспорва
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобила.
Оспорва ищецът да е положил необходимата грижа и провел рехабилитация, която да
подпомогне възстановяването му.
В съдебно заседание ищецът,
чрез адв. О., поддържа иска. Ответникът, чрез юрк. Г., оспорва иска, събраните по делото доказателства
анализира в писмена защита.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В Констативен
протокол № К-942/11.12.2017 г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е отразено
настъпване на ПТП между л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* и пешеходецът Ч.П.. Отразено
е пътното транспортно произшествие да е настъпило в гр. София, на ул. „Петър
Панайотов“ в района на № 3 около 18:00 часа. Приложен е протокол за оглед и
фотоалбум.
На И.Ц. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП.
С постановление от 23.04.2018 г. по пр. пр. № 48884/2017 г. на СРП образуваното
наказателно производство е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. В.Ц.. Свидетелят сочи, че на
11 или 12 декември 2017 г. управлявал на къси светлини л.а. „Фолксваген“ по
улица към бул. „Рожен“ в района на стокова база „Илиянци“. Вдясно на тротоара
имало паркирани автомобили, но свидетелят не може да каже дали имало място за
бутане на количка. Било около 18:00 часа в тъмната част на денонощието. Преди
инцидента валяло сняг – около 17:30 часа, асфалтът бил мокър. . В района на ПТП
нямало улично осветление. След участък с два „легнали полицая“, на около 50-60
м. от пешеходна пътека изведнъж видял нещо бяло на пътя, натиснал спирачка и
чул удар. Излязъл от колата и видял количка с разсипани от нея денкове и бали,
вдясно имало човек, който седял на пътното платно, не помни посоката и
ориентацията на тялото. Свидетелят уточнява, че преди момента на удара не е
възприел движещ се пешеходец, това станало когато той бил вече пред дясната
страна на автомобила. В хода на разпита свидетелят уточнява, че количката
отхвърчала десетина метра напред, а балите били с обща височина около 1,50 м. Деформациите
на автомобила били по средата на бронята, челното стъкло било пукнато в левия
край.
Анализирайки
събраните доказателства вещото лице по приетата Съдебна автотехническа
експертиза инж. А.П.А. посочва следния най-вероятен механизъм на ПТП: на
11.12.2017г., около 18:00 часа лек автомобил „Фолкваген“
с peг. № *******, управляван от И. В.Ц., се е движил
в гр. София по ул. "Петър Панайотов“ в посока от Северен парк към бул.
"Рожен" в района на № 3 със скорост 38 км/ч. Платното за движение на
ул. „Петър Панайотов“ било с широчина 11 м, с мокра пътна настилка, с две пътни
лента по 5,5 м, разделени вероятно с единична
прекъсната линия. Тъй като ПТП е настъпило в навечерието на коледните празници,
в десния и левия край на платно е имало паркирани автомобили по левия и десния
тротоари също е имало. В същото време пред него попътно се е движил
пострадалият пешеходец Ч.П., на 63 години, бутащ пред себе си ръчна количка,
натоварена с бали или денкове на голяма височина, колкото е ръстът на мъж
според обясненията на водача на автомобила. Автомобилът се е движил на къси
светлини на фаровете си, които са осветили пешеходеца от разстояние не по-малко
от 48 метра пред автомобила. При опасна зона за спиране 27 метра, водачът на
л.а. „Фолксваген“ е имал възможност да намали скоростта си и да заобиколи пешеходеца с количката, а ако се наложи е имал
достатъчно време и възможност да спре зад пешеходеца преди да го застигне, с
което е могъл да предотврати удара и ПТП. Тъй като водачът, вероятно поради
отвличане на вниманието, не е видял своевременно движещия се пред него
пешеходец, не е реагирал навреме за аварийно спиране, поради което л.а. „Фолксваген“
е застигнал пешеходеца и го е ударел в гръб. Предната броня е ударила първо подбедрицата на десния крак, който е бил заден към момента
на удара и се счупила малкопищалната кост на дясната
му подбедрица. След това автомобилът е ударил и количката
и е разпръснал товара. Според инж. А. причината за настъпване на ПТП е в
действията на водача на л.а. „Фолксваген“ И.Ц., който при наличие на спрени
навсякъде според самия него автомобили, не е бил достатъчно внимателен и не е
гледал постоянно пред автомобила си, в резултат на което е допуснал да настъпи
удар в гръб на движещия се пред него пешеходец. Втората причина за създаване на
опасността е движението на пешеходеца надлъжно върху платното, бутащ натоварена
ръчна количка. Няма данни дали пешеходецът е бил със светлоотразителна
жилетка, нито данни количката да е имала светлоотразителни
елементи. Освен това пешеходецът се движил попътно на автомобилите в дясната
пътна лента, а не в лента срещу движението на автомобилите, за да ги вижда
отдалече и да може да предприеме мерки за да избегне удара. Няма данни за
налични пътни знаци. Не е имало напречна пътна маркировка. ПТП е настъпило в
условията на тъмнина, защото не е имало улични лампи. Платното за движение е
било мокър асфалт.
В съдебно заседание
експертът уточнява, че тротоарът е бил широк 5 метра, а при средна дължина на
автомобил около 4,30 м. остават 0,70 м. за движение между паркираните
автомобили и магазините. В най-лошия случай е следвало да се движи на зиг-заг.
За установяване на
претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля В.Й.. Свидетелят посочва, че през 2017
г. е бил съсед на ищеца, семейството на родителите му е било приятелско с това
на ищеца. След инцидента за ищеца се грижела жена му Ш.Й.за около 2 месеца. Свидетелят
посетил ищеца само веднъж след процесния инцидент,
видял го на легло с гипсиран десен крак. След инцидента ищецът не се върнал
повече на работа, заминал да се лекува в Китай. След това следвали периоди на
връщане в България и повторно заминаване на ищеца и на съпругата му Китай.
Свидетелят сочи, че не знае точни периоди, тъй като родителите му контактуват с
ищеца. От баща си свидетелят знае, че в Китай ищецът взима пенсия и не работи.
Не знае какво лечение провежда, оплаквал се пред бащата на свидетеля за
постоянно провеждано лечение във връзка с краката и главата. Това лечение
продължава и в момента, но свидетелят не може да каже какъв е медикаментозният
прием и какви са извършваните процедури.
По делото е приета и
неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Според
експерта в резултат на процесния инцидент ищецът е
получил телесно увреждане: фрактура на дясната фибула
(малък пищял), довела до реализирането на медико- биологичния квалифициращ
признак „трайно затруднение в движенията на десния долен крайник“ за период
по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Тази фрактура експертът
определя като класически пример за счупване, получено при пътно-транспортно
произшествие по механизма на директния удар между бронята или калника на лекия
автомобил и подбедрицата на пешеходеца. Фрактурата е лекувана
консервативно с гипсова имобилизация тип „ботуш“.
Според д-р К. в разглеждания казус фрактурата на фибулата
би трябвало да зарасне за период от около 35-45 дни при срок на имобилизация от четири седмици. Този период би трябвало да
се последва задължително от провеждането на един или няколко курса на
рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в съседните колянна и глезенна стави, както и
силата на мускулите на подбедрицата. Целият период на
възстановяване
обикновено е от порядъка на 2,5-3 месеца в зависимост от силата на проява на
изброените по-горе фактори, оказващи влияние на процеса на зарастване на
фрактурата. Експертът посочва, че не може да даде отговор дали здравето на
ищеца е възстановено, тъй като за целта е необходим личен преглед на ищеца.
Такъв не е бил осъществен, поради факта, че към момента на изготвяне на
експертизата ищецът Ч.П. не се намира на територията на Република България,
документи, касаещи актуалното му състояние, не са предоставени на вещото лице.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******* към 11.12.2017 г. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, се доказва от съвкупната преценка на доказателствения материал. Установява се, че в нарушение на
правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП И.Ц. е управлявал лекия автомобил без
своевременно да възприеме движението на пешеходеца Ч.П. и да предприеме
действия за спиране или заобикаляне на пешеходеца. Не се доказа твърдението за
внезапна поява на пешеходеца пред автомобила. Напротив, събраните гласни
доказателства установяват, че пешеходецът се е движел надлъжно и попътно на автомобила
„Фолксваген“, бутайки натоварена количка. Установява се, че въпреки
реализацията на инцидента в тъмната част на денонощието, при избрана от И.Ц.
скорост на управление 38 км/ч и диапазона на осветеност на препятствия пред
автомобила шофьорът е имал време за своевременна реакция и предотвратяване на
инцидента.
Вината на деликвента се предполага и при
липсата на обстоятелства, които да оборват законоустановената
презумпция, съдът приема, че И.Ц. виновно е причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищецът е
претърпял травматични увреждания: фрактура на дясна фибула.
Тя е са в пряка-причинно следствена връзка с процесния
пътен инцидент.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане.
По
възражението за съпричиняване.
Съдът
приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пешеходеца.
Съгласно
задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
Според
разпоредбата на чл. 108 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно, а при невъзможност или при пренасяне или тласкане на
обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци
– да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница.
В
конкретния случай не се спори, че ищецът се е движел от дясната страна на
пътното платно, попътно на посоката на движение на л.а. „Фолксваген“. Не се
твърди и не се установява причина за невъзможност ищецът да изпълни правилото
на чл. 198 ЗДвП. Без значение е дали при движение в насрещната лента ищецът,
бутайки натоварената количка, би могъл да вижда насрещните автомобили. Това не
е процесната ситуация и няма отношение към спора.
При
съпоставяне на приноса на пострадалия с приноса на деликвента
И.Ц. съдът намира, че съпричиняването следва да бъде
определено в размер 10%, доколкото ударът за водача на лекия автомобил е бил
изцяло предотвратим.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
Получените от ищеца фрактура на дясна малкопищялна
подбедрица е лекувана консервативно чрез поставяне на
гипсова мобилизация за период от около 4 седмици. Ведно с периода, необходим за
провеждане на рехабилитация, лечението би продължило до 3 месеца.
По делото не са представени доказателства за настъпили усложнения,
неясно е дали рехабилитация е била провеждана и как е протекъл
възстановителният период. Свидетелят Й.е видял ищеца веднъж след инцидента и
показанията му препредават откъслечно споделяни оплаквания на ищеца пред
родителите на свидетеля. Липсва медицинска документация. Въпрос на
предположение е доколко надеждни са показанията в частта, в която се твърди
лечението на ищеца да продължава в Китай и до настоящия момент. Извън показанията
за ползвана помощ от трето лице без яснота в какъв точно обем е осъществена,
няма обективни данни за настъпили усложнения. Не се установи дали и как
увреждането е засегнало ищеца в личен, социален или професионален план.
Съдът
съобразява и икономическата обстановка в страната към датата на процесния инцидент.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищцата обезщетение от 20000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като при
отчитане на определения % съпричиняване същото следва
да бъде намалено до сумата от 18000 лв. По делото не се спори, че ищецът е
получил от ответника плащане в размер на 15000 лв. Ето защо искът се явява
основателен за разликата от 3000 лв., ведно със законната лихва от предявяване
на иска на 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
С определение от 20.01.2020 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски.
Ответникът
следва да заплати на адв. В.О. от САК възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – в размер на 168 лв. с ДДС (1686х0,10).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва
да заплати в полза на ответника разноски, при съобразяване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в общ размер 477 лв. (530х0,9), в
това число депозити за експертизи, съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 120 лв., както и разноски за вещи
лица в размер на 42,50 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******да заплати на Ч. П., ЕГН **********,
на основание чл. 432 КЗ сумата от 3000
лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.12.2017 г. в
гр. София по вина на И.В.Ц. като водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответното
дружество като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******да заплати на адв. В.В.О. от САК на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 168
лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Ч. П.,
ЕГН **********, да заплати на ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК сумата от 477 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******да заплати по сметка на Софийски градски съд
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 162,50 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Съдия: