ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1144
гр. Бургас, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело №
20242100201313 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70 от
НК и е образувано по молба от осъдения С. К. С. с ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, наложено по
НОХД № 5046/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище,
че молбата на осъдения С. за условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.
Осъденият С. К. С. заявява, че не желае да ползва адвокатска защита и
моли за уважаване на подадената от него молба за условно предсрочно
освобождаване. Изтъква, че иска да подпомогне жената, с която живее на
семейни начала, в закупуването на дърва за огрев за предстоящата зима.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Осъденият С. К. С. с ЕГН: ********** е роден на ***** г. в ****, общ.
1
Карнобат. Той е ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***.
За извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК С. изтърпява наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което му било наложено със
Споразумение по НОХД № 5046/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас,
влязло в сила от 30.01.2024 г. Със същото Споразумение му е наложено и
наказание и „Глоба“ в размер на 1000 лева (без данни да е заплатена до
момента).
Наказанието „Лишаване от свобода“ осъденият е започнал да търпи
ефективно в пенитенциарно заведение на 05.02.2024 г., когато е бил приет в
приемно отделение на Затвор Бургас. На 27.02.2024 г. е бил разпределен в
Затворническо общежитие (ЗО) „Дебелт“. Първоначално определеният му с
присъдата режим е бил „строг“, като до момента не е променян.
В условията на общежитието не е полагал доброволен труд. Не се е
включвал в пенитенциарни дейности. По специализираната програма
„Подготовка за живот на свобода“, осъденият С. е провел индивидуална
среща, по време на която са били обсъдени основните въпроси по програмата.
Не е нарушавал реда и дисциплината. Не е бил поощряван с награди.
Корекционната работа с осъдения е съобразена с индивидуалния план на
присъдата и е насочена към затвърждаване мотивацията за недопускане на
правонарушения.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 17.10.2024 г., от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял
фактически 08 (осем) месеца и 12 (дванадесет) дни, с остатък за изтърпяване
от 01 (един) месец и 18 (осемнадесет) дни.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на осъдения С. е изготвена
на 07.02.2024 г. и е със стойности в средни към високи параметри - 62 точки.
Рискът от вреди е в средни нива по отношение на обществото.
Проблемните зони, включени в първоначалния индивидуален план за
изпълнение на наказанието на С., са:
- „Отношение към правонарушението“ - формиране на нагласи за
законосъобразен начин на живот; осъзнаване на факторите допринесли за
криминалното поведение; осъзнаване на личните действия и собствен принос.
- „Начин на живот и обкръжение“ - преодоляване на зависимостта и
вредното влияние на криминалното обкръжение; дистанциране от вредното
влияние на криминалното обкръжение; спазване на правилата в МЛС.
- „Умения за мислене“ - формиране на адекватни способности за
обществено приемливо мислене; развИ.е на способности за разпознаване на
проблемите; формиране на умения за конструктивно решаване на проблемите.
Видно от представените документи от затворническата администрация -
целите, заложени в плана на присъдата, към момента не са изпълнени в
достатъчна степен. Във връзка с молба от л. св. С. за условно предсрочно
освобождаване е изготвена нова оценка, която не отчита намаление на общите
стойности на оценка на риска от рецидив, които остават 62 точки. Рискът от
вреди остава непроменен - в средни нива спрямо обществото, като
2
отключващи фактори са посочени – ненамиране на позитивни алтернативи,
липса на финансови средства, подаване на негативно влияние на субкултурата,
провокации.
Анализът на оценката на риска от рецидив разкрива, че С. търпи за
пореден път наказание „Лишаване от свобода“. Настоящето престъпление не е
извършено по утвърден модел, не ескалира в сравнение с предишни, но С.
посочва външни обстоятелства и фактори, с които оправдава поведението си и
не е самокритичен. Според затворническата администрация – не е налице
мотивация за промяна в криминалното поведение и начина на живот. С оглед
на това и затворническата администрация е дала отрицателно становище за
условно предсрочно освобождаване на С..
При така установените фактически положения, настоящият съдебен
състав счита, че за осъдения С. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал.
1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
Действително в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК,
тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание от 10 месеца лишаване от свобода, а именно 08
(осем) месеца и 12 (дванадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 01 (един)
месец и 18 (осемнадесет) дни.
При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и
отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият
съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили
трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на
осъдения С., които да сочат, че той се е превъзпитал и поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)
от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред
които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
3
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели,
свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот,
все още не могат да се приемат за постигнати. В тази връзка съдът взема
предвид оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения С., като не се
констатира положителна промяна в стойностите. Посочените оценки макар да
са в средни стойности, не могат да бъдат отчетени като трайна положителна
промяна в поведението на осъдения, тъй като се наблюдава запазване на
проблемните зони - „отношение към правонарушението“, „начин на живот и
обкръжение“ и „умение за мислене“, които са в основата на криминалното
поведение на осъдения. Видно е, че С. омаловажава извършеното
престъпление. Формално признава вина, но омаловажава и оправдава
поведението си. Не осъзнава факторите, допринесли за криминалното му
поведение. Не осъзнава вредите, които е нанесъл. В доклада от пробационния
надзор изрично е посочено, че С. е с утвърдени криминални нагласи и начин
на живот, което, по мнение на съда, налага спрямо него да се осъществи
продължителна възпитателна работа, с цел преодоляване на тези нагласи.
Не може да се подмине, че С. многократно е изтърпявал ефективни
наказания „Лишаване от свобода“, но въпреки това не е скъсал трайно с
престъпния начин на живот, а отново се е върнал към него. Това, в
комбинация с липсата на намаление на опасността от рецидив,
омаловажаването на извършеното и наличието на повече от една проблемни
зони, навеждат на извода, че корекционната работа с осъдения следва да
продължи, за да може да се постигнат трайни и този път – необратими
резултати по поправяне и превъзпитаване и да се елиминира рискът за
4
обществото при освобождаването му.
Декларираното желание за подпомагане на семейството на приятелката
на осъдения чрез закупуване на дърва, макар и житейски разбираемо, но
самостоятелно не разколебава горните изводи. Предсрочното освобождаване
следва да се прилага в случаите, когато целите на наказанието са изпълнени
преди изтичане на срока на присъдата, в тези случаи е оправдано осъденият да
бъде освободен доколкото целите вече са постигнати и последващото
пребиваване в затвора с нищо не би допринесло за поправянето и
превъзпитаването на осъдения. В случая целите на наказанието не са
изпълнени и на тях следва да се отдаде по-голям приоритет от неудобствата,
които логично задържането създава на семейството на осъдения.
В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че доказателствата, които осъденият С. е дал за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не се характеризират с
трайност и необратимост, поради което и счита, че същите не са достатъчни,
за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. К. С. с ЕГН:
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от десет
месеца, наложено по НОХД № 5046/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
УКАЗВА, че на основание чл. 441 НПК нова молба/предложение
може да се направи не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на
настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от осъдения и от
Началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок
5
от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на Глава двадесет и втора от
НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6