№ 241
гр. Карнобат, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Веска Р. Х.а
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130101202 по описа за 2021 година
установи:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена искова
молба от М. П. У., с адрес: гр. ****, чрез адв. Д. Д. В.– БАК, с която същата е
предявила осъдителен иск по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу „М-
БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от управителя Р. А. Х. за
заплащане на сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от
ищцата болки и страдания в резултат инцидент от 30. 07. 2019 г., в едно със
законната лихва върху същата сума от датата на увреждането– 30. 07. 2019 г.
до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 30. 07. 2019 г. е пътувал по
градска линия, с редовна карта за един месец, издадена и от „М-БУС“ ООД с
валидност от 15. 07. 2019 г. до 14. 08. 2019 г., като се качила в автобус на
ответнотодружество на ж. п. гара Карнобат около 07 часа с посока на
пътуването от ж. п. гара Карнобат към центъра на гр. Карнобат. Освен нея в
автобуса е имало и други пътници. Твърди, че водачът на автобуса е
управлявал същия с висока скорост, въпреки, че се движил в населено място.
След като водачът на автобуса е подминал спирката на кабелния завод, без
1
причина която да налага това, същия е предприел внезапно спиране на
автобуса, в резултат на което внезапно спиране, ищцата е паднала в автобуса,
и в резултат на това падане е получила умерено изразено подкожно
кръвонасядане на лявото бедро с размери 8/4 см, контузия на шията, травми
на главата. В резултат от падането е получила неотшумяващи след травмата
главоболие, световъртеж и обща слабост. В периода 06. 08. 2019 до 12. 08.
2019 г. е била в болнични, за което и е бил издаден болничен лист № Е
20197549557 от 06. 08. 2019 г. . На 13. 08. 2019 г. е приета за лечение в
МБАЛ“Бургасмед“ЕООД гр. Бургас с диагноза мозъчно сътресение, без
открита вътрешночерепна травма. Изписана е на 14. 08. 2019 г. с назначено
последващо лечение. Бил и е издаден болничен лист. Твърди, че мозъчното
сътресение е получила вследствие на падането в автобуса. Освен това в
резултат от инцидента е претърпяла уплаха, стрес, безсъние, които негативни
последици не са отшумели до предявяване на иска. След инцидента
изпитвала силни болки в крака, която болка се чувства осезаемо при влажно
време за което продължава да пие обезболяващи. Твърди, че изпитания страх
и уплахата, не са отшумели и когато и се наложи да ползва автобус, още при
качването получава сърцебиене при спомена за случилото се, страхува се и
се съмнява за безопасността си при пътуването, има трайни последици
изразяващи се в периодични болки в крака, гърба и кръста. Посочва, че
Автогара Карнобат е взета на концесия от ответното дружество и към
момента на инцидента, автобусната линия по маршрута от ж. п. гарата до
центъра на града се е обслужвала от ответното дружество, което носи
отговорност за действията на своите работници и служители. Ищцата
посочва, че се е опитала да постигне споразумение с ответното дружество, за
което им е изпратила писмо, с което ги е уведомила за инцидента и е
приложила всички документи, с които е разполагала. Писмото е било
получено от ответното дружество на 02. 12. 2019 г. , но отговор от същото не
е последвал. Опитала се е да установи застрахователя на ответното
дружество, чрез Община Карнобат, но е получила отговор, че информацията
за това е искане по Закона за достъп до обществена информация и такава
може да и бъде предоставена само със съгласието на третото лице за
предоставянето и.
Счита, че ответното дружество следва да и заплати обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея
2
болки и страдания в резултата на инцидента от 30. 07. 2019 г., като счита, че
справедливата сума е в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от
датата на причиняване на увреждането до окончателното и изпращане,
претендира и за заплащане на направените съдебно деловодни разноски.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил същата за редовна и
допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от
ГПК и е изпратил препис от нея, ведно с приложенията и на ответника „М-
БУС“ ООД гр. Бургас, на който е указал да даде писмен отговор в
едномесечен срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора
по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл.
133 от ГПК.
В преклузивния месечен срок е постъпил отговор от ответното
дружество, чрез процесуален представител адв. З. Р., с който ответника е
оспорил исковата молба както по основание, така и по размер. Твърди, че на
посочената дата не е регистрирано транспортно произшествие с автобус на
представляваното от него дружество, посочва, че от представените с исковата
молба документи не се установява причинна връзка между твърдяното ПТП,
настъпилото увреждане на здравето на ищцата, постъпването и за болнично
лечение и последвалото домашно лечение. Счита, че претенцията за
заплащане на неимуществени вреди е завишена по размер, а размера на
претенцията е формулиран произволно. Желае съдът да отхвърли иска и да
присъди на дружеството направените разноски.
Оспорени са 2 бр. болнични листове и удостоверение № 874 от 31. 07.
2019 г. на МЦ Карнобат ЕООД относно обстоятелството, че настъпилите
заболявания са в причинна връзка с твърдяното произшествие.
С отговора на исковата молба е направено искане на основание чл. 430,
ал. 2 от Кодекс на застраховането, да бъде привлечено като трето лице
помагач, дружеството застраховател на автобусите на фирмата през 2019 г. по
застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като съгласно същата
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума, отговорността на застрахования за причинени
от него вреди на трети лица. Посочва, че номера на полицата е
BG/07/118003296390 за автобус „****“ с рег. № ****, който е изпълнявал
курс по това време, дружеството застраховател е „Застрахователно дружество
3
Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п. к. 1592, р- н Искър, ул. Христофор Колумб № 43 , представлявано от
Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. Представя като доказателство копие
от застрахователна полица.
Предявен е на осн. чл. 219, ал. 3 от ГПК обратен иск по силата на който,
в случай, че съдът уважи предявения срещу „М-Бус“ ООД – Бургас иск за
сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането– 30.
07. 2019 г. до окончателното изплащане, както и присъдените съдебно-
деловодни разноски, то съдът да осъди третото лице – застраховател
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п. к. 1592, р- н Искър, ул. Христофор Колумб
№ 43 , представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И.да заплати
сумите, съгласно решението на съда по предявения от М. П. У. срещу „М-
Бус“ ООД – Бургас иск, ведно с направените от дружеството „М-Бус“ ООД –
Бургас съдебно деловодни разноски.
С Определение № 531 от 29. 11. 2021 г. съдът е допуснал привличане и е
конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице помагач на
ответника „М-БУС“ ООД, ЕИК *********, „Застрахователно дружество
Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п. к. 1592, р- н Искър, ул. Христофор Колумб № 43, представлявано от
Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. както и му е изпратил копие от
обратния иск по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде
писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното
съдържание на отговора по чл. 131 ал. 2 от ГПК и последиците от
неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК.
Привлеченото и конституирано като трето лице помагач на ответното
дружество, както и ответник по обратния иск застрахователно дружество е
дало становище, с което счита предявения иск за допустим, но изцяло
неоснователен. Оспорва твърдението, че ищцата е била участник в ПТП, тъй
като това обстоятелство не е удостоверено по надлежен начин, оспорва
твърденията, че уврежданията в представената медицинска документация са в
причинна връзка с противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност дружеството се е задължило да обезпечи по силата на
застрахователен договор. Желае предявеният иск да бъде отхвърлен, като
4
неоснователен и недоказан.
По предявеният обратен иск ответното застрахователно дружество по
същия не е подало отговор.
Съдът е приел, че предявените искове се явяват допустими за
разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
С Определение № 173 / 25. 03. 2022 г. съдът е обявил проекто доклада си
по делото, като изрично е разпределил доказателствената тежест и е
извършил квалификация на предявените от ищеца искове. В посоченото
определение, съдът изрично е указал на страните, че ищецът носи тежестта
да докаже при условията на пълно и главно доказване всички правно
релевантни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици-
положителни факти за настъпването на деликта- извършеното деяние-
действие или бездействие, вредата, вида и размера на неимуществените
вреди, както и причинната връзка между тях, противоправността на деянието
и авторството на ответника, като вината на последния се презумира.
По така представения на страните доклад не са направени възражения и
същия е приет за окончателен.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорни между страните по делото са обстоятелствата, че ответното
дружество „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113 е обслужвало градските линии
в гр. Карнобат към дата на инцидента-30. 07. 2019 г.. Безспорно също така е и
обстоятелството, че към този момент превозното средство, а именно автобус
„****“ с рег. № **** е бил застрахован по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите със застрахователен период 02.
12. 2018 г. до 01. 12. 2019 г. по застрахователна полица BG/07/118003296390
към „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р- н Искър, ул. Христофор Колумб № 43.
Безспорно е и обстоятелството, че ищцата У. е притежавала редовна карта за
пътуване по градска линия в гр. Карнобат, издадена от ответното дружество с
период на валидност от 15. 07. 2019 г. до 14. 08. 2019 г.
От представените писмени доказателства по делото- Удостоверение №
5
874 / 31. 07. 2019 г. на МЦ І Карнобат ЕООД, Болничен лист № Е20197549557
/ 06.08. 2019 г. на АПМП- Медик 2000 ГП-ООД, Болничен лист Е
20197710685 / 14. 08. 2019 г. на МБАЛ БУРГАСМЕД ЕООД, Епикриза ИЗ №
7826 /2019, всички на името на ищцата У., които съдът цени като
съответстващи на останалите доказателства, както и от заключението на
съдебно медицинската експертиза допусната по делото, се установява, че в
периода от 31. 07. 2019 г. до 14. 08. 2019 г., ищцата У. е била преглеждана от
различни медицински специалисти- хирург, общо практикуващ лекар и
невролози, като същите са описали в съответните медицински документи
наличните наранявания, диагноза и лечение. Видно от Удостоверение № 874 /
31. 07. 2019 г. на МЦ І Карнобат ЕООД, ищцата У. е прегледана и са
установени следните наранявания- умерено изразено подкожно
кръвонасяданена лявата мишница по латералната повърхност. Умерено до
силно изразено подкожно кръвонасядане на лявото бедро с размери 8/4 см.. В
болничен лист № Е20197549557 / 06.08. 2019 г. на АПМП- Медик 2000 ГП-
ООД е записано като диагноза- Повърхностна травма на главата с неуточнена
локализация, а като причина за неработоспособността злополука- нетрудова.
В следващия болничен лист № Е 20197710685 / 14. 08. 2019 г. на МБАЛ
БУРГАСМЕД ЕООД, като диагноза е посочена Мозъчно сътресение без
открита вътрешночерепна травма, каквато и окончателна диагноза е посочена
в Епикриза ИЗ № 7826 /2019 на Отделение по неврохирургия на същата
болница. В епикризата е посочено, че ищцата няма придружаващи
заболявания и постъпва в отделението по повод травма на главата, паднала в
автобус. Няма пълен спомен за случилото се . Била зашеметена. По време на
прегледа се оплаква от главоболие, световъртеж, обща слабост. Минали
заболявания не съобщава. Ход на заболяването- плавно отзвучаване на
общомозъчната симптопатика. Без огнищна неврологична симптоматика.
Изписана е с подобрения.
От заключението на вещото лице, по назначената съдебномедицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и съответстващо на другите
събрани по делото доказателства, е видно че ищцата У. при пътуване в
автобус и неговото внезапно спиране е паднала в автобуса, при което е
получила мозъчно сътресение- 15 точки по скалата на Глазгоу, което мозъчно
сътресение е леко степенно, срока за неговото отзвучаване е в рамките на
около 30 дни. В заключението също така е посочено, че травмите е възможно
6
да се получат пи описания инцидент.
От показанията на свидетелката В.М.Д., които съдът цени като обективни
и незаинтересовани от изхода на делото, се установява, че през 2019 г. същата
е работила на една машина с ищцата в шивашко предприятие. Посочва, че по
това време ищцата е пътувала с градски автобус от гарата, където живее до
местоработата. Една сутрин ищцата е дошла на работа уплашена, с посинен
крак и ръка, с главоболие. Разказала и, че шофьора на автобуса не спрял на
спирката, тя е била станала, но той не спрял, подминал спирката и „набил“
рязко спирачки, вследствие на което тя паднала на стълбите на автобуса. От
там е получила насиняванията и главоболието. Не е могла да изкара целия
работен ден поради главоболие от падането. На следващият ден е ходила в
болница на преглед и изследвания. След случая започнала да ходи пеш и
известно време не се е качвала в градския автобус, не е могла да спи, вдигала
кръвно, започнала прием на хапчета заради главоболието, като преди
инцидента е нямала кръвно и не е приемала никакви хапчета. Твърди, че
ищцата е посетила автогарата да разкаже за инцидента, като там я насочили
към някой, които отговарял за шофьорите, където са и предложили 50 лева за
да се откаже и да не разпространява случая.
Показанията на св. Д., относно датата на инцидента, кореспондират и
издаденото Удостоверение № 874 / 31. 07. 2019 г. на МЦ І Карнобат ЕООД и с
посочената от ищцата в исковата молба, като дата на инцидента 30. 07. 2019
г.- по показанията на свидетелката, ищцата е посетила лекар на следващия
ден, което съответства на датата на издаденото удостоверение 31. 07. 2019 г.
Показанията на св. Д., кореспондират и с показанията на свидетелката
Г.Г.Б., която към датата на инцидента е работила като контрольор в ответното
дружество. Същата посочва, че е присъствала на инцидент при който ищцата
е паднала в автобуса, като падането е било вследствие на внезапно използване
на спирачките от водача на автобуса. Спирачките са били използвани заради
неустановена жена, която е била зад дърво в близост до спирката на кабелния
завод и след като е подмината от автобуса, се е показала и започнала да маха
и водачът на автобуса е спрял рязко, при което ищцата е паднала назад по
стълбите на автобуса, като главата и се е намирала в долният им край. Според
свидетелката, падналата е изпитвала болка, но не може да каже дали е била
изплашена.
7
Показанията на посочените по горе свидетелки се потвърждават от
показанията на св. С.. Същата твърди, че не помни добре случая и не е видяла
как ищцата е паднала, понеже си е гледала телефона, но автобуса е спрял и тя
вдигнала глава и е видяла ищцата паднала на стълбите.
В хода на делото показания е дала св. Ч., които съдът цени като
незаинтересовани, обективни и съответстващи на останалите събрани по
делото доказателства. В показанията си тази свидетелка посочва, че работи на
сергия на пазара в Карнобат, като на неустановена дата преди две години,
ищцата, с която се познават като съседи е спряла на сергията и й е казала, че
се връща от болницата и е в болнични, понеже е паднала сутринта в автобуса.
Паднала, понеже шофьора е „набил“ рязко спирачки. Разказала и, че я боли
главата , ръката и кракът и били сини, била доста натъртена и в болнични.
Няколко дни по късно е поискала от свидетелката да и закупи
болкоуспокояващи, била уплашена с треперещ глас. Когато свидетелката и е
звъннала на „Богородица“ ищцата е била в болница в Бургас. Ищцата е била
доста уплашена, не е излизала от дома си известно време, дъщеря и я е водила
да и леят куршум, не се качвала в автобус.
Към делото е приложена молба от ищцата до Управителя на ответника
„М-БУС“ ООД, която според приложеното известие за доставяне е получена
на 02. 12. 2019 г.. В молбата си ищцата, е описала инцидента, както и
претърпените увреждания и е поискала да и се предостави копие от договора
със съответния застраховател, към когото да предяви претенциите за
обезщетение. Твърдението, че отговор не е получен, не се оспорва от
ответното дружество.
От така събраните по делото доказателства съдът намира, че механизма
на произшествието е изяснен. Същия се изяснява с показанията на
свидетелките Г.Г.Б. и М. Н. С.. От така изяснения механизъм на
произшествието се установява, че ищцата М. П. У. е пътувала на 30 . 07. 2019
г., около 07 часа в автобус собственост на ответното дружество „М-БУС“
ООД, с ЕИК ********* изпълняващ редовен курс по градска линия в гр.
Карнобат. Същата ищца е имала редовно издадена карта за пътуване от
ответното дружество. По време на пътуването ищцата е стояла права в
близост до водача на автобуса, като се е държала за метални тръби намиращи
се там. Приближавайки спирката на „Кабелен завод“, автобуса е подминавал
8
същата, когато зад дърво намиращо се в близост до спирката се е показала
неустановена жена и е започнала да маха с ръка към автобуса, явно с
намерение да ползва същия. Забелязвайки потенциалния пътник, водачът на
автобуса е натиснал рязко спирачките, при което ищцата е паднала назад, в
посока стълбите на автобуса , като главата и е попаднала в долната част на
стъпалата. Свидетелката Б. и е помогнала да се изправи, като според нея
ищцата е изпитвала болка. Същия ден ищцата е отишла на работа, но не е
успяла да издържи до края на работния ден поради силно главоболие,
причинено от падането и. На следващия ден свидетелката е посетила МЦ- І
Карнобат ЕООД, където е прегледана, установени са наранявания и е
издадено удостоверение за тях. В последствие на ищцата са били издадени
болнични листи и същата е била приета за лечение в МБАЛ БУРГАСМЕД
ЕООД, от което здравно заведение и е била издадена и цитираната по горе
епикриза от отделение по неврохирургия.
От представената и приета като доказателство по делото медицинска
документация и извършената съдебномедицинска експертиза, която не е
оспорена, както и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че ищцата е получила мозъчно сътресение – 15 точки по скалата
на Глазгоу- съставляващо лека телесна повреда.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са доказани всички
елементи на фактическият състав на непозволено увреждане- причинени
вреди- безспорно такива са причинени, доказано е че ищцата е претърпяла
две леки телесни повреди, които са довели до неимуществени вреди за нея,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, дискомфорт вследствие на
нараняванията; противоправно поведение на водачът на автобус **** с рег. №
**** изразяващо се в рязко и внезапно намаляване на скоростта на
управлявания от него автобус, чрез използване на спирачките, с което
действие е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл. 24 ,
ал. 1 от ЗДвП- който въвежда забрана за рязко намаляване на скоростта, освен
това ако не е необходима за предотвратяване на ПТП и чл. 132, т. 2 от ЗДвП-
която разпоредба задължава водача преди потегляне и по време на пътуване
да осигури всички условия за безопасно превозване на пътниците; доказана е
и причинно следствената връзка между противоправното деяние на водача и
настъпилите вреди- именно поради рязкото спиране ищцата е паднала на
пода на превозното средство по неговата стълба и е получила описаните в
9
медицинската документация наранявания, довели до претърпените болки и
страдания. Обективните елементи от състава на деликта са доказани от
ищеца, а субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника. Ответното дружество не ангажира каквито и да било
доказателства за оборване на презумпцията за вина. В съдебно заседание,
неговия процесуален представител твърди, че се касае за внезапно
възникнало препятствие и действие на външно лице, което е наложило
маневрата на шофьора- внезапно спиране за да бъде предотвратено ПТП.
Такива доказателства не се събраха по делото- не се събраха доказателства, че
на пътното платно е имало препятствие, не се събраха доказателства, че са
били налице предпоставките за възникване на ПТП, напротив събраха се
доказателства точно в обратната посока- че неустановено лице се е намирало
встрани от спирката, същото е било зад дърво, което е пречило да бъде
видяно и едва след като въпросното лице е било подминато от автобуса,
водачът на същия е предприел внезапно спиране за да го качи- в тази връзка
са показанията на свидетелката Г.Г.Б. очевидец на произшествието.
Съдът счита, че не е налице твърдяното от процесуалният представител
на ответното дружество съпричиняване на вредите от страна на ищеца-
поради това, че същия е пътувал прав, при наличието на свободни седалки.
Никъде в закона не съществува забрана при извършваните градски превози,
да няма правостоящи пътници. Забраните към пътниците в транспортните
средства са посочени в чл. 137 от ЗДвП и между същите не фигурира забрана
да пътуват прави, но даже и да е съществувала такава забрана, именно
законовото задължение на водача е да следи за нейното спазване и да не
допуска подобно поведение от пътуващите, а доказателства в тази посока не
са установени и съответно събрани.
Оспорването на третото лице помагач на ответното дружество, че не е
установено по безспорен начин, че ищцата е участник в транспортно
произшествие , след като това обстоятелство не е установено по надлежен
начин чрез протокол за ПТП с пострадали лица, не може да бъде прието.
Видно от показанията на свидетелката Д., ищцата явно не е предполагала в
каква степен е пострадала- след произшествието същата се е явила на
работното си място и е работила, но възникналите болки в главата и
натъртванията на тялото и са я принудили да преустанови работа и да се
10
прибере в дома си, а на следващия ден и да посети лечебно заведение.
Предвид установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
от ЗЗД, с който ищецът желае да се ангажира отговорността на ответното
дружество за претърпените от него неимуществени вреди причинени
вследствие на възложена работа от ответното дружество на друго лице- водач
на автобус, като вредите са били причинени при изпълнение на тази работа, а
именно управлението на автобус **** с рег. № ****. Касае се за обективна и
безвиновна отговорност, която има гаранционно– обезпечителен характер.
Тази отговорност възниква за възложителя, когато вредите са причинени
виновно от лицето, което е натоварено с работата, както от негови действия,
които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействие за изпълнение на задължения, произтичащи от закона,
техническите и други правила или от характера на работата.
По делото безспорно се установява, че в резултат на виновното
противоправно поведение на лице, на което ответното дружество е
възложило работа- управление на автобус **** с рег. № **** на ищцата са
причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат
от инцидента. Предвид това следва да се приеме, че иска на ищцата М. П. У.
се явява доказан по основание.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да бъде определен, според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД- по
справедливост и в съответствие с указанията дадени с Постановление № 4 от
23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, вида и броя на получените травми,
продължителността, интензитета и силата на претърпените болки и
страдания. От доказателствата по делото се установява, че ищцата е получила
мозъчно сътресение – леко степенно и срока за неговото отшумяване е около
30 дни. Доказано е също, че през тези дни ищцата е търпяла значителни
болки- главоболие, не е могла да спи и е получила високо кръвно налягане.
Имала е натъртвания по бедрото и ръката. В следствие на болките е
претърпяла хоспитализация и е ползвала отпуск по болест в размер на 18 дни.
Освен това същата е търпяла и душевен дискомфорт- стрес, уплаха, безсъние,
страх да ползва услугите на обществения транспорт. За посочените
неимуществени вреди, съдът намира, че справедливото обезщетение би било
11
в размер на сумата от 2500 лева, като за разликата над тази сума до 5000 лева,
претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията за заплащане на законна лихва от датата на
увреждането- 30. 07. 2019 г. до окончателното изплащане: Върху главницата
се дължи законна лихва и след като в случая се касае за обезщетение на
неимуществени вреди, които са започнали от датата на злополуката съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, длъжника се смята в забава и без покана.
По направените разноски: Ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски съобразно уважената част от иска. Видно от
представеният от пълномощника на ищцата списък с разноски, същите
възлизат на 710 лева/неправилно сборувани, сбора на посочените разноски и
тяхната стойност възлиза на 910 лева/, от които платена държавна такса 200
лева, адвокатски хонорар в размер на 400 лева , депозит за вещо лице в размер
на 250 лева и депозит за призоваване на свидетели в размер на 60 лева.
Искането за заплащане на внесения депозит за възнаграждение на свидетел,
съдът намира за неоснователно, тъй като такова, включително и пътни
разноски не са изплатени на призованите свидетели и сумата се намира в
сметката на РС- Карнобат и при поискване може да бъде върната на ищцата.
Пълномощника на ответника е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. По делото е представено пълномощно от ищцата с
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е
заплатено изцяло в брой и пълномощното служи като разписка за
изплащането му. Съгласно ал. 2, т. 2 на чл. 7 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от
1000 до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лева + 7 %
за горницата над 1000 лева. В случая хонорара следва да бъде в размер на 580
лева, поради което възнаграждението от 400 лева не се явява прекомерно и
възражението следва да бъде отхвърлено. Следва да бъде прието, че
разноските възлизат на 850 лева и съобразно уважената част от иска,
ответника следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 425 лева.
Ответника по делото е представил списък с разноски- държавна такса в
размер на 200 лева и адвокатски хонорар в размер на 1392 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 18. 11. 2021 г., в който е
посочено договорено възнаграждение в размер на 1392 лева с включен ДДС,
12
за което възнаграждение е посочено, че ще бъде изплатено по банков път и
включва-696 лева за отговор на исковата молба и 696 лева с ДДС по обратен
иск срещу ЗД Евроинс АД. Към договора не са приложени доказателства, че
възнаграждението е действително изплатено- липсват, каквито и да било
банкови или други документи удостоверяващи заплащането на
възнаграждението. Съгласно дадените задължителни за съда указания с ТР 6
/ 2012 г. от 06. 11. 2013 г. на ОСГТК, т. 1 е посочено, че само когато е
доказано извършването на разноски в производството те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 от ГПК.В случаите, когато е договорено плащане по
банков път, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи удостоверяващи плащането. С оглед, че такива банкови
документи удостоверяващи плащането не са представени по делото искането
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
отхвърлено, а държавната такса е внесена по предявения обратен иск, поради
което същата не следва да бъде присъждана в тежест на ищцата съобразно
отхвърлената част на иска.
С оглед изхода от първоначално предявеният иск, съдът дължи
произнасяне и по обратния иск.
Не се спори по делото, че за автобуса **** с рег. № ****, собственост на
ответното дружество „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, при пътуването в
който на ищцата са причинени неимуществените вреди е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, обективирана в
застрахователна полица № BG/07/118003296390. Съгласно разпоредбата на
чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 от КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт.. 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.“. В разпоредбата на чл. 429, ал. 2,
т. 2 от КЗ е посочено „В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват
и: 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3.“ Според разпоредбата на чл. 429, ал.
13
3 от КЗ е посочено, че застрахователя заплаща лихвите за забава, дължими от
застрахования считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Предвид цитираните норми съдът намира, че
предявеният срещу застрахователното дружество обратен иск за главницата е
основателен и същият следва да бъде уважен до размера на уважената
претенция на ищцата по първоначалния иск в размер на 2500 лева, за
причинени неимуществени вреди. По делото не са представени доказателства,
че застрахователното дружество е било уведомено по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ от застрахования, поради което задължението за заплащане на
законовата лихва от застрахователното дружество е възникнало от датата на
уведомяването му, че е конституирано в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника и е получило препис от исковата молба- 09. 12. 2021 г.
до окончателното плащане на сумата.
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* следва да
бъде осъдено да заплати направените от „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********
разноски – за заплатената държавна такса съразмерно уважената част от иска
в размер на 100 лева. Претендираните от „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********
разноски за възнаграждението на адвокат по обратния иск не следва да се
заплащат, тъй като не са представени банкови документи удостоверяващи
плащането на това адвокатско възнаграждение и претенцията за същото
следва да бъде отхвърлена. Застрахователното дружество следва да бъде
осъдено и да заплати сумата от 425 лева съдебно деловодни разноски
присъдени на ищцата по делото.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от управителя
Р. А. Х. да заплати на М. П. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** и
съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6 адв. Д. Д. В.– БАК,
14
сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от
получено леко степенно мозъчно сътресение, кръвонасядания на лява
мишница и ляво бедро, както и претърпян стрес, душевен дискомфорт,
причинени и на 30. 07. 2019 г., вследствие на падане в автобус **** с рег. №
****, собственост на „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, причинени от трето
лице- водач на автобуса при нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл.
132, т. 2 от ЗДвП , при изпълнение на възложена му работа от „М-БУС“ ООД,
с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.
07. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 2500 лева до пълният му
размер на сумата от 5000 лева , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от управителя
Р. А. Х. да заплати на М. П. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** и
съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6 адв. Д. Д. В.– БАК
сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева представляваща съдебно
деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1592, р- н Искър, ул.
Христофор Колумб № 43, представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц.
и Е.С.И.да заплати на „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от
управителя Р. А. Х. по предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК обратен
иск с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 от КЗ, сумата от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, представляваща причинени на М. П. У., ЕГН
********** неимуществени вреди на 30. 07. 2019 г. в резултат на падане в
автобус **** с рег. № ****, собственост на „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 09. 12. 2021 г. до
окончателното плащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат заплатени от
„М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от управителя Р. А. Х..
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1592, р- н Искър, ул.
15
Христофор Колумб № 43, представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц.
и Е.С.И.да заплати на „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от
управителя Р. А. Х., разноски в размер на 100 / сто/ лева за внесена държавна
такса по предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК обратен иск с правно
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 от КЗ, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1592, р- н Искър, ул.
Христофор Колумб № 43, представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц.
и Е.С.И.да заплати на „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от
управителя Р. А. Х., разноски в размер на сумата от 425 /четиристотин
двадесет и пет/ лева по първоначалния иск , ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми
бъдат заплатени от „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от управителя
Р. А. Х..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач-
„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п. к. 1592, р- н Искър, ул. Христофор Колумб
№ 43, представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И.на страната
на ответника „М-БУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Крайезерна № 113, представлявано от управителя
Р. А. Х..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
16