№ 933
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110214551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. ЦВ. Л. срещу наказателно
постановление № 21-4332-018686/14.09.2021г. на Началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което: 1/За нарушение на чл.25, ал.1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5 ЗДвП; 2/За нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление на 28.07.2021г., около 10,10 часа, С. ЦВ. Л., управлявайки лек
автомобил „Пежо 307” с ДК ..... в гр.София, по бул.“Генерал Данаил
Николаев“, с посока на движение изход и на кръстовището с бул.”Сливница”
/Сточна гара/, поради отклонение на дясно по платното за движение,
реализирал пътно-транспортно произшествие с попътно движещия се отдясно
лек автомобил „Хюндай“ с ДК № ......., след което напуснал мястото на пътно-
транспортното произшествие без да уведоми компетентните органи на МВР.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление
като твърди, че при неговото съставяне били допуснати съществени
1
нарушения на процесуалния и на материалния закон – нарушенията били
недоказани, в случая бил налице „маловажен случай” по смисъла на ЗАНН,
тъй като в резултат на деянието не били настъпили щети, респ. не настъпило
пътно-транспортно произшествие. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателно постановление № 21-4332-018686/14.09.2021г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като
неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, поддържа
депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание. Депозира
писмено становище за недопустимост на въззивната жалба като издадена
извън законния срок.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от придружително писмо УРИ 433200-103770/08.10.2021г. на
СДВР, наказателно постановление № 21-4332-018686/14.09.2021г. е връчено
на 24.09.2021г. Жалбата е депозирана в Софийски районен съд на
30.09.2021г., видно от пощенското клеймо върху плика - в законния срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 28.07.2021г., около 10,10 часа, С. ЦВ. Л. управлявал лек
автомобил „Пежо 307” с ДК ..... в гр.София, по бул.“Генерал Данаил
Николаев“, с посока на движение изход. В автомобила се намирала
свидетелката Цветелина Димитрова Димитрова. На кръстовището с
бул.”Сливница“, поради отклонение на дясно по платното за движение,
реализирал пътно-транспортно произшествие с попътно движещия се отдясно
лек автомобил „Хюндай“ с ДК № ......., управляван от свидетеля АЛ. Н. ХР..
Виждайки, че лекият автомобил „Хюндай“ с ДК № ......., го последвал,
жалбоподателят спрял. От автомобила излезнала Димитрова и започнала да
убеждава свидетеля Х. да не сигнализира по телефон 112 за възникналото
пътно-транспортно произшествие. Тъй като свидетелят Х. не реагирал на
молбата, жалбоподателят, заедно със Димитрова, напуснал мястото на
2
възникналото пътно-транспортно произшествие без да изчака контролните
органи. Повиканите на място полицейски служители Р. Н. СТ. и А.С.С. -
младши автоконтрольори в 02 гр. при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР
извършили проверка по случая. А.С.С. изготвил Докладна записка, а
свидетелят С. - Протокол за ПТП № 1658881. Били проведени издирвателни
мероприятия, вследствие на които бил установен водачът на лекия автомобил
„Пежо 307” с ДК ..... - жалбоподателят С. ЦВ. Л.. След установяване на
водача на лекия автомобил и въз основа на Докладна записка и Протокол за
ПТП № 1658881, на 25.08.2021г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение Серия АВ № 221069, в който актосъставителят –
свидетелят Ц.Х. Цветков субсумирал констатираните нарушения под
разпоредбите на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Отбелязано
било, че актът за установяване на административните нарушения е съставен
по докладна записка и протокол за ПТП. Актът за установяване на
административното нарушение бил връчен на нарушителя на датата на
съставянето му. Жалбоподателят възразил при връчването на АУАН и
депозирал писмено възражение срещу АУАН. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административнонаказващият
орган издал наказателно постановление № 21-4332-018686/14.09.2021г., с
което: 1/За нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП наложил на жалбоподателя „глоба“
в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 ЗДвП; и 2/За
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5
ЗДвП.
Съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди с №№ 8121к-13318
/23.10.2019г. и 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР/, акт за
установяване на административно нарушение Серия АВ № 221069
/25.08.2021г. и наказателно постановление № 21-4332-018686/14.09.2021г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, са издадени
от оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
3
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 21-4332-018686
/14.09.2021г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Поради тези причини съдът приема, че при съставяне на НП
административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон.
По отношение на констатираното нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП:
Видно от текста на чл.25, ал.1 ЗДвП водач на пътно превозно
средство при извършване на каквато и да е маневра, като например да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата следва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движение, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
По същество спорът между страните е дали настъпилото
съприкосновение между двата автомобила изпълва характеристиката на
„пътно-транспортно произшествие“.
Съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Жалбоподателят не оспорва факта на възникнало съприкосновение
между двата автомобила.
Видно от Протокол за ПТП № 1658881, посочени са щети, причинени
на лек автомобил „Хюндай“ с ДК № ....... на визираната дата, време и място.
При положение, че Протокол за ПТП бланков № 1658881 е съставен
след оглед от свидетеля С., а акт за установяване на административно
нарушение Серия АВ № 221069 /25.08.2021г. е съставен от свидетеля Цветков
въз основа на Протокол за ПТП бланков № 1658881 и Докладна записка,
съдът приема, че констатациите по акт за установяване на административно
нарушение Серия АВ № 221069 /25.08.2021г., инкорпориран в наказателно
постановление № 21-4332-018686/14.09.2021г., отразяват възникнало пътно-
транспортно произшествие.
4
Съдът приема, че по отношение на съставомерността от субективна
страна на извършеното нарушение, същото е извършено виновно, при форма
на непредпазливостта – небрежност. Субектът действа при небрежност,
когато не предвижда настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен да ги предвиди. Дори и в съзнанието си жалбоподателят да не е
формирал представа, че с поведението си извършва правонарушение, това не
изключва неговата отговорност, освен ако е налице някое от изрично
предвидените в закона обстоятелства, които изключват същата.
В случая жалбоподателят като правоспособен шофьор е бил длъжен
да познава правилата за движение по пътищата и да съобрази поведението си
с тях. Нещо повече – съдът приема, че с показанията на свидетелката
Димитрова умисълът на водача на лекия автомобил „Пежо 307” с ДК ..... е
доказан по безспорен начин.
С оглед извършеното нарушение за административнонаказващия
орган е следвало корелационното задължение за налагане на
административно наказание.
Видно от санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.2 ЗДвП за
това нарушение е предвидено наказание глоба във фиксиран размер от 200лв.
Съдът намира, че определяйки наказанието в посочения размер АНО е
определил размера на глобата като законосъобразен.
Наказателно постановление № 21-4332-018686/14.09.2021г. в тази
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП при настъпване на
пътно-транспортно произшествието, ако между участниците няма съгласие по
обстоятелствата, свързани с ПТП, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
възникнало произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Видно от Протокол за ПТП № 1658881 са описани подробно
имуществените вреди, причинени на лек автомобил „Рено „Пежо 307” с ДК
....., както и обстоятелството, че виновният водач на моторното превозно
средство е напуснал мястото на възникналото пътно-транспортно
произшествие без да изчака контролните органи.
От субективна страна водачът на автомобила, предизвикал
настъпването на ПТП, е действал с пряк умисъл – съзнавал е, че е допуснал
5
ПТП – спрял е и неговата спътничка – свидетелката Димитрова е разговаряла
с водача на увредения лек автомобил, но въпреки това водачът на лекия
автомобил „Пежо 307” с ДК ..... е напуснал мястото на възникналото пътно-
транспортно произшествие.
Жалбоподателят не представя никакви доказателства, с които да
опровергае фактите и обстоятелствата, възприети от административно-
наказващия орган.
Съдът намира, че свидетелските показания, съпоставени с
доказателствата по административната преписка, подкрепят констатациите на
административнонаказващия орган за извършено нарушение по чл.123, ал.1,
т.3 ЗДвП.
По силата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това
нормативно установено положение има за последица разместването на
доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по
пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в
АУАН констатации, свързани с нарушението.
Констатирайки административните нарушения за АНО е следвало
корелативното задължение за налагане на административни наказания.
Видно от санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП законодателят е предвидил
налагането на две кумулативни наказания - глоба в размер от 50 до 200 лв. и
лишаване на водача на МПС от правото да управлява МПС за срок от 1 до 6
месеца.
Налагайки административните наказания в минималния размер, АНО
правилно е определил размера на наказанията.
Наказателно постановление № 21-4332-018686 /14.09.2021г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, следва да
бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-018686
/14.09.2021г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на С. ЦВ. Л. от гр.София, ул.“Тимок“ /“Васка Ненчева“/ № 25:
1/За нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123,
ал.1, т.3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5
ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7